Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване Част от темата Как да защитим

Илюстрация
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
Част от тематиката Как да защитим публицистиката в интерес на хората
Двама специалисти и един бизнесмен за провокациите и проблемите пред медийния бранш

В каква посока би трябвало да се промени публицистиката, с цел да продължи да извършва главната си роля на коректив


- Пет хрумвания, които могат да защитят публицистиката в интерес на хората.

- Свободните медии са първата жертва на меките диктатури.

- Само външен напън може да накара българските политици да работят. Още по тематиката
Истинската среща на върха

По-важните тематики, които ще намерите в новия брой на " Капитал "
18 май 2018
Двама специалисти и един бизнесмен за провокациите и проблемите пред медийния бранш

В каква посока би трябвало да се промени публицистиката, с цел да продължи да извършва главната си роля на коректив
18 май 2018
Европeйски конгрес в София разгласи код алено за медиите

Медийни организации търсят решение за по-голяма резистентност в бранша и съблюдаване на професионалните стандарти за самостоятелност и безпристрастност
16 май 2018
Догодина - още по-надолу

България слиза все по-ниско в класацията на " Репортери без граници " по медийна независимост
3 май 2018 " Медийната промишленост би трябвало да се разсъни - закъснели сме, само че в този момент е 9:30 и още има имаме време. " С тези думи изпълнителният шеф на немската медийна компания Axel Springer се обръща към сътрудниците си на една конференция. Девет и половина обаче е било преди пет години. " Днес, споделя той, часът е към този момент 12:30 и ние още не сме се събудили. Затова считам, че сме закъснели. "

Изказването му беше по време на друга конференция в София, проведена от Европейската асоциация на издателите на вестници (ENPA), Европейската федерация на публицистите, Европейската асоциация на издателите на списания и Съюза на издателите в България и интернационалната организация " Репортери без граници ". Целта на конференцията беше да се обсъдят хрумвания, които да оказват помощ на медиите да излязат от все по-дълбоката бездна на рецесията, в която затъват през последните години.

Кого визира казусът с медиите?

За доста хора този проблем наподобява отдалечен. Политиците, изключително българските, даже настояват, че излизането от пропастта зависи от самите медии и те сами би трябвало да се издърпат за яката. И двете страни обаче бъркат. Сериозната и почтена публицистика е като кръвоносна система на здравото общество. Информацията, мненията и следствията, които тя създава, дават опция на всички да схващат какво се случва и да взимат верните решения. Сериозната публицистика е и тази, която постоянно демонстрира болните места в страната и по този начин се вижда къде има потребност от смяна. От качествените медии хората печелят справедлив взор какво се случва към тях и надлежно ръководят по-добре живота си. Честните политици получават спокойствието, че работата им се следи от близко и ще научават по-лесно къде има проблеми и какво мислят хората.

Това обаче е по принцип. На процедура през последните години сериозната публицистика на всички места в Европа, изключително в Източна Европа и изключително в България, е в тежка рецесия. Част от аргументите са пазарни. Дигитализацията срути остарелия бизнес модел на множеството медии (засега изключението са някои малките екрани, само че и там трендът е негативен). Преди те разчитаха на доходи от две съществени места - реклама и (за печатните медии) продажби. Компаниите обаче последваха миграцията на читателите онлайн, само че в света на цифровата реклама има двама господари - facebook и google. Те, от една страна, оферират доста благоприятни условия за рекламиране, което понижи мощно цените, от друга, събират над 80% от цифровите маркетингови вложения. Накратко, голяма част от медиите започнаха да се пързалят надолу по неприятна серпантина. Всяка година те имат по-малко доходи, би трябвало да редуцират разноските си, а това значи по-малко публицисти, по-малко наличие и по-ниско качество.

Как се стигна до тук?

Кризата в бизнес модела обаче беше единствено началото. След това пристигнаха политиците, или по-точно техните другари олигарсите. Много от интернационалните медийни компании започнаха да продават активите си в най-силно засегнатите от тези процеси пазари. Това се усети доста повече в източните елементи на Европа. Заради рецесията в бизнес модела вакуумът от западните вложители мъчно можеше да се запълни от пазарно насочени компании. На сцената излязоха компании, които работят на мътния кръстопът сред бизнес и политика - тези, чиято работа доста зависи от страната. Това се случи в множеството източни страни - от София, през Белград и Букурещ до Будапеща и Прага.

Срутването на остарелия бизнес модел обаче е единствено част от обяснението за рецесията на сериозната публицистика. То съответства с доста сериозна смяна в политическата среда в множеството източноевропейски страни. 20 години след рухването на комунизма някои от тях последователно се трансфораха в (по думите на декларацията, която одобри тази седмица конференцията в София) " меки диктатури ". Най-видимият образец за това са Виктор Орбан в Унгария, Робърт Фицо в Словакия и (в доста отношения) Бойко Борисов. Това са популистки ръководства, мощно фокусирани в една персона, която има надзор над множеството институции и е на власт доста дълго време. За сходни ръководещи от един миг нататък контролът върху медиите става основен. Основният интерес е медиите да не са (по остарелия американски израз) " кучето, което хапе ". Те не би трябвало да пазят публичния интерес, а този на властта и околните до нея. " Кучето, което хапе " последователно се трансформира в кучето, което услужливо маха с опашка на политиците. Вместо Сашо Диков феновете получават Кобилкина. Така ръководещите печелят безкритичност, опитите за основаване на политическа опция се заглушават или компрометират и политическото дългоденствие на артиста в основната роля наподобява елементарно постижимо.

Превзети медии = мека тирания

Всички останали обаче губят. Политическият монопол е нездравословен, а властта има потребност от конкуренция и непрестанно ободряване, с цел да има и дребна вяра за напредък. Меките диктатури съвсем наложително водят до застой, който в един миг ще завърши с тежка рецесия. Това е изключително нездравословно в настоящия миг, когато Европа се трансформира с бързи темпове и застойните страни просто ще останат зад борда на модерността. Ако не сте чели доста за това в българските медии, припомнете си написаното нагоре и незабавно ще разберете какъв е смисълът от качествената публицистика.

Тези проблеми са относително ясни, само че припомнянето е единствено първата стъпка за решаването им. Задачата в тази ситуация не е да се избави една промишленост, която е изпаднала в рецесия, поради напредъка или да се резервира работата на публицистите. Въпросът е по какъв начин да се запази обществената стойност, която основават медиите и без която мъчно може да има тази композиция от съзнателни жители и ефикасни политици, които вършат една страна работеща и прогресивна.

Ако преди няколко години казусът с медиите към момента не се разбираше задоволително добре, то в последно време от ден на ден се разискват разновидности за решенията му. По-долу ще видите няколко от концепциите, които по едно и също време имат късмет да трансформират обстановката и да бъдат признати.