![Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване - Кръговата икономика е нов тренд,](http://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3106937.jpg)
Икономика на кръговете
Илюстрация
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
- Кръговата стопанска система е нов тренд, който целѝ напредък и запазване на околната среда
- Трансформацията към този момент се случва на равнище обособени бизнеси. Пригответе се за нова доза регулации на европейско и национално равнище
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Какво е то?
Термина " кръгова стопанска система " можем да проследим до края на 80-те години и работата на икономистите Дейвид Пиърс и Кери Търнър. Според тях икономическият ред няма вграден механизъм за преработване на запаси и третира околната среда като контейнер за боклуци. Сегашният смисъл надгражда работата на Пиърс и Търнър и включва редица други хрумвания като концепцията " от люлка до люлка ", която допуска безконечен цикъл на приложимост на ресурсите, биомиметиката или адаптирането на съществуващи в природата форми в технология, естествения капитал - метод за оценяване на околната среда и други. Казано в резюме – кръговата стопанска система цели да удължи виталния цикъл на ресурсите, като сведе до най-малко използването на нерециклируемите боклуци. Още по тематиката
Защо има смисъл да рециклирате
Системата за преправка на боклуци в София работи, въпреки и към момента мъчно и с бутане. За да създава повече смисъл и пари, би трябвало да вземат участие повече хора
1 дек 2017
Икономично и екологично
Индустриалната симбиоза към този момент се ползва от обособени предприятия в България, само че държавна политика няма
22 окт 2013 Човекът е единственият тип на планетата, който основава отпадък. Допреди век-два това не е било значителен проблем: преди индустриалната и софтуерната гражданска война боклукът, създаван от хората, е бил в голямата си част рециклируем, както всичко останало в природата. Днешната стопанска система обаче е построена на принцип, който никой рационален човек не би приел за себе си - тя изхвърля в коша от ден на ден и повече материали, които извличаме и добиваме от природата, само че които са все по-трудни за разграждане и които имат висока остатъчна стойност, в случай че бъдат използвани вярно.
Това основава два типа проблеми. Първо, екологични. Планините от отпадък, който не може да бъде разграден или да изчезне, са еко бомби, заложени до всеки по-голям град и в международния океан. Количествата сила, тежка промишленост, химическа, земеделска и всякаква друга продукция, нужни, с цел да задоволяват капризите на възходящ брой хора, способстват за спомагателното нарушение на еко салдото. Нови 3 милиарда души излизат на пазара до 2030 година и те ще желаят нови неща.
Второ, стопански. Ръстът, учреден на извличането на още и още запаси и изхвърлянето им по-късно, е жертван. Ако не вярвате, питайте международната фабрика Китай, чиято съществена грижа в последно време е по какъв начин да поддържа стопанската система си и по едно и също време с това да не се трансформира в екологичен пъкъл.
Горните заключения не са нещо ново. Рециклирането е дума, влизаща във от ден на ден домове. Концепцията за кръгова стопанска система обаче отива една стъпка по-далеч. В нея продуктите освен не се изхвърлят, а се вършат по този начин, че да бъдат елементарно поправени, превърнати в други или съчетани. Предприятията носят отговорност за продуктите си надалеч откакто ги продадат, а основният принцип е съдействие сред другите промишлености, с цел да може всяка от тях да употребява отпадъчни материали от другите.
" Кръговата стопанска система е идея, в която растежът и просперитетът се отделят от потреблението на естествени запаси и упадъка на еко системите. Това е тактика за обезпечаване на естествени запаси, тъй че всички хора на планетата да доближат до задоволително равнище на разцвет, без да унищожават планетата в границите на този развой ", обобщава Ник Вулвулис - професор по технологии на околната среда в Imperial College London (вижте изявлението с него тук).
От разхищаване към резистентност
През 2014 година страните - членки на Европейски Съюз, са произвели над 2,5 млн. тона боклуци, от които едвам 50% са били рециклирани. Макар потенциалът за преработване да пораства, към момента на практика половината от употребяваните материали излизат от стопанската система. Да вземем за образец телефоните. При сегашния метод на дизайн и произвеждане минават приблизително сред две и три години преди мобилните устройства да стартират да демонстрират признаци на закъснение и да се трансфорат в морално остарели. Според Световния стопански конгрес през 2016 година едвам 20% от генерираните електрически и електронни боклуци (близо 45 млн. тона) са били рециклирани, 4% са били изхвърлени в депа, а за останалите 76% информация няма.
Същото се следи и в други промишлености. С две думи, животът на ресурсите в Европа се лимитира до един-единствен цикъл. Проблемът е, че никой не знае по кое време ще се изчерпят невъзобновяемите запаси - въглища, петрол, метали.
Европейският съюз се задвижи още през 2015 година, когато одобри проект за кръговата стопанска система. В него комисията беше пресметнала, че по-доброто еко планиране, предотвратяването на изхвърляне на боклуци и повторната приложимост може да допринесат за чисти икономии на предприятията от Европейски Съюз в размер до 600 милиарда евро годишно, като в същото време се понижават общите годишни излъчвания на парникови газове. Допълнителните ограничения за увеличение на продуктивността на ресурсите могат да доведат до увеличение на Брутният вътрешен продукт с близо 1% до 2030 година и основаване по едно и също време с това на 2 милиона спомагателни работни места - универсалната европейска валута.
Комисията дефинира и предпочитаните материали - в това число аграрни артикули и боклуци, дърво и хартия, пластмаси и метали, които биха били потребни за ускорение на прехода към кръгова стопанска система и където политиката на Европейски Съюз играе специфична роля. Опаковките, храните, електронното и електрическото съоръжение, мебелите, постройките и строителството бяха избрани като предпочитани браншове.
Нова стопанска система, нов бизнес модел " Смятам, че с обединените сили на държавното управление, бизнеса, неправителствените организации и потребителите постигането на кръговата стопанска система е допустимо. "
Емар Хемеке, консултант за България и Румъния по земеделие в Посолството на Кралство Нидерландия
" Това е сегашното ", дава отговор пред " Капитал " съветникът по земеделие в Посолството на Кралство Нидерландия Емар Хемеке на въпроса дали кръговата стопанска система е бъдещето. В Нидерландия процесът към този момент е почнал - още в края на 2016 година държавното управление даде началото на стратегия за развиване на кръгова стопанска система до 2050 година, като до 2030 година използването на съществени първични материали (минерали, изкопаеми и метали) би трябвало да бъде понижена на половина.
Хемеке показва, че това се случва и в България на бизнес равнище. " Няма един-единствен модел - може да е в действителност дребен бизнес, несъмнено, може да се ползва в огромен мащаб, което има повече резултат на световно равнище. Смятаме, че са ни нужни всички равнища ", споделя той.
Юлиян Кирилов и Геновева Петрова биха се съгласили. Първият е създател преди 14 години на Zona Urbana, a Петрова е в Remixshop.com - два бизнеса, които печелят от вторични материали. За тях освен постепенно се е появил много сериозен пазар, само че България последователно се трансформира и в дестинация, която създава доста " примитивен материал ", т.е. артикули, които могат да бъдат рециклирани и продавани още веднъж. Това е нова бизнес ниша, която занапред ще се развива и към момента е подминавана тук.
Малките го вършат от предпочитание за еластичност и нововъведение, а огромните - от нужда. Както демонстрира образецът с Veolia, която е една от огромните международни компании за ръководство на комунални услуги, такива пазари крият доста спомагателна стойност, която единствено чака да бъде " отключена " с верните решения (за Zona Urbana, Remixshop и Veolia четете тук).
За да се затвори този кръг обаче, има потребност от още нещо. То е присъединяване на страната и даже на по-високо равнище - на Европейски Съюз.
Новата планова стопанска система
" Решенията в една съответна промишленост или компания не са задоволителни, тъй като това подценява потребността от цялостна система. Би било надалеч по-добре, в случай че всички играчи по веригата се съюзят, с цел да трансформират метода на произвеждане ", споделя доктор Ник Вулвулис от Imperial College London. Такива групови дейности могат да се предизвикват единствено от държавните управления, да вземем за пример посредством пазарни тласъци за компании и семейства. Европейската комисия към този момент е решила да се заеме с така наречен планувано остаряване на продуктите, което мнозина производители залагат. Във Франция да вземем за пример, към този момент има заведени каузи по този проблем.
Изобщо на европейско равнище ще бъдат проследени неща като поправяемост, устойчивост, възобновяване на материалите, което е много над до момента изискваното рециклиращо равнище. Това е единствено един от методите, по които смяната ще засегне най-бързо България и нейните производители. Другият ще бъдат така наречен зелени публични поръчки - концепцията на Европейска комисия да се дава преимущество на компании, изпълняващи повече от условията.
Всъщност концепцията за кръгова стопанска система към този момент докара до промени в бизнес циклите. Цялата " споделена стопанска система " е учредена на тази концепция. Тя обаче може да набере същински скорост с навлизането на досегашните колоси в нея, в случай че регулацията ги извади от досегашното статукво на произвеждане на артикули, които непрестанно се подменят.
Първият резултат би бил развиването на стопанската система на услугите, при която клиентите употребяват артикули посредством контракт за лизинг, без да получават непрекъсната благосъстоятелност върху тях. Така да вземем за пример в няколко американски града Phillips продава светлина на общините, а самите осветителни системи остават владеене на компанията. Този модел е изключително прелъстителен за индустриални производители с високи оперативни разноски, които имат построена инфраструктура, с цел да поддържат продуктите си, и могат да извличат остатъчна стойност от тях. Успоредно с това в полза на фирмите ще бъде да развият технологии за удължение живота на продуктите си. Ако съставните материали разрешават елементарно преработване и минимална загуба на запас, в дълготраен проект еднакъв артикул на практика може да върне двойна или тройна облага на производителя. В доста от случаите стопроцентово преработване не е допустимо, само че някои от съставните елементи могат да бъдат пренасочени към производството на други артикули - така наречен продуктова промяна.
Това може да се случи с всички артикули към нас - от хладилници и перални до коли.
... и тъмните облаци над нея " Регулирането на отпадъчните потоци би трябвало да стане допустимо най-лесно за бизнеса, а то е допустимо най-трудно. "
Боян Рашев, ръководещ сътрудник в denkstatt
Всичко това звучи вдъхновяващо като тирада на Илън Мъск. Но смяната на икономическия модел няма да се случи нито елементарно, нито толкоз бързо. Първо, някой ще би трябвало да понесе цената. Този някой ще бъдат по един или различен метод потребителите. Ако фирмите бъдат накарани да залагат повече разноски в бизнес модела си, това неизбежно ще вдигне крайната цена. Ако страните решат да подкрепят финансово този преход, те още веднъж ще го вършат с парите на данъкоплатците. Това евентуално ще се случи при задоволително предпочитание. Забележете, появяващите се от ден на ден " удължавания на гаранцията " против доплащане - това е на процедура моделът в деяние. Но откакто в последните десетилетия конкуренцията беше към все по-евтини артикули и от ден на ден консумация, обръщането на тази наклонност ще е много постепенно.
След това идват регулаторните проблеми. За да се трансфорат отпадъците на едно дружество в суровина на друго - така наречен индустриална симбиоза, е нужно законодателство. В някои страни такова съществува, в други - като България да вземем за пример, не тъкмо. " Заради Закона за ръководство на отпадъците в България фирмите са длъжни да записват отпадъците като такива. В момента, в който ги записват, стартират проблемите с продаването и потреблението като суровина ", разяснява пред " Капитал " Боян Рашев, ръководещ сътрудник в denkstatt.
Ако съдействието сред предприятията е лимитирано и те не могат да обменят запаси, услуги или вторични първични материали на преференциална цена, икономическият смисъл те да трансформират индустриалната си система се губи напълно.
Рециклирането на боклуци също носи компликации. Понякога процесът е толкоз безценен, че за фирмите е най-смислено да изгорят отпадъците. В други случаи полученият рециклат - при някои типове стомана да вземем за пример, е с толкоз ниско качество, че на практика няма смисъл да бъде употребен и никакъв софтуерен прогрес не може да го трансформира в приемлив за потребностите, счита Рашев.
Друго тестване е чисто пазарният механизъм на цената на суровините. Ако тя е висока, то напълно естествено предприятията биха търсили способи да обменят материал между тях, изяснява Рашев. В момента обаче тя е ниска и това не подтиква изключително сходни инициативи.
И не на последно място, постоянно е притеснително, когато политиците се месят толкоз непосредствено в стопанската система. Кръговата стопанска система не е тъкмо планова такава, само че изисква даже повече регулации, в сравнение с се случиха за налагането на възобновимите енергийни източници. Основната цел ще бъде да се убедят и консуматори, и бизнесът, че в новото има доста неоткрита стойност. Тогава смяната ще пристигна сама.
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
- Кръговата стопанска система е нов тренд, който целѝ напредък и запазване на околната среда
- Трансформацията към този момент се случва на равнище обособени бизнеси. Пригответе се за нова доза регулации на европейско и национално равнище
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Какво е то?
Термина " кръгова стопанска система " можем да проследим до края на 80-те години и работата на икономистите Дейвид Пиърс и Кери Търнър. Според тях икономическият ред няма вграден механизъм за преработване на запаси и третира околната среда като контейнер за боклуци. Сегашният смисъл надгражда работата на Пиърс и Търнър и включва редица други хрумвания като концепцията " от люлка до люлка ", която допуска безконечен цикъл на приложимост на ресурсите, биомиметиката или адаптирането на съществуващи в природата форми в технология, естествения капитал - метод за оценяване на околната среда и други. Казано в резюме – кръговата стопанска система цели да удължи виталния цикъл на ресурсите, като сведе до най-малко използването на нерециклируемите боклуци. Още по тематиката
Защо има смисъл да рециклирате
Системата за преправка на боклуци в София работи, въпреки и към момента мъчно и с бутане. За да създава повече смисъл и пари, би трябвало да вземат участие повече хора
1 дек 2017
Икономично и екологично
Индустриалната симбиоза към този момент се ползва от обособени предприятия в България, само че държавна политика няма
22 окт 2013 Човекът е единственият тип на планетата, който основава отпадък. Допреди век-два това не е било значителен проблем: преди индустриалната и софтуерната гражданска война боклукът, създаван от хората, е бил в голямата си част рециклируем, както всичко останало в природата. Днешната стопанска система обаче е построена на принцип, който никой рационален човек не би приел за себе си - тя изхвърля в коша от ден на ден и повече материали, които извличаме и добиваме от природата, само че които са все по-трудни за разграждане и които имат висока остатъчна стойност, в случай че бъдат използвани вярно.
Това основава два типа проблеми. Първо, екологични. Планините от отпадък, който не може да бъде разграден или да изчезне, са еко бомби, заложени до всеки по-голям град и в международния океан. Количествата сила, тежка промишленост, химическа, земеделска и всякаква друга продукция, нужни, с цел да задоволяват капризите на възходящ брой хора, способстват за спомагателното нарушение на еко салдото. Нови 3 милиарда души излизат на пазара до 2030 година и те ще желаят нови неща.
Второ, стопански. Ръстът, учреден на извличането на още и още запаси и изхвърлянето им по-късно, е жертван. Ако не вярвате, питайте международната фабрика Китай, чиято съществена грижа в последно време е по какъв начин да поддържа стопанската система си и по едно и също време с това да не се трансформира в екологичен пъкъл.
Горните заключения не са нещо ново. Рециклирането е дума, влизаща във от ден на ден домове. Концепцията за кръгова стопанска система обаче отива една стъпка по-далеч. В нея продуктите освен не се изхвърлят, а се вършат по този начин, че да бъдат елементарно поправени, превърнати в други или съчетани. Предприятията носят отговорност за продуктите си надалеч откакто ги продадат, а основният принцип е съдействие сред другите промишлености, с цел да може всяка от тях да употребява отпадъчни материали от другите.
" Кръговата стопанска система е идея, в която растежът и просперитетът се отделят от потреблението на естествени запаси и упадъка на еко системите. Това е тактика за обезпечаване на естествени запаси, тъй че всички хора на планетата да доближат до задоволително равнище на разцвет, без да унищожават планетата в границите на този развой ", обобщава Ник Вулвулис - професор по технологии на околната среда в Imperial College London (вижте изявлението с него тук).
От разхищаване към резистентност
През 2014 година страните - членки на Европейски Съюз, са произвели над 2,5 млн. тона боклуци, от които едвам 50% са били рециклирани. Макар потенциалът за преработване да пораства, към момента на практика половината от употребяваните материали излизат от стопанската система. Да вземем за образец телефоните. При сегашния метод на дизайн и произвеждане минават приблизително сред две и три години преди мобилните устройства да стартират да демонстрират признаци на закъснение и да се трансфорат в морално остарели. Според Световния стопански конгрес през 2016 година едвам 20% от генерираните електрически и електронни боклуци (близо 45 млн. тона) са били рециклирани, 4% са били изхвърлени в депа, а за останалите 76% информация няма.
Същото се следи и в други промишлености. С две думи, животът на ресурсите в Европа се лимитира до един-единствен цикъл. Проблемът е, че никой не знае по кое време ще се изчерпят невъзобновяемите запаси - въглища, петрол, метали.
Европейският съюз се задвижи още през 2015 година, когато одобри проект за кръговата стопанска система. В него комисията беше пресметнала, че по-доброто еко планиране, предотвратяването на изхвърляне на боклуци и повторната приложимост може да допринесат за чисти икономии на предприятията от Европейски Съюз в размер до 600 милиарда евро годишно, като в същото време се понижават общите годишни излъчвания на парникови газове. Допълнителните ограничения за увеличение на продуктивността на ресурсите могат да доведат до увеличение на Брутният вътрешен продукт с близо 1% до 2030 година и основаване по едно и също време с това на 2 милиона спомагателни работни места - универсалната европейска валута.
Комисията дефинира и предпочитаните материали - в това число аграрни артикули и боклуци, дърво и хартия, пластмаси и метали, които биха били потребни за ускорение на прехода към кръгова стопанска система и където политиката на Европейски Съюз играе специфична роля. Опаковките, храните, електронното и електрическото съоръжение, мебелите, постройките и строителството бяха избрани като предпочитани браншове.
Нова стопанска система, нов бизнес модел " Смятам, че с обединените сили на държавното управление, бизнеса, неправителствените организации и потребителите постигането на кръговата стопанска система е допустимо. "
Емар Хемеке, консултант за България и Румъния по земеделие в Посолството на Кралство Нидерландия
" Това е сегашното ", дава отговор пред " Капитал " съветникът по земеделие в Посолството на Кралство Нидерландия Емар Хемеке на въпроса дали кръговата стопанска система е бъдещето. В Нидерландия процесът към този момент е почнал - още в края на 2016 година държавното управление даде началото на стратегия за развиване на кръгова стопанска система до 2050 година, като до 2030 година използването на съществени първични материали (минерали, изкопаеми и метали) би трябвало да бъде понижена на половина.
Хемеке показва, че това се случва и в България на бизнес равнище. " Няма един-единствен модел - може да е в действителност дребен бизнес, несъмнено, може да се ползва в огромен мащаб, което има повече резултат на световно равнище. Смятаме, че са ни нужни всички равнища ", споделя той.
Юлиян Кирилов и Геновева Петрова биха се съгласили. Първият е създател преди 14 години на Zona Urbana, a Петрова е в Remixshop.com - два бизнеса, които печелят от вторични материали. За тях освен постепенно се е появил много сериозен пазар, само че България последователно се трансформира и в дестинация, която създава доста " примитивен материал ", т.е. артикули, които могат да бъдат рециклирани и продавани още веднъж. Това е нова бизнес ниша, която занапред ще се развива и към момента е подминавана тук.
Малките го вършат от предпочитание за еластичност и нововъведение, а огромните - от нужда. Както демонстрира образецът с Veolia, която е една от огромните международни компании за ръководство на комунални услуги, такива пазари крият доста спомагателна стойност, която единствено чака да бъде " отключена " с верните решения (за Zona Urbana, Remixshop и Veolia четете тук).
За да се затвори този кръг обаче, има потребност от още нещо. То е присъединяване на страната и даже на по-високо равнище - на Европейски Съюз.
Новата планова стопанска система
" Решенията в една съответна промишленост или компания не са задоволителни, тъй като това подценява потребността от цялостна система. Би било надалеч по-добре, в случай че всички играчи по веригата се съюзят, с цел да трансформират метода на произвеждане ", споделя доктор Ник Вулвулис от Imperial College London. Такива групови дейности могат да се предизвикват единствено от държавните управления, да вземем за пример посредством пазарни тласъци за компании и семейства. Европейската комисия към този момент е решила да се заеме с така наречен планувано остаряване на продуктите, което мнозина производители залагат. Във Франция да вземем за пример, към този момент има заведени каузи по този проблем.
Изобщо на европейско равнище ще бъдат проследени неща като поправяемост, устойчивост, възобновяване на материалите, което е много над до момента изискваното рециклиращо равнище. Това е единствено един от методите, по които смяната ще засегне най-бързо България и нейните производители. Другият ще бъдат така наречен зелени публични поръчки - концепцията на Европейска комисия да се дава преимущество на компании, изпълняващи повече от условията.
Всъщност концепцията за кръгова стопанска система към този момент докара до промени в бизнес циклите. Цялата " споделена стопанска система " е учредена на тази концепция. Тя обаче може да набере същински скорост с навлизането на досегашните колоси в нея, в случай че регулацията ги извади от досегашното статукво на произвеждане на артикули, които непрестанно се подменят.
Първият резултат би бил развиването на стопанската система на услугите, при която клиентите употребяват артикули посредством контракт за лизинг, без да получават непрекъсната благосъстоятелност върху тях. Така да вземем за пример в няколко американски града Phillips продава светлина на общините, а самите осветителни системи остават владеене на компанията. Този модел е изключително прелъстителен за индустриални производители с високи оперативни разноски, които имат построена инфраструктура, с цел да поддържат продуктите си, и могат да извличат остатъчна стойност от тях. Успоредно с това в полза на фирмите ще бъде да развият технологии за удължение живота на продуктите си. Ако съставните материали разрешават елементарно преработване и минимална загуба на запас, в дълготраен проект еднакъв артикул на практика може да върне двойна или тройна облага на производителя. В доста от случаите стопроцентово преработване не е допустимо, само че някои от съставните елементи могат да бъдат пренасочени към производството на други артикули - така наречен продуктова промяна.
Това може да се случи с всички артикули към нас - от хладилници и перални до коли.
... и тъмните облаци над нея " Регулирането на отпадъчните потоци би трябвало да стане допустимо най-лесно за бизнеса, а то е допустимо най-трудно. "
Боян Рашев, ръководещ сътрудник в denkstatt
Всичко това звучи вдъхновяващо като тирада на Илън Мъск. Но смяната на икономическия модел няма да се случи нито елементарно, нито толкоз бързо. Първо, някой ще би трябвало да понесе цената. Този някой ще бъдат по един или различен метод потребителите. Ако фирмите бъдат накарани да залагат повече разноски в бизнес модела си, това неизбежно ще вдигне крайната цена. Ако страните решат да подкрепят финансово този преход, те още веднъж ще го вършат с парите на данъкоплатците. Това евентуално ще се случи при задоволително предпочитание. Забележете, появяващите се от ден на ден " удължавания на гаранцията " против доплащане - това е на процедура моделът в деяние. Но откакто в последните десетилетия конкуренцията беше към все по-евтини артикули и от ден на ден консумация, обръщането на тази наклонност ще е много постепенно.
След това идват регулаторните проблеми. За да се трансфорат отпадъците на едно дружество в суровина на друго - така наречен индустриална симбиоза, е нужно законодателство. В някои страни такова съществува, в други - като България да вземем за пример, не тъкмо. " Заради Закона за ръководство на отпадъците в България фирмите са длъжни да записват отпадъците като такива. В момента, в който ги записват, стартират проблемите с продаването и потреблението като суровина ", разяснява пред " Капитал " Боян Рашев, ръководещ сътрудник в denkstatt.
Ако съдействието сред предприятията е лимитирано и те не могат да обменят запаси, услуги или вторични първични материали на преференциална цена, икономическият смисъл те да трансформират индустриалната си система се губи напълно.
Рециклирането на боклуци също носи компликации. Понякога процесът е толкоз безценен, че за фирмите е най-смислено да изгорят отпадъците. В други случаи полученият рециклат - при някои типове стомана да вземем за пример, е с толкоз ниско качество, че на практика няма смисъл да бъде употребен и никакъв софтуерен прогрес не може да го трансформира в приемлив за потребностите, счита Рашев.
Друго тестване е чисто пазарният механизъм на цената на суровините. Ако тя е висока, то напълно естествено предприятията биха търсили способи да обменят материал между тях, изяснява Рашев. В момента обаче тя е ниска и това не подтиква изключително сходни инициативи.
И не на последно място, постоянно е притеснително, когато политиците се месят толкоз непосредствено в стопанската система. Кръговата стопанска система не е тъкмо планова такава, само че изисква даже повече регулации, в сравнение с се случиха за налагането на възобновимите енергийни източници. Основната цел ще бъде да се убедят и консуматори, и бизнесът, че в новото има доста неоткрита стойност. Тогава смяната ще пристигна сама.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ