В своя живот човек се движи около две съществени за него неща: свободата и истината ♥ Илия БЕШКОВ
(Илия Бешков, автопортрет, 1957)
♥ Защото съм поделил недъзите ви…
– Вие постоянно говорите за свободата…
– А защо друго да приказвам? В своя живот човек се движи към две основни за него неща: свободата и истината. Казано е, че който познае истината, тя го прави свободен. Ние, карикатуристите – наопаки. Чрез хумора и парадокса освобождаваме нещата от логиката им и ставаме свободни. Така някак си попадаме в истината. Само хуморът се допира до нея. И е най-прекият и къс път сред свободата и истината.
– Става ми съвсем ясно за какво консерваторите във всички времена преследват карикатурата. Нали в цензурата бяха споделили: „ Карикатурите на Бешков будят размисъл? “
– Аз не зная съображенията на цензурата. Тя е немощна и има съображение да се брани, защото карикатурата е най-могъщото изкуство. Карикатурата основава една напълно нова действителност. Ние се любуваме на един портрет, тъй като наподобява на човек, само че ние се смеем на карикатурата, тъй като не тя, а ние приличаме на нея.
– Според вас какви са условията към един карикатурист?
– Карикатуристът би трябвало да бъде доста умен, тъй като разрушава и разлага материалните и материални форми на живота, без да засегне неговата духовна и нравствена същина. Мъдростта му е нужна още, с цел да не се обезсърчи от смяната на материалните форми, а да се утеши с истините, които утвърждава, със свободата, която реализира. В международната литература са известни малко имена на хумористи. Те се броят на пръсти: Шекспир, Сервантес, Молиер, Гогол, Марк Твен, Дикенс. А от художниците: Леонардо, Гойя, Домие, Хогард. Лично за себе си оценявам хората, които обичат хумора и си служат с него. Българинът има доста комизъм, въпреки и малко невъзпитан. Образите на Кума Лиса, на Кумчо Вълчо, на Хитър Петър – са все победи на присмеха и остроумието. Изобщо, когато един народ не е основал комизъм, той не е подсигурил правото си на съществувание…
– А какво ще ми кажете за политическата подигравка?
– Всяка подигравка е политическа. Само на слабите карикатуристи, на глупавите хора и на неприятните политици липсва политика. На индивида цялата му будна предприемчивост е политическа. Включвам даже и съня, защото мнозина се преструват на заспали… На нас са ни внушавали, че политиката е неистина, непочтеност, изгода, машинация. Такава са я създали лъжците, безчестниците, крадците и измамниците, с цел да я имат в ръцете си единствено те. Така някои плюят в паницата ти, с цел да се откажеш от храната в тяхна изгода.
– В карикатурите постоянно си служите с Марс и ангелчето на мира. Как съчетавате тези два облика?
– С ангелчето си послужвам в ония случаи, когато не разгадавам на хорските положителни планове. Ангелчето ли? Хм… Свалям го сред хората, с цел да види какво тегло теглим тука…
– Вие сте войнствуващ карикатурист.
– Много естествено. Карикатурата е най-благородната, най-почтената война и считам, че няма потребност от друга война.
– Когато се шегувате и изнасяте недъзите на хората, като ги осмивате, разобличавате и наказвате, не ви ли смущава мисълта, че може да си навлечете ненавист и злоба?
– Обратното: считам, че хората, които карикатуря, ще ме заобичат най-малко толкоз, колкото и аз тях. Това е положителното, което можем взаимно да си създадем. Ако не беше по този начин, не бих рисувал. Бих се пазил, както същински положителните хора се пазят съзнателно да вършат зло. Но колкото и да съм уверен в правотата на това, което споделям, въпреки всичко ние, карикатуристите, както всички добротворци, не знаем до каква степен доближава благодарността на хората…
– Вашите карикатури не обезверяват, а обнадеждават. И в най-безпощадните сякаш открехвате малка врата към положителното.
– И това е изцяло естествено. Дори когато сяда да отхвърли, да осъди, да осмее – колкото и жестоки да му са желанията, – карикатуристът несъзнателно отстъпва от тези планове. Защото се слага в цялостно разположение на креативния развой, на креативните условия. И в най-лошия случай той идва до ситуацията на един добър съд, в който са взети пред тип всички оневиняващи условия.
– Значи, сте нещо като арбитър?
– О, в случай че бях подобен, щях да умра от боязън. Но карикатурата е по-добра от съда – тя се издига над съда и се трансформира в изкуство. Тя, като не се отхвърля от обстоятелствата по делото, не може по никакъв метод да се освободи и от любовта, която лежи в основата на всяка креативна демонстрация. За да облекчи участта на съдения, от благосклонност и съчувствие, карикатурата угрозява себе си. Кой арбитър прави това?… Или както е казано: „ Иронията е оная демонстрация, без която щяхме да презираме света. “ Хумористът, който не може да види смешната страна на индивида, пък бил той и най-могъщият на света, не е добър хуморист. Но той и не може да осмее нещо, в случай че не го открие в себе си и самичък не влезе в смешната му форма – ако не направи самичък себе си комичен. Както шутът с богатия си разум: без смешния си тип не би могъл да осмива. Без това жертвено самоогрозяване, колкото и да е обективна, карикатурата е грозна, зла и неприятна. Тя се трансформира в памфлет, в клюка. Как Чарли Чаплин можеше да отхвърли Хитлер, в случай че не беше направил себе си по-смешен от него?… Не можеш да оздравееш от една шарка, в случай че не се инжектираш с бацилите й…
– Хората помнят вашите карикатури.
– Злите – от злопаметство, положителните – поради това, че съм поделил недъзите им.
Март, 1955 година
Из: „ Словото “, Илия Бешков, Книгоиздателство „ Георги Бакалов “, Варна
* Политически карикатури, дело на Илия Бешков
