![Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване :• Увеличените продажби на лекарства срещу](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3130689.jpg)
Новата лекарствена десетка
Илюстрация
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
:
• Увеличените продажби на медикаменти против рак и хепатит са в основата на следващия растеж от 10%
• Прогнозите за идната година са за леко закъснение поради държавния напън върху цените
• В топ 10 има разбъркване поради взрива на продажби на медикаменти против хепатит С Още по тематиката
От ентусиазма към тактиката
Димитър Димитров, изпълнителен шеф на " Софарма трейдинг "
16 фев 2018
Ще има позволителен режим за експорт на дефицитни медикаменти
Приетото на първо четене от здравната комисия ограничаване за паралелната търговия не е нотифицирано в Европейската комисия
2 фев 2018 " Българското опазване на здравето има потребност от ясна тактика с съответни цели, които да създадат средата по-устойчива, по-предвидима и по-прозрачна. "
Христо Трунчев общоприет управител на Novartis Pharma България
" Работата в среда на непрестанни промени е доста сложна и пречи на фирмите да се концентрират върху по-дългосрочни цели, стратегически значими за възстановяване здравето на българите. "
Методия Чадиковски общоприет управител на Roche България
" Държавата следва да се погрижи за българските пациенти, които имат хронични и обществено значими болести. В съвсем всички случаи с сходни болести са пациенти в пенсионна възраст. "
Николай Хаджидончев изпълнителен шеф на Actavis, компания на Teva
Ръст на продажбите над 50% в стойност не се среща постоянно на лекарствения пазар. Екстремните еднократни стойности обаче бяха реализирани от три фармацевтични компании през предходната година и фрапантно разместиха класацията на най-големите по продажби производители на медикаменти в България. Трите компании са AbbVie, Angelini (Gilead) и MSD, като при първите две от тях повода са медикаментите им, които водят до изцеление от хепатит С. През предходната година здравната каса за пръв път покри лекуването на повече пациенти. Това е и повода общо пазарът да пораства - с 10%.
Въпреки че продажбите на медикаменти надвишиха 2.7 милиарда лева, проблемите пред фармацевтичните компании и надлежно пред пациентите в България остават. Държавата продължава да оказва напън върху цените на медикаментите до степен производството и вносът им да стават неизгодни за фирмите производители. Липсата на лекарствена политика и неправилното схващане на ръководещите, че би трябвало да се пести и от медикаменти, доведоха до това, че в бюджета на здравната каса беше заложен мораториум върху новите лечения, който с доста старания беше анулиран.
Няма и политика за определяне на по-евтините генерични лекарства макар обещанията в стратегиите на политическите партии. За сметка на това ниските цени на медикаментите подтикват експорта към западноевропейските страни, където те са по-високи. В същото време здравната каса продължава да не покрива главните потребности от терапия и пациентите заплащат от джоба си съвсем две трети от потреблението на лекарства.
Разместване измежду огромните
Промените в класацията са още в първата тройка на фирмите, където миналогодишният трети става втори, защото класацията е за продажба единствено на медикаменти, без да се взимат поради питателните добавки и нелекарствените артикули.
Лидер остава швейцарската Novartis, която консолидира резултатите си на дивизията си за очни артикули Аlcon и на генеричното си поделение Sandoz. Следва я другият швейцарски тръст – Roche, а на трето място е израелската Теva, която през предходната година се консолидира с купената от нея Аctavis.
" Големият растеж при Novartis идва от онкологичните артикули и новите артикули за астма, както и от генеричната дивизия. При Roche общоприетоо растежът идва от онкологията, Actavis бележи лек спад в продажбите на медикаменти, което отчасти се дължи на сливането с Теva, защото съгласно изискванията на договорката част от продуктите трябваше да бъдат спрени от продажба ", отбелязва Александър Алексиев, изпълнителен шеф на анализаторската компания SAT Health.
" Ръстът на Novartis през 2017 година се дължи главно на Sandoz и се свързва с предлагането на налични генерични медикаменти и биоподобни артикули за българските пациенти, както и необятно употребявани лекарствени артикули без рецепта. По този метод спестяваме публичен запас и внасяме непоклатимост в здравната система ", отбелязва Христо Трунчев, общоприет управител на Novartis Pharma България
Методия Чадиковски, общоприет управител на Roche България, отбелязва, че са запазили второто си място с растеж от 9% в продажбите, а на болничния пазар са отбелязали нарастване в продажбите от 20.1% и по този начин са на първа позиция с пазарен дял от 24.6% в лечебните заведения.
В същото време съгласно данните на интернационалната компания IQVIA (позната до неотдавна като IMS) Actavis, компания на Teva, е водач в сегмента " Продукти без рецепта " (включително хранителни добавки), както и с максимален пазарен дял по продажби в стойност при медикаментите с рецепта за 2017 година в България ", разяснява Николай Хаджидончев, изпълнителен шеф на Аctavis. Той добавя, че в комерсиалната част на компанията в България са завършили напълно интеграцията сред " Актавис " и " Тева " и са показали на българския пазар 15 нови продукта.
На четвърто място през предходната година е американският тръст AbbVie, която изпреварва Sanofi с най-големия растеж за пазара, който се дължи на медикаментите й за хепатит С, ревматоидни и автоимунни болести. " Вярвам, че ние сме компанията, която обезпечи най-големи отстъпки към здравната каса през 2017 година, без да сме компанията, употребила най-големи обществени средства ", разяснява Кирил Николчев, общоприет управител на AbbVie България. Здравната каса изисква най-малко 10% от оборота отстъпки от фармацевтичните компании, с цел да покрива новаторските лечения.
На пето място остава френският тръст Sanofi, който по думите на генералния му управител Йерун Вайтес има продажби от 52 млн. евро през предходната година, като максимален дял в тях има подразделението " Обща медицина ", следвано от Sanofi Genzyme, което създава артикули за онкология, множествена склероза и редки заболявания, което бележи двуцифрен растеж от над 40% за 2017 година
Увеличение в продажбите означават и другите два концерна в класацията – Pfizer и GlaxoSmithKline.
" 2017 беше изключителна година за бизнеса ни в България. Успяхме да увеличим доста въздействието си в региона на имунизациите, новаторските ХИВ лечения, новите артикули в респираторната и в региона на редките болести ", отбелязва Николаос Ксидиас, общоприет управител на GlaxoSmithKline България.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Единствената българска компания в класацията - " Софарма ", продължава да бележи растеж в продажбите на локалния пазар. " 2017 година беше най-успешната ни след рецесията - 12.5% растеж на приходите, които доближиха 205.3 млн. лева, 45% растеж на оперативната облага и близо 10% на чистата облага. Растеж имахме и на локалния, и на експортните пазари, надлежно 3% за българския, 19% за Европа и 21% за други пазари ", разяснява Огнян Донев, ръководител на съвета на шефовете на " Софарма " и максимален акционер. Той добавя, че са внедрили в произвеждане шест нови медикаменти и са получили позволение за приложимост на три продукта.
Изминалата година е извънредно сполучлива и в световен проект, и в България за АstraZeneca, която завършва годината с растеж, непосредствен до общия за пазара, показан нов медикамент за лекуване на рак на яйчника и растеж в предпочитаните лечебни области – онкология, кардиология, диабет и белодробни болести, разяснява Зоя Паунова, изпълнителен шеф на AstraZeneca България.
Ръст, само че по-малък
Очакванията през тази година са за растеж на продажбите на лекарствения пазар сред 6 и 10%. Един от тласъците за това на свободния пазар е грипната зараза, която продължава и сега. Болничният пазар, също ще продължи да пораства главно поради новите медикаменти в онкологията.
" Двуцифрен растеж може да се чака и при питателните добавки ", предвижда Александър Алексиев.
Въпреки че към 400 медикаменти през последните три години са изтеглени от продажба в България и паралелният износ пораства (лекарства за към 400 млн. лева са изнесени легално или не от България през предходната година по данни на здравното министерство), опитите на страната да продължава натиска върху фармацевтичните компании да понижават цените не престават.
Държавният напън
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
В момента цената на медикаментите с рецепта е най-ниска в Европейски Съюз по закон, за което следи съвет по цените. Ако някъде в границите на съюза се появи по-ниска цена на съответното лекарство, българската се поправя служебно. Освен това новите лекарства минават през специфична комисия за оценка на здравните технологии, която взема решение дали лекарството е стопански дейно. Ако комисията, в която решението се забавя най-малко няколко месеца, позволи използването на лекарството, фармацевтичната компания би трябвало да подписа спомагателен контракт за даване на отстъпки на здравната каса. През предходната година фармацевтичните компании са върнали на здравната каса под формата на отстъпки общо 130 млн. лева, а през 2018 година се чака те да доближат 160 млн. лева Тези средства се употребяват от здравната каса за заплащане на нови медикаменти.
През тази година обаче ценовият регулатор упорства и да се вкара още един детайл за следене на медикаментите – това е мониторинг на тяхната успеваемост в действителния живот. Проследяването обаче ще става единствено в академични лечебни заведения единствено в София, Пловдив и Варна, инспекцията ще продължи три години, а пациентите ще би трябвало да пътуват тъкмо до тези лечебни заведения, с цел да си получат лекуването и да се наблюдава резултатът от него.
Заради ниските цени, които регулаторите реализират, огромна част от медикаментите стават обект на успореден износ (законен и незаконен) към западноевропейски страни, където цените са по-високи. По този метод страдат по едно и също време и пациентите, които не могат да открият своя медикамент, и имиджът на фармацевтичните компании, които, наподобява, не са го обезпечили. От друга страна, евтините лекарства от Източна Европа са фрапантно по-ниски от цените, които фармакомпаниите са предложили на огромните пазари и ги принуждават да понижават цените и там.
Освен натиска върху цените през в края на предходната година фармацевтичният пазар живя в цялостна неустановеност, поради заложения в бюджета на здравната каса едногодишен мораториум върху всички 25 нови лечения, нужни за 8600 пациенти. Стойността им се чака да бъде 40 млн. лева на фона на покриваните от касата лекарства за 1 милиарда лева Ограничението беше признато, в това число беше прегласувано и несъгласие от президента на текста, само че в последна сметка министър председателят Бойко Борисов реши, че то би трябвало да бъде анулирано.
Така поради непрекъснатите нови условия, които целят да понижат заплащанията на здравната каса, пазарът продължава да бъде нерешителен. В същото време пациентите са принудени да заплащат съвсем две трети от нужните им лекарства в брой, тъй като НЗОК не ги покрива или ги заплаща отчасти.
Да си пожелаем
" Българското опазване на здравето има потребност от ясна тактика с съответни цели, които да създадат средата по-устойчива, по-предвидима и по-прозрачна. Фармацевтичният бранш е единствено част от опазването на здравето, освен това строго контролирана и следена част. Нужен е повсеместен метод, с цел да може България да бъде желано място за вложения в този толкоз сензитивен бранш ", счита Христо Трунчев.
Според Методия Чадиковски " работата в среда на непрестанни промени е доста сложна и пречи на фирмите да се концентрират върху по-дългосрочни цели, стратегически значими за възстановяване здравето на българите. " Той добавя, че би трябвало да се търси метод за събиране на статистика за по-важните лечебни области. " Това може да се употребява дейно, с цел да се усъвършенстват разноските в системата и да се види къде има потребност от по-големи вложения. Без тази информация няма по какъв начин здравната политика да е ориентирана към съответни цели и да забележим дали сме ги постигнали след време ", счита той.
Фармацевтичните компании считат, че би трябвало да има и по-различна политика при определянето на цените.
" Натискът за намаление на цените на медикаментите докара до забележителен растеж на паралелна търговия. Ако животоспасяващи артикули не са налични, системата излага на риск всеки един пациент в България. Затова ние заставаме зад концепцията за използването на регулации, които може да включват и по-гъвкава държавна политика при ценообразуването ", споделя Йерун Вайтес.
" С бързото развиване на бранша е неизбежно постоянно да се трансформира регулаторната рамка, само че е значимо тези промени да не оказват въздействие върху здравето на пациентите. Това може да бъде реализирано единствено като се съчетават напъните на всички заинтригувани страни в процеса - пациенти, промишленост и институции ", счита Атанас Атанасов, шеф на Angelini Pharma.
Генеричните фармацевтични компании припомнят, че към момента чакат измененията в общия климат в бранша.
" Постигаме резултатите си в България във допустимо най-неблагоприятната среда - липса на здравна промяна, ценова ерозия, липса на бистрота в работата на касата и така нататък ", отбелязва Огнян Донев.
Николай Хаджидончев добавя, че растежът на пазара се дължи на скъпоструващите новаторски лекарства, само че за поредна година няма увеличение на достъпа за българските пациенти с всеобщи болести, като кардиологичните да вземем за пример, до качествени и налични генерични лекарства. " Със страдание ще отбележа, че у нас продължава наклонността за отпадане и евакуиране от пазара на налични генерични лекарства за всеобщи болести заради нападателен и мощен ценови напън върху тях. Държавата следва да се погрижи за българските пациенти, които имат хронични и социално-значими болести. В съвсем всички случаи с сходни болести са пациенти в пенсионна възраст. В същото време процентът на вдишване от касата на медикаментите в тези лечебни групи е от 25 до 75 %. На процедура хората с най-ниски приходи, с хронични болести, доплащат най-вече и смятам за обикновено страната да им даде съответна грижа ", разяснява Хаджидончев.
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
:
• Увеличените продажби на медикаменти против рак и хепатит са в основата на следващия растеж от 10%
• Прогнозите за идната година са за леко закъснение поради държавния напън върху цените
• В топ 10 има разбъркване поради взрива на продажби на медикаменти против хепатит С Още по тематиката
От ентусиазма към тактиката
Димитър Димитров, изпълнителен шеф на " Софарма трейдинг "
16 фев 2018
Ще има позволителен режим за експорт на дефицитни медикаменти
Приетото на първо четене от здравната комисия ограничаване за паралелната търговия не е нотифицирано в Европейската комисия
2 фев 2018 " Българското опазване на здравето има потребност от ясна тактика с съответни цели, които да създадат средата по-устойчива, по-предвидима и по-прозрачна. "
Христо Трунчев общоприет управител на Novartis Pharma България
" Работата в среда на непрестанни промени е доста сложна и пречи на фирмите да се концентрират върху по-дългосрочни цели, стратегически значими за възстановяване здравето на българите. "
Методия Чадиковски общоприет управител на Roche България
" Държавата следва да се погрижи за българските пациенти, които имат хронични и обществено значими болести. В съвсем всички случаи с сходни болести са пациенти в пенсионна възраст. "
Николай Хаджидончев изпълнителен шеф на Actavis, компания на Teva
Ръст на продажбите над 50% в стойност не се среща постоянно на лекарствения пазар. Екстремните еднократни стойности обаче бяха реализирани от три фармацевтични компании през предходната година и фрапантно разместиха класацията на най-големите по продажби производители на медикаменти в България. Трите компании са AbbVie, Angelini (Gilead) и MSD, като при първите две от тях повода са медикаментите им, които водят до изцеление от хепатит С. През предходната година здравната каса за пръв път покри лекуването на повече пациенти. Това е и повода общо пазарът да пораства - с 10%.
Въпреки че продажбите на медикаменти надвишиха 2.7 милиарда лева, проблемите пред фармацевтичните компании и надлежно пред пациентите в България остават. Държавата продължава да оказва напън върху цените на медикаментите до степен производството и вносът им да стават неизгодни за фирмите производители. Липсата на лекарствена политика и неправилното схващане на ръководещите, че би трябвало да се пести и от медикаменти, доведоха до това, че в бюджета на здравната каса беше заложен мораториум върху новите лечения, който с доста старания беше анулиран.
Няма и политика за определяне на по-евтините генерични лекарства макар обещанията в стратегиите на политическите партии. За сметка на това ниските цени на медикаментите подтикват експорта към западноевропейските страни, където те са по-високи. В същото време здравната каса продължава да не покрива главните потребности от терапия и пациентите заплащат от джоба си съвсем две трети от потреблението на лекарства.
Разместване измежду огромните
Промените в класацията са още в първата тройка на фирмите, където миналогодишният трети става втори, защото класацията е за продажба единствено на медикаменти, без да се взимат поради питателните добавки и нелекарствените артикули.
Лидер остава швейцарската Novartis, която консолидира резултатите си на дивизията си за очни артикули Аlcon и на генеричното си поделение Sandoz. Следва я другият швейцарски тръст – Roche, а на трето място е израелската Теva, която през предходната година се консолидира с купената от нея Аctavis.
" Големият растеж при Novartis идва от онкологичните артикули и новите артикули за астма, както и от генеричната дивизия. При Roche общоприетоо растежът идва от онкологията, Actavis бележи лек спад в продажбите на медикаменти, което отчасти се дължи на сливането с Теva, защото съгласно изискванията на договорката част от продуктите трябваше да бъдат спрени от продажба ", отбелязва Александър Алексиев, изпълнителен шеф на анализаторската компания SAT Health.
" Ръстът на Novartis през 2017 година се дължи главно на Sandoz и се свързва с предлагането на налични генерични медикаменти и биоподобни артикули за българските пациенти, както и необятно употребявани лекарствени артикули без рецепта. По този метод спестяваме публичен запас и внасяме непоклатимост в здравната система ", отбелязва Христо Трунчев, общоприет управител на Novartis Pharma България
Методия Чадиковски, общоприет управител на Roche България, отбелязва, че са запазили второто си място с растеж от 9% в продажбите, а на болничния пазар са отбелязали нарастване в продажбите от 20.1% и по този начин са на първа позиция с пазарен дял от 24.6% в лечебните заведения.
В същото време съгласно данните на интернационалната компания IQVIA (позната до неотдавна като IMS) Actavis, компания на Teva, е водач в сегмента " Продукти без рецепта " (включително хранителни добавки), както и с максимален пазарен дял по продажби в стойност при медикаментите с рецепта за 2017 година в България ", разяснява Николай Хаджидончев, изпълнителен шеф на Аctavis. Той добавя, че в комерсиалната част на компанията в България са завършили напълно интеграцията сред " Актавис " и " Тева " и са показали на българския пазар 15 нови продукта.
На четвърто място през предходната година е американският тръст AbbVie, която изпреварва Sanofi с най-големия растеж за пазара, който се дължи на медикаментите й за хепатит С, ревматоидни и автоимунни болести. " Вярвам, че ние сме компанията, която обезпечи най-големи отстъпки към здравната каса през 2017 година, без да сме компанията, употребила най-големи обществени средства ", разяснява Кирил Николчев, общоприет управител на AbbVie България. Здравната каса изисква най-малко 10% от оборота отстъпки от фармацевтичните компании, с цел да покрива новаторските лечения.
На пето място остава френският тръст Sanofi, който по думите на генералния му управител Йерун Вайтес има продажби от 52 млн. евро през предходната година, като максимален дял в тях има подразделението " Обща медицина ", следвано от Sanofi Genzyme, което създава артикули за онкология, множествена склероза и редки заболявания, което бележи двуцифрен растеж от над 40% за 2017 година
Увеличение в продажбите означават и другите два концерна в класацията – Pfizer и GlaxoSmithKline.
" 2017 беше изключителна година за бизнеса ни в България. Успяхме да увеличим доста въздействието си в региона на имунизациите, новаторските ХИВ лечения, новите артикули в респираторната и в региона на редките болести ", отбелязва Николаос Ксидиас, общоприет управител на GlaxoSmithKline България.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Единствената българска компания в класацията - " Софарма ", продължава да бележи растеж в продажбите на локалния пазар. " 2017 година беше най-успешната ни след рецесията - 12.5% растеж на приходите, които доближиха 205.3 млн. лева, 45% растеж на оперативната облага и близо 10% на чистата облага. Растеж имахме и на локалния, и на експортните пазари, надлежно 3% за българския, 19% за Европа и 21% за други пазари ", разяснява Огнян Донев, ръководител на съвета на шефовете на " Софарма " и максимален акционер. Той добавя, че са внедрили в произвеждане шест нови медикаменти и са получили позволение за приложимост на три продукта.
Изминалата година е извънредно сполучлива и в световен проект, и в България за АstraZeneca, която завършва годината с растеж, непосредствен до общия за пазара, показан нов медикамент за лекуване на рак на яйчника и растеж в предпочитаните лечебни области – онкология, кардиология, диабет и белодробни болести, разяснява Зоя Паунова, изпълнителен шеф на AstraZeneca България.
Ръст, само че по-малък
Очакванията през тази година са за растеж на продажбите на лекарствения пазар сред 6 и 10%. Един от тласъците за това на свободния пазар е грипната зараза, която продължава и сега. Болничният пазар, също ще продължи да пораства главно поради новите медикаменти в онкологията.
" Двуцифрен растеж може да се чака и при питателните добавки ", предвижда Александър Алексиев.
Въпреки че към 400 медикаменти през последните три години са изтеглени от продажба в България и паралелният износ пораства (лекарства за към 400 млн. лева са изнесени легално или не от България през предходната година по данни на здравното министерство), опитите на страната да продължава натиска върху фармацевтичните компании да понижават цените не престават.
Държавният напън
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
В момента цената на медикаментите с рецепта е най-ниска в Европейски Съюз по закон, за което следи съвет по цените. Ако някъде в границите на съюза се появи по-ниска цена на съответното лекарство, българската се поправя служебно. Освен това новите лекарства минават през специфична комисия за оценка на здравните технологии, която взема решение дали лекарството е стопански дейно. Ако комисията, в която решението се забавя най-малко няколко месеца, позволи използването на лекарството, фармацевтичната компания би трябвало да подписа спомагателен контракт за даване на отстъпки на здравната каса. През предходната година фармацевтичните компании са върнали на здравната каса под формата на отстъпки общо 130 млн. лева, а през 2018 година се чака те да доближат 160 млн. лева Тези средства се употребяват от здравната каса за заплащане на нови медикаменти.
През тази година обаче ценовият регулатор упорства и да се вкара още един детайл за следене на медикаментите – това е мониторинг на тяхната успеваемост в действителния живот. Проследяването обаче ще става единствено в академични лечебни заведения единствено в София, Пловдив и Варна, инспекцията ще продължи три години, а пациентите ще би трябвало да пътуват тъкмо до тези лечебни заведения, с цел да си получат лекуването и да се наблюдава резултатът от него.
Заради ниските цени, които регулаторите реализират, огромна част от медикаментите стават обект на успореден износ (законен и незаконен) към западноевропейски страни, където цените са по-високи. По този метод страдат по едно и също време и пациентите, които не могат да открият своя медикамент, и имиджът на фармацевтичните компании, които, наподобява, не са го обезпечили. От друга страна, евтините лекарства от Източна Европа са фрапантно по-ниски от цените, които фармакомпаниите са предложили на огромните пазари и ги принуждават да понижават цените и там.
Освен натиска върху цените през в края на предходната година фармацевтичният пазар живя в цялостна неустановеност, поради заложения в бюджета на здравната каса едногодишен мораториум върху всички 25 нови лечения, нужни за 8600 пациенти. Стойността им се чака да бъде 40 млн. лева на фона на покриваните от касата лекарства за 1 милиарда лева Ограничението беше признато, в това число беше прегласувано и несъгласие от президента на текста, само че в последна сметка министър председателят Бойко Борисов реши, че то би трябвало да бъде анулирано.
Така поради непрекъснатите нови условия, които целят да понижат заплащанията на здравната каса, пазарът продължава да бъде нерешителен. В същото време пациентите са принудени да заплащат съвсем две трети от нужните им лекарства в брой, тъй като НЗОК не ги покрива или ги заплаща отчасти.
Да си пожелаем
" Българското опазване на здравето има потребност от ясна тактика с съответни цели, които да създадат средата по-устойчива, по-предвидима и по-прозрачна. Фармацевтичният бранш е единствено част от опазването на здравето, освен това строго контролирана и следена част. Нужен е повсеместен метод, с цел да може България да бъде желано място за вложения в този толкоз сензитивен бранш ", счита Христо Трунчев.
Според Методия Чадиковски " работата в среда на непрестанни промени е доста сложна и пречи на фирмите да се концентрират върху по-дългосрочни цели, стратегически значими за възстановяване здравето на българите. " Той добавя, че би трябвало да се търси метод за събиране на статистика за по-важните лечебни области. " Това може да се употребява дейно, с цел да се усъвършенстват разноските в системата и да се види къде има потребност от по-големи вложения. Без тази информация няма по какъв начин здравната политика да е ориентирана към съответни цели и да забележим дали сме ги постигнали след време ", счита той.
Фармацевтичните компании считат, че би трябвало да има и по-различна политика при определянето на цените.
" Натискът за намаление на цените на медикаментите докара до забележителен растеж на паралелна търговия. Ако животоспасяващи артикули не са налични, системата излага на риск всеки един пациент в България. Затова ние заставаме зад концепцията за използването на регулации, които може да включват и по-гъвкава държавна политика при ценообразуването ", споделя Йерун Вайтес.
" С бързото развиване на бранша е неизбежно постоянно да се трансформира регулаторната рамка, само че е значимо тези промени да не оказват въздействие върху здравето на пациентите. Това може да бъде реализирано единствено като се съчетават напъните на всички заинтригувани страни в процеса - пациенти, промишленост и институции ", счита Атанас Атанасов, шеф на Angelini Pharma.
Генеричните фармацевтични компании припомнят, че към момента чакат измененията в общия климат в бранша.
" Постигаме резултатите си в България във допустимо най-неблагоприятната среда - липса на здравна промяна, ценова ерозия, липса на бистрота в работата на касата и така нататък ", отбелязва Огнян Донев.
Николай Хаджидончев добавя, че растежът на пазара се дължи на скъпоструващите новаторски лекарства, само че за поредна година няма увеличение на достъпа за българските пациенти с всеобщи болести, като кардиологичните да вземем за пример, до качествени и налични генерични лекарства. " Със страдание ще отбележа, че у нас продължава наклонността за отпадане и евакуиране от пазара на налични генерични лекарства за всеобщи болести заради нападателен и мощен ценови напън върху тях. Държавата следва да се погрижи за българските пациенти, които имат хронични и социално-значими болести. В съвсем всички случаи с сходни болести са пациенти в пенсионна възраст. В същото време процентът на вдишване от касата на медикаментите в тези лечебни групи е от 25 до 75 %. На процедура хората с най-ниски приходи, с хронични болести, доплащат най-вече и смятам за обикновено страната да им даде съответна грижа ", разяснява Хаджидончев.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ