![Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване Как се стига до Парма:Има нискотарифни](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3134394.jpg)
Вкусната Парма
Илюстрация
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
Как се стига до Парма:
Има нискотарифни полети до Болоня с Wizz Air. Самата Болоня е красива и богата на исторически здания, центърът е към величествена катедрала и фонтана на Нептун от 1566 година, откъдето " Мазерати " се въодушевяват за логото на колите си.
От летището до централната гара на Болоня върви рейс за 6 евро. А от там до Парма e един час с трен, има избор от пътнически, бърз и експресен, които вечер пътуват за едно и също време и не е ясно за какво има разлика в цената. Билетите са надлежно 7, 12 и 16 евро. Важно конкретизиране е да си валидирате билета, преди да се качите.
Влакът минава през Модена, където е музеят Enzo Ferrari. Другият вид е полет до Милано, сега Bulgaria Air имат промоционални билети за 100 евро отиване и връщане. До същата дестинация летят и нискотарифните Ryan Air.
Пътуването с трен от Милано до Парма лишава малко повече време – час и половина.
Нощувки:
Хотелите са с най-разнообразни цени и за всеки усет, само че цените в Airbnb и Booking са доста по-ниски, за жалост жилищата, които се дават там, постоянно нямат интернет.Французин, италианец от Неапол, англичанин и българка влизат в ресторант в Парма. " Това може да е най-хубавият в града (Gallo d’Oro е включен две години подред в гида на Michelin), само че не знам какво ще ядем, в целия район няма нито една прилична пица ", споделя изпълненият със подозрения Серджо от Неапол. Джон от Лондон въздиша покорно – " месото им не става, като се изключи прошутото ".
Французинът е извънредно засегнат, че италиански, а не френски град е разгласен за кулинарна столица, както съгласно него би трябвало да бъде. Oфициалното оповестяване се случва през 2004 година, когато някогашният министър-председател и бизнесмен Силвио Берлускони предлага на Европейската организация по сигурност на храните (EFSA) да им построи чисто нова енергийно ефикасна постройка единствено и единствено да притегли повече европейски служители и учени в Парма.
Но даже преди находчивостта на Берлускони градът е прочут като кулинарен център – част е от мрежата на ЮНЕСКО Creative city in gastronomy. Тук е най-голямата фабрика за паста в света – тази на " Барила ". В допълнение - Парма от епохи е производител на световноизвестния пармезан parmigiano-reggiano и на прошутото (подобно на шунка месо от свински бут, само че от специфична порода прасета, хранени с остатъците от производството на пармезан) – най-хубавото в цяло Италия.
Идва ред и аз, българката, да се възмутя, когато към пармезана (7 евро) и прошутото (8 евро) ни носят най-големия локален специалитет торта фрита (4 евро) и той се оказва мекици. Наистина доста вкусни, само че мекици.
Като оставим настрани превземките на нашата мултикулти компания, всичко е очебийно вкусно. Оглеждаме се – и на прилежащите маси в ресторанта Gallo D’Oro (адрес Borgo della Salina 3) всички ядат тъкмо същото, а италианците доминират, допускаме, че локалните в действителност знаят какво е най-хубавото. Някои от тях с такава приятност се отдават на пармезана, че припомнят на Джулия Робъртс в " Яж, моли се, бит " или на Тилда Суинтън в " Аз съм обич ".
Менюто с главните ястия продължава забавно - кайма от конско месо и стек от кон, само че несъмнено, и всевъзможни типове паста и патладжани с пармезан. Пица в действителност няма. Едва изчакваме да стигнем до десерта, тъй като за тирамисуто на това заведение се носят митове, а и то постоянно върви с дижестив като лимончело или орехов ликьор, комплимент от заведението. Истинска конкуренция на тирамисуто (4 евро) в Galla D’Oro е лимоненото сорбе на същата цена.
Парма е родният град на италианския режисьор Бернардо Бертолучи, в локалната опера той снима " Преди рeволюцията ", само че няма по какъв начин да разберете това, разхождайки се из града. Тук звездата не е основателят на " Последно танго в Париж ", а храната. Прошутото и пармезанът в Парма са издигнати в фетиш, точно по тази причина италианците страдат освен финансово, само че и прочувствено претърпяват загубите от 250 милиона евро в производството на сирене след огромното земетресение от 2012 година
Сирене и прошуто се оферират на всички места, даже във вендинг машините, цялостни с разнообразни типове пармезан. Пармезанът се среща на всяка крачка, без значение дали става дума за автомат, деликaтесен магазин с огромна витрина или кулинарна обиколка, включваща посещаване на цехове. Цената на пармезана зависи от това какъв брой дълго е зрял: 24, 36 или 48 месеца, надлежно от 27 до 57 евро на кг. За прошутото има значение дали е crudo – т.е. сурово или coto – осолен свински бут, само че пресован и варен под налягане.
Кулинарните обиколки костват към 65 евро за един ден. Малко по-евтин вид, за 55 евро, Tasty Bus – композиция сред типичен туристически тур и дегустация.
Но най-приятна като че ли е самостоятелната разходка из улиците на града. На основни места ще видите табели Le vie del sapori (Улиците на вкусовете), които описват историята на Парма през храната – къде е бил рибният пазар от XVI век с риба от река По, най-хубавите пекарни или какъв сервиз е употребила Мария-Луиза Австрийска – херцогиня на Парма и брачна половинка на Наполеон, която е управлявала града от 1814 година до гибелта си, откакто самият Наполеон е заточен на остров Елба. Посветеният на нея музей се намира в центъра, против галерията, само че през седмицата работи единствено до 16 ч.
Малко по-надолу по същата улица се намира фамозната опера Teatro Reggio от 1829 година, в нея е свирил Джузепе Верди, който е роден наоколо. Билетите за операта стартират от 8 евро и са доста добра цена за качеството на постановките и хубостта на постройката, в която Бертолучи е снимал.
От Парма е и известният диригент Артуро Тосканини, дирижирал в La scala в Милано и Metropolitan опера в Ню Йорк. В момента в центъра на града има изложени големи пана с негови портрети, дело на художници и дизайнери от целия свят, както и видеоинсталация. Изложбата е против площад " Гарибалди ", какъвто непроменяемо има всеки италиански град.
Срещу площада се намира и осведомителното бюро за туристи, където общително и на съвсем понятен британски ще ви обяснят всичко за забележителностите и ще ви упътят по какъв начин да си купите билет за операта или за друго събитие. А това несъмнено ще е единственото място, където може да се разберете с някого на британски език. Местните, без значение дали в хотел, ресторант или книжарница, ще ви дават отговор постоянно с усмивка и на италиански.
Илюстрация
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
В историческия център на града се издига красивото Duomo (катедралата) от 1106 година С готически кули, добавени през 1200 година Изрисуваните под купола рисунки от ренесансовия художник Антонио Кореджо неотдавна са реставрирани и радват посетителите в притихналата атмосфера. Причината е, че Парма не е напълно туристически град и въпреки на места да се срещат азиатци с фотоапарати, като цяло е умерено и няма тълпи, изключително през този сезон.
Особено впечатляваща е кръглата баптисерия (кръщелна) до катедралата, тъй като розовият мрамор, от който е построена, грее, изключително на залез или изгрев слънце. Довършена е през 1260 година Ако я гледате от дребните улички зад нея, а не откъм основния вход и площада, ще имате опция да се наслаждавате на хубостта й под звуците на оперна музика, която звучи от колоните, закачени по постройките.
Кореджо и сътворил и различен шедьовър в града, който също е обвързван с храна – през 1519 година е изрисувал стаите на манастира " Свети Пол " с митологични подиуми, в които обаче попада менюто на сестрите от манастира - напълно правдиво изложение на това какво са яли през онази ера. Точно до манастира е и Музеят на Буратино и всевъзможни други кукли и марионетки за спектакъл.
Историческият център на Парма не е огромен и е напълно реалистично да го обиколите пеш, само че разполагаем въпреки всичко са и колела чартърен, предоставени от общината против алегорична цена.
За изморените от вървене и усещания методът за презареждане е явен – италианско кафе. Капучино за две евро е напълно естествената нормална цена, за която получавате в действителност божествена напитка. Едно от откритията е уютно кафене и с забавен дизайнерски интериор Mama bottega and piaceri , където с изключение на кафе и печива на обяд оферират здравословни менюта, които включват дребна чорба, ризото или талиатели и салата за 7 евро.
Семейството на притежателя на ресторанта Gallo D’Oro държи от 1800 година тратория Corrieri , която е по-неформална (това е главната разлика сред тратория и ресторант; най-народна е ситуацията в остерията). Славата на положителните им готвачи, които може да наблюдавате през стъклените витрини на кухнята, се носи из цяла Северна Италия.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Osteria dei Mascalzoni е мястото да усетите усета на пармската кухня (адрес Vicolo delle 5 Piaghe 1), пада се напълно до главната улица с питейни заведения, кафенета и ресторантчета, която потегля от площада със статуята на Гарибалди. Вечер там е цялостно със студенти с пулверизатор в ръка (оказва се доста известен измежду местните). На множеството места оферират бюфет за 5 евро - ядете на стомах всевъзможни хапки, сандвичи и паста, само че за тази цена оферират колбаси и сирена, не и пармезан и прошуто.
Много положително превозване на вечерта би могло да бъде и посещаване на някоя квартална механа, в която всички пият вино на крайник след работа, а притежателите носят мезета след мезета, които са безвъзмездни: ядки, моркови, чипс, минипици.
Не може да сте в Парма и да не се сетите за Пармския манастир , а той в действителност съществува. Сградата, издигната през 1324 година, от която Стендал се е въодушевил за книгата си, се намира на седем километра от града. Красивият манастир е лишен от монасите още от бойците на Наполеон, известно време е бил занемарен, след което е минал във притежание на Пармския университет, който го трансформира в списък и изложбена зала. В голямата черква към манастира е подредена галерия на италианския дизайн и архитектура през ХХ век. В старинната черква се издигат големи платна на Ettore Sottsass – роден в Австрия италиански дизайнер и проектант, който построява някои от най-знаковите съвременни италиански здания на мястото на разрушените по време на Втората международна война.
Изложените скици и макети на негови здания дружно с историята на продуктовия дизайн и провокативните декадентски картини, показани в църквата, основават сюрреалистично чувство. В момента редом тече и изложбата плакати на Бруно Монари.
Интересно е по какъв начин да стигнете до Пармския манастир. От центъра на града потегля рейс 7 в посока Колорно, само че, внимание - не всеки рейс от тази линия стига чак до такава степен, би трябвало търпеливо да изчакате този, който пътува чак до манастира, който е на всеки кръговиден час. Спирката на автобуса е на главния път и в далечината, измежду едно зелено поле, се вижда красивата постройка на манастира. Входът е 10 евро, има и ресторант (подробности за работното време: www.csacparma.it) Пармската опера гостува в София
Италианският културен институт провежда прожекции на представления на пармската опера, в Националната музикална академия в София. Всяка прожекция ще е съпроводена с роман за забавни обстоятелства към постановката. След " Набуко " на 22 февруари от 17 ч., идва " Макбет " на 22 март от 17 ч. Последната прожекция е на 30 май. Входът е свободен. Повече информация и цялостна стратегия на страницата на института.
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
Как се стига до Парма:
Има нискотарифни полети до Болоня с Wizz Air. Самата Болоня е красива и богата на исторически здания, центърът е към величествена катедрала и фонтана на Нептун от 1566 година, откъдето " Мазерати " се въодушевяват за логото на колите си.
От летището до централната гара на Болоня върви рейс за 6 евро. А от там до Парма e един час с трен, има избор от пътнически, бърз и експресен, които вечер пътуват за едно и също време и не е ясно за какво има разлика в цената. Билетите са надлежно 7, 12 и 16 евро. Важно конкретизиране е да си валидирате билета, преди да се качите.
Влакът минава през Модена, където е музеят Enzo Ferrari. Другият вид е полет до Милано, сега Bulgaria Air имат промоционални билети за 100 евро отиване и връщане. До същата дестинация летят и нискотарифните Ryan Air.
Пътуването с трен от Милано до Парма лишава малко повече време – час и половина.
Нощувки:
Хотелите са с най-разнообразни цени и за всеки усет, само че цените в Airbnb и Booking са доста по-ниски, за жалост жилищата, които се дават там, постоянно нямат интернет.Французин, италианец от Неапол, англичанин и българка влизат в ресторант в Парма. " Това може да е най-хубавият в града (Gallo d’Oro е включен две години подред в гида на Michelin), само че не знам какво ще ядем, в целия район няма нито една прилична пица ", споделя изпълненият със подозрения Серджо от Неапол. Джон от Лондон въздиша покорно – " месото им не става, като се изключи прошутото ".
Французинът е извънредно засегнат, че италиански, а не френски град е разгласен за кулинарна столица, както съгласно него би трябвало да бъде. Oфициалното оповестяване се случва през 2004 година, когато някогашният министър-председател и бизнесмен Силвио Берлускони предлага на Европейската организация по сигурност на храните (EFSA) да им построи чисто нова енергийно ефикасна постройка единствено и единствено да притегли повече европейски служители и учени в Парма.
Но даже преди находчивостта на Берлускони градът е прочут като кулинарен център – част е от мрежата на ЮНЕСКО Creative city in gastronomy. Тук е най-голямата фабрика за паста в света – тази на " Барила ". В допълнение - Парма от епохи е производител на световноизвестния пармезан parmigiano-reggiano и на прошутото (подобно на шунка месо от свински бут, само че от специфична порода прасета, хранени с остатъците от производството на пармезан) – най-хубавото в цяло Италия.
Идва ред и аз, българката, да се възмутя, когато към пармезана (7 евро) и прошутото (8 евро) ни носят най-големия локален специалитет торта фрита (4 евро) и той се оказва мекици. Наистина доста вкусни, само че мекици.
Като оставим настрани превземките на нашата мултикулти компания, всичко е очебийно вкусно. Оглеждаме се – и на прилежащите маси в ресторанта Gallo D’Oro (адрес Borgo della Salina 3) всички ядат тъкмо същото, а италианците доминират, допускаме, че локалните в действителност знаят какво е най-хубавото. Някои от тях с такава приятност се отдават на пармезана, че припомнят на Джулия Робъртс в " Яж, моли се, бит " или на Тилда Суинтън в " Аз съм обич ".
Менюто с главните ястия продължава забавно - кайма от конско месо и стек от кон, само че несъмнено, и всевъзможни типове паста и патладжани с пармезан. Пица в действителност няма. Едва изчакваме да стигнем до десерта, тъй като за тирамисуто на това заведение се носят митове, а и то постоянно върви с дижестив като лимончело или орехов ликьор, комплимент от заведението. Истинска конкуренция на тирамисуто (4 евро) в Galla D’Oro е лимоненото сорбе на същата цена.
Парма е родният град на италианския режисьор Бернардо Бертолучи, в локалната опера той снима " Преди рeволюцията ", само че няма по какъв начин да разберете това, разхождайки се из града. Тук звездата не е основателят на " Последно танго в Париж ", а храната. Прошутото и пармезанът в Парма са издигнати в фетиш, точно по тази причина италианците страдат освен финансово, само че и прочувствено претърпяват загубите от 250 милиона евро в производството на сирене след огромното земетресение от 2012 година
Сирене и прошуто се оферират на всички места, даже във вендинг машините, цялостни с разнообразни типове пармезан. Пармезанът се среща на всяка крачка, без значение дали става дума за автомат, деликaтесен магазин с огромна витрина или кулинарна обиколка, включваща посещаване на цехове. Цената на пармезана зависи от това какъв брой дълго е зрял: 24, 36 или 48 месеца, надлежно от 27 до 57 евро на кг. За прошутото има значение дали е crudo – т.е. сурово или coto – осолен свински бут, само че пресован и варен под налягане.
Кулинарните обиколки костват към 65 евро за един ден. Малко по-евтин вид, за 55 евро, Tasty Bus – композиция сред типичен туристически тур и дегустация.
Но най-приятна като че ли е самостоятелната разходка из улиците на града. На основни места ще видите табели Le vie del sapori (Улиците на вкусовете), които описват историята на Парма през храната – къде е бил рибният пазар от XVI век с риба от река По, най-хубавите пекарни или какъв сервиз е употребила Мария-Луиза Австрийска – херцогиня на Парма и брачна половинка на Наполеон, която е управлявала града от 1814 година до гибелта си, откакто самият Наполеон е заточен на остров Елба. Посветеният на нея музей се намира в центъра, против галерията, само че през седмицата работи единствено до 16 ч.
Малко по-надолу по същата улица се намира фамозната опера Teatro Reggio от 1829 година, в нея е свирил Джузепе Верди, който е роден наоколо. Билетите за операта стартират от 8 евро и са доста добра цена за качеството на постановките и хубостта на постройката, в която Бертолучи е снимал.
От Парма е и известният диригент Артуро Тосканини, дирижирал в La scala в Милано и Metropolitan опера в Ню Йорк. В момента в центъра на града има изложени големи пана с негови портрети, дело на художници и дизайнери от целия свят, както и видеоинсталация. Изложбата е против площад " Гарибалди ", какъвто непроменяемо има всеки италиански град.
Срещу площада се намира и осведомителното бюро за туристи, където общително и на съвсем понятен британски ще ви обяснят всичко за забележителностите и ще ви упътят по какъв начин да си купите билет за операта или за друго събитие. А това несъмнено ще е единственото място, където може да се разберете с някого на британски език. Местните, без значение дали в хотел, ресторант или книжарница, ще ви дават отговор постоянно с усмивка и на италиански.
Илюстрация
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
В историческия център на града се издига красивото Duomo (катедралата) от 1106 година С готически кули, добавени през 1200 година Изрисуваните под купола рисунки от ренесансовия художник Антонио Кореджо неотдавна са реставрирани и радват посетителите в притихналата атмосфера. Причината е, че Парма не е напълно туристически град и въпреки на места да се срещат азиатци с фотоапарати, като цяло е умерено и няма тълпи, изключително през този сезон.
Особено впечатляваща е кръглата баптисерия (кръщелна) до катедралата, тъй като розовият мрамор, от който е построена, грее, изключително на залез или изгрев слънце. Довършена е през 1260 година Ако я гледате от дребните улички зад нея, а не откъм основния вход и площада, ще имате опция да се наслаждавате на хубостта й под звуците на оперна музика, която звучи от колоните, закачени по постройките.
Кореджо и сътворил и различен шедьовър в града, който също е обвързван с храна – през 1519 година е изрисувал стаите на манастира " Свети Пол " с митологични подиуми, в които обаче попада менюто на сестрите от манастира - напълно правдиво изложение на това какво са яли през онази ера. Точно до манастира е и Музеят на Буратино и всевъзможни други кукли и марионетки за спектакъл.
Историческият център на Парма не е огромен и е напълно реалистично да го обиколите пеш, само че разполагаем въпреки всичко са и колела чартърен, предоставени от общината против алегорична цена.
За изморените от вървене и усещания методът за презареждане е явен – италианско кафе. Капучино за две евро е напълно естествената нормална цена, за която получавате в действителност божествена напитка. Едно от откритията е уютно кафене и с забавен дизайнерски интериор Mama bottega and piaceri , където с изключение на кафе и печива на обяд оферират здравословни менюта, които включват дребна чорба, ризото или талиатели и салата за 7 евро.
Семейството на притежателя на ресторанта Gallo D’Oro държи от 1800 година тратория Corrieri , която е по-неформална (това е главната разлика сред тратория и ресторант; най-народна е ситуацията в остерията). Славата на положителните им готвачи, които може да наблюдавате през стъклените витрини на кухнята, се носи из цяла Северна Италия.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Osteria dei Mascalzoni е мястото да усетите усета на пармската кухня (адрес Vicolo delle 5 Piaghe 1), пада се напълно до главната улица с питейни заведения, кафенета и ресторантчета, която потегля от площада със статуята на Гарибалди. Вечер там е цялостно със студенти с пулверизатор в ръка (оказва се доста известен измежду местните). На множеството места оферират бюфет за 5 евро - ядете на стомах всевъзможни хапки, сандвичи и паста, само че за тази цена оферират колбаси и сирена, не и пармезан и прошуто.
Много положително превозване на вечерта би могло да бъде и посещаване на някоя квартална механа, в която всички пият вино на крайник след работа, а притежателите носят мезета след мезета, които са безвъзмездни: ядки, моркови, чипс, минипици.
Не може да сте в Парма и да не се сетите за Пармския манастир , а той в действителност съществува. Сградата, издигната през 1324 година, от която Стендал се е въодушевил за книгата си, се намира на седем километра от града. Красивият манастир е лишен от монасите още от бойците на Наполеон, известно време е бил занемарен, след което е минал във притежание на Пармския университет, който го трансформира в списък и изложбена зала. В голямата черква към манастира е подредена галерия на италианския дизайн и архитектура през ХХ век. В старинната черква се издигат големи платна на Ettore Sottsass – роден в Австрия италиански дизайнер и проектант, който построява някои от най-знаковите съвременни италиански здания на мястото на разрушените по време на Втората международна война.
Изложените скици и макети на негови здания дружно с историята на продуктовия дизайн и провокативните декадентски картини, показани в църквата, основават сюрреалистично чувство. В момента редом тече и изложбата плакати на Бруно Монари.
Интересно е по какъв начин да стигнете до Пармския манастир. От центъра на града потегля рейс 7 в посока Колорно, само че, внимание - не всеки рейс от тази линия стига чак до такава степен, би трябвало търпеливо да изчакате този, който пътува чак до манастира, който е на всеки кръговиден час. Спирката на автобуса е на главния път и в далечината, измежду едно зелено поле, се вижда красивата постройка на манастира. Входът е 10 евро, има и ресторант (подробности за работното време: www.csacparma.it) Пармската опера гостува в София
Италианският културен институт провежда прожекции на представления на пармската опера, в Националната музикална академия в София. Всяка прожекция ще е съпроводена с роман за забавни обстоятелства към постановката. След " Набуко " на 22 февруари от 17 ч., идва " Макбет " на 22 март от 17 ч. Последната прожекция е на 30 май. Входът е свободен. Повече информация и цялостна стратегия на страницата на института.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ