Театър: Приятно ми е, Ива!
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Павел Червенков Смаляване
Моноспектакълът " Приятно ми е, Ива! " е най-новата премиера на " Театър 199 ". Той е напълно написан и изигран от Ива Тодорова и наподобява доста на остроумна и съобразителна стенд-ъп комедия. Премиерата му мина с доста овации, смях и страсти. Той е и самобитно завръщане към театъра на Ива Тодорова, която от много време работи най-вече като публицист и ПР за списание " Осем ".
Помня Ива Тодорова като актриса в два спектакъла, останали в паметта ми като едни от най-вълнуващите театрални събития от края на 90-те: " Женитба " от Гогол в Сатиричния спектакъл под режисурата на дебютиращата тогава Лилия Абаджиева и " Аркадия " от Том Стопард в Народния спектакъл под режисурата на Галин Стоев. Ролите на карикатурната сватовница Фьокла Ивановна от Гоголевата комедия и на трагично починалата в пожар Томасина, детето-чудо от пиесата на Стопард, разрешиха на Ива Тодорова да разкрие другите страни на своята гъвкава актьорска природа – яркия комедиен гений, деликатната емоционалност, умеенето да се пъха в непозната кожа, само че и да резервира откровеност и достоверност.
Повече от десетилетие по-късно, след непредвидените персонални и професионални завои, които ориста й сервира (тя отпътува задълго в Италия, където се наложи да се сбогува с театъра, само че и срещна своя предстоящ съпруг), Ива Тодорова е още веднъж на сцената и още веднъж прави това, в което е толкоз добра – играе. Само че този път играе не персонажи, а себе си.
На сцената е единствено тя с един микрофон и една видеокартина на преминаващата през разнообразни етапи луна зад тила си. Излиза и още първият привет към публиката се трансформира в комичен виц, в който всеки може да се разпознае. Като добър комедиант Ива Тодорова съумява да разсмее още в първите минути, само че сходно на най-хубавите майстори в жанра съумява да направи и още нещо – да завоюва доверието. Макар да знаем, че всичко е единствено игра, в нея има нещо същинско, неповторимо, живо единствено тук и в този момент, до момента в който сме дружно в театъра. Разигравайки версия на самата себе си, трансформирайки неравностите на личния си живот в комични истории, Ива Тодорова по едно и също време се разкрива пред публиката, само че и слага пред нея невидимо огледало, в което да огледа себе си.
Спектакълът на Ива Тодорова припомня по въздействието си на гениалния ситком " Миранда " на британката Миранда Харт. В него личните й провали се трансформират в комедийно зрелище; това, което в живота провокира стеснение и същинска болежка, на сцената се преработва в смях и наслада.
Следващите представления са на 18 февруари, 2 март и 21 март от 19:30 ч., спектакъл 199.
Увеличаване
Автор: Павел Червенков Смаляване
Моноспектакълът " Приятно ми е, Ива! " е най-новата премиера на " Театър 199 ". Той е напълно написан и изигран от Ива Тодорова и наподобява доста на остроумна и съобразителна стенд-ъп комедия. Премиерата му мина с доста овации, смях и страсти. Той е и самобитно завръщане към театъра на Ива Тодорова, която от много време работи най-вече като публицист и ПР за списание " Осем ".
Помня Ива Тодорова като актриса в два спектакъла, останали в паметта ми като едни от най-вълнуващите театрални събития от края на 90-те: " Женитба " от Гогол в Сатиричния спектакъл под режисурата на дебютиращата тогава Лилия Абаджиева и " Аркадия " от Том Стопард в Народния спектакъл под режисурата на Галин Стоев. Ролите на карикатурната сватовница Фьокла Ивановна от Гоголевата комедия и на трагично починалата в пожар Томасина, детето-чудо от пиесата на Стопард, разрешиха на Ива Тодорова да разкрие другите страни на своята гъвкава актьорска природа – яркия комедиен гений, деликатната емоционалност, умеенето да се пъха в непозната кожа, само че и да резервира откровеност и достоверност.
Повече от десетилетие по-късно, след непредвидените персонални и професионални завои, които ориста й сервира (тя отпътува задълго в Италия, където се наложи да се сбогува с театъра, само че и срещна своя предстоящ съпруг), Ива Тодорова е още веднъж на сцената и още веднъж прави това, в което е толкоз добра – играе. Само че този път играе не персонажи, а себе си.
На сцената е единствено тя с един микрофон и една видеокартина на преминаващата през разнообразни етапи луна зад тила си. Излиза и още първият привет към публиката се трансформира в комичен виц, в който всеки може да се разпознае. Като добър комедиант Ива Тодорова съумява да разсмее още в първите минути, само че сходно на най-хубавите майстори в жанра съумява да направи и още нещо – да завоюва доверието. Макар да знаем, че всичко е единствено игра, в нея има нещо същинско, неповторимо, живо единствено тук и в този момент, до момента в който сме дружно в театъра. Разигравайки версия на самата себе си, трансформирайки неравностите на личния си живот в комични истории, Ива Тодорова по едно и също време се разкрива пред публиката, само че и слага пред нея невидимо огледало, в което да огледа себе си.
Спектакълът на Ива Тодорова припомня по въздействието си на гениалния ситком " Миранда " на британката Миранда Харт. В него личните й провали се трансформират в комедийно зрелище; това, което в живота провокира стеснение и същинска болежка, на сцената се преработва в смях и наслада.
Следващите представления са на 18 февруари, 2 март и 21 март от 19:30 ч., спектакъл 199.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ