Илюстрация Увеличаване Автор: Цветелина Белутова [Капитал] Смаляване Хората наоколо са

...
Илюстрация Увеличаване Автор: Цветелина Белутова [Капитал] Смаляване Хората наоколо са
Коментари Харесай

Всичко се връща, Руши също

Илюстрация
Увеличаване
Автор: Цветелина Белутова [Капитал] Смаляване
Хората в близост са разнообразни по възраст, външен тип, облекло, варират от нормалните лица из клубовете до познати, които не си виждал от години. Тази разнородна група от слушатели, която рядко се събира на едно място, е в " Терминал 1 ", с цел да види Руши Видинлиев. От три години той още веднъж е на сцена и напомня какъв брой доста мемоари нацяло едно потомство са обвързани с песни като " Всичко се връща ", " Ти беше ", " Хотел ** ", " Лъжи ме ".

През 2019 и 2020 година Руши е по едно и също време предан на музиката и на киното. Той е една от дребното останали персони в българското пространство, при които дългогодишната известност и качеството вървят ръка за ръка. Отчасти тъй като не разрешава да бъде част от фона.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики След четвъртия албум, отбелязалият креативен завой към по-експериментално звучене Post Sleep (2008), той реши да се впусне в непознатото: отдаде се на функции в киното и дирижиране на видеоклипове и ограничи медийните изяви до най-малко.



Миналата година той издаде няколко песни след повече от десетгодишна пауза – завърна се с баладата " Несъвършен ", последвана от миниалбума " Психо " , който сплотява няколко песни, към които Видинлиев не основава звук, а по-скоро оставя да бъдат открити.

Завръщането не се оказа за сметка на киното. Той има функции в три нови кино лентата - и трите екранизации, които надникват в българската действителност през разнообразни ъгли - " Снимка с Юки " на Лъчезар Аврамов по описа на Мирослав Пенков, " Времето е наше " на Петър Попзлатев по романа " Разруха " на Владимир Зарев, а на 24 януари е премиерата на " 18% сиво " на Виктор Чучков–син по едноименната книга на Захари Карабашлиев, един от романите с най-устойчива известност измежду българските читатели.

Филмът рамкира едно десетилетие, което стартира с първата значима роля на Видинлиев в киното – черната комедия с нео ноар въздействия " Цветът на хамелеона " (2012) на Емил Христов.

Илюстрация
По време на фотосите на " Цветът на хамелеона ", с режисьора Емил Христов (в средата) и артиста Леонид Йовчев.

Увеличаване

По време на фотосите на " Цветът на хамелеона ", с режисьора Емил Христов (в средата) и артиста Леонид Йовчев.

Смаляване

Сега Руши, към този момент на 39 години, се усеща доста по-уверен като артист: " Много по-склонен съм да бъркам и да пожертвам. Така откривам неща, които не съм подозирал, че мога да играя. " Премереността в изявите проличава и по държанието му: приказва безшумно и сякаш ревизира дали отговор от едно или две фрази би бил задоволителен. Казва, че не усеща съмнения в коя посока да отдаде напъните си.

" В музиката аз движа нещата, в киното постоянно минавам през кастинг и не мога да предвидя какво ще се случи. Но да играя е най-голямото ми предпочитание. Много ми харесва екипната работа, това, че всеки е значим в реализацията и че като всичко свърши, мога да го не помни и да продължа напред. Харесва ми, че киното дава отговор на въпроса " какъв мога да съм аз, в случай че не съм себе си ". То разчита на огромен екип и комплицирана връзка. Трябва да си хем еластичен, хем безусловно безапелационен по какъв начин и за какво искаш да разкажеш нещо. То не търпи прояви на суетност, неустановеност и неопитност. "

Илюстрация
Кадър от " Снимка с Юки ", където Рушен Видинлиев играе дружно с японската актриса Кики Сугино

Увеличаване

Кадър от " Снимка с Юки ", където Рушен Видинлиев играе дружно с японската актриса Кики Сугино

Смаляване

Руши отпътува за Ню Йорк десетина дни откакто приключва фотосите по " Цветът на хамелеона ". Там следва магистратура по късометражно кино. " Още на първия ден един от преподавателите ни сподели, че не вижда смисъл да сме там, че това е доста сложен бизнес и в случай че не сме изцяло сигурни, че желаеме да се занимаваме с това, по-добре да прекъснем. " Какво го е предиздвикало да бъде сигурен, че желае да продължи? " Може би това, че имах и друго занятие и не е наложително да пъдя кариера. А и силата на града беше доста изобретателна, това единствено по себе си ме мотивираше задоволително. " От престоя в Ню Йорк се раждат късият филм We Kid (2013) и клипът Cash на Ape Man (2015), план на част от членовете на Gravity Co. През годините той е режисьор на няколко музикални клипа на много разностилни групи: " Остава ", Airbag, Dead Man`s Hat, Smallman.

В дребното му изявленията през последните 10 години прозира предпочитание за отдалеченост от музиката и насочване към киното и режисурата. Какво го е върнало на сцената? " Приключвахме " Снимка с Юки ", когато получих покана да направя концерт след към осем години пауза. Не е въображаемо като тържествено завръщане, дори се съмнявах, че ще дойдат доста хора. Но концертът се разпродаде за един ден и направихме още два. "

Тогава на сцената той усеща " лекост, каквато преди нямах. Не беше нужно да съм поп звезда в стандартния смисъл. Продължиха да ни канят за събития и подновявах аранжиментите и сетлиста, до момента в който най-после не направихме и нови части. Отнасям се към всеки идващ лайв като да е финален и може би тъкмо оттова идва зарядът. "

Илюстрация
Руши онлайн в " Терминал 1 "

Увеличаване

Руши онлайн в " Терминал 1 "

Автор: Ивана Стоичкова Смаляване

Той има реалистична визия за това къде се нарежда музиката му към сегашен миг. " Много от мненията на почитателите са, че им липсва " златното време " на българския поп, т.е. и носталгията е мотор. Малко като да си видиш фотография от абитуриентския бал. Няма по какъв начин към днешна дата да изпея Il ritmo del mio Cuore без доза подигравка и може би хората се разпознават и с това. Разбира се, желае ми се да имам вяра, че въздействащите мелодии и текстове остават отвън времето, само че да не се увличаме. "

Паузата в края на предишното десетилетие е единствено частично обвързвана с обстоятелството, че последният албум не резонира с необятната аудитория. " Наивно имах вяра, че щом години наред ме въртят по радиата, би трябвало всички да скочат на борда с мен. Разбира се, не се случи. Но това, че албумът нямаше комерсиален триумф, акцентира още повече това, което желаех да кажа с него. Някой го беше нарекъл " красиво самоубийство ", това ужасно ми подхожда. "

Креативните завои са също по този начин реакция на духа на времето и самокритичност: " Наистина имах потребност от смяна. Беше време, в което ММ изчезна, навлязоха риалити шоута, които родиха своите нови звезди, и не се усещах удобно да съм част от тази вълна. Участията ми също бяха почнали да стават механични и някак повърхностни, надалеч от тогавашните ми фантазии за спектакли и шоу, сигурно много надалеч от образованието ми ", споделя Руши, който в края на 90-те, откакто приключва лицей в Единбург, учи кино и спектакъл в Бристол. " Не бих трансформирал нищо. Post Sleep се хареса на една нова аудитория, зад него застана и огромна компания. Така че по-скоро го регистрирам като триумф, а паузата – като напълно умишлено желание. Започнах да пътувам повече и открих смисъл и задоволство в снимането. Както и в анонимността. В България не е чак толкоз мъчно да станеш прочут, доста бързо се заживява в балон, а тази необщителност успива, което е гибел за концепциите и развиването на един актьор. "



Руши възприема като шанс това, че е от последното потомство, което израства без интернет. " Когато харесвахме нещо, в действителност трябваше да поставим старания да го потърсим, да стигнем до него. Това правеше ползите ни някак по-магични. Сега всичко е ужасно динамично и като че ли за еднократна приложимост. " Липсва му възприятието за общественост, която преди този момент е усещал. " Когато започнах да върша музика, платформата за връзка с почитателите беше ММ. Но без значение от измененията и силата на социалките през днешния ден не преставам да мисля, че музиката и актьорът са най-важни. Не имам вяра, че има пиар или селфи на света, които могат да спасят ария или филм, които не допират . "

Днес, когато сякаш комерсиалното звучене и ъндърграундът в България са по-раздалечени от всеки път, Руши Видинлиев е повече опция на известната музика, в сравнение с нейно лице. " Заради цифровите платформи и метода, по който консумираме музика, границите са неразбираеми. Днес има и некомерсиална поп музика, нечувано преди – поп беше равно на комерс. А що се отнася до разделянето на жанровете в България, мисля, че е въпрос на време отношението да се промени. Може би още държим на старите показа за " ние " и " те " от неустановеност ", споделя той.

" Старите части са по-скоро в ничия земя. Някога принадлежаха на необятната аудитория, само че тъй като през годините не поддържах шума към тях и себе си като реализатор, кръгът доста се стесни. А новите са основани, с цел да бъдат изпълнявани онлайн. Затова и не сме се напъвали прекомерно доста да ги промотираме, да снимаме клипове и така нататък Ако създадем трак с различен капацитет, обстановката ще е друга. " За него е значимо един план да не се промотира като нещо, което не е. " Един шлагер се познава още при първия микс. И би трябвало да знаеш какво имаш в ръцете си, къде ти е силата. Нелепо е да разгласяваш нещо като блокбастър, в случай че продукцията е лоу-фай или нишова. "



Той също по този начин не вижда резистентен модел, който да не изисква прекомерно огромни взаимни отстъпки: " Няма смисъл да инвестираш в песни, в случай че не се върне инвестицията. Това са разпоредбите на играта и би трябвало да намериш метод да се впишеш в нея, без да компрометираш себе си като актьор. Трябва да намериш златната среда, тъй като музиката не е единствено арт, само че и бизнес. Не може да си отвън играта и да се наричаш актьор единствено тъй като си отвън нея. " Идея, по която ще работи повече през тази година, е театрален план ( " не тъкмо мюзикъл " ), който съчетава текст и музика.

Промяната в погледа към музиката през годините е предизвикана от смяната у него като слушател – споделя, че първоначално е залитал по общоприетия поп и рядко е ходил на концерти, до момента в който в този момент е много по-отворен към другите аспекти на музиката като жанрове и прекарване. Какво слуша в този момент? " Като цяло доста меланхолични неща ", усмихва се съвсем отговорно. " Като дойдат посетители у дома, се чудя какво да им пусна, че да не убия настроението. "

Илюстрация
Рушен Видинлиев по време на фотосите на " 18% сиво ", реж. Виктор Чучков - наследник

Увеличаване

Рушен Видинлиев по време на фотосите на " 18% сиво ", реж. Виктор Чучков - наследник

Смаляване

В " 18% сиво " Карабашлиев написа: " Така или другояче същинските промени са невидими, останалите просто не си заслужават лишенията. " Като че ли това разказва добре пътя на Руши, само че той намира малко паралели сред живота си в другите страни и историята на основния воин. " И на мен ми е било мъчно да се приспособявам на някои места и имам наблюдения върху хора, зарязали всичко и избрали живот другаде. Но моят случай е друг, пътувам от дребен, без тежестта на мигрантските подбуди. Обикновено хората отпътуват по стопански аргументи. Но филмът не е фокусиран към тази тема. По-скоро този опит е още една спънка за героя да порасне. " А пред Руши Видинлиев сякаш пречките за порастването са все по-малко.

" Психо " EP е онлайн в стрийминг платформите. " 18% сиво " е по кината от 24 януари.

Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР