КНСБ не вижда „бюджетен апокалипсис“, нито дефицит от 18 млрд. лева
Притеснителни са непрестанно излаганите в публичното пространство отзиви през последната седмица, че обстановката с обществените финанси на страната е апокалиптична, се декларира в позиция на КНСБ, оповестена в уеб страницата на синдиката. Според тях по този начин се основава чувството, че постигането на недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт е „ или нерешима задача, или би могла да се реализира с цената на огромни публични „ жертви “.
„ Подобно изказване не стъпва на действителните параметри, при които се нарежда финансовата рамка на страната и основава изкуствено напрежение в голям брой сфери “, показват от синдиката.
От Конфедерацията декларират, че 18 милиарда лева е не дефицитът, а размерът на спомагателните разноски, които би трябвало да се създадат в държавния бюджет за 2025 година по отношение на приходите от този през 2024 година на база настоящото законодателство. Според синдиката обаче в тях не са включени предстоящите доходи от растежа на Брутният вътрешен продукт през 2025 година, който съгласно оценки на Министерството на финансите и Българска народна банка ще са към 215 милиарда лева.
„ Това значи, че при 40% преразпределителна тежест на приходите като дял от Брутният вътрешен продукт, по тази линия, единствено от естествения ход на икономическите процеси в страната, би трябвало да постъпят спомагателни доходи от най-малко 5,6 милиарда лева, които все още не се вземат поради. Така същинският недостиг не е 18 милиарда, а към 12,4 милиарда лева “, показват от синдикалната организация.
КНСБ отбелязва и че при планиран БВП (БВП) за 2025 година в размер на 215 милиарда лева, оптимално допустимият недостиг през актуалната година е 6,45 милиарда лева, а не 6 милиарда лева, както се твърди.
„ В този смисъл задачата пред министъра на финансите е да предложи композиция от спомагателни доходи и/или понижени разноски в размер на не повече от 5,95 милиарда лева Тя може да бъде решена посредством политики за спомагателни данъчно-осигурителни доходи и/или европейски средства и/или за вероятно по-скромен растеж на част от разноските, които бяха показани от служебния кабинет “, декларират от КНСБ.
Синдикатът намира за притеснително и отдръпването на проектозакона за държавния бюджет, импортиран от служебното държавно управление, като показва, че признатият закон за приходите и разноските не е в положение да отговори „ в нужната степен на нужните обществени разноски “.
Според Конфедерацията има опция да се употребява буфер от финансовата стратегия, в която са заложени нереалистично високи разноски.
„ През 2024 година успяхме да осъществяваме едвам 6,4 милиарда лева от финансовите разноски при планувани 10,1 милиарда лева На този декор в Бюджет 2025 бе планувана финансова стратегия в размер на 14 милиарда лева, което е над два пъти от действителното осъществяване за 2024 година Очевидно е налице значителен буфер “, показват от КНСБ. И прецизират, че стойностите на заложените разноски са резултат и от допускане, че бюджетната и календарната година съответстват, като затова също е налице справедлива възможност да се трансформират огромна част от разходните параметри.
„ За нас наподобяват нелогични показаните през миналата седмица планирани калкулации на МФ във връзка с упованията за бюджетен недостиг през първите три месеца на годината. Обявените съответни числови параметри по месеци стъпват само на взаимоотношенията в границите на републиканския бюджет, изключвайки останалите детайли от КФП. Трябва да се подчертае, че бюджетното салдо на България се дефинира въз основата на цялата консолидирана фискална стратегия, а не на обособени детайли от нея. Изложените стойности показват единствено избрана част от картината с финансовата рамка през първите три месеца на 2025 година “, декларират още от КНСБ.
Експертите от организацията се базират на член 87 от Закона за обществените финанси, съгласно който разноските за съответния месец са до размера на приходите за същия интервал на миналата година, в тази ситуация 2024 г.
„ От изложените данни от МФ излиза наяве, че настоящите заплащания, които са директна връзка на миналогодишно осъществения резултат, не би трябвало да надвишават постъпленията през 2025 година, които номинално са по-високи всяка календарна година “, разясняват от синдиката и приканват към по-детайлно пояснение по отношение на упованията за бюджетен недостиг за първото тримесечие.
„ Категорично не одобряваме основаването на непотребна паника и говоренето, че следва „ бюджетен апокалипсис “. Подобни изказвания не дават отговор на действителността и основават неустановеност у всички работещи “, декларират от КНСБ. И упорстват за обществен спор по отношение на данъчно-осигурителните политики, реалистично обмисляне на разноските без понижаване на средства за пенсии и заплати и пазят растеж на приходите в Бюджет 2025 от най-малко 10%.
Според изчисленията на Министерството на финансите за първите три месеца на 2025 година се обрисува недостиг от към 3,634 милиарда лева, като единствено за януари той е от 407 млн. лева Бившият финансов министър и народен представител от ПП-ДБ Асен Василев съобщи, че всяка година от последните четири през януари се образува остатък и би желал да види данните от бюлетина на МФ (данните по Консолидираната фискална програма), с цел да разбере от кое място идва дефицитът.
Министерството на финансите изпрати известие до медиите, в което декларира, че „ Господин Василев позволява неправилност при боравенето с данните за приходите в разбора на Министерството на финансите (МФ) за интервала януари – март 2025 година “.
Те акцентират, че анализите им стъпват на държавния бюджет, а не на консолидираната фискална стратегия (КФП), като задачата е да се оценят прогнозните параметри по отношение на условието на член 87, алинея 1 на Закона за обществените финанси (ЗПФ), като означават, че „ разноските и прехвърлянията по държавния бюджет се правят в размер не по-голям от размера им за същия интервал на миналата година, до размера на постъпилите доходи, като се регистрират влезнали в действие актове на Министерския съвет и Народното събрание при изискванията на неприет Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 година “.
Именно на тази база министерството обрисува дефицит, само че към това е и рецензията, отправена в позицията на КНСБ.
„ В оценките по държавен бюджет, в това число и за данъчните доходи, не се включват бюджетите на ДОО и НЗОК, където постъпват приходите от осигуровки “, показват от финансовото министерство, като допълват, че за януари 2023 година и 2024 година фактически се регистрира остатък по КФП, само че и за двете години по държавен бюджет е разполагаем недостиг – надлежно в размер на 260 млн. лева за януари 2023 година и 246 млн. лева за януари 2024 г.
„ Подобно изказване не стъпва на действителните параметри, при които се нарежда финансовата рамка на страната и основава изкуствено напрежение в голям брой сфери “, показват от синдиката.
От Конфедерацията декларират, че 18 милиарда лева е не дефицитът, а размерът на спомагателните разноски, които би трябвало да се създадат в държавния бюджет за 2025 година по отношение на приходите от този през 2024 година на база настоящото законодателство. Според синдиката обаче в тях не са включени предстоящите доходи от растежа на Брутният вътрешен продукт през 2025 година, който съгласно оценки на Министерството на финансите и Българска народна банка ще са към 215 милиарда лева.
„ Това значи, че при 40% преразпределителна тежест на приходите като дял от Брутният вътрешен продукт, по тази линия, единствено от естествения ход на икономическите процеси в страната, би трябвало да постъпят спомагателни доходи от най-малко 5,6 милиарда лева, които все още не се вземат поради. Така същинският недостиг не е 18 милиарда, а към 12,4 милиарда лева “, показват от синдикалната организация.
КНСБ отбелязва и че при планиран БВП (БВП) за 2025 година в размер на 215 милиарда лева, оптимално допустимият недостиг през актуалната година е 6,45 милиарда лева, а не 6 милиарда лева, както се твърди.
„ В този смисъл задачата пред министъра на финансите е да предложи композиция от спомагателни доходи и/или понижени разноски в размер на не повече от 5,95 милиарда лева Тя може да бъде решена посредством политики за спомагателни данъчно-осигурителни доходи и/или европейски средства и/или за вероятно по-скромен растеж на част от разноските, които бяха показани от служебния кабинет “, декларират от КНСБ.
Синдикатът намира за притеснително и отдръпването на проектозакона за държавния бюджет, импортиран от служебното държавно управление, като показва, че признатият закон за приходите и разноските не е в положение да отговори „ в нужната степен на нужните обществени разноски “.
Според Конфедерацията има опция да се употребява буфер от финансовата стратегия, в която са заложени нереалистично високи разноски.
„ През 2024 година успяхме да осъществяваме едвам 6,4 милиарда лева от финансовите разноски при планувани 10,1 милиарда лева На този декор в Бюджет 2025 бе планувана финансова стратегия в размер на 14 милиарда лева, което е над два пъти от действителното осъществяване за 2024 година Очевидно е налице значителен буфер “, показват от КНСБ. И прецизират, че стойностите на заложените разноски са резултат и от допускане, че бюджетната и календарната година съответстват, като затова също е налице справедлива възможност да се трансформират огромна част от разходните параметри.
„ За нас наподобяват нелогични показаните през миналата седмица планирани калкулации на МФ във връзка с упованията за бюджетен недостиг през първите три месеца на годината. Обявените съответни числови параметри по месеци стъпват само на взаимоотношенията в границите на републиканския бюджет, изключвайки останалите детайли от КФП. Трябва да се подчертае, че бюджетното салдо на България се дефинира въз основата на цялата консолидирана фискална стратегия, а не на обособени детайли от нея. Изложените стойности показват единствено избрана част от картината с финансовата рамка през първите три месеца на 2025 година “, декларират още от КНСБ.
Експертите от организацията се базират на член 87 от Закона за обществените финанси, съгласно който разноските за съответния месец са до размера на приходите за същия интервал на миналата година, в тази ситуация 2024 г.
„ От изложените данни от МФ излиза наяве, че настоящите заплащания, които са директна връзка на миналогодишно осъществения резултат, не би трябвало да надвишават постъпленията през 2025 година, които номинално са по-високи всяка календарна година “, разясняват от синдиката и приканват към по-детайлно пояснение по отношение на упованията за бюджетен недостиг за първото тримесечие.
„ Категорично не одобряваме основаването на непотребна паника и говоренето, че следва „ бюджетен апокалипсис “. Подобни изказвания не дават отговор на действителността и основават неустановеност у всички работещи “, декларират от КНСБ. И упорстват за обществен спор по отношение на данъчно-осигурителните политики, реалистично обмисляне на разноските без понижаване на средства за пенсии и заплати и пазят растеж на приходите в Бюджет 2025 от най-малко 10%.
Според изчисленията на Министерството на финансите за първите три месеца на 2025 година се обрисува недостиг от към 3,634 милиарда лева, като единствено за януари той е от 407 млн. лева Бившият финансов министър и народен представител от ПП-ДБ Асен Василев съобщи, че всяка година от последните четири през януари се образува остатък и би желал да види данните от бюлетина на МФ (данните по Консолидираната фискална програма), с цел да разбере от кое място идва дефицитът.
Министерството на финансите изпрати известие до медиите, в което декларира, че „ Господин Василев позволява неправилност при боравенето с данните за приходите в разбора на Министерството на финансите (МФ) за интервала януари – март 2025 година “.
Те акцентират, че анализите им стъпват на държавния бюджет, а не на консолидираната фискална стратегия (КФП), като задачата е да се оценят прогнозните параметри по отношение на условието на член 87, алинея 1 на Закона за обществените финанси (ЗПФ), като означават, че „ разноските и прехвърлянията по държавния бюджет се правят в размер не по-голям от размера им за същия интервал на миналата година, до размера на постъпилите доходи, като се регистрират влезнали в действие актове на Министерския съвет и Народното събрание при изискванията на неприет Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 година “.
Именно на тази база министерството обрисува дефицит, само че към това е и рецензията, отправена в позицията на КНСБ.
„ В оценките по държавен бюджет, в това число и за данъчните доходи, не се включват бюджетите на ДОО и НЗОК, където постъпват приходите от осигуровки “, показват от финансовото министерство, като допълват, че за януари 2023 година и 2024 година фактически се регистрира остатък по КФП, само че и за двете години по държавен бюджет е разполагаем недостиг – надлежно в размер на 260 млн. лева за януари 2023 година и 246 млн. лева за януари 2024 г.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ