Когато журналистите станат политици
Илюстрация
Трима публицисти, които не биваше да стават политици - Карлес Пучдемон...
Увеличаване
Трима публицисти, които не биваше да стават политици - Карлес Пучдемон...
Автор: Reuters Смаляване
Още по тематиката
Кампанията за изборите в Каталуня стартира без водачите на сепаратистите
Белгийски съд ще реши ориста на Карлес Пучдемон седмица преди вота
4 дек 2017
Пучдемон " не търси леговище " в Белгия
Лидерът на Каталуня ще остане в Брюксел, до момента в който не получи гаранции за обективен развой от Мадрид
31 окт 2017
Мадрид пое контрола над Каталуня, Барселона не отстъпва
Не е ясно какъв брой бързо и дейно централните управляващи ще могат да стартират ръководството над района. Много е евентуално сепаратистите да провеждат стачки и протести
29 окт 2017
Каталунският парламент разгласи самостоятелност от Испания
Мадрид наложи непосредствено ръководство на района
27 окт 2017
Мадрид очерта проектите за поемането на контрола над Каталуня
Те включват отстраняването на водачите на района и провеждането на избори
22 окт 2017
Аве, Тереза
Втората жена - министър председател на Англия, ще е тази, която ще дефинира дали и по какъв начин ще се случи Brexit
15 юли 2016
Шоуто на Борис
Любимият нефризиран шарлатанин на английската нация рискува всичко, с цел да стане министър председател, само че загуби. Личната му история е илюстрация на нещастието от неточности към Brexit
1 юли 2016
Пиянството на един островен народ
За какво в действителност гласоподаваха британците и по какъв начин референдумът се трансформира в отдушник за екзистенциалните им паники
24 юни 2016 Наречете го случайност. Но в две от най-разтърсващите събития в Европейски Съюз през 2016 и 2017 година водеща роля имат публицисти, станали политици. Борис Джонсън и Майкъл Гоув бяха остриетата на акцията за излизане на Англия от Европейски Съюз. А към този момент някогашният каталунски министър председател Карлес Пучдемон докара Испания до най-тежката й политическа рецесия от десетилетия. И по-късно се избави в Брюксел.
Доказателства, че не е изключително добра концепция публицисти да се впускат в политиката, има и по-назад в историята. Спомняте ли си да вземем за пример кълнящата се в библията и пушките Сара Пейлин? Преди да стане губернатор на Аляска и да бъде номинирана за вицепрезидент на Съединени американски щати в двойка с Джон Маккейн през 2008 година, тя стартира кариерата си като състезателен кореспондент и тв коментатор. Ал Гор, който е бил проверяващ публицист, преди да влезе в Белия дом като вице на Бил Клинтън, а по-късно и да стане притежател на Нобелова премия за мир, е от позитивните изключения, които удостоверяват правилото. Такъв е и блестящият Уинстън Чърчил, спечелил си популярност първо като боен сътрудник и публицист (между другото той е единственият английски министър председател, притежател на Нобелова премия за литература), а по-късно и като една от най-влиятелните политически фигури на предишния век. Положителен е скокът от публицистика към политика и при Жорж Клемансо, който като министър председател на Франция ръководи Парижката мирна конференция след Първата международна война.
Но от другата страна на везните описът на хората, които щяха да създадат света едно по-добро място, в случай че си бяха останали в четвъртата власт, е дълъг и тъмен - Бенито Мусолини, Йозеф Гьобелс и Владимир Илич Ленин (макар да може да се спори до каква степен органът на марксистите в. " Искра ", където той е редактор, има общо с журналистиката). Ако се върнем към съвременността, в управлението на крайнодясната " Алтернатива за Германия " също има неколцина публицисти, въпреки партията да е в непрекъсната борба с " лъжливите медии ". Примерите от България също са в отрицателната канара - помислете за Волен Сидеров или Николай Бареков.
При целия риск да се вършат систематизирания има няколко предпоставки, които вършат публицистите не изключително подобаващи за политици. Както във всяка специалност, включваща творчество, индивидуализъм и известна доза ексхибиционизъм, в публицистиката егото елементарно може да излезе отвън пропорции. И в случай че по-късно бъде облечено в държавна власт, последствията могат да бъдат разрушителни. В медиите крайните позиции са плюс и търсенето на компромис не е средство, още по-малко пък цел. В политиката е тъкмо противоположното. Умението на публицистите да използват информацията може да се трансформира в рисково оръжие, в случай че в качеството си на политици имат интерес да злоупотребяват с нея. Пък и кой по-добре от един (бивш) публицист би могъл да впрегне в своя изгода действителностите на Фейсбук и Twitter демокрацията, подправените вести и постфактологичния свят? Иронията е, че скокът от публицистиката към политиката значи промяна на една от специалностите с най-ниско доверие с друга такава.
Макс и Мориц от Острова
" Равни с Макс и Мориц няма!
Сториш ли им забележка,
не поправят свойта неточност,
вършат неточност двойно тежка:
гледат на това с подигравка. "
Заменете имената с Борис и Майкъл и стихът на Вилхелм Буш прилепва навръх ужасното дуо пакостници, предостатъчно съдействали за Brexit. Както написа колумнистът на в. Guardian Ник Коен два дни след референдума във Англия през юни предходната година, " в случай че си мислите, че ръководството от професионални политици е зле, единствено изчакайте публицистите политици да поемат властта ". Заглавието на публикацията му, звучаща оракулски с днешна дата, беше следното: " Има неистини и след това има Борис Джонсън и Майкъл Гоув ".
Илюстрация
...и Борис Джонсън
Увеличаване
...и Борис Джонсън
Автор: Reuters Смаляване
Всъщност Борис Джонсън е доказателство, че от неприятните публицисти стават неприятни политици. Само че във второто си амплоа те могат да сторят надалеч по-големи пакости. Той е уволнен от в. Times поради изфабрикуване на откъс. След това е уволнен и като културен министър в сянка и заместник-председател на Консервативната партия от тогавашния водач на торите Майкъл Хауърд поради това, че е бил " надалеч от прям " и е изгубил доверието му.
Показателна за Джонсън е историята, че дни преди да разгласява във в. Daily Telegraph програмния си текст, с който се включва в акцията за излизане на Англия от Европейски Съюз, той е написал и друга публикация (която обаче вижда бял свят месеци по-късно), призоваваща също толкоз буйно за оставане. Дори да е страдал от вътрешно раздвояване, то не му попречи дружно с Майкъл Гоув да произведат куп полуистини и откровени неистини, от които още в деня след референдума сами започнаха да се отхвърлят - като се стартира от прословутия слоган, че Brexit ще спести на Англия 350 млн. паунда седмично, които могат да бъдат вложени в здравната каса, и се стигне до обещанието, че имиграцията ще намалее фрапантно.
Илюстрация
... Майкъл Гоув...
Увеличаване
... Майкъл Гоув...
Автор: Reuters Смаляване
В ерата, когато хората желаят елементарни отговори на комплицираните въпроси, Джонсън и Гоув бяха съвършените продавачи на илюзията, че Британия ще стане още веднъж велика отвън Европейски Съюз. Но Brexit демаскира цялостната им неопитност с нещо като проект по какъв начин тъкмо да се случи това и неспособността им да се оправят с следствията от дейностите си към този момент в ролята на министри. Да не забравяме, че Джонсън имаше шансове даже да стане водач на консерваторите и министър председател, стига Гоув да не му беше забил нож в гърба. Епизодът очевидно не е оставил трайни следи и двамата не престават да застават в общ фронт, в случай че някой дръзне да подлага на критика гафовете им. Когато външният министър Джонсън беше притиснат с претенции за оставка поради недомислените му изявления, които могат да доведат до по-тежка присъда за арестувана в Иран английска гражданка, министърът на екологията Гоув незабавно се втурна да го отбрани. Да напомним - Макс и Мориц " не поправят свойта неточност... "
С самостоятелност в кръвта
Белѝте, направени от различен политически авантюрист и бивш редактор - Карлес Пучдемон, за момента наподобяват по-овладяеми. Още от началото на кариерата си в медиите Пучдемон комбинира публицистиката с активизъм и отбрана на идеята за самостоятелна Каталуня. Вече като министър председател на района той съумя да се трансформира в обществен зложелател номер едно на Мадрид и да докара Испания до ръба на разпада, а Европейски Съюз - до неуместната обстановка да дава пояснения за какво протичащото се не е негова работа. Любопитен подробност е, че в акцията за референдума за разединение основна роля изигра " Радио Каталуня ", чийто шеф Саул Гордийо е назначен от Пучдемон, с който дълги години са сътрудници в локален вестник, а след това основават дружно и новинарски уебсайт.
Интересното обаче стартира след референдума на 1 октомври, разгласен за противозаконен от Мадрид, в който гласоподаваха единствено 43% от каталунците, от които 90% желаеха да се отделят. Веднъж запалил фитила, Пучдемон стартира да се държи като Джонсън и Гоув - като човек без проект или най-малко пожарогасител. Първо на няколко пъти отлагаше оповестяването на самостоятелност с витиевати изявления, а когато най-сетне го направи с половин уста, незабавно побърза да се изнесе към Брюксел. Нищо че преди този момент се кълнеше по какъв начин би влезнал в пандиза поради самостоятелна Каталуня. От белгийската столица той продължава да твърди, че ще се върне на лидерския пост след изборите на 21 декември, за които води акция от отдалеченост. Всъщност тъкмо те са шансът на Барселона благодарение на Мадрид да поправи вредите, нанесени от Пучдемон.
Историите на Джонсън, Гоув и Пучдемон са просто предизвестие да имате едно мислено с публицистите, решили да вземат властта. За в допълнение ентусиазъм може да (пре)прочетете описа на Ръдиард Киплинг " Селото, което гласоподава, че земята е плоска ". Там се споделя по какъв начин публицист и негови другари мотористи впрягат всевъзможни измами, с цел да се преборят със собствен конкурент, без въобще да плануват хаоса, който ще пуснат от бутилката. И след това става каквото става.
Трима публицисти, които не биваше да стават политици - Карлес Пучдемон...
Увеличаване
Трима публицисти, които не биваше да стават политици - Карлес Пучдемон...
Автор: Reuters Смаляване
Още по тематиката
Кампанията за изборите в Каталуня стартира без водачите на сепаратистите
Белгийски съд ще реши ориста на Карлес Пучдемон седмица преди вота
4 дек 2017
Пучдемон " не търси леговище " в Белгия
Лидерът на Каталуня ще остане в Брюксел, до момента в който не получи гаранции за обективен развой от Мадрид
31 окт 2017
Мадрид пое контрола над Каталуня, Барселона не отстъпва
Не е ясно какъв брой бързо и дейно централните управляващи ще могат да стартират ръководството над района. Много е евентуално сепаратистите да провеждат стачки и протести
29 окт 2017
Каталунският парламент разгласи самостоятелност от Испания
Мадрид наложи непосредствено ръководство на района
27 окт 2017
Мадрид очерта проектите за поемането на контрола над Каталуня
Те включват отстраняването на водачите на района и провеждането на избори
22 окт 2017
Аве, Тереза
Втората жена - министър председател на Англия, ще е тази, която ще дефинира дали и по какъв начин ще се случи Brexit
15 юли 2016
Шоуто на Борис
Любимият нефризиран шарлатанин на английската нация рискува всичко, с цел да стане министър председател, само че загуби. Личната му история е илюстрация на нещастието от неточности към Brexit
1 юли 2016
Пиянството на един островен народ
За какво в действителност гласоподаваха британците и по какъв начин референдумът се трансформира в отдушник за екзистенциалните им паники
24 юни 2016 Наречете го случайност. Но в две от най-разтърсващите събития в Европейски Съюз през 2016 и 2017 година водеща роля имат публицисти, станали политици. Борис Джонсън и Майкъл Гоув бяха остриетата на акцията за излизане на Англия от Европейски Съюз. А към този момент някогашният каталунски министър председател Карлес Пучдемон докара Испания до най-тежката й политическа рецесия от десетилетия. И по-късно се избави в Брюксел.
Доказателства, че не е изключително добра концепция публицисти да се впускат в политиката, има и по-назад в историята. Спомняте ли си да вземем за пример кълнящата се в библията и пушките Сара Пейлин? Преди да стане губернатор на Аляска и да бъде номинирана за вицепрезидент на Съединени американски щати в двойка с Джон Маккейн през 2008 година, тя стартира кариерата си като състезателен кореспондент и тв коментатор. Ал Гор, който е бил проверяващ публицист, преди да влезе в Белия дом като вице на Бил Клинтън, а по-късно и да стане притежател на Нобелова премия за мир, е от позитивните изключения, които удостоверяват правилото. Такъв е и блестящият Уинстън Чърчил, спечелил си популярност първо като боен сътрудник и публицист (между другото той е единственият английски министър председател, притежател на Нобелова премия за литература), а по-късно и като една от най-влиятелните политически фигури на предишния век. Положителен е скокът от публицистика към политика и при Жорж Клемансо, който като министър председател на Франция ръководи Парижката мирна конференция след Първата международна война.
Но от другата страна на везните описът на хората, които щяха да създадат света едно по-добро място, в случай че си бяха останали в четвъртата власт, е дълъг и тъмен - Бенито Мусолини, Йозеф Гьобелс и Владимир Илич Ленин (макар да може да се спори до каква степен органът на марксистите в. " Искра ", където той е редактор, има общо с журналистиката). Ако се върнем към съвременността, в управлението на крайнодясната " Алтернатива за Германия " също има неколцина публицисти, въпреки партията да е в непрекъсната борба с " лъжливите медии ". Примерите от България също са в отрицателната канара - помислете за Волен Сидеров или Николай Бареков.
При целия риск да се вършат систематизирания има няколко предпоставки, които вършат публицистите не изключително подобаващи за политици. Както във всяка специалност, включваща творчество, индивидуализъм и известна доза ексхибиционизъм, в публицистиката егото елементарно може да излезе отвън пропорции. И в случай че по-късно бъде облечено в държавна власт, последствията могат да бъдат разрушителни. В медиите крайните позиции са плюс и търсенето на компромис не е средство, още по-малко пък цел. В политиката е тъкмо противоположното. Умението на публицистите да използват информацията може да се трансформира в рисково оръжие, в случай че в качеството си на политици имат интерес да злоупотребяват с нея. Пък и кой по-добре от един (бивш) публицист би могъл да впрегне в своя изгода действителностите на Фейсбук и Twitter демокрацията, подправените вести и постфактологичния свят? Иронията е, че скокът от публицистиката към политиката значи промяна на една от специалностите с най-ниско доверие с друга такава.
Макс и Мориц от Острова
" Равни с Макс и Мориц няма!
Сториш ли им забележка,
не поправят свойта неточност,
вършат неточност двойно тежка:
гледат на това с подигравка. "
Заменете имената с Борис и Майкъл и стихът на Вилхелм Буш прилепва навръх ужасното дуо пакостници, предостатъчно съдействали за Brexit. Както написа колумнистът на в. Guardian Ник Коен два дни след референдума във Англия през юни предходната година, " в случай че си мислите, че ръководството от професионални политици е зле, единствено изчакайте публицистите политици да поемат властта ". Заглавието на публикацията му, звучаща оракулски с днешна дата, беше следното: " Има неистини и след това има Борис Джонсън и Майкъл Гоув ".
Илюстрация
...и Борис Джонсън
Увеличаване
...и Борис Джонсън
Автор: Reuters Смаляване
Всъщност Борис Джонсън е доказателство, че от неприятните публицисти стават неприятни политици. Само че във второто си амплоа те могат да сторят надалеч по-големи пакости. Той е уволнен от в. Times поради изфабрикуване на откъс. След това е уволнен и като културен министър в сянка и заместник-председател на Консервативната партия от тогавашния водач на торите Майкъл Хауърд поради това, че е бил " надалеч от прям " и е изгубил доверието му.
Показателна за Джонсън е историята, че дни преди да разгласява във в. Daily Telegraph програмния си текст, с който се включва в акцията за излизане на Англия от Европейски Съюз, той е написал и друга публикация (която обаче вижда бял свят месеци по-късно), призоваваща също толкоз буйно за оставане. Дори да е страдал от вътрешно раздвояване, то не му попречи дружно с Майкъл Гоув да произведат куп полуистини и откровени неистини, от които още в деня след референдума сами започнаха да се отхвърлят - като се стартира от прословутия слоган, че Brexit ще спести на Англия 350 млн. паунда седмично, които могат да бъдат вложени в здравната каса, и се стигне до обещанието, че имиграцията ще намалее фрапантно.
Илюстрация
... Майкъл Гоув...
Увеличаване
... Майкъл Гоув...
Автор: Reuters Смаляване
В ерата, когато хората желаят елементарни отговори на комплицираните въпроси, Джонсън и Гоув бяха съвършените продавачи на илюзията, че Британия ще стане още веднъж велика отвън Европейски Съюз. Но Brexit демаскира цялостната им неопитност с нещо като проект по какъв начин тъкмо да се случи това и неспособността им да се оправят с следствията от дейностите си към този момент в ролята на министри. Да не забравяме, че Джонсън имаше шансове даже да стане водач на консерваторите и министър председател, стига Гоув да не му беше забил нож в гърба. Епизодът очевидно не е оставил трайни следи и двамата не престават да застават в общ фронт, в случай че някой дръзне да подлага на критика гафовете им. Когато външният министър Джонсън беше притиснат с претенции за оставка поради недомислените му изявления, които могат да доведат до по-тежка присъда за арестувана в Иран английска гражданка, министърът на екологията Гоув незабавно се втурна да го отбрани. Да напомним - Макс и Мориц " не поправят свойта неточност... "
С самостоятелност в кръвта
Белѝте, направени от различен политически авантюрист и бивш редактор - Карлес Пучдемон, за момента наподобяват по-овладяеми. Още от началото на кариерата си в медиите Пучдемон комбинира публицистиката с активизъм и отбрана на идеята за самостоятелна Каталуня. Вече като министър председател на района той съумя да се трансформира в обществен зложелател номер едно на Мадрид и да докара Испания до ръба на разпада, а Европейски Съюз - до неуместната обстановка да дава пояснения за какво протичащото се не е негова работа. Любопитен подробност е, че в акцията за референдума за разединение основна роля изигра " Радио Каталуня ", чийто шеф Саул Гордийо е назначен от Пучдемон, с който дълги години са сътрудници в локален вестник, а след това основават дружно и новинарски уебсайт.
Интересното обаче стартира след референдума на 1 октомври, разгласен за противозаконен от Мадрид, в който гласоподаваха единствено 43% от каталунците, от които 90% желаеха да се отделят. Веднъж запалил фитила, Пучдемон стартира да се държи като Джонсън и Гоув - като човек без проект или най-малко пожарогасител. Първо на няколко пъти отлагаше оповестяването на самостоятелност с витиевати изявления, а когато най-сетне го направи с половин уста, незабавно побърза да се изнесе към Брюксел. Нищо че преди този момент се кълнеше по какъв начин би влезнал в пандиза поради самостоятелна Каталуня. От белгийската столица той продължава да твърди, че ще се върне на лидерския пост след изборите на 21 декември, за които води акция от отдалеченост. Всъщност тъкмо те са шансът на Барселона благодарение на Мадрид да поправи вредите, нанесени от Пучдемон.
Историите на Джонсън, Гоув и Пучдемон са просто предизвестие да имате едно мислено с публицистите, решили да вземат властта. За в допълнение ентусиазъм може да (пре)прочетете описа на Ръдиард Киплинг " Селото, което гласоподава, че земята е плоска ". Там се споделя по какъв начин публицист и негови другари мотористи впрягат всевъзможни измами, с цел да се преборят със собствен конкурент, без въобще да плануват хаоса, който ще пуснат от бутилката. И след това става каквото става.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ