Вербалният тормоз - "гвоздеят" на училищната агресия
Илиян е възпитаник от 11 клас в езиковата гимназия в Плевен с британски и немски език. Казва, че има всестранни ползи в доста сфери - от технологии до планова активност, взел участие е в планове по стратегия " Еразъм+ ", " Евроскола ". Печели първа премия от състезанието на " Европа Директно " за есе на тематика " Моето европейско на следващия ден ".
За поредицата " Тийнейджърът у дома " той писа по тематиката с вербалния тормоз и по какъв начин той ражда експанзия в учебно заведение.
Омраза. Реч. Хора.
Три толкоз разнообразни на пръв взор думи, само че и толкоз неразделни една от друга. Хората са били груби и жестоки преди, такива са в този момент, ще бъдат и в бъдеще. Днес омразата може да се породи от разликите както в материално, по този начин и в духовно отношение сред младежите.
Често ставаме очевидци на образци за експанзия, оправдана от положението на фамилията на някого: " Петя отново има 4 по биология! Не знам с какъв брой ще си вземе матурата, само че нали татко й има пари, ще заплати, с цел да я одобряват в медицинския университет. " Различията се открояват от ден на ден и при взимането на шофьорска брошура: " Гледай какъв брой неспособно кара Михаил! Аз съм 100 пъти по-добър от него, в случай че имах такава кола, всеки ден щях да съм с нея до учебно заведение. " Пример за обидна тирада на фамилно ниво може да се открие и тук: " На този Иван татко му, в случай че знаехте къде работи... Онзи ден го видях да продава билети в тролея по път за учебно заведение! "
Всички тези фрагменти от връзката сред хората на нашата възраст потвърждават сериозността на казуса. Културата и благоприличието се потъпкват с известна доза злоба, насмешка и най-много ненавист. За страдание статистики на МОН демонстрират растеж в записаните прояви на експанзия през последните години, като на една от челните позиции е вербалната с близо 3000 случая за 2015 и 2016 година Това са единствено регистрираните, само че още стотици, може би и хиляди остават в сянка.
Свободата, с която разполагаме, ни разрешава доста постоянно да нараняваме и нагрубяваме хората, вместо да показваме какъв брой доста ценим и обичаме в действителност тези, които ни заобикалят.
Хората не осъзнават същинската мощ на изказаното от тях
Пример за това е несъразмерната приложимост на нецензурни думи и изрази сред младите - " Здравейте! " да вземем за пример е сменено с " О, смотаняци! К’во става? ". Важността на казуса е в последващото го негативно влияние. Раните, които нанася върху човешката душа, в множеството случаи са извънредно дълбоки, доста мъчно лечими. Докато физически тялото ни се възвръща с течение на времето, тези психически рани бележат съзнанието ни за голям интервал от време, даже и доживот. Въпреки че постоянно съзнателно използваме езика с ясната визия, че нараняваме някого, ние въпреки всичко продължаваме да използваме този тип настъпателност, без да се повлияваме от възприятията на отсрещната страна. Езикът на омразата несъмнено има силата да унищожи нечие бъдеще, фантазии, афектирайки ги необратимо.
Тези размишления върху експанзията на езиково равнище са изцяло аналогични и в учебната среда. Езикът на омразата е напълно отрицателен фактор в просветителните заведения, само че постоянно подценяван от родителите и учителите.
Както всеки различен вид експанзия сред връстници и авторитетни персони,
вербалният тормоз оказва голямо въздействие върху към момента неизградилите се изцяло и пълноценно възпитаници
Последиците от този вид принуждение са освен забележими в академическо отношение, само че и в обществено, като да вземем за пример стеснен кръг от другари, мъчно запознанство и консолидиране, по-ниски резултати на оценения по другите предмети и така нататък Езикът на омразата е " гвоздеят " на учебната експанзия, защото основава предпоставки за удобното посяване на семенцата на другите видове принуждение и е извънредно елементарен, комфортен и наличен метод за реализиране на цели или просто за нашарване на учебното всекидневие на " непознат тил ".
За голямо страдание той е все по-често срещан метод на другарство освен сред връстници измежду учениците, само че и с техните учители и родители.
Нормалните и уважителни форми се подценяват
и се трансформират в обществено табу. От часовете в учебно заведение мога да дам образци от първа ръка за връзките сред учителите и учениците - " О-о-о, госпожо, аз съм пристигнала единствено поради вашия час, вие ще ме изпитвате?! Няма пък да стана! Излизам и ми пишете неявяване! За к’во мене? ", " Оф, тая в този момент ще ми написа 3, аз й споделих да не ме изпитва! Б**и, писна ми от нейните нелепости към този момент! "
Пример за разтърсена връзка сред родител и дете споделям от разкази на свои другари, които даже и се гордеят и хвалят с метода, по който се държат със фамилията си: " Ей, мамо, стига си крякала, ще я оправя тая тъпа стая, като се прибера! Сто пъти ти споделих, к’во повече искаш от мене бе, жена!? ", " Мале, тоя дъртият по какъв начин ме ядоса! Викам му - дай ми 5 лв. да пия кафе с Мария следобяд, той пък ми се дърпа, че не съм си научила за теста на следващия ден. Ама съумях да го прикоткам. " Или " Тоя идиот- брат ми, е доста зле, споделих му да не споделя на майка, че съм излязла с Иван. Тя се прибрала и го питала къде съм и той ме е изпортил. Толкова ли беше мъчно да я излъже, тоя дребен пикльо?! Накара ме да измия чиниите, а след това да пиша някви си ти домашни по литература. "
Вербалната експанзия е на психическа основа. Тя е опасност за развиването на учениците като вирус, който се предава " от уста на уста ", двойнствен инструмент - за отбрана и офанзива. Нека бъдем по-толерантни един към различен, с цел да може да живеем по-пълноценно и щастливо дружно! Агресията не води до нищо положително, нито пък е верният метод за разрешаване на спорове. Трябва да се стремим да понижим случаите, в които ние самите използваме вербалното принуждение като метод на другарство.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Тийнейджърът у дома (15)
За поредицата " Тийнейджърът у дома " той писа по тематиката с вербалния тормоз и по какъв начин той ражда експанзия в учебно заведение.
Омраза. Реч. Хора.
Три толкоз разнообразни на пръв взор думи, само че и толкоз неразделни една от друга. Хората са били груби и жестоки преди, такива са в този момент, ще бъдат и в бъдеще. Днес омразата може да се породи от разликите както в материално, по този начин и в духовно отношение сред младежите.
Често ставаме очевидци на образци за експанзия, оправдана от положението на фамилията на някого: " Петя отново има 4 по биология! Не знам с какъв брой ще си вземе матурата, само че нали татко й има пари, ще заплати, с цел да я одобряват в медицинския университет. " Различията се открояват от ден на ден и при взимането на шофьорска брошура: " Гледай какъв брой неспособно кара Михаил! Аз съм 100 пъти по-добър от него, в случай че имах такава кола, всеки ден щях да съм с нея до учебно заведение. " Пример за обидна тирада на фамилно ниво може да се открие и тук: " На този Иван татко му, в случай че знаехте къде работи... Онзи ден го видях да продава билети в тролея по път за учебно заведение! "
Всички тези фрагменти от връзката сред хората на нашата възраст потвърждават сериозността на казуса. Културата и благоприличието се потъпкват с известна доза злоба, насмешка и най-много ненавист. За страдание статистики на МОН демонстрират растеж в записаните прояви на експанзия през последните години, като на една от челните позиции е вербалната с близо 3000 случая за 2015 и 2016 година Това са единствено регистрираните, само че още стотици, може би и хиляди остават в сянка.
Свободата, с която разполагаме, ни разрешава доста постоянно да нараняваме и нагрубяваме хората, вместо да показваме какъв брой доста ценим и обичаме в действителност тези, които ни заобикалят.
Хората не осъзнават същинската мощ на изказаното от тях
Пример за това е несъразмерната приложимост на нецензурни думи и изрази сред младите - " Здравейте! " да вземем за пример е сменено с " О, смотаняци! К’во става? ". Важността на казуса е в последващото го негативно влияние. Раните, които нанася върху човешката душа, в множеството случаи са извънредно дълбоки, доста мъчно лечими. Докато физически тялото ни се възвръща с течение на времето, тези психически рани бележат съзнанието ни за голям интервал от време, даже и доживот. Въпреки че постоянно съзнателно използваме езика с ясната визия, че нараняваме някого, ние въпреки всичко продължаваме да използваме този тип настъпателност, без да се повлияваме от възприятията на отсрещната страна. Езикът на омразата несъмнено има силата да унищожи нечие бъдеще, фантазии, афектирайки ги необратимо.
Тези размишления върху експанзията на езиково равнище са изцяло аналогични и в учебната среда. Езикът на омразата е напълно отрицателен фактор в просветителните заведения, само че постоянно подценяван от родителите и учителите.
Както всеки различен вид експанзия сред връстници и авторитетни персони,
вербалният тормоз оказва голямо въздействие върху към момента неизградилите се изцяло и пълноценно възпитаници
Последиците от този вид принуждение са освен забележими в академическо отношение, само че и в обществено, като да вземем за пример стеснен кръг от другари, мъчно запознанство и консолидиране, по-ниски резултати на оценения по другите предмети и така нататък Езикът на омразата е " гвоздеят " на учебната експанзия, защото основава предпоставки за удобното посяване на семенцата на другите видове принуждение и е извънредно елементарен, комфортен и наличен метод за реализиране на цели или просто за нашарване на учебното всекидневие на " непознат тил ".
За голямо страдание той е все по-често срещан метод на другарство освен сред връстници измежду учениците, само че и с техните учители и родители.
Нормалните и уважителни форми се подценяват
и се трансформират в обществено табу. От часовете в учебно заведение мога да дам образци от първа ръка за връзките сред учителите и учениците - " О-о-о, госпожо, аз съм пристигнала единствено поради вашия час, вие ще ме изпитвате?! Няма пък да стана! Излизам и ми пишете неявяване! За к’во мене? ", " Оф, тая в този момент ще ми написа 3, аз й споделих да не ме изпитва! Б**и, писна ми от нейните нелепости към този момент! "
Пример за разтърсена връзка сред родител и дете споделям от разкази на свои другари, които даже и се гордеят и хвалят с метода, по който се държат със фамилията си: " Ей, мамо, стига си крякала, ще я оправя тая тъпа стая, като се прибера! Сто пъти ти споделих, к’во повече искаш от мене бе, жена!? ", " Мале, тоя дъртият по какъв начин ме ядоса! Викам му - дай ми 5 лв. да пия кафе с Мария следобяд, той пък ми се дърпа, че не съм си научила за теста на следващия ден. Ама съумях да го прикоткам. " Или " Тоя идиот- брат ми, е доста зле, споделих му да не споделя на майка, че съм излязла с Иван. Тя се прибрала и го питала къде съм и той ме е изпортил. Толкова ли беше мъчно да я излъже, тоя дребен пикльо?! Накара ме да измия чиниите, а след това да пиша някви си ти домашни по литература. "
Вербалната експанзия е на психическа основа. Тя е опасност за развиването на учениците като вирус, който се предава " от уста на уста ", двойнствен инструмент - за отбрана и офанзива. Нека бъдем по-толерантни един към различен, с цел да може да живеем по-пълноценно и щастливо дружно! Агресията не води до нищо положително, нито пък е верният метод за разрешаване на спорове. Трябва да се стремим да понижим случаите, в които ние самите използваме вербалното принуждение като метод на другарство.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Тийнейджърът у дома (15)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ