Илия Проданов: За създаване на планираните 2,5 млн. дка поливни площи са необходими 1,4 млрд. лева
Илия Проданов е второ потомство земеделец. Управлява фамилно стопанство от 13 000 декара в общините Камено и Бургас, където дружно със своето семейство отглежда пшеница, рапица, ечемик, царевица и слънчоглед.
За него фермерството е не просто специалност, а метод на живот и задача, отдадена на обезпечаването на храна за обществото.
До 2023 година Проданов е ръководител на Сдружение " Съюз на зърнопроизводителите " Маркели " - Карнобат.
През 2020 година е отличен като " Млад еврофермер на годината 2019 ".
От 2023 година Илия Проданов е ръководител на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) - най-голямата неправителствена земеделска организация в страната, която сплотява над 2000 компании, обработващи общо над 12 млн. декара земя.
Г-н Проданов, какви са главните промени в региона на българското земеделие, които се планува да настъпят през идващите месеци?
Българските зърнопроизводители имат нужда от съществени промени, с цел да може да рестартираме бизнеса и да спрем с това рухване стремглаво надолу на нашето развиване. Първо би трябвало да спрем изгубването на земеделските стопанствата, второ - да успеем да върнем всички на плоскостта на облагата, тъй като сега фермерите са обратно. И по тази причина споделяме " рестарт ".
Рестартът значи промени в поземлени връзки, промени в бранша на напояването, промени в кооперирането, промени в представителността на сектора. Това са неща, които от доста време желаеме и се надяваме да успеем да реализираме.
Що се отнася до Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейски Съюз за 2028-2034 година, чиято същина и бюджет в този момент се изготвят - както се схваща, към този момент средствата за България се планува да са с 20% по-малко от сегашния интервал. Имате ли като асоциация хрумвания, които желаете да бъдат препоръчани в Европейски Съюз посредством Министерството на земеделието?
Към момента Министерството на земеделието работи напълно в посоката на сектора. Исканията, които сме сложили, към този момент са отразени в позицията на министерството. По-скоро " тънкият " миг е какво страната ни ще пази на равнище министър-председател.
В частта за ОСП за идващия програмен интервал, позицията на Европейската комисия се измества в посока, да се разреши повече финансиране от страните, да има по-неконтролирана обща селскостопанска политика. Накратко, вървим към по-индивидуална политика на всяка страна членка в региона на финансиране на земеделието.
А това съгласно нас не е вярно, тъй като ще измести прекомерно доста фокуса и ще " размие " конкурентоспособността сред страните. Трябва да се има поради, че някои страни са по-големи и с по-големи бюджети, имат доста повече средства, а това някак не е заслужено.
Източник:
Да обърнем внимание на напояването. От Министерството на земеделието и храните беше оповестено, че единствено за три години, поливните площи у нас ще набъбнат от сегашните 300 хиляди дка, на 2,5 млн. дка. Това не е ли прекомерно амбициозно?
Това за мен това е безусловно нереалистично. Това е някаква прекомерно амбициозна цел, която си е сложил министъра, което обаче не го виждам като изпълнимо на процедура за този интервал. По-скоро, в случай че успеем да реализираме каквото и да било нарастване на поливните площи, ще е някакъв триумф, поради това, че няма финансиране. Ако имаше финансови средства, би станало бързо.
А що се отнася за отделените към този момент за напояване 26 милиона лв., те са целеви, непосредствено отпуснати към " Напоителни системи " за язовир " Пясъчник ".
За цялостната финансова стратегия на " Напоителни системи ", която беше основана за тези 2,5 милиона декара, трябват 1,4 милиарда лв. , от които до момента не сме видели нищо, като въпросните 26 милиона лв. са първите.
Така че, в случай че няма пари, няма по какъв начин да се стигне до напояване на тези площи от 2,5 млн. дка.
Напояването ще разреши всичко да се отглежда на тези площи. Това е доста основно, тъй като желаеме български плодове, български зеленчуци, само че те без напояване няма по какъв начин да се отглеждат. Така че, това е процесът - площите, на които се отглеждат плодове, зеленчуци и така нататък, би трябвало да станат поливни.
Г-н Проданов, по този начин да се каже, от кое място ще се стартира, даже и механически видяно, да се построяват напоителни уреди?
Към момента се работи по към този момент съществуваща инфраструктура или съществуващи планове, които имат потребност от обновяване. Няма нова инфраструктура. Трябва да имаме поради, че единствено в случай че се възстановят старите напоителни уреди, могат да се доближат 10 милиона декара поливни площи . Имаме извънредно доста по какво да работим до момента в който стигнем до създаване на напоителни уреди на нови площи.
Ще отбележа, че старите уреди в действителност са напълно разрушени и въобще не могат да служат за напояване, тъй че просто се " стъпва " на старите инженерни планове. За създаване на уреди по тези планове би трябвало да се употребяват упоменатите 1,4 милиарда лв..
Всеки регион би трябвало да получи своите напоителни уреди. Има райони, в които с по-малко средства ще се усили повече площта. Естествено, това ще е приоритет при взимане на решенията, само че би трябвало да се обърне внимание на всеки район, тъй като другояче бихме обезкуражили земеделците.
Източник:
След като към този момент е прибрана зърнената годишна продукция, бихте ли споделили като цяло почти какви са добивите?
При пшеницата обстановката с добивите е почти към междинната за последните 10 години, естествена е. Проблемът е в цената. Тя е толкоз ниска, че даже в регионите, където е реализиран висок рандеман, цената мъчно доближава себестойността.
При пролетните култури ситуацията е съвсем трагично. При царевицата добивите са едвам към 200-300 кг от дка. Добивите от слънчоглед са под 200 кг от дка в цялата страна, като се има поради, че единствено в регионите, където е имало някакви превалявания, е прибрана годишна продукция от слънчоглед покрай 200 кг от дка. В множеството райони на страната обаче, добивите от слънчоглед са сред 80-120 кг, до 150 кг от дка - което е доста малко и не покрива разноските за произвеждане. Това е огромният проблем, а площите със слънчоглед у нас са доста огромни.
Възможно ли е по-ниската годишна продукция от слънчоглед да докара до повишаване на олиото? А ниската годишна продукция от царевица ще стигне ли за нашето отглеждане на животни?
Ако има повишаване на олиото у нас, факторът за това няма да е добивът от слънчоглед. Олиото е с интернационална цената, и в случай че в интернационален проект то нарастне, и в България цената му ще се увеличи.
Относно потреблението на животновъдните ферми у нас няма да има проблем с съществуването на царевица.
Г-н Проданов, по какъв начин ще коментирате въпроса с минималния период за отдаване под аренда на земеделска земя? Според Вас, той би трябвало ли наложително да е по-висок от една година?
Тук не приказваме за нищо наложително. Говорим за улеснение, облекчение на режима на отдаване чартърен на земеделска земя, без значение какъв е размерът й. Всички заинтригувани страни би трябвало да са наясно, че едногодишното договаряне е пагубно за бранша.
Няма по какъв начин да се влага с едногодишни контракти за наем. Трябва да се има поради, че притежателите на даден имот земеделска земя от време на време са десетки, даже стотици на брой - невероятно е да се съберат едновременно, с цел да се договарят производителите с тях всяка година. Именно в това е казусът.
Ще посоча, че в тази ситуация имам поради освен бранша на зърнените култури, а всеки един бранш в земеделието.
Това е главната причина Националната асоциация на зърнопроизводителите да желаеме законодателно минималният период за прилагане на земеделска земя да се увеличи. Колко тъкмо да стане - това е въпрос на разискване. Нашето предложение е договорите да са 5-годишни.
Илия Проданов: България получава от Европейски Съюз по-малко средства за земеделие от прилежащите ни страни за 2028-2034
Държавата би трябвало да влага в решения за безводието, сподели ръководителят на Националната асоциация на зърнопроизводителите в изявление за Money.bg
За него фермерството е не просто специалност, а метод на живот и задача, отдадена на обезпечаването на храна за обществото.
До 2023 година Проданов е ръководител на Сдружение " Съюз на зърнопроизводителите " Маркели " - Карнобат.
През 2020 година е отличен като " Млад еврофермер на годината 2019 ".
От 2023 година Илия Проданов е ръководител на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) - най-голямата неправителствена земеделска организация в страната, която сплотява над 2000 компании, обработващи общо над 12 млн. декара земя.
Г-н Проданов, какви са главните промени в региона на българското земеделие, които се планува да настъпят през идващите месеци?
Българските зърнопроизводители имат нужда от съществени промени, с цел да може да рестартираме бизнеса и да спрем с това рухване стремглаво надолу на нашето развиване. Първо би трябвало да спрем изгубването на земеделските стопанствата, второ - да успеем да върнем всички на плоскостта на облагата, тъй като сега фермерите са обратно. И по тази причина споделяме " рестарт ".
Рестартът значи промени в поземлени връзки, промени в бранша на напояването, промени в кооперирането, промени в представителността на сектора. Това са неща, които от доста време желаеме и се надяваме да успеем да реализираме.
Що се отнася до Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейски Съюз за 2028-2034 година, чиято същина и бюджет в този момент се изготвят - както се схваща, към този момент средствата за България се планува да са с 20% по-малко от сегашния интервал. Имате ли като асоциация хрумвания, които желаете да бъдат препоръчани в Европейски Съюз посредством Министерството на земеделието?
Към момента Министерството на земеделието работи напълно в посоката на сектора. Исканията, които сме сложили, към този момент са отразени в позицията на министерството. По-скоро " тънкият " миг е какво страната ни ще пази на равнище министър-председател.
В частта за ОСП за идващия програмен интервал, позицията на Европейската комисия се измества в посока, да се разреши повече финансиране от страните, да има по-неконтролирана обща селскостопанска политика. Накратко, вървим към по-индивидуална политика на всяка страна членка в региона на финансиране на земеделието.
А това съгласно нас не е вярно, тъй като ще измести прекомерно доста фокуса и ще " размие " конкурентоспособността сред страните. Трябва да се има поради, че някои страни са по-големи и с по-големи бюджети, имат доста повече средства, а това някак не е заслужено.
Източник:
Да обърнем внимание на напояването. От Министерството на земеделието и храните беше оповестено, че единствено за три години, поливните площи у нас ще набъбнат от сегашните 300 хиляди дка, на 2,5 млн. дка. Това не е ли прекомерно амбициозно?
Това за мен това е безусловно нереалистично. Това е някаква прекомерно амбициозна цел, която си е сложил министъра, което обаче не го виждам като изпълнимо на процедура за този интервал. По-скоро, в случай че успеем да реализираме каквото и да било нарастване на поливните площи, ще е някакъв триумф, поради това, че няма финансиране. Ако имаше финансови средства, би станало бързо.
А що се отнася за отделените към този момент за напояване 26 милиона лв., те са целеви, непосредствено отпуснати към " Напоителни системи " за язовир " Пясъчник ".
За цялостната финансова стратегия на " Напоителни системи ", която беше основана за тези 2,5 милиона декара, трябват 1,4 милиарда лв. , от които до момента не сме видели нищо, като въпросните 26 милиона лв. са първите.
Така че, в случай че няма пари, няма по какъв начин да се стигне до напояване на тези площи от 2,5 млн. дка.
Напояването ще разреши всичко да се отглежда на тези площи. Това е доста основно, тъй като желаеме български плодове, български зеленчуци, само че те без напояване няма по какъв начин да се отглеждат. Така че, това е процесът - площите, на които се отглеждат плодове, зеленчуци и така нататък, би трябвало да станат поливни.
Г-н Проданов, по този начин да се каже, от кое място ще се стартира, даже и механически видяно, да се построяват напоителни уреди?
Към момента се работи по към този момент съществуваща инфраструктура или съществуващи планове, които имат потребност от обновяване. Няма нова инфраструктура. Трябва да имаме поради, че единствено в случай че се възстановят старите напоителни уреди, могат да се доближат 10 милиона декара поливни площи . Имаме извънредно доста по какво да работим до момента в който стигнем до създаване на напоителни уреди на нови площи.
Ще отбележа, че старите уреди в действителност са напълно разрушени и въобще не могат да служат за напояване, тъй че просто се " стъпва " на старите инженерни планове. За създаване на уреди по тези планове би трябвало да се употребяват упоменатите 1,4 милиарда лв..
Всеки регион би трябвало да получи своите напоителни уреди. Има райони, в които с по-малко средства ще се усили повече площта. Естествено, това ще е приоритет при взимане на решенията, само че би трябвало да се обърне внимание на всеки район, тъй като другояче бихме обезкуражили земеделците.
Източник:
След като към този момент е прибрана зърнената годишна продукция, бихте ли споделили като цяло почти какви са добивите?
При пшеницата обстановката с добивите е почти към междинната за последните 10 години, естествена е. Проблемът е в цената. Тя е толкоз ниска, че даже в регионите, където е реализиран висок рандеман, цената мъчно доближава себестойността.
При пролетните култури ситуацията е съвсем трагично. При царевицата добивите са едвам към 200-300 кг от дка. Добивите от слънчоглед са под 200 кг от дка в цялата страна, като се има поради, че единствено в регионите, където е имало някакви превалявания, е прибрана годишна продукция от слънчоглед покрай 200 кг от дка. В множеството райони на страната обаче, добивите от слънчоглед са сред 80-120 кг, до 150 кг от дка - което е доста малко и не покрива разноските за произвеждане. Това е огромният проблем, а площите със слънчоглед у нас са доста огромни.
Възможно ли е по-ниската годишна продукция от слънчоглед да докара до повишаване на олиото? А ниската годишна продукция от царевица ще стигне ли за нашето отглеждане на животни?
Ако има повишаване на олиото у нас, факторът за това няма да е добивът от слънчоглед. Олиото е с интернационална цената, и в случай че в интернационален проект то нарастне, и в България цената му ще се увеличи.
Относно потреблението на животновъдните ферми у нас няма да има проблем с съществуването на царевица.
Г-н Проданов, по какъв начин ще коментирате въпроса с минималния период за отдаване под аренда на земеделска земя? Според Вас, той би трябвало ли наложително да е по-висок от една година?
Тук не приказваме за нищо наложително. Говорим за улеснение, облекчение на режима на отдаване чартърен на земеделска земя, без значение какъв е размерът й. Всички заинтригувани страни би трябвало да са наясно, че едногодишното договаряне е пагубно за бранша.
Няма по какъв начин да се влага с едногодишни контракти за наем. Трябва да се има поради, че притежателите на даден имот земеделска земя от време на време са десетки, даже стотици на брой - невероятно е да се съберат едновременно, с цел да се договарят производителите с тях всяка година. Именно в това е казусът.
Ще посоча, че в тази ситуация имам поради освен бранша на зърнените култури, а всеки един бранш в земеделието.
Това е главната причина Националната асоциация на зърнопроизводителите да желаеме законодателно минималният период за прилагане на земеделска земя да се увеличи. Колко тъкмо да стане - това е въпрос на разискване. Нашето предложение е договорите да са 5-годишни.
Илия Проданов: България получава от Европейски Съюз по-малко средства за земеделие от прилежащите ни страни за 2028-2034
Държавата би трябвало да влага в решения за безводието, сподели ръководителят на Националната асоциация на зърнопроизводителите в изявление за Money.bg
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ