Илюстрация Движението Ne da(vi)mo Beograd не успя да спре спорния

...
Илюстрация Движението Ne da(vi)mo Beograd не успя да спре спорния
Коментари Харесай

Новите градски революционери

Илюстрация

Движението Ne da(vi)mo Beograd не съумя да спре противоречивия мегапроект за крайбрежен бизнес и жилищен комплекс, само че остава последната гласовита съпротива на президента Александър Вучич в Сърбия

От придвижване, което се опълчва на разрушаването на исторически здания, " Спаси Букурещ " пораства в национална партия, трета мощ в румънския парламент

Масовите митинги, които смъкнаха режима на Груевски в Македония, започнаха като ослепителен и пъстър протест против мегаломанския план " Скопие 2014 "

Историята на полското придвижване за чист въздух, което издейства възбрана за отопление на твърдо гориво и пребори смога

Още по тематиката
Историята на полското придвижване за чист въздух, което издейства възбрана за отопление на твърдо гориво и пребори смога

Масовите митинги, които смъкнаха режима на Груевски в Македония, започнаха като ослепителен и пъстър протест против мегаломанския план " Скопие 2014 "

Движението Ne da(vi)mo Beograd не съумя да спре противоречивия мегапроект за крайбрежен бизнес и жилищен комплекс, само че остава последната гласовита съпротива на президента Александър Вучич в Сърбия

От придвижване, което се опълчва на разрушаването на исторически здания, " Спаси Букурещ " пораства в национална партия, трета мощ в румънския парламент

Атаката на Виктор Орбан против Централноевропейския университет е поредна офанзива против самостоятелните гласове в Унгария. Подобни акции на власт против неправителствения бранш текат в цяла Източна Европа

През 2006 година математикът Никушор Дан се завръща в Букурещ след години учене в чужбина и по никакъв начин не е удовлетворен от типа, в който заварва родния си град. Основава дребна група, която по-късно назовава " Спаси Букурещ " и през нея води борби за опазване на старите здания. Шест години по-късно Дан е трети на изборите за кмет на Букурещ, а през 2016 година придвижването му към този момент е партия, освен това с места в румънския парламент.

През 2007 година на 1700 км северозападно от Букурещ, в полския град Познан, група поданици на квартал " Ратаже ", на които им е писнало към жилищата им да изникват нови здания, вземат решение да се преборят за парк. Три години по-късно деятелите се сплотяват в партия, която взима 10% от гласовете в града, а през 2014 година " Алиансът за градски придвижвания " на Полша печели общински съветници в доста градове и едно кметско място.

Градските придвижвания в " Нова Европа " порастват последователно - в процеса на отвоюване на здравия разсъдък от жителите на един все по-объркан политически декор. България също е в него: за последната половин година дребни, само че значими триумфи реализираха три такива придвижвания. Референдумите в Трън и Стара Загора и митингите против застрояването в столичния квартал " Младост " (всички, ориентирани против някакви капиталови намерения) са с малък мащаб, само че са част от по-голяма история: пробуждането на локални групи хора, обединени от недоволството си от средата, в която живеят.

Това, което в началото откриватели и анализатори отхвърляха с неуважение като " дребни дела " или " неорганизирани акции ", в действителност е бавното подсилване на гражданско общество. През 90-те то беше движено от импортираните извън модели на неправителствени организации, които реализираха доста, само че по този начин и не съумяха да възпламенят искрата на груповата гражданска готовност за общи дела. Разочарованието е толкоз огромно, че даже в научните публикации по въпроса стартира да се твърди с убеденост, че интензивността на жителите в този район е слаба и мъчно се задейства.

Оказа се обаче, че гражданската самодейност може да покълне на непредвидени места, подкрепена от опциите, които дават обществените мрежи, и от всекидневните недоволства на хората. Когато има нов проблем в непосредственото им обграждане или отвод на локалната власт да позволи действителен, належащо е малко интензивно ядро или водач, който да ги провежда. На пръв взор сходни акции могат да бъдат възприети като реактивност, която не води до дълготрайни последствия, само че практиката демонстрира противоположното: мобилизирани към съответна идея, хората откриват опцията да въздействат и оказват напън, когато са обединени. А неудовлетвореността им от средата, в която живеят, е просто един от методите да кажат, че желаят да бъдат ръководени по-добре.

Тази рецепта, несъмнено, не е нито съвършена, нито универсална като решение за всички публични болежки. Много от нововъзникналите градски придвижвания нямат предпочитание или опция да се развиват оттатък съответната идея. Насочването към политиката е по-скоро изключение, в сравнение с предписание. Дори когато съумяват да влияят дейно, те не всеки път имат отговора или решението на казуса, който ги събира (както пролича в " Младост " например).

Но появяването и усилването им е добра вест. Тя демонстрира, че клеясалото динамо на публичната сила най-сетне е задействано и ще продължи да генерира претенции за по-добър стандарт на живот и качествени промени в политиката.

Градовете на нашето неодобрение

Има няколко аргументи точно градската среда да е движещият фактор за тези групи. По време на комунизма множеството страни претърпяха бърза урбанизация, резултат от индустриализацията и плановата стопанска система. Панелните квартали се появиха и разраснаха из градовете с типичния обсег на тоталитарната страна. Последвалите десетилетие и половина на разхвърлян растеж и свободна пазарна самодейност доведоха до огромни промени в образа на градовете от Балтийско до Черно море. Проблемите на градовете в Полша да вземем за пример биха звучали извънредно познато на хората в София, Стара Загора или Бургас. Както Кирил Станилов добре обобщава в проучването си " Постсоциалистическият град ", огромните градове на Източна Европа " имат виталността на западноевропейските централни квартали, степента на приватизация на градските запаси на северноамериканските градове (и захласването по молове, къщи и частни автомобили), ниското равнище на обществени услуги на третия свят и бумтящата стопанска система на източноазиатските градове от 70-те и 80-те ". Тази амалгама рано или късно щеше да докара до гърмеж.

Шведската изследователка проф. Кирстен Якобсон, която е следила в елементи развиването на градските придвижвания в района, вижда няколко съществени трендове при ръководството на градовете: либерализацията на жилищната и урбанистичната политика и цялостното им отваряне към законите на пазара; несъответстващо обмисляне, спорове поради реставрация и приватизация, сриване на качеството на жилищния фонд, затворени квартали, общуване на богати и доста небогати и приватизация на публичните места. Пред " Капитал " тя разяснява, че последният развой е стигнал прекомерно надалеч, а остават големите разлики в метода, по който живеят хората. Като прибавим голямото съмнение и отчаяние от политическата класа - това са факторите, които задвижват процеса по надигане на градската междинна класа, счита Якобсон.

Това е превръщане на парадигмата след края на комунизма. Дълго време след насилственото събиране в измислена общественост и насилственото доброволчество понятия като " общо " и " комунално " бяха табу. Заедно с хаоса на 90-те доста от градовете се развиха без съответните проекти - София да вземем за пример получи първия си подобен едвам в края на огромния заможен взрив през 2008 година Тази " покруса на общото ", в която един публичен запас се утежняваше последователно поради нерегулираната му употреба от доста частни ползи, докара и до образуването на първата осъзната опозиция.

Михал Венцел, учител в SWPS University по обществени и филантропични науки във Варшава

Фотограф: Другата водеща причина за появяването на тези придвижвания е покачващият се стандарт на живот и основаването на характерна междинна класа в по-големите градове. Ново потомство от градски хора, които пътуват доста повече, имат визия за това по какъв начин желаят да живеят и могат да образуват групи за напън. За това междудругото може да се благодари и на Европейски Съюз - най-успешната европейска стратегия евентуално е студентският продан " Еразъм ", не еврофондовете. " Гражданите на огромните градове към този момент са задоволили първичните си и потребителските си потребности и стартират да се вълнуват от тематики като околна среда и качество на живот ", отбелязва и Михал Венцел, учител в SWPS University по обществени и филантропични науки във Варшава, който прави проучвания върху гражданското общество в посткомунистическа Полша.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР