Андроидите сънуват красиво
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Оценка:
5 от 5
Още от същото:
" Прометей " Още по тематиката
Харисън Форд: Актьорството е като да опитваш да пиеш вода от маркуч
от Дневник,5 окт 2017
Режисьорът на Blade Runner 2 може би ще снима нов " Дюн "
от Дневник,22 дек 2016 Първият филм на Ридли Скот от 1982 година беше за моментите във времето, които ни вършат хора. Те изчезват непреклонно като " сълзи при дъжд ". Антиутопията с деяние в далечната тогава 2019 година беше решена като типичен детективски " филм ноар ", с Харисън Форд като песимистичен и носещ на пердах Филип Марлоу от едно унищожено и обезчовечено бъдеще.
Базирана на описа на Филип К. Дик " Сънуват ли андроидите електроовце ", визията на Скот, нотите на Вангелис, моментите на поетична хубост в общата безизходност трансфораха кино лентата в вяра, резервираха му място на високия рафт на епичното авторско кино, до Кубрик и Тарковски. През годините Скот направи " режисьорска " и " крайна " версия, махна задкадровия коментар по Чандлър. В юбилейното издание през 2007 година добави и версия " работно копие " с отпаднали подиуми и още Вангелис. Сега френско-канадският гений Дени Вилньов (Sicario, Arrival) продължава " доизпипването " на шедьовъра с равно (или надминаващо го) по магия продължение.
В Blade Runner 2049 явно са минали 30 години. Бившият ловджия на хуманоиди Рик Декард (отново Форд) е жив и стар (очевидно не е хуманоид), отдръпнал се е в нещо като кула на самотните удоволствия (уиски и холограмни записи на " живите " Елвис и Франк Синатра). Той е ключ към загадка, по чиято диря е новият детектив и палач на андроиди, съвършени реплики на хора (репликанти). Трагизмът е, че самичък е подобен (в ролята Райън Гослинг е добър като в Drive). От него зависи смахнат корпоративен полубог (Джаред Лето) да не подмени човечеството напълно с репликанти. По пътя стига до доказателства, че личните му мемоари може да не са вградени, а същински човешки.
Вилньов работи визионерски и без комерсиални взаимни отстъпки. Кадрите са сюрреалистични платна (великият оператор Роджър Дийкинс със сигурен " Оскар " ). Съзерцанието и паузите гълтам екшъна, който е къс и жесток, без любуване. Дадено е време огромните въпроси (какво е да си човек; е ли любовта сюблимният тест за това) да се утаят незабравимо у фена.
Увеличаване
Смаляване
Оценка:
5 от 5
Още от същото:
" Прометей " Още по тематиката
Харисън Форд: Актьорството е като да опитваш да пиеш вода от маркуч
от Дневник,5 окт 2017
Режисьорът на Blade Runner 2 може би ще снима нов " Дюн "
от Дневник,22 дек 2016 Първият филм на Ридли Скот от 1982 година беше за моментите във времето, които ни вършат хора. Те изчезват непреклонно като " сълзи при дъжд ". Антиутопията с деяние в далечната тогава 2019 година беше решена като типичен детективски " филм ноар ", с Харисън Форд като песимистичен и носещ на пердах Филип Марлоу от едно унищожено и обезчовечено бъдеще.
Базирана на описа на Филип К. Дик " Сънуват ли андроидите електроовце ", визията на Скот, нотите на Вангелис, моментите на поетична хубост в общата безизходност трансфораха кино лентата в вяра, резервираха му място на високия рафт на епичното авторско кино, до Кубрик и Тарковски. През годините Скот направи " режисьорска " и " крайна " версия, махна задкадровия коментар по Чандлър. В юбилейното издание през 2007 година добави и версия " работно копие " с отпаднали подиуми и още Вангелис. Сега френско-канадският гений Дени Вилньов (Sicario, Arrival) продължава " доизпипването " на шедьовъра с равно (или надминаващо го) по магия продължение.
В Blade Runner 2049 явно са минали 30 години. Бившият ловджия на хуманоиди Рик Декард (отново Форд) е жив и стар (очевидно не е хуманоид), отдръпнал се е в нещо като кула на самотните удоволствия (уиски и холограмни записи на " живите " Елвис и Франк Синатра). Той е ключ към загадка, по чиято диря е новият детектив и палач на андроиди, съвършени реплики на хора (репликанти). Трагизмът е, че самичък е подобен (в ролята Райън Гослинг е добър като в Drive). От него зависи смахнат корпоративен полубог (Джаред Лето) да не подмени човечеството напълно с репликанти. По пътя стига до доказателства, че личните му мемоари може да не са вградени, а същински човешки.
Вилньов работи визионерски и без комерсиални взаимни отстъпки. Кадрите са сюрреалистични платна (великият оператор Роджър Дийкинс със сигурен " Оскар " ). Съзерцанието и паузите гълтам екшъна, който е къс и жесток, без любуване. Дадено е време огромните въпроси (какво е да си човек; е ли любовта сюблимният тест за това) да се утаят незабравимо у фена.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ