Последствията от нерешителната война
Джордж Фридман
Склонни сме да преглеждаме размириците като вътрешно събитие, което нормално се лимитира в границите на дадена страна или район.
Понякога обаче има случаи, в които вълненията се популяризират заради боязън или лакомия оттатък рамките на дадена нация, като по този метод трансформират района и даже света оттатък него.
Такъв е казусът в Близкия изток.
Процесът протича по следния метод: Вътрешните безредици в една страна пораждат боязън в друга страна, че размириците ще се разпространят и там. След това страхът е, че вълненията ще провокират военни дейности в другата страна. И двете страни могат да заемат отбранителна позиция или да се уплашат задоволително, с цел да работят нападателно. Страхът и вярата са в основата и мотора на войната. Размириците са генераторът.
Обикновено се споделя, че войната в този район е малко евентуална, защото
нациите му са слаби
Силата и слабостта са относителни и тези народи би трябвало да се съпоставят не със Съединените щати, а една с друга. От това какъв брой мощна е една нация по отношение на друга зависи изходът.
Теренът и географията са константи, само че страхът има забележителна историческа дарба да ги преодолява и не прави войната невъзможна. Войните са най-възможното човешко нещо.
Иран, който се намира в средата на Близкия изток, е страна, която отдалеко води война със Съединените щати и Израел. Иран разполага с най-голямата войска в Близкия изток, със обилни бронирани сили и, както наподобява, със забележителен ракетен боеприпас.
Твърди се, че той няма опция да придвижва бронираните си сили в борба заради околния терен, дистанцията до враговете и невъзможността да доставя гориво на бойното поле. (Аз съм скептично настроен; Иран е огромен производител на нефт и чакам, че разполага с задоволително благоприятни условия за пречистване, с цел да достави гориво там, където трябва).
Като преглеждам терена и пътния достъп на Иран до прилежащите страни, мисля, че очевидното умозаключение е, че Иран в действителност има опция да проектира мощност в района и да нанася ефикасни удари с ракети. Като най-малко планиращите би трябвало да одобряват, че иранската войска може да работи на разстояние.
Стратегическото му състояние може да му разреши да
нанася удари в разнообразни направления,
в това число на север към Русия, и да се изправи против вероятно съветско напредване на юг.
Рискът от огромна война в сърцето на Близкия изток, сериозен и стратегически район, не е нищожен, както и вероятността Иран да стартира война от разстояние.
Способността на Съединените щати бързо да разположат блокиращи сили за отбрана, да речем, на Саудитска Арабия, е съмнителна и по този метод основава рискова обстановка. Съединени американски щати имат жизненоважен интерес от поддържането на постоянен свят, тъй че оставянето на едни страни на милостта на други би основало дълготрайна болежка, даже и в кратковременен проект да не е по този начин. | БГНЕС
Склонни сме да преглеждаме размириците като вътрешно събитие, което нормално се лимитира в границите на дадена страна или район.
Понякога обаче има случаи, в които вълненията се популяризират заради боязън или лакомия оттатък рамките на дадена нация, като по този метод трансформират района и даже света оттатък него.
Такъв е казусът в Близкия изток.
Процесът протича по следния метод: Вътрешните безредици в една страна пораждат боязън в друга страна, че размириците ще се разпространят и там. След това страхът е, че вълненията ще провокират военни дейности в другата страна. И двете страни могат да заемат отбранителна позиция или да се уплашат задоволително, с цел да работят нападателно. Страхът и вярата са в основата и мотора на войната. Размириците са генераторът.
Обикновено се споделя, че войната в този район е малко евентуална, защото
нациите му са слаби
Силата и слабостта са относителни и тези народи би трябвало да се съпоставят не със Съединените щати, а една с друга. От това какъв брой мощна е една нация по отношение на друга зависи изходът.
Теренът и географията са константи, само че страхът има забележителна историческа дарба да ги преодолява и не прави войната невъзможна. Войните са най-възможното човешко нещо.
Иран, който се намира в средата на Близкия изток, е страна, която отдалеко води война със Съединените щати и Израел. Иран разполага с най-голямата войска в Близкия изток, със обилни бронирани сили и, както наподобява, със забележителен ракетен боеприпас.
Твърди се, че той няма опция да придвижва бронираните си сили в борба заради околния терен, дистанцията до враговете и невъзможността да доставя гориво на бойното поле. (Аз съм скептично настроен; Иран е огромен производител на нефт и чакам, че разполага с задоволително благоприятни условия за пречистване, с цел да достави гориво там, където трябва).
Като преглеждам терена и пътния достъп на Иран до прилежащите страни, мисля, че очевидното умозаключение е, че Иран в действителност има опция да проектира мощност в района и да нанася ефикасни удари с ракети. Като най-малко планиращите би трябвало да одобряват, че иранската войска може да работи на разстояние.
Стратегическото му състояние може да му разреши да
нанася удари в разнообразни направления,
в това число на север към Русия, и да се изправи против вероятно съветско напредване на юг.
Рискът от огромна война в сърцето на Близкия изток, сериозен и стратегически район, не е нищожен, както и вероятността Иран да стартира война от разстояние.
Способността на Съединените щати бързо да разположат блокиращи сили за отбрана, да речем, на Саудитска Арабия, е съмнителна и по този метод основава рискова обстановка. Съединени американски щати имат жизненоважен интерес от поддържането на постоянен свят, тъй че оставянето на едни страни на милостта на други би основало дълготрайна болежка, даже и в кратковременен проект да не е по този начин. | БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ