Кино: "Имало едно време в... Холивуд"
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
+ + + + + от 5
Още от същото: " Гадни копилета "
Киното има право да трансформира огромната история - тъй като киното, това са материализираните ни младежки мечти. Тарантино го прави за повторно след " Гадни копилета " (2009), в този момент (Once Upon a Time in Hollywood) с повече персонално отношение. Писал е текста пет години като разказ, преди да го събере в сюжет. Пълната режисьорска версия, която все в миналото ще забележим, била над четири часа. Филмът е за това, по какъв начин новото заменя (или в тази ситуация убива) остарялото, без наложително да е по-добро.
Във времето на стрийминга и CGI персонажите Тарантино е динозавър. Още снима на лента. Държи на словото, което оформя характерите и им влива живот. Вярва в киното като културен артефакт със своя митология, почтена за цитиране. Поп опаковката е за досегаемост и смилаемост. Тук тя е в сочните елементи на епохата – от частите в саундтрака и колите (същият бял кадилак от " Глутница кучета ", благосъстоятелност на Майкъл Мадсън) до опаковките на консервите. Годината е 1969, преломна за Холивуд, Америка и света. Героите си отиват, с тях невинността и идеализмът, идват антигероите. Рик и Клиф са Буч и Сънданс, само че не в жанра, а в живота. Ди Каприо и Пит са с магнитуда и пасването на Нюман и Редфорд. В концепцията за акомодацията (или отхвърли от нея) Тарантино включва и себе си, освен харизматичните си герои.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Рик на Ди Каприо е звезда от тв сериал (като " Търси се жив или мъртъв " със Стив Маккуин, 1958 - 1963), само че към този момент го търсят единствено за изверг. Съмнява се дали е артист, пие и заеква при неспокойствие. Клиф е непрекъснатият му дубльор, водач и единствен другар. Следваме ги през три дни от живота им в онази 1969. Явява се остроумен продуцент, схванал момента (Ал Пачино), предлага на Рик функции в няколко " спагети " уестърна в Рим, с цел да избави кариерата си. Новите съседи на Рик се споделят Полански и Шарън Тейт (Марго Роби, светлият лъч във филма). Клиф качва на стоп сексапилна дребна хипарка, тя го води в странна комуна, където всички приказват за някакъв Чарли.
Новият филм на Тарантино е минимум жанровият му. С по-малко деяние и повече съзерцаване и атмосфера. С време за шляене зад кулисите на оня митичен Холивуд, захранил и опусите на Серджо Леоне, и личните " вариации по тематика " на Куентин. Носталгията (мярва се даже същинската статуетка – атрибут от " Малтийският сокол " ) е опълчена на нихилизма на нахлуващото ново време - с цигарите, топени в LSD, за 50 цента, с рушенето на престижите и безпричинното принуждение.
Какъв е отговорът на мечтателите с юношеска закваска, живеещи в собствен кино свят, с които се разпознава Тарантино? Той е взет от приказките, както подсказва и заглавието – да победим злото в живота с кино средства. Да изгорим Хитлер и Третия райх в запалената от прожекциониста на киното нитратна лента, както беше в " Гадни копилета ". Тук Рик пази една настояща огнехвъргачка от остарял собствен боен филм, която ще потрябва. Клиф има юмруците (влезли в деяние против самия Брус Лий в бравурна сцена) и непукизма си. Преди да пристигна неизбежното, ще сме видели Леонардо ди Каприо във висше актьорско саморазголване, подсказващо, че самото актьорство е един всекидневен уестърн, в който идващият изстрел може да бъде забравата. Но това, което ше сънуваме, е грейналата Шарън Тейт пред личния сетен плакат. Звучи California Dreamin`, само че като блус.
Увеличаване
Смаляване
+ + + + + от 5
Още от същото: " Гадни копилета "
Киното има право да трансформира огромната история - тъй като киното, това са материализираните ни младежки мечти. Тарантино го прави за повторно след " Гадни копилета " (2009), в този момент (Once Upon a Time in Hollywood) с повече персонално отношение. Писал е текста пет години като разказ, преди да го събере в сюжет. Пълната режисьорска версия, която все в миналото ще забележим, била над четири часа. Филмът е за това, по какъв начин новото заменя (или в тази ситуация убива) остарялото, без наложително да е по-добро.
Във времето на стрийминга и CGI персонажите Тарантино е динозавър. Още снима на лента. Държи на словото, което оформя характерите и им влива живот. Вярва в киното като културен артефакт със своя митология, почтена за цитиране. Поп опаковката е за досегаемост и смилаемост. Тук тя е в сочните елементи на епохата – от частите в саундтрака и колите (същият бял кадилак от " Глутница кучета ", благосъстоятелност на Майкъл Мадсън) до опаковките на консервите. Годината е 1969, преломна за Холивуд, Америка и света. Героите си отиват, с тях невинността и идеализмът, идват антигероите. Рик и Клиф са Буч и Сънданс, само че не в жанра, а в живота. Ди Каприо и Пит са с магнитуда и пасването на Нюман и Редфорд. В концепцията за акомодацията (или отхвърли от нея) Тарантино включва и себе си, освен харизматичните си герои.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Рик на Ди Каприо е звезда от тв сериал (като " Търси се жив или мъртъв " със Стив Маккуин, 1958 - 1963), само че към този момент го търсят единствено за изверг. Съмнява се дали е артист, пие и заеква при неспокойствие. Клиф е непрекъснатият му дубльор, водач и единствен другар. Следваме ги през три дни от живота им в онази 1969. Явява се остроумен продуцент, схванал момента (Ал Пачино), предлага на Рик функции в няколко " спагети " уестърна в Рим, с цел да избави кариерата си. Новите съседи на Рик се споделят Полански и Шарън Тейт (Марго Роби, светлият лъч във филма). Клиф качва на стоп сексапилна дребна хипарка, тя го води в странна комуна, където всички приказват за някакъв Чарли.
Новият филм на Тарантино е минимум жанровият му. С по-малко деяние и повече съзерцаване и атмосфера. С време за шляене зад кулисите на оня митичен Холивуд, захранил и опусите на Серджо Леоне, и личните " вариации по тематика " на Куентин. Носталгията (мярва се даже същинската статуетка – атрибут от " Малтийският сокол " ) е опълчена на нихилизма на нахлуващото ново време - с цигарите, топени в LSD, за 50 цента, с рушенето на престижите и безпричинното принуждение.
Какъв е отговорът на мечтателите с юношеска закваска, живеещи в собствен кино свят, с които се разпознава Тарантино? Той е взет от приказките, както подсказва и заглавието – да победим злото в живота с кино средства. Да изгорим Хитлер и Третия райх в запалената от прожекциониста на киното нитратна лента, както беше в " Гадни копилета ". Тук Рик пази една настояща огнехвъргачка от остарял собствен боен филм, която ще потрябва. Клиф има юмруците (влезли в деяние против самия Брус Лий в бравурна сцена) и непукизма си. Преди да пристигна неизбежното, ще сме видели Леонардо ди Каприо във висше актьорско саморазголване, подсказващо, че самото актьорство е един всекидневен уестърн, в който идващият изстрел може да бъде забравата. Но това, което ше сънуваме, е грейналата Шарън Тейт пред личния сетен плакат. Звучи California Dreamin`, само че като блус.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ