По-песимистичният сценарий
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Проф. Вили Лилков, учител по физика в МГУ " Св. Иван Рилски ", някогашен общински консултант в София няколко мандата Засилват се пасивността и незаинтересоваността на жителите към града. Още по тематиката
Три сюжета за бъдещето на Витоша
Отварянето на планината за хората може да стане по разнообразни способи и с друг резултат, като във всички водеща роля има Столична община
12 яну 2018
Колко момента стопираха дъха ви
Тази седмица в София
12 яну 2018 Интегрираните проекти за градско възобновяване и развиване на процедура не са стартирали. През предходната година започнаха полемики за визията за развиване на София до 2050 година Наистина в този момент е времето за тях, само че без разбор на осъществяване на задачите, заложени в Общия организационен проект (ОУП), полемиките нямат смисъл. През 2003 година проектът бе признат след тригодишен труд на стотици експерти, които заложиха дълготрайната визия на София като европейски транспортен, културен, теоретичен и учебен център, град на културно разнообразие, интелигентно място за живеене, зелен град, съхранил връзките си с планините, с хармонично стилово и естетическо общуване...
При актуализацията на проекта през 2009 година експертите откриха, че: " жилищната система се развива по песимистичната прогноза ", само че още веднъж заложиха на оптимистичен сюжет и препотвърдиха заложената визия. Тъй като средата за обитаване, жилищната политика и демографията са основополагащи за развиването на всички системи на града, наложително е да изясним накъде върви София и кой от плануваните в генералния проект сюжети се сбъдва. Това ще помогне и на полемиката за дълготрайната визия за ръководството на столицата в идващите години.
Демографска картина
Столицата пораства на основата на машинален приръст. В нея през днешния ден живеят 17.2% от популацията на България при 13.8% през 2001 година Ускорено нараства популацията в надтрудоспособна възраст, с трайна наклонност на негативен натурален приръст. Още преди 10 години то надвиши 1.3 млн. души - число, залегнало в Общ устройствен план като песимистична прогноза за популацията към 2020 година
Една от основните урбанистични цели на проекта бе " активиране на периферията " и " разтоварване на компактния град от неприсъщи функционалности и несъразмерен напън на обитаване ". Тази цел не е реализирана - през 2000 година 92.5% от популацията на столицата живеят в компактния град, а 7.5% в периферията. Днес съотношението е 93.3% към 6.7%. За европейските столици съотношението доближава 75%:25%.
Засилва се несъответствието " северен град - южен град ". На процедура в столицата има два града: " южен " от жп ареала към Витоша и " северен " от жп ареала към Стара планина, които фрапантно се разграничават по качеството на средата. Теренните запаси на южните региони са на привършване, а там, където се строи, няма авансово построена инфраструктура.
Намалявa популацията в зоната на интензивно въздействие на столицата. Софийска област e рядко обитаема, с невисок трудов капацитет. Механичният приръст идва главно от Севрозападния и Югозападния район. Идеите в Общ устройствен план бяха София да стане мотор на тяхното развиване, а се вижда, че резултатът е отрицателен.
Състояние и трендове на жилищния бранш
По повърхност жилищният фонд (46.4% от панелен тип) е задоволителен да задоволи потребностите на популацията. Строителството на жилища в града е интензивно, само че повишаването на популацията изпреварва растежа му. В по-голямата си част фондът е амортизиран, а 34% от него (над 205 хиляди жилища) се амортизират ускорено. Все още 400 хиляди жилища са без топлоизолация и не дават отговор на нормите за енергийна успеваемост, а процесът на саниране е муден и не до дъно ефикасен.
През 2001 година необитаеми са 68 хиляди жилища, през днешния ден броя е удвоена (23.5% от жилищния фонд). Средно 6 хиляди жилища годишно сменят предназначението си и е действителна опасността централната градска част да загуби функционалността си " обитаване ".
Като цяло жилищната среда в София е добре благоустроена, само че надеждността и качеството на инженерните мрежи са ниски. Част от жилищните комплекси са с недоизградена вторична инфраструктура, жилищните блокове са с неприятни топлоизолационни, шумови, експлоатационни и естетически качества. Голяма опасност за комплексите е последователното им замиране и овакантяване от хората с финансови благоприятни условия, тъй като повече от полвината от притежателите нямат задоволително приходи, с цел да поддържат жилищата си и общия сграден фонд, и тези, които желаят да поддържат и трансформират средата, я напущат. Засилват се пасивността и незаинтересоваността на жителите към града.
Независимо от огромните вложения в последните години във ВиК бранша канализацията продължава да е проблем на общината - над 51 хиляди жилища нямат канализация, а загубите на вода остават високи.
Общинският и държавният (ведомствен) фонд наброява 35 хиляди жилища (5.8%). Строителството на общински жилища за последните пет години се свежда до към 60 жилища в регионите Люлин и Връбница, а страната от дълго време не строи. Общината дава жилища единствено на фамилии в тежко състояние, а висококвалифицирани фрагменти, научни служащи и преподаватели и млади фамилии на процедура нямат достъп до общински жилища.
Липсва система за жилищно кредитиране, което да разшири търсенето към по-неплатежоспособни клиенти, а за поземлена банка въобще не се приказва. Проблемът с гетата се взема решение доста постепенно на фона на възходящите проблеми, които те провокират. Столичната община се нуждае от 19 хиляди обществени жилища и тази нужда следва да откри решение в проектите на общината.
През 2003 година Общ устройствен план сложи за решение проблеми, определящи за средата за обитаване, по които за жалост към момента не се работи интензивно и задачите надали ще бъдат изпълнени до 2030 година:
- Преструктуриране на деградиращи индустриални зони за създаване на вторични градски центрове . Тези територии са ситуирани на съществени радиални и рингови артерии, инфраструктурно и транспортно са добре обслужени, само че се нуждаят от огромна рехабилитация и реорганизация. Преструктурирането и по-интензивното им потребление ще притегли вложения, които другояче се насочват към асимилиране на нови територии без инфраструктура, и ще увеличи качеството на живот в периферните региони на столицата.
- Подобряване качеството на обществената инфраструктура . Продължава да е неприятно положението на тротоарите, на огромна част от уличната мрежа и на осветлението. Лошо е транспортното обслужване на периферните региони, паркирането е проблем освен в центъра, липсва система от пешеходни зони и велоалеи. Голямо е замърсяването на въздуха с фини частици (15.8% от семействата се отопляват на дърва и въглища и единствено 3% на газ), София продължава да е всред най-шумните европейски градове.
- Градски дизайн и качество на средата . Няма единение и естетика при благоустрояването на София както във връзка с обществените пространства, по този начин и във връзка с силуетите и фасадите на постройките. Липсват чешми, публични тоалетни, няма обединен жанр в градското обзавеждане. Дори уличните табели като наложителни градски ориентири са необичайност, да не приказваме за нещо по-модерно. Хиляди бетонни гаражни кафези нелегално са окупирали стотици декари от зелените площи на София, ремонтите и новото строителство на общината са със подозрително качество.
- Големите планове за хидропарк " Искър " и северните територии; за развиването на минералните извори и Витоша; за системата от мини ВЕЦ-ове; номинирането на историческия център на София за Световно културно завещание и прочие, се преписват от стратегия в стратегия. Интегрираните проекти за градско възобновяване и развиване на процедура не са стартирали. Реконструкцията на знакови софийски паркове и тази на минералните бани се отсрочват от доста години. София изпитва крещяща потребност от съвременни дребни спортни зали и комплекси за училищен и всеобщ спорт, само че сега общината е доста надалеч от заложените в Общ устройствен план цели.
Проучването на Европейски Съюз от 2009 година сложи София на последно място по озелененост сред европейските столици - ранглиста, която е годна и през днешния ден. За реализиране на задачите във връзка с зелената система и спортните обекти е нужна преориентация на бюджетните цели, големи вложения и сериозен запас за поддръжка, което още веднъж слага въпроса за публично-частното партньорство, за което София към момента не е дала сполучлив образец. Излиза на дневен ред и въпросът дали съществуващото административно разделяне на столицата и формата на политическото ръководство са подобаващия модел през днешния ден, три десетилетия след тяхното определяне.
Каква оценка може да бъде дадена на София във връзка с средата за обитаване се вижда от заложения в Общ устройствен план " Прогнозен модел за развиване на жилищните територии и жилищната политика " с три сюжета за развиване, наречени оптимистичен , реален и скептичен .
Ето какво планува песимистичната прогноза отпреди 15 години:
- Прираст до 2020 година от 180 хиляди нови поданици (случило се е през 2007 г.);
- МК " Кремиковци " продължава да бъде мощен стагниращ фактор;
- Канализацията в южните територии още не е изградена;
- Мащабно саниране на комплексите не е започнало;
- Реконструкцията на " черните петна " не е проведена;
- Инфраструктурата на центъра не е сменена изцяло;
- Паркирането на коли не е решено;
- " Северният " град не е с нормирани екологични параметри;
- Мащабната рехабилитация и реорганизация на старите индустриални зони не е стартирала;
- Жилищният пазар покрива тъничък пласт от евентуалното търсене;
- Жилището не е приоритет на страната и общината;
- Проблемът " бездомство " не е получил политическо решение;
- Няма налични ипотечни принадлежности и система за субсидиране;
- Общината не е основала поземлена банка.
За страдание критериите на песимистичната прогноза са годни през днешния ден. Това е мотив освен за полемика, а за съществени политически решения и виновни управнически дейности, другояче приказките за съвременен европейски град ще бъдат единствено мотив да се изпият по няколко кафета повече и резултатът ще е същият.
Увеличаване
Смаляване
Проф. Вили Лилков, учител по физика в МГУ " Св. Иван Рилски ", някогашен общински консултант в София няколко мандата Засилват се пасивността и незаинтересоваността на жителите към града. Още по тематиката
Три сюжета за бъдещето на Витоша
Отварянето на планината за хората може да стане по разнообразни способи и с друг резултат, като във всички водеща роля има Столична община
12 яну 2018
Колко момента стопираха дъха ви
Тази седмица в София
12 яну 2018 Интегрираните проекти за градско възобновяване и развиване на процедура не са стартирали. През предходната година започнаха полемики за визията за развиване на София до 2050 година Наистина в този момент е времето за тях, само че без разбор на осъществяване на задачите, заложени в Общия организационен проект (ОУП), полемиките нямат смисъл. През 2003 година проектът бе признат след тригодишен труд на стотици експерти, които заложиха дълготрайната визия на София като европейски транспортен, културен, теоретичен и учебен център, град на културно разнообразие, интелигентно място за живеене, зелен град, съхранил връзките си с планините, с хармонично стилово и естетическо общуване...
При актуализацията на проекта през 2009 година експертите откриха, че: " жилищната система се развива по песимистичната прогноза ", само че още веднъж заложиха на оптимистичен сюжет и препотвърдиха заложената визия. Тъй като средата за обитаване, жилищната политика и демографията са основополагащи за развиването на всички системи на града, наложително е да изясним накъде върви София и кой от плануваните в генералния проект сюжети се сбъдва. Това ще помогне и на полемиката за дълготрайната визия за ръководството на столицата в идващите години.
Демографска картина
Столицата пораства на основата на машинален приръст. В нея през днешния ден живеят 17.2% от популацията на България при 13.8% през 2001 година Ускорено нараства популацията в надтрудоспособна възраст, с трайна наклонност на негативен натурален приръст. Още преди 10 години то надвиши 1.3 млн. души - число, залегнало в Общ устройствен план като песимистична прогноза за популацията към 2020 година
Една от основните урбанистични цели на проекта бе " активиране на периферията " и " разтоварване на компактния град от неприсъщи функционалности и несъразмерен напън на обитаване ". Тази цел не е реализирана - през 2000 година 92.5% от популацията на столицата живеят в компактния град, а 7.5% в периферията. Днес съотношението е 93.3% към 6.7%. За европейските столици съотношението доближава 75%:25%.
Засилва се несъответствието " северен град - южен град ". На процедура в столицата има два града: " южен " от жп ареала към Витоша и " северен " от жп ареала към Стара планина, които фрапантно се разграничават по качеството на средата. Теренните запаси на южните региони са на привършване, а там, където се строи, няма авансово построена инфраструктура.
Намалявa популацията в зоната на интензивно въздействие на столицата. Софийска област e рядко обитаема, с невисок трудов капацитет. Механичният приръст идва главно от Севрозападния и Югозападния район. Идеите в Общ устройствен план бяха София да стане мотор на тяхното развиване, а се вижда, че резултатът е отрицателен.
Състояние и трендове на жилищния бранш
По повърхност жилищният фонд (46.4% от панелен тип) е задоволителен да задоволи потребностите на популацията. Строителството на жилища в града е интензивно, само че повишаването на популацията изпреварва растежа му. В по-голямата си част фондът е амортизиран, а 34% от него (над 205 хиляди жилища) се амортизират ускорено. Все още 400 хиляди жилища са без топлоизолация и не дават отговор на нормите за енергийна успеваемост, а процесът на саниране е муден и не до дъно ефикасен.
През 2001 година необитаеми са 68 хиляди жилища, през днешния ден броя е удвоена (23.5% от жилищния фонд). Средно 6 хиляди жилища годишно сменят предназначението си и е действителна опасността централната градска част да загуби функционалността си " обитаване ".
Като цяло жилищната среда в София е добре благоустроена, само че надеждността и качеството на инженерните мрежи са ниски. Част от жилищните комплекси са с недоизградена вторична инфраструктура, жилищните блокове са с неприятни топлоизолационни, шумови, експлоатационни и естетически качества. Голяма опасност за комплексите е последователното им замиране и овакантяване от хората с финансови благоприятни условия, тъй като повече от полвината от притежателите нямат задоволително приходи, с цел да поддържат жилищата си и общия сграден фонд, и тези, които желаят да поддържат и трансформират средата, я напущат. Засилват се пасивността и незаинтересоваността на жителите към града.
Независимо от огромните вложения в последните години във ВиК бранша канализацията продължава да е проблем на общината - над 51 хиляди жилища нямат канализация, а загубите на вода остават високи.
Общинският и държавният (ведомствен) фонд наброява 35 хиляди жилища (5.8%). Строителството на общински жилища за последните пет години се свежда до към 60 жилища в регионите Люлин и Връбница, а страната от дълго време не строи. Общината дава жилища единствено на фамилии в тежко състояние, а висококвалифицирани фрагменти, научни служащи и преподаватели и млади фамилии на процедура нямат достъп до общински жилища.
Липсва система за жилищно кредитиране, което да разшири търсенето към по-неплатежоспособни клиенти, а за поземлена банка въобще не се приказва. Проблемът с гетата се взема решение доста постепенно на фона на възходящите проблеми, които те провокират. Столичната община се нуждае от 19 хиляди обществени жилища и тази нужда следва да откри решение в проектите на общината.
През 2003 година Общ устройствен план сложи за решение проблеми, определящи за средата за обитаване, по които за жалост към момента не се работи интензивно и задачите надали ще бъдат изпълнени до 2030 година:
- Преструктуриране на деградиращи индустриални зони за създаване на вторични градски центрове . Тези територии са ситуирани на съществени радиални и рингови артерии, инфраструктурно и транспортно са добре обслужени, само че се нуждаят от огромна рехабилитация и реорганизация. Преструктурирането и по-интензивното им потребление ще притегли вложения, които другояче се насочват към асимилиране на нови територии без инфраструктура, и ще увеличи качеството на живот в периферните региони на столицата.
- Подобряване качеството на обществената инфраструктура . Продължава да е неприятно положението на тротоарите, на огромна част от уличната мрежа и на осветлението. Лошо е транспортното обслужване на периферните региони, паркирането е проблем освен в центъра, липсва система от пешеходни зони и велоалеи. Голямо е замърсяването на въздуха с фини частици (15.8% от семействата се отопляват на дърва и въглища и единствено 3% на газ), София продължава да е всред най-шумните европейски градове.
- Градски дизайн и качество на средата . Няма единение и естетика при благоустрояването на София както във връзка с обществените пространства, по този начин и във връзка с силуетите и фасадите на постройките. Липсват чешми, публични тоалетни, няма обединен жанр в градското обзавеждане. Дори уличните табели като наложителни градски ориентири са необичайност, да не приказваме за нещо по-модерно. Хиляди бетонни гаражни кафези нелегално са окупирали стотици декари от зелените площи на София, ремонтите и новото строителство на общината са със подозрително качество.
- Големите планове за хидропарк " Искър " и северните територии; за развиването на минералните извори и Витоша; за системата от мини ВЕЦ-ове; номинирането на историческия център на София за Световно културно завещание и прочие, се преписват от стратегия в стратегия. Интегрираните проекти за градско възобновяване и развиване на процедура не са стартирали. Реконструкцията на знакови софийски паркове и тази на минералните бани се отсрочват от доста години. София изпитва крещяща потребност от съвременни дребни спортни зали и комплекси за училищен и всеобщ спорт, само че сега общината е доста надалеч от заложените в Общ устройствен план цели.
Проучването на Европейски Съюз от 2009 година сложи София на последно място по озелененост сред европейските столици - ранглиста, която е годна и през днешния ден. За реализиране на задачите във връзка с зелената система и спортните обекти е нужна преориентация на бюджетните цели, големи вложения и сериозен запас за поддръжка, което още веднъж слага въпроса за публично-частното партньорство, за което София към момента не е дала сполучлив образец. Излиза на дневен ред и въпросът дали съществуващото административно разделяне на столицата и формата на политическото ръководство са подобаващия модел през днешния ден, три десетилетия след тяхното определяне.
Каква оценка може да бъде дадена на София във връзка с средата за обитаване се вижда от заложения в Общ устройствен план " Прогнозен модел за развиване на жилищните територии и жилищната политика " с три сюжета за развиване, наречени оптимистичен , реален и скептичен .
Ето какво планува песимистичната прогноза отпреди 15 години:
- Прираст до 2020 година от 180 хиляди нови поданици (случило се е през 2007 г.);
- МК " Кремиковци " продължава да бъде мощен стагниращ фактор;
- Канализацията в южните територии още не е изградена;
- Мащабно саниране на комплексите не е започнало;
- Реконструкцията на " черните петна " не е проведена;
- Инфраструктурата на центъра не е сменена изцяло;
- Паркирането на коли не е решено;
- " Северният " град не е с нормирани екологични параметри;
- Мащабната рехабилитация и реорганизация на старите индустриални зони не е стартирала;
- Жилищният пазар покрива тъничък пласт от евентуалното търсене;
- Жилището не е приоритет на страната и общината;
- Проблемът " бездомство " не е получил политическо решение;
- Няма налични ипотечни принадлежности и система за субсидиране;
- Общината не е основала поземлена банка.
За страдание критериите на песимистичната прогноза са годни през днешния ден. Това е мотив освен за полемика, а за съществени политически решения и виновни управнически дейности, другояче приказките за съвременен европейски град ще бъдат единствено мотив да се изпият по няколко кафета повече и резултатът ще е същият.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ