Илиян Василев, Bulgaria Analitica Проблемите пред ветерана в инфраструктурата сa

Илиян Василев, Bulgaria Analitica

Проблемите пред ветерана в инфраструктурата сa толкоз доста, че е изненада въобще разискването на неговото възобновяване. Правителството упорства, че е длъжно да продължи по пътя, защото са изхарчени доста пари – над 3 милиарда лв.. Това е тъкмо по този начин, само че въпросът е, дали в случай че до този миг си правил неточност или най-малко си вземал неоправдани решения, би трябвало да продължиш напук, без да имаш печеливш бизнес проект.

Защо АЕЦ „ Белене “ си остава комерсиално и пазарно неплатежоспособен план?

Първо, нищо от стопанската система на плана не се е трансформирало за последните 10 години. Разходите му единствено са се нараснали. Оценката на крайната сметка не може да бъде сложена без да имаме обвързващи контракти за осъществяване и доставки. Актуализацията ще върви освен с нормалните инфлационни показатели, само че и с внезапно повишените стойности по покриване на по-високите стандарти за сигурност, в това число към съоръжение и осъществяване на работите, по-високата стойност на работната ръка. Да не приказваме, че всеки стратегически вложител, при толкоз доста отворени променливи в разходната конструкция ще би трябвало да увеличи внезапно и размера на непредвидените. Така да вземем за пример, разноските за нуклеарната централа в английския АЕЦ Хинкли Пойнт са 6,875 евро за киловат конфигурирана мощ, при близо двойно увеличение, по отношение на първичното, на цената за наложително изкупуване на електрическата сила. В АЕЦ „ Белене “ цената за киловат конфигурирана мощ е 5,500 евро, само че при цени от 2011 година. Всяка друга алтернатива за устойчива генерация на електрическа енергия е по-евтина и действително банкируема без помощ от страната. Ядрената не е.

Второ, единственото позитивно развиване за нуклеарните централи е натиска на климатичните цели и политики, които в подтекста на българската енергетика се стремят да закрият въглищната енергетика, без да развият газовата и по този начин оставят нуклеарната единствената допустима базова енергетика. Но тя пък не може да играе пълноценно и дейно ролята на балансираща ВЕИ енергетика. Казано с други думи, преди да се тръгне към реализацията на нуклеарния план, би трябвало да се изпълнят по едно и също време две условия – първо, да се затворят енергогенериращи мощности равностойни на тези на АЕЦ „ Белене “ – 2200 мегавата /приблизително ТЕЦ-овете от Марица Изток/ и второ, нишата на нуклеарната енергетика да не бъде запълнена от евтиния природен газ. Ядрените планове в Съединени американски щати тотално потънаха сега в който цената на природния газ се срина, от което излиза наяве, че с цел да стане АЕЦ “ Белене “ не би трябвало да се случи нито един забележителен план за нови газгенерационни мощности у нас. Не виждам по какъв начин това може да се забрани, въпреки че може да се отсрочи.

Трето, финансирането на плана е невероятно през финансовите пазари. Единствената алтернатива остава в границите на това което съветската, китайската и българската страна могат да сметнат за оневинен споделен върховен дълг от почти 11 милиарда евро. Не виждам вид при който този дълг най-сетне да не се появи като външен обществен дълг на България, която ултимативно ще би трябвало да поеме директни или непреки гаранции.

Пред тип на внезапно съкратените благоприятни условия на съветската компания да обезпечи финансиране на нуклеарен план в чужбина, пред тип големия лист на поети ангажимент за финансиране на строителната стратегия на Росатом зад граница и внезапното редуциране на размера на бюджетната поддръжка, в този момент цялата вяра лежи върху китайската CNNC. Да го кажа еднопосочно – без китайско финансиране АЕЦ “ Белене “ не може да стане.

Вероятно мнозина ще побързат да ни успокоят с аналогии с присъединяване на китайски финансиращи институции в нуклеарните планове в Обединеното кралство и в други планове в Европа. Приликите подвеждат – в Хинкли Пойнт развойната и съфинансираща компания е европейска – EDF, което балансира както геополитическия, по този начин и бизнес и финансовия риск. Въпреки признаците за увеличаване на заинтересоваността от съдействие с китайски компании в областта на инфраструктурата, Европейският съюз ясно и недвусмислено реалокира Китай в категорията „ съперник “, който употребява практики на нелоялна конкуренция и непозволена в Европейски Съюз държавна помощ. Преценката дали АЕЦ „ Белене “ влиза или не в тази категория несъмнено ще бъде дадена не в София, а в Брюксел.

В този смисъл планът съставлява на първо място забележителен и в доста отношение неуправляем политически риск за България, който Русия и Китай ще се съгласят да споделят единствено в случай че бъдат задоволени други техни държавни ползи. Ако няма задоволително обезпечени бизнес изгоди, а това е несъмнено, то тогава те ще би трябвало да получат други изгоди – или в границите на съответния план, или други свързани и несвързани планове, които се осъществят от или посредством българската страна.

Четвърто, чисто геополитическия риск на план АЕЦ „ Белене “, чието ръководство просто не е по силите на българското държавно управление. В банален и изчистен тип, той се показва в това, стратегическият вложител независимо или в партньорство, да може да обезврежда натиска против държавното управление, в случай че планът се осъществя с съперници и съперници на съюзите в които членува – Европейски Съюз и НАТО.

Всеки нуклеарен план в Европейски Съюз и НАТО, в който Росатом има водеща роля е стратегически риск за тези съюзи. Не единствено тъй като съветската компания има освен цивилно, само че и военно отделение, като двете са свързани по неделим метод. Когато вършиме бизнес с гражданската част от компанията, в никакъв случай не знаете, дали реализатори или бенефициенти на средствата които плащате не са военните нуклеарни стратегии.

Всяка нуклеарна централа съставлява „ черна дупка “ в системата за сигурност на съответната страна, като евентуална цел на стратегически удар.

У нас отбраната на нуклеарните централи, въпреки и топ приоритет на националната система за сигурност, е съществено компрометирана. Дори да приемем, че похарчим над милиард $ с цел да осигурим надеждна противоракетна и противосамолетна отбрана от вида Пейтриът – което е перо, неотчетено в сегашните сметки – отново няма да имаме 100 процентна отбрана. От позиция на военната оценка за опасността от удар против АЕЦ нещата стоят тъкмо по този начин – всеки сполучлив удар против нуклеарна централа – ще ни сложи на колене. Не сме в положение да преодолеем следствията от случай в резултат на боен удар или на техногенна злополука. Нито стопанската система ни, нито бюджетът може да покрие директни или косвени вреди. Не е комплицирано за калкулиране – повредата във Фукушима докара, по непълни оценки, до вреди в размер над 120 милиарда $, като по-малко от 5 милиарда $ бяха поети от компанията ТЕПКО и корпоративните механизми за обезпечаване на риск. Всичко друго пристигна от бюджета на страната и за сметка на фирмите и жителите.

Дори да приемем по-снизходителни оценки за размера на риска от нуклеарен случай у нас, за България с Брутният вътрешен продукт на стойност 57 милиарда $ и бюджет 14 милиарда $ това ще бъде национална злополука. Нито НАТО, нито Европейски Съюз могат да оказват помощ значително, да не приказваме че като страна по интернационалните контракти в областта на нуклеарната сила, ще би трябвало да поемем обезщетение за трансгранични вреди.

У нас покритието за нуклеарния риск е най-ниското в Европейски Съюз – към 100 милиона $, за това безусловно всичко ще се стовари върху бюджета и нацията. В този смисъл всеки нов нуклеарен план е цялостен риск, който не може да бъде ръководен от което и да е българско държавно управление. И това ще бъде по този начин, до момента в който стопанската система и благосъстоянието на страната стигнат до нива, на фона на които евентуални вреди да не наподобяват като катастрофични.

Пето, опитите за китайско-руско съдействие при реализирането на стратегически планове зад граница, несъмнено набира мощ. Вън от подозрение е, че държавното управление има предпочитание да даде опция АЕЦ „ Белене “ да бъде сходен план.

На срещата на Владимир Путин и китайския му сътрудник Си Цзин Пин през месец юни т.г., страните реализираха световна сделка за съдействие в съвсем всички сфери, от инфраструктурата до електронната търговия. В момента се тестира опцията за синергии сред двете страни във възобновяване на Сирия, в това число посредством потребление на съветски и европейски логистични канали, под съветска военна протекция. Няма подозрение, че китайската компания независимо не може да осъществя плана АЕЦ „ Белене “. Вървят договаряния за съгласуваност на дейностите сред Росатом и CNNС и България напълно не е единствената страна, в която се осъществят взаимни планове. Още през предходната година бе реализирана сделка за взаимна работа по плановете на Росатом в Латинска Америка и Африка. Разбирам, че има съгласие за разширението на географията на това съдействие и за включване на Европа в тях.

Вън от подозрение, че китайската компания ще се възползва от мрежите за съветско геополитическо въздействие, които са в пъти по-силни от личните и. И въпреки всичко, пътят до структурирането на плана по метод, който добавя ползите на Китай и Русия не е нито автоматизиран, още по-малко подразбиращ се. Логично е да се допусна че с времето мощните карти ще минават в ръцете на китайските нуклеарни компании.

АЕЦ „ Белене “ се осъществя не с експорт на китайска, а на съветска технология, което априори лимитира обсега и характера на изгодите за китайската CNNС в съответния план, без да добави ползите си с присъединяване на китайските строителни компании. Реализацията на нуклеарен план в Европейски Съюз вън от подозрение ще усили позициите на Китай в европейската нуклеарна енергетика.

Задължително и неотменимо изискване за присъединяване на китайската нуклеарна компания въпреки всичко остават наложителните държавни гаранции, най-малкото тъй като нужните финансови средства се отпускат след политическо решение на най-високо ниво. А то идва единствено откакто са налице държавни гаранции и междуправителствени съглашения.

Както към този момент посочихме, всевъзможни форми на държавни гаранции, на скрита или очевидна държавна помощ, в това число обезпечени цени на изкупуване, ще би трябвало да бъдат утвърдени от Европейската комисия. А това е мощно подозрително, макар че ще бъдат направени всички опити въпросът да бъде показан от българска страна в границите на катастофични провокации за националната енергийна сигурност и безалтернативност по повод постигането на климатичните цели.

Колкото повече време минава, толкоз повече се откроява единственото допустимо продължение по проблема АЕЦ „ Белене “ – продажбата или вложението на блоковете в други планове. Единственият метод за засвидетелствуване на действителен интерес е действителна открита и спортна процедура. Всички други приказки за липса на интерес са сугестии от лица, които фактически нямат интерес.

Илиян Василев, Bulgaria Analitica