Илин Димитров: Българското Черноморие е хубаво, тази година имаме рекорден брой плажове със син флаг
Илин Димитров, секретар на президента Румен Радев по туризъм, обучение, просвета, както и някогашен министър на туризма, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Г-н Димитров, от 1 юни публично започва летният сезон по родните плажове. Всяка една линия, която е отдавана за стопанисване, към този момент би трябвало да е почистена и на нея да има нужният брой водни спасители, медицински пунктове също по този начин. Как започва летният сезон и каква е заетостта? Какви са изискванията въобще?
В момента имаме няколко теории дали има начало на летния сезон или няма публично, малко въведения ще направя. Тази година го открихме благодарение на президента, под негова закрила, в Несебър на 17 май. Това за пръв път се прави, като поканихме целия дипломатически корпус. Имаше над 40 представители на дипломатическия корпус от разнообразни страни. Очакваме от ден на ден и повече да стават. Искахме да покажем, че туризмът на България в действителност е неговото лице, както го приказваме от години, и президентът е също лицето на страната ни. Много добре се одобри. Кметът на Несебър се беше подготвил прелестно с обред " Велика България “. А сезонът като сезон ще бъде доста забавен, тъй като се натрупват няколко събития, които не можем да ги калкулираме тъкмо какъв резултат ще имате в края на лятото. Двете от тях са двата огромни спортни форума, които са в Европа: Това е Европейското по футбол, което е в Германия, и Олимпиадата в Париж. Тези страни обичайно изпращат туристите в България, те са емитивен пазар и може би за интервала на Олимпиадата и на Световното няма да имаме толкоз туристи от там, тъй като светът е извърнат към тези две събития. Допълнително имаме едно събитие с банкрутирал немски туроператор, третият по величина, FTI банкрутира, като това засегна малко над 20 000 екскурзианта за България, които са германци.
Имаме също рецесия в фрагменти, която е доста тежка това лято. И по този метод в сезонът ще бъде доста провокационен. Гледах последните данни на Национален статистически институт, заключението, което може да се изкара от извадените данни, е, че в действителност нощувките понижават, броят на туристи се усилва.
Т.е. туристи не остават в България или в съответната дестинация да пренощуват?
Не, това значи, че престоят на екскурзианта се съкратява. А когато се съкрати престоят, средствата, които се харчат по неговия престой са по-големи, т.е. става по-нерентабилно. И неотдавна една браншова организация беше направила чудесна конференция в Пловдив, където с допитване до над 1000 души бяха извели, че цените в действителност са се повишили сред 7 и 9% – толкоз са съумели да ги покачат самите хотелиери, което по отношение на инфлацията, която имаме, значи, че и цените не са съумели да скочат с задоволителни темпове. Т.е. ние ще имаме по-кратък престой на туристите, повече средства ще се харчат за тях, като зареждане на чаршафи, на артикули, нали, по тази причина престоя е значим какъв брой е дълъг, и цените не са обновени с темповете на възходящата инфлация.
Което не е добре за България.
Не е добре. Не е добре и може би в продължение на сезона ще има някаква актуализация или наваксване по някакъв метод в мощните месеци. Затова споделям, че първичните данни не са толкоз по-добри и всички чакаме финалните, които отчитаме в края на лятото.
Значи да не стопираме да заделяме за море парички към момента?
Да, да. За това българите, които ни слушат: Уважаеми сънародници, подкрепете Българското Черноморие, то е хубаво. Тази година имаме рекорден брой плажове със наследник байрак, над 22-а и едно пристанище.
22-а, да, което е доста добър индикатор.
Да, и водата по думите на основния контрольор Ангел Кунчев, е с най-хубаво качество от години.
Страхотно. Ако знаем обаче към този момент туристите от кои водещи пазари по дестинация са избрали България за зимния сезон, който отмина, това може ли да го отнесем към летния и да създадем някаква прогноза, или двата сезона са разграничават радикално?
Зимният сезон с летния нямат нищо общо. Трендовете могат да имат нещо общо, защото нали ние сме в една система, която работи дружно, и в действителност загубата на израелски туристи през зимата ще се отрази и лятото, това е реалност неоспорим, тъй като това е тренд, и поради геополитическите събития, както виждате има война долу. Но като цяло туристи № 1 като брой за България са от Румъния – имаме над 1,2 милиона до 1,4 милиона.
Като тази наклонност се резервира във времето.
Тази наклонност се резервира. Като тук е основно да можем да предложим нови артикули на румънските ни посетители, тъй като с едно и също, което предлагаме всяка година омръзваме и те стартират да ни употребяват като директна страна и стигат до Гърция.
Г-н Димитров, от какво естество са проблемите, с които се сблъсква Туристическият отрасъл?
Туристическият ни отрасъл като изключим рекламата, тъй като сме в…
Ще стигнем и до нея.
Да, изключвам я, тъй като тя е народен въпрос. Всъщност главното предизвикателство пред нашия туризъм е ние да имаме първокласен артикул, който да продаваме на добра цена.
Преди малко казахте би трябвало да имаме разнородни артикули, тъй като омръзваме на туристите, които ни посещават. Румънците посочихте.
Не единствено румънците. Какво съставлява качеството? Качеството е общ брой от разнообразни количества. Така че, с цел да имаме първокласен артикул, ние първо би трябвало да имаме положително обслужване, а положително обслужване се прави с обосноваване, добре заплатени чиновници, които да имат визия и да следват някакви стандарти.
Това е доста значимо за заплатите в бранша също по този начин, ще го обсъдим и него.
Те не са ниски, а просто секторът ни някак си остава погрешно разчетен, тъй като готвачи под 2 000 лв. към този момент съвсем няма, това нещо е ясно. Но тук ние имаме една огромна задача като страна: Да ребрандираме бранша си, тъй че той да бъде прелъстителен за младежите, които желаят да работят в него. Тук ненапълно риалитата с форматите си, които имат за готвачи, помогнаха доста. Всъщност като цифри, в случай че гледаме числата, ние образоваме повече готвачи, в сравнение с IT експерти.
Не е ли добре това?
Много е добре, само че някъде, аз го споделям като някогашен министър на туризма, несъмнено, само че някъде по пътя сред края на междинното и обучение и кариерния път, който е по-късно, се къса връзката. И с цел да имаме първокласен артикул, би трябвало да имаме добре стимулирани чиновници.
Как да ги мотивираме?
Една част от тази чиновници са от България, друга част от чужбина. Тук имаме един доста сериозен проблем тази година, че чиновниците от чужбина няма да дойдат в размера и в размера, в който го чакат работодателите.
Защо?
Причина за това е приемането ни в Шенген и недобрата подготвеност на страната да обработи всички претенденти, нарасналият напор, тъй като се трансформираха разпоредбите на издаване на визи. Ако допреди това с пълномощие можеха да си вземат визи за кратковременен престой, виза " С “ приказвам, сега би трябвало да се остави биометричен отпечатък. И това натовари системата.
По новите персонални документи, тъкмо по този начин. Т.е. със старите си персонални документи те не могат да дойдат…
Те могат, само че с цел да получат виза преди им трябваше едно пълномощие да се попълни и консулството, или консулските служби и посолствата обработваха документите. А в този момент сега е нужно да се остави биометричен отпечатък. Т.е. човек би трябвало на място да отиде, да се подреди на опашка, софтуерно време има. Говорехме с Външно министерство - те са изцяло наясно с цялата тази обстановка. И тук е моментът да похваля всички по веригата, тъй като и " Миграция “, и Агенция по заетостта, и Външното министерство, всички дават каквото могат. Явно този развой ще отнеме малко повече време, само че те са с ясното схващане, че би трябвало да се усили и щата, и работите места, и напорът ще е по-голям. За страдание обаче не е добра готовността първоначално, тъй като ни изненада събитието, докара до невъзможността да бъдат обработени всички искащи и съответните да дойдат по-късно в България, което натовари български чиновници, те започнаха да напущат и отвори една доста сериозна дупка.
Доколкото мога да проследявам обстановката сега, по думи на хотелиерите се възстановяват нещата, стартират да идват чужденци да оказват помощ, само че този въпрос е дълготраен и той е тематика на едно дълго разискване, тъй като в завършек на сметка отново споделям, с изключение на българските чиновници имаме и дирек, който са задгранични, които са към 30% от работещите в бранша, значително.
Да, да се върнем още малко към заплатите на работещите в бранша, споменахте готвач под 2 000 лв. няма. Диапазонът на заплатите сигурно е огромен и друг според от длъжността, която заемаш, според от позицията. Обаче какви са трендовете там? Запазват ли се заплатите на съответните позиции или не можем да приказваме за повишение?
Има повишение несъмнено, защото има дефицит. Принципът на стопанската система и когато нещо не доближава, цената му се покачва, когато нещо е допълнително, цената му пада. Това може да го съотнесем, въпреки и да звучи жестоко, към пазара на труда и дефицита на български готвачи, положителни готвачи, в действителност покачват цената на тези, които могат да работят и се оправят добре. Проблемът на туризма и сезонността: колкото и средства да взимаш за три месеца, ти мъчно може да живееш една година. А непрекъснато да се релокираш от София по морето, от морето пък в зимните курорти, пък след това в града откъдето идваш, или Пловдив, или град на местоживеене, то в един миг това доста натоварва един човек и той почва да си търси някоя по непрекъсната работа. Но неоспорим факт е, че има нарастване на заплатите, има завръщане на хотели, които не се занимават и не оферират услугата " All Inclusive “, което е хубаво, тъй като тогава моите наблюдения са и че качеството се покачва.
Когато не оферират тази услуга?
Да, тъй като там има малко по-индивидуално отношение към всеки един посетител.
Г-н Димитров, пред какви провокации е изправен през днешния ден туристическият отрасъл и бранш като цяло, в случай че можем да ги подредим?
Предизвикателство № 1 за мен е геополитическата неустойчивост и обстановка. Виждате, че ние сме безусловно в един сандвич от спорове - над нас Украйна, под нас Израел и това неимоверно оказва въздействие върху нашия бранш. България, и тук държа да го кажа напълно ясно и изрично, е безвредна страна, което неведнъж сме потвърдили. И тя е една страна, която може доста да предложи, тъй като при нас има доста разнообразни неща, освен море. Туризъм като кажете, хората си мислят море, не, в действителност балнео и СПА, исторически туризъм. И София, и Пловдив са топ дестинации заради историческия и културен туризъм. Хубаво е, когато приказваме за туризъм и рамката му, да приказваме за полети и съгласуваност. Защото пътищата, по които идват туристите също са проблем. Лесно ли идват? На КПП-та могат ли да ги обслужат бързо, имаме ли изобщо КПП-та. Ето, в Шенген, когато ни одобряват, дай Боже да е скоро, тотално ще премахнем КПП-та с Румъния, към Гърция, страните към нас.
Тоест, контролът тук е малко под въпрос, по този начин ли да ви разбирам?
Не контролът, туризмът обича облекчение на процесите, това значи, че колкото по-малко закъснение имаш по веригата на доставката на един артикул, толкоз по-лесно ще го доставиш. А несъмнено, в случай че чакаш 2 часа на границата да ти ревизират документите, изнервяш се. Много по-лесно ще е, в случай че непосредствено минаваш. И влизайки в Шенген пълноправно, уповавам се да стане скоро, това ще бъде извънредно потребно за нашия туризъм, най-малкото за гостите от Румъния или други страни, които с рейс или с кола, които идват до България. Това ще бъде и мощен сигнал за полетите. Когато се шумеше за така наречен полушенген, в който сме сега, аз бях песимистичен и съм го казвал при вас, по отношение на увеличение на полетните стратегии. Това няма по какъв начин да се случи идната година, приказвам за тази, тъй като те се вършат от тази година за идната. Тоест, в случай че имаме нарастване на полетите ще ги забележим следващата година. Аз чакам също и нараснал интерес в това направление. Облекчава се самият път на екскурзианта, само че тук е значимо, когато той кацне и мине без да го ревизират, без опашки, без нищо, багажът му да дойде бързо при него, с цел да може той да го вземе, а не да чака 3 часа за идване на куфари.
Много са нещата.
Следващ проблем, дано да не приказваме за проблеми, за предизвикателство да приказваме. Следващото предизвикателство, което можем да споменем, това е кадровата рецесия. И на страна като България, с демографски проблем и то доста изострен, всички ранглисти ги оглавяваме по понижаване на популацията, напълно обикновено е когато понижава популацията и се усилва броят на хотелите, задълбочава рецесията със сезонността, фрагментите ни също да нямат предпочитание да работят.
Имаше информация за разнообразни служащи, които ще идват от разнообразни страни.
Това несъмнено се случва. По данни на Агенцията по претовареност, където действително обработват огромна част от разрешителните, защото могат да подадат и в Миграция, и в организацията, според от престоя, а те се издават от Агенцията по заетостта, лавинообразно нарастват искащите да работят в България, което е хубаво, защото всеки един бизнес сега е опрян до стената - той няма чиновници. Това визира фабрики, предприятия, осведомителни организации. Общо взето хората търсят място, където да работят, което да е несъмнено, а фрагменти няма. На една публикация, в случай че преди идваха 100 индивида, към този момент идват двама-трима-петима. Реално това би помогнало на туризма ни. Тук въпросът обаче е какви фрагменти идват? Знаят ли те език? Подготвени ли са за нашия туристически бранш? Колко време ще стоят? Как идват, по какъв метод - дали остават, тъй като огромна част от служащите, които кацнат на летището, след 1-2 месеца работа в България, стартират да гледат към Западна Европа. Там са по-високи заплатите, тази по този начин мечтана шенгенска виза, която са получили им оказва помощ в чужбина.
Това е добре да се намерения дали може да бъде лимитирано, защото в един миг работодателят чака този служащ и той би желал да си извърши целият контракт тук, в България.
Но не може да разчита на него, в случай че това продължава по този начин. Друго предизвикателство?
Предизвикателство са бързо възходящите цени на питателните артикули, на силата и невъзможността ни директно да увеличим цената на нашата услуга. Тъй като в годините, някак си ние не съумяваме да наваксаме инфлацията и брандирането на дестинацията ни към момента е като налична дестинация. Ние нямаме толкоз високо добро име като Швейцария или Испания, дестинации, които са скъпи. Ние се борим с тази стигма доста години. Хубаво е, че се намираме сред две по-скъпи от нас дестинации, приказвам за Гърция и за Турция. Така че някак си би трябвало да намерим нашето място.
Някак си би трябвало да намерим и ще го намерим имам вяра, нашето място. Има ли обаче аргумент за рекалмата да се разшири за България и да бъде тя по-привлекателна за всички? Министърът на туризма Евтим Милошев, господин Димитров, съобщи, че “Младите хора ще играят основна роля в определянето на информационната и маркетингова тактика на туризма в България ". Той направи това изявление по време на Националната конференция “Модерните маркетинг, реклама и връзка - изборът на поколенията Y и Z ". Вие на какво мнение сте?
Щом го е споделил, господин Милошев има опит в промотирането на артикули, тъй че той най-вероятно го и мисли. Всъщност, въпросите пред рекламата на България, те са няколко. Единият е какво тъкмо желаеме, каква е нашата визия? Вторият е обвързван със тактиката ни. Ние какво желаеме да развием, с цел да го популяризираме? Третият е обвързван с какво притежаваме като дадености и посоката, в която се движи туризмът. И четвъртото нещо е по какъв начин и къде да го популяризираме? Безспорен факт е, че се трансформира напълно средата, към този момент всичко минава по цифрови канали, до момента в който преди имаше някъде каталози, които германци носеха, разглеждаха, избираха. В момента къси видеоклипове, прилагане на обществените мрежи имаме толкоз доста. Виждате по какъв начин един инфлуенсър, даже и в политиката, един инфлуенсър може да победи президент, когато направи акцията си на база обществени медии. Така че би трябвало да използваме всички принадлежности. Но с цел да сме сполучливи в това потребление, би трябвало да има явен фокус - какво тъкмо ние желаеме да създадем.
Като казахте доскоро цифровизация, някъде бях чела, че туризмът ни е аналогов и мъчно се цифровизира.
Безспорно. Самата ни идея за развиването на туризма е писана преди Коронавирус, а тогава беше напълно друго всичко. Знаете, че COVID толкова забърза дигитализацията, че катализира процеси, които се развиха във времето. Но ето, когато имаме една тактика знаем какво да популяризираме. Въпросът със средствата и финансите, аз неведнъж и при вас съм го казвал. Ние сме невидими, тъй като просто нямаме пари. Ние не можем да намерим нужните средства, които да изхарчим по транспарантен и ефикасен метод, тъй като по този начин би трябвало да се харчат всички средства, с цел да бъдем еквивалентни и равни на страните към нас. Направи се опит от предходния постоянен министър, тя сътвори една стратегия, за което е хубаво да я похвалим дамата, където благодарение на бизнеса, на база 50 на 50, дава 50% примерно бизнеса, или по-малка част - 40 примерно, страната доплаща 60% се вършат взаимно рекламни артикули. Това беше хубава концепция, дано да забележим по какъв начин ще проработи на база пристигналите туристи тази година. Но истината е, че ние имаме малко средства за реклама, към 18 милиона от които една огромна част отива за изложби и тържища, които ние посещаваме. А другата отива, към 7-8 милиона остава за медии, което е малко. Турците разполагат с 300 милиона, гърците и те имат сходен бюджет, в случай че не са го нараснали още.
Всичко е в ръцете на политиците?
Всичко е в ръцете на политиците и да приоритизират бранша, тъй като напълно обикновена сметка, аз съм икономист, в стопанската система нещата са ясни, те са цифри. Ако ние увеличим с 20 млн. лв. парите за реклама, само че ги харчим вярно, дейно.
Тоест, да станат 38 милиона?
Няма значение колко ще станат, приказваме примерно 10-20 милиона, колкото и да е, само че те да бъдат разчетени, да се изхарчат транспарантно и оправдано, дейно, ние ще вкараме извънредно доста средства в националния ни бюджет. Просто несиметрично ще ги вкараме, т.е. с малко средства и вложения ще успеем да вкараме доста средства в Брутният вътрешен продукт - и от Данък добавена стойност, и от осигуровки, и от налози, и от всичко. Затова е добре, политиците като си вършат платформи да седнат и да го помислят. Защото на никое място по света против 10-20 милиона за реклама в един бранш ти не можеш да изкараш 1 милиард, примерно. Това тук го има.
Споменахме политиците, знаем в каква политическа конюнктура са намираме сега, преди няколко месеца хотелиери, ресторантьори и всички сдружения, обединени в бранш “Туризъм " излязоха с отворено писмо до служебния министър-председател Димитър Главчев. В него те излагат целите, изложиха целите пред бранша и имаха молба, повече да не се вършат политически назначения в туризма, а единствено специалисти. Това ли е един от главните проблеми, съгласно вас, политическите назначения?
Първо, в сектора ни има рецесия на идентичността. Какво значи всички сдружения, в сектора има 214 НПО-та, като огромна част от хотелиерите, или ресторантьори, или туроператори, те не са показани на никое място, тъй като не членуват на никое място. Много е мъчно да се каже браншът кой е и по какъв начин приказва, с какъв глас. Една от концепциите, които имах аз, когато бях ръководител на Комисията по туризъм в Народното събрание, беше да направим една единна браншова конструкция, с цел да знаем с кого приказваме. Защото в този момент сега всеки един, който набере още 3-4 души основава браншова организация, Неправителствени организации, само че той може да го кръсти както желае и споделя “Ние приказваме от името на... " на кого? И това е огромният въпрос, тъкмо представителството на бизнеса в браншовите организации и до каква степен нещата, които те споделят и доколкото ги споделят касае целия бранш или дребна част от него. Винаги е добре да има специалисти като назначения, само че политиките се вършат от политици, в последна сметка. Затова най-хубавият вид е да има някакви комбинирани разновидности, в които имаме политик с експертен профил или специалист с политически профил. Защото в последна сметка, когато ти влизаш и искаш да защитиш пред народните представители своя проект за развиване на туризма, ти би трябвало да приказваш на техния език. Той може да е съвършено написан, само че в случай че не можеш да го обясниш на политиците, те не могат да го поддържат и няма да получиш надлежно резултат. Ако пък обаче си единствено политик и не можеш да вникнеш в дълбочина на казуса, ами в последна сметка експертизата е значима. Затова аз съм доста срещу тези всеобщи чистки на чиновници, когато се сменят партиите, тъй като в последна сметка, експертният капацитет е в министерството, той би трябвало да стои там и да служи на страната, а не на някакъв политик, който е пристигнал и е споделил “Сега ще слагаме от нашата партия хора ". Докато се обучат и станат специалисти - кои станат, кои не. Затова специалистите би трябвало да намират все по-добро възнаграждение и да бъдат позиционирани по министерства, тъй като те действително са гръбнака на този развой.
Г-н Димитров, от 1 юни публично започва летният сезон по родните плажове. Всяка една линия, която е отдавана за стопанисване, към този момент би трябвало да е почистена и на нея да има нужният брой водни спасители, медицински пунктове също по този начин. Как започва летният сезон и каква е заетостта? Какви са изискванията въобще?
В момента имаме няколко теории дали има начало на летния сезон или няма публично, малко въведения ще направя. Тази година го открихме благодарение на президента, под негова закрила, в Несебър на 17 май. Това за пръв път се прави, като поканихме целия дипломатически корпус. Имаше над 40 представители на дипломатическия корпус от разнообразни страни. Очакваме от ден на ден и повече да стават. Искахме да покажем, че туризмът на България в действителност е неговото лице, както го приказваме от години, и президентът е също лицето на страната ни. Много добре се одобри. Кметът на Несебър се беше подготвил прелестно с обред " Велика България “. А сезонът като сезон ще бъде доста забавен, тъй като се натрупват няколко събития, които не можем да ги калкулираме тъкмо какъв резултат ще имате в края на лятото. Двете от тях са двата огромни спортни форума, които са в Европа: Това е Европейското по футбол, което е в Германия, и Олимпиадата в Париж. Тези страни обичайно изпращат туристите в България, те са емитивен пазар и може би за интервала на Олимпиадата и на Световното няма да имаме толкоз туристи от там, тъй като светът е извърнат към тези две събития. Допълнително имаме едно събитие с банкрутирал немски туроператор, третият по величина, FTI банкрутира, като това засегна малко над 20 000 екскурзианта за България, които са германци.
Имаме също рецесия в фрагменти, която е доста тежка това лято. И по този метод в сезонът ще бъде доста провокационен. Гледах последните данни на Национален статистически институт, заключението, което може да се изкара от извадените данни, е, че в действителност нощувките понижават, броят на туристи се усилва.
Т.е. туристи не остават в България или в съответната дестинация да пренощуват?
Не, това значи, че престоят на екскурзианта се съкратява. А когато се съкрати престоят, средствата, които се харчат по неговия престой са по-големи, т.е. става по-нерентабилно. И неотдавна една браншова организация беше направила чудесна конференция в Пловдив, където с допитване до над 1000 души бяха извели, че цените в действителност са се повишили сред 7 и 9% – толкоз са съумели да ги покачат самите хотелиери, което по отношение на инфлацията, която имаме, значи, че и цените не са съумели да скочат с задоволителни темпове. Т.е. ние ще имаме по-кратък престой на туристите, повече средства ще се харчат за тях, като зареждане на чаршафи, на артикули, нали, по тази причина престоя е значим какъв брой е дълъг, и цените не са обновени с темповете на възходящата инфлация.
Което не е добре за България.
Не е добре. Не е добре и може би в продължение на сезона ще има някаква актуализация или наваксване по някакъв метод в мощните месеци. Затова споделям, че първичните данни не са толкоз по-добри и всички чакаме финалните, които отчитаме в края на лятото.
Значи да не стопираме да заделяме за море парички към момента?
Да, да. За това българите, които ни слушат: Уважаеми сънародници, подкрепете Българското Черноморие, то е хубаво. Тази година имаме рекорден брой плажове със наследник байрак, над 22-а и едно пристанище.
22-а, да, което е доста добър индикатор.
Да, и водата по думите на основния контрольор Ангел Кунчев, е с най-хубаво качество от години.
Страхотно. Ако знаем обаче към този момент туристите от кои водещи пазари по дестинация са избрали България за зимния сезон, който отмина, това може ли да го отнесем към летния и да създадем някаква прогноза, или двата сезона са разграничават радикално?
Зимният сезон с летния нямат нищо общо. Трендовете могат да имат нещо общо, защото нали ние сме в една система, която работи дружно, и в действителност загубата на израелски туристи през зимата ще се отрази и лятото, това е реалност неоспорим, тъй като това е тренд, и поради геополитическите събития, както виждате има война долу. Но като цяло туристи № 1 като брой за България са от Румъния – имаме над 1,2 милиона до 1,4 милиона.
Като тази наклонност се резервира във времето.
Тази наклонност се резервира. Като тук е основно да можем да предложим нови артикули на румънските ни посетители, тъй като с едно и също, което предлагаме всяка година омръзваме и те стартират да ни употребяват като директна страна и стигат до Гърция.
Г-н Димитров, от какво естество са проблемите, с които се сблъсква Туристическият отрасъл?
Туристическият ни отрасъл като изключим рекламата, тъй като сме в…
Ще стигнем и до нея.
Да, изключвам я, тъй като тя е народен въпрос. Всъщност главното предизвикателство пред нашия туризъм е ние да имаме първокласен артикул, който да продаваме на добра цена.
Преди малко казахте би трябвало да имаме разнородни артикули, тъй като омръзваме на туристите, които ни посещават. Румънците посочихте.
Не единствено румънците. Какво съставлява качеството? Качеството е общ брой от разнообразни количества. Така че, с цел да имаме първокласен артикул, ние първо би трябвало да имаме положително обслужване, а положително обслужване се прави с обосноваване, добре заплатени чиновници, които да имат визия и да следват някакви стандарти.
Това е доста значимо за заплатите в бранша също по този начин, ще го обсъдим и него.
Те не са ниски, а просто секторът ни някак си остава погрешно разчетен, тъй като готвачи под 2 000 лв. към този момент съвсем няма, това нещо е ясно. Но тук ние имаме една огромна задача като страна: Да ребрандираме бранша си, тъй че той да бъде прелъстителен за младежите, които желаят да работят в него. Тук ненапълно риалитата с форматите си, които имат за готвачи, помогнаха доста. Всъщност като цифри, в случай че гледаме числата, ние образоваме повече готвачи, в сравнение с IT експерти.
Не е ли добре това?
Много е добре, само че някъде, аз го споделям като някогашен министър на туризма, несъмнено, само че някъде по пътя сред края на междинното и обучение и кариерния път, който е по-късно, се къса връзката. И с цел да имаме първокласен артикул, би трябвало да имаме добре стимулирани чиновници.
Как да ги мотивираме?
Една част от тази чиновници са от България, друга част от чужбина. Тук имаме един доста сериозен проблем тази година, че чиновниците от чужбина няма да дойдат в размера и в размера, в който го чакат работодателите.
Защо?
Причина за това е приемането ни в Шенген и недобрата подготвеност на страната да обработи всички претенденти, нарасналият напор, тъй като се трансформираха разпоредбите на издаване на визи. Ако допреди това с пълномощие можеха да си вземат визи за кратковременен престой, виза " С “ приказвам, сега би трябвало да се остави биометричен отпечатък. И това натовари системата.
По новите персонални документи, тъкмо по този начин. Т.е. със старите си персонални документи те не могат да дойдат…
Те могат, само че с цел да получат виза преди им трябваше едно пълномощие да се попълни и консулството, или консулските служби и посолствата обработваха документите. А в този момент сега е нужно да се остави биометричен отпечатък. Т.е. човек би трябвало на място да отиде, да се подреди на опашка, софтуерно време има. Говорехме с Външно министерство - те са изцяло наясно с цялата тази обстановка. И тук е моментът да похваля всички по веригата, тъй като и " Миграция “, и Агенция по заетостта, и Външното министерство, всички дават каквото могат. Явно този развой ще отнеме малко повече време, само че те са с ясното схващане, че би трябвало да се усили и щата, и работите места, и напорът ще е по-голям. За страдание обаче не е добра готовността първоначално, тъй като ни изненада събитието, докара до невъзможността да бъдат обработени всички искащи и съответните да дойдат по-късно в България, което натовари български чиновници, те започнаха да напущат и отвори една доста сериозна дупка.
Доколкото мога да проследявам обстановката сега, по думи на хотелиерите се възстановяват нещата, стартират да идват чужденци да оказват помощ, само че този въпрос е дълготраен и той е тематика на едно дълго разискване, тъй като в завършек на сметка отново споделям, с изключение на българските чиновници имаме и дирек, който са задгранични, които са към 30% от работещите в бранша, значително.
Да, да се върнем още малко към заплатите на работещите в бранша, споменахте готвач под 2 000 лв. няма. Диапазонът на заплатите сигурно е огромен и друг според от длъжността, която заемаш, според от позицията. Обаче какви са трендовете там? Запазват ли се заплатите на съответните позиции или не можем да приказваме за повишение?
Има повишение несъмнено, защото има дефицит. Принципът на стопанската система и когато нещо не доближава, цената му се покачва, когато нещо е допълнително, цената му пада. Това може да го съотнесем, въпреки и да звучи жестоко, към пазара на труда и дефицита на български готвачи, положителни готвачи, в действителност покачват цената на тези, които могат да работят и се оправят добре. Проблемът на туризма и сезонността: колкото и средства да взимаш за три месеца, ти мъчно може да живееш една година. А непрекъснато да се релокираш от София по морето, от морето пък в зимните курорти, пък след това в града откъдето идваш, или Пловдив, или град на местоживеене, то в един миг това доста натоварва един човек и той почва да си търси някоя по непрекъсната работа. Но неоспорим факт е, че има нарастване на заплатите, има завръщане на хотели, които не се занимават и не оферират услугата " All Inclusive “, което е хубаво, тъй като тогава моите наблюдения са и че качеството се покачва.
Когато не оферират тази услуга?
Да, тъй като там има малко по-индивидуално отношение към всеки един посетител.
Г-н Димитров, пред какви провокации е изправен през днешния ден туристическият отрасъл и бранш като цяло, в случай че можем да ги подредим?
Предизвикателство № 1 за мен е геополитическата неустойчивост и обстановка. Виждате, че ние сме безусловно в един сандвич от спорове - над нас Украйна, под нас Израел и това неимоверно оказва въздействие върху нашия бранш. България, и тук държа да го кажа напълно ясно и изрично, е безвредна страна, което неведнъж сме потвърдили. И тя е една страна, която може доста да предложи, тъй като при нас има доста разнообразни неща, освен море. Туризъм като кажете, хората си мислят море, не, в действителност балнео и СПА, исторически туризъм. И София, и Пловдив са топ дестинации заради историческия и културен туризъм. Хубаво е, когато приказваме за туризъм и рамката му, да приказваме за полети и съгласуваност. Защото пътищата, по които идват туристите също са проблем. Лесно ли идват? На КПП-та могат ли да ги обслужат бързо, имаме ли изобщо КПП-та. Ето, в Шенген, когато ни одобряват, дай Боже да е скоро, тотално ще премахнем КПП-та с Румъния, към Гърция, страните към нас.
Тоест, контролът тук е малко под въпрос, по този начин ли да ви разбирам?
Не контролът, туризмът обича облекчение на процесите, това значи, че колкото по-малко закъснение имаш по веригата на доставката на един артикул, толкоз по-лесно ще го доставиш. А несъмнено, в случай че чакаш 2 часа на границата да ти ревизират документите, изнервяш се. Много по-лесно ще е, в случай че непосредствено минаваш. И влизайки в Шенген пълноправно, уповавам се да стане скоро, това ще бъде извънредно потребно за нашия туризъм, най-малкото за гостите от Румъния или други страни, които с рейс или с кола, които идват до България. Това ще бъде и мощен сигнал за полетите. Когато се шумеше за така наречен полушенген, в който сме сега, аз бях песимистичен и съм го казвал при вас, по отношение на увеличение на полетните стратегии. Това няма по какъв начин да се случи идната година, приказвам за тази, тъй като те се вършат от тази година за идната. Тоест, в случай че имаме нарастване на полетите ще ги забележим следващата година. Аз чакам също и нараснал интерес в това направление. Облекчава се самият път на екскурзианта, само че тук е значимо, когато той кацне и мине без да го ревизират, без опашки, без нищо, багажът му да дойде бързо при него, с цел да може той да го вземе, а не да чака 3 часа за идване на куфари.
Много са нещата.
Следващ проблем, дано да не приказваме за проблеми, за предизвикателство да приказваме. Следващото предизвикателство, което можем да споменем, това е кадровата рецесия. И на страна като България, с демографски проблем и то доста изострен, всички ранглисти ги оглавяваме по понижаване на популацията, напълно обикновено е когато понижава популацията и се усилва броят на хотелите, задълбочава рецесията със сезонността, фрагментите ни също да нямат предпочитание да работят.
Имаше информация за разнообразни служащи, които ще идват от разнообразни страни.
Това несъмнено се случва. По данни на Агенцията по претовареност, където действително обработват огромна част от разрешителните, защото могат да подадат и в Миграция, и в организацията, според от престоя, а те се издават от Агенцията по заетостта, лавинообразно нарастват искащите да работят в България, което е хубаво, защото всеки един бизнес сега е опрян до стената - той няма чиновници. Това визира фабрики, предприятия, осведомителни организации. Общо взето хората търсят място, където да работят, което да е несъмнено, а фрагменти няма. На една публикация, в случай че преди идваха 100 индивида, към този момент идват двама-трима-петима. Реално това би помогнало на туризма ни. Тук въпросът обаче е какви фрагменти идват? Знаят ли те език? Подготвени ли са за нашия туристически бранш? Колко време ще стоят? Как идват, по какъв метод - дали остават, тъй като огромна част от служащите, които кацнат на летището, след 1-2 месеца работа в България, стартират да гледат към Западна Европа. Там са по-високи заплатите, тази по този начин мечтана шенгенска виза, която са получили им оказва помощ в чужбина.
Това е добре да се намерения дали може да бъде лимитирано, защото в един миг работодателят чака този служащ и той би желал да си извърши целият контракт тук, в България.
Но не може да разчита на него, в случай че това продължава по този начин. Друго предизвикателство?
Предизвикателство са бързо възходящите цени на питателните артикули, на силата и невъзможността ни директно да увеличим цената на нашата услуга. Тъй като в годините, някак си ние не съумяваме да наваксаме инфлацията и брандирането на дестинацията ни към момента е като налична дестинация. Ние нямаме толкоз високо добро име като Швейцария или Испания, дестинации, които са скъпи. Ние се борим с тази стигма доста години. Хубаво е, че се намираме сред две по-скъпи от нас дестинации, приказвам за Гърция и за Турция. Така че някак си би трябвало да намерим нашето място.
Някак си би трябвало да намерим и ще го намерим имам вяра, нашето място. Има ли обаче аргумент за рекалмата да се разшири за България и да бъде тя по-привлекателна за всички? Министърът на туризма Евтим Милошев, господин Димитров, съобщи, че “Младите хора ще играят основна роля в определянето на информационната и маркетингова тактика на туризма в България ". Той направи това изявление по време на Националната конференция “Модерните маркетинг, реклама и връзка - изборът на поколенията Y и Z ". Вие на какво мнение сте?
Щом го е споделил, господин Милошев има опит в промотирането на артикули, тъй че той най-вероятно го и мисли. Всъщност, въпросите пред рекламата на България, те са няколко. Единият е какво тъкмо желаеме, каква е нашата визия? Вторият е обвързван със тактиката ни. Ние какво желаеме да развием, с цел да го популяризираме? Третият е обвързван с какво притежаваме като дадености и посоката, в която се движи туризмът. И четвъртото нещо е по какъв начин и къде да го популяризираме? Безспорен факт е, че се трансформира напълно средата, към този момент всичко минава по цифрови канали, до момента в който преди имаше някъде каталози, които германци носеха, разглеждаха, избираха. В момента къси видеоклипове, прилагане на обществените мрежи имаме толкоз доста. Виждате по какъв начин един инфлуенсър, даже и в политиката, един инфлуенсър може да победи президент, когато направи акцията си на база обществени медии. Така че би трябвало да използваме всички принадлежности. Но с цел да сме сполучливи в това потребление, би трябвало да има явен фокус - какво тъкмо ние желаеме да създадем.
Като казахте доскоро цифровизация, някъде бях чела, че туризмът ни е аналогов и мъчно се цифровизира.
Безспорно. Самата ни идея за развиването на туризма е писана преди Коронавирус, а тогава беше напълно друго всичко. Знаете, че COVID толкова забърза дигитализацията, че катализира процеси, които се развиха във времето. Но ето, когато имаме една тактика знаем какво да популяризираме. Въпросът със средствата и финансите, аз неведнъж и при вас съм го казвал. Ние сме невидими, тъй като просто нямаме пари. Ние не можем да намерим нужните средства, които да изхарчим по транспарантен и ефикасен метод, тъй като по този начин би трябвало да се харчат всички средства, с цел да бъдем еквивалентни и равни на страните към нас. Направи се опит от предходния постоянен министър, тя сътвори една стратегия, за което е хубаво да я похвалим дамата, където благодарение на бизнеса, на база 50 на 50, дава 50% примерно бизнеса, или по-малка част - 40 примерно, страната доплаща 60% се вършат взаимно рекламни артикули. Това беше хубава концепция, дано да забележим по какъв начин ще проработи на база пристигналите туристи тази година. Но истината е, че ние имаме малко средства за реклама, към 18 милиона от които една огромна част отива за изложби и тържища, които ние посещаваме. А другата отива, към 7-8 милиона остава за медии, което е малко. Турците разполагат с 300 милиона, гърците и те имат сходен бюджет, в случай че не са го нараснали още.
Всичко е в ръцете на политиците?
Всичко е в ръцете на политиците и да приоритизират бранша, тъй като напълно обикновена сметка, аз съм икономист, в стопанската система нещата са ясни, те са цифри. Ако ние увеличим с 20 млн. лв. парите за реклама, само че ги харчим вярно, дейно.
Тоест, да станат 38 милиона?
Няма значение колко ще станат, приказваме примерно 10-20 милиона, колкото и да е, само че те да бъдат разчетени, да се изхарчат транспарантно и оправдано, дейно, ние ще вкараме извънредно доста средства в националния ни бюджет. Просто несиметрично ще ги вкараме, т.е. с малко средства и вложения ще успеем да вкараме доста средства в Брутният вътрешен продукт - и от Данък добавена стойност, и от осигуровки, и от налози, и от всичко. Затова е добре, политиците като си вършат платформи да седнат и да го помислят. Защото на никое място по света против 10-20 милиона за реклама в един бранш ти не можеш да изкараш 1 милиард, примерно. Това тук го има.
Споменахме политиците, знаем в каква политическа конюнктура са намираме сега, преди няколко месеца хотелиери, ресторантьори и всички сдружения, обединени в бранш “Туризъм " излязоха с отворено писмо до служебния министър-председател Димитър Главчев. В него те излагат целите, изложиха целите пред бранша и имаха молба, повече да не се вършат политически назначения в туризма, а единствено специалисти. Това ли е един от главните проблеми, съгласно вас, политическите назначения?
Първо, в сектора ни има рецесия на идентичността. Какво значи всички сдружения, в сектора има 214 НПО-та, като огромна част от хотелиерите, или ресторантьори, или туроператори, те не са показани на никое място, тъй като не членуват на никое място. Много е мъчно да се каже браншът кой е и по какъв начин приказва, с какъв глас. Една от концепциите, които имах аз, когато бях ръководител на Комисията по туризъм в Народното събрание, беше да направим една единна браншова конструкция, с цел да знаем с кого приказваме. Защото в този момент сега всеки един, който набере още 3-4 души основава браншова организация, Неправителствени организации, само че той може да го кръсти както желае и споделя “Ние приказваме от името на... " на кого? И това е огромният въпрос, тъкмо представителството на бизнеса в браншовите организации и до каква степен нещата, които те споделят и доколкото ги споделят касае целия бранш или дребна част от него. Винаги е добре да има специалисти като назначения, само че политиките се вършат от политици, в последна сметка. Затова най-хубавият вид е да има някакви комбинирани разновидности, в които имаме политик с експертен профил или специалист с политически профил. Защото в последна сметка, когато ти влизаш и искаш да защитиш пред народните представители своя проект за развиване на туризма, ти би трябвало да приказваш на техния език. Той може да е съвършено написан, само че в случай че не можеш да го обясниш на политиците, те не могат да го поддържат и няма да получиш надлежно резултат. Ако пък обаче си единствено политик и не можеш да вникнеш в дълбочина на казуса, ами в последна сметка експертизата е значима. Затова аз съм доста срещу тези всеобщи чистки на чиновници, когато се сменят партиите, тъй като в последна сметка, експертният капацитет е в министерството, той би трябвало да стои там и да служи на страната, а не на някакъв политик, който е пристигнал и е споделил “Сега ще слагаме от нашата партия хора ". Докато се обучат и станат специалисти - кои станат, кои не. Затова специалистите би трябвало да намират все по-добро възнаграждение и да бъдат позиционирани по министерства, тъй като те действително са гръбнака на този развой.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ