Областният управител на София чете наредбите както Кремъл евангелието
Илиана Славова
Тъкмо демократично мислещите българи откриха причина да се срамят малко по-малко от страхливата позиция на страната ни във връзка с Украйна и следващият проруски служител даде мотив за
още по-голям позор
Решението на Столичния общински съвет да се сложи върху постройката на общината украински байрак паралелно с българския и алея пред съветското посолство да носи името " Героите на Украйна ", направи България част от международната вълна на съпричастност към героизма на украинския народ. Същевременно беше планувано прилежащо парково пространство да носи името на съветския опозиционер Борис Немцов в символ на съпричастност към руснаците, борещи се народна власт. Има-няма две седмици по-късно неугледният и никому незнаен регионален шеф на София Иван Кючуков (издигнат на поста от Има Такъв Народ, родом от Самоковското село Марица, б.а.) реши да попари кълновете на управническо достолепие като се разгласи срещу.
Кючуков твърди, че решението е в несъгласие с „ една представена наредба за наименованията “, която съгласно него изисква името да е на персона, обвързвана с българската история или съдействала за историята на България.
А какво споделя в реалност Наредбата
за именуване и преименуване на общински обекти?
1. Казва, че се употребяват с преимущество (не задължително) имената на персони с извънреден принос за развиването на българското общество и столицата. Т.е. условието е целесъобразно и е чиста измама да се пояснява като забранително. Отделно от това, в случай че прочетем деликатно историята, ще забележим, че към половината от участниците в Руско-турската война през 1877/78 година да вземем за пример са украинци, само че това е обособена и дълга тематика.
2.Записано е също, че имената на общинските обекти може да са отдадени на „ хора, събития и достижения с принос за международното и националното развиване “. А белким през днешния ден украинският народ не пази интернационалния ред и демокрацията, изправяйки се против мракобесието на Кремъл? Нима това не е принос в международното развиване? Вероятно за симпатизантите на Путин не е.
3. Пише още, че при именуването се резервира „ връзката сред наименованията на улиците, булевардите, площадите и други обекти, утвърдили се като маркиращи топоними в региона “. Според регионалния шеф, „ неоспорим топоним е съветското посолство “ и не можело граничещ с него обект да се назовава „ Героите на Украйна “. Безспорен за кого – за Кремъл, за петата му колона, за софиянци, за българите? С оглед на арогантното отношение на дипломат Митрофанова, а и на плеяда нейни прародители „ топонимът “ е меко казано противоречив за публичното ни предвид на
похищението върху националното ни достолепие
Ако пък одобряваме „ топонима “ единствено като географска категория, наименованието „ Героите на Украйна “ не би трябвало да е проблем, тъй като приказваме за прилежащи страни.
4. В наредбата напълно ясно са изброени възбраните за потребление на имена и нито една от тях не е спънка да се приложи решението на общинския съвет.
Оказва се, че регионалният шеф чете наредбите както Кремъл евангелието.
Още по-несъстоятелно е обяснението на Кючуков за съпротивата му против издигането на украинския байрак върху постройката на Столичната община до момента в който трае войната на Русия против Украйна. По думите му, случаите, при които на социална постройка се слага непознат байрак са изброени в правилника за използване на Закона за държавния протокол. Само че правилникът третира само случаите, когато протоколът задължава институциите да повдигнат знамето на друга страна и не се занимава със обстановки отвън държавния протокол, нито постанова възбрана за слагане на задграничен байрак при проблеми, които не са разказани в правилника. Впрочем, на всички места по света има подобен протокол и парад и в никоя демократична страна това не се оказа спънка за слагането на украинския байрак в символ на взаимност. Дори пред Европейския парламент бяха издигнати украински флагове.
Разбира се, би било тъпо, в случай че причините по тематиката бъдат сведени до педантизъм, когато става дума за чудовищната експанзия против суверенна Украйна, безграничния подвиг на украинците и невижданата взаимност, която сплоти демократичния свят.
Буквоядството на чиновника Кючуков(малък човек, в превод от турски, б.а.) обаче е комфортно прикритие за обслужване на ползите на Кремъл. Не е необичайно, че регионалният шеф на столицата постъпва по този начин. Политическата мощ, която го издигна, още с основаването си се нарежда като присъдружна на президента Радев, за който Крим е съветски, натовските войски са нежелани, а Москва е фактор с определящо значение.
Тъкмо демократично мислещите българи откриха причина да се срамят малко по-малко от страхливата позиция на страната ни във връзка с Украйна и следващият проруски служител даде мотив за
още по-голям позор
Решението на Столичния общински съвет да се сложи върху постройката на общината украински байрак паралелно с българския и алея пред съветското посолство да носи името " Героите на Украйна ", направи България част от международната вълна на съпричастност към героизма на украинския народ. Същевременно беше планувано прилежащо парково пространство да носи името на съветския опозиционер Борис Немцов в символ на съпричастност към руснаците, борещи се народна власт. Има-няма две седмици по-късно неугледният и никому незнаен регионален шеф на София Иван Кючуков (издигнат на поста от Има Такъв Народ, родом от Самоковското село Марица, б.а.) реши да попари кълновете на управническо достолепие като се разгласи срещу.
Кючуков твърди, че решението е в несъгласие с „ една представена наредба за наименованията “, която съгласно него изисква името да е на персона, обвързвана с българската история или съдействала за историята на България.
А какво споделя в реалност Наредбата
за именуване и преименуване на общински обекти?
1. Казва, че се употребяват с преимущество (не задължително) имената на персони с извънреден принос за развиването на българското общество и столицата. Т.е. условието е целесъобразно и е чиста измама да се пояснява като забранително. Отделно от това, в случай че прочетем деликатно историята, ще забележим, че към половината от участниците в Руско-турската война през 1877/78 година да вземем за пример са украинци, само че това е обособена и дълга тематика.
2.Записано е също, че имената на общинските обекти може да са отдадени на „ хора, събития и достижения с принос за международното и националното развиване “. А белким през днешния ден украинският народ не пази интернационалния ред и демокрацията, изправяйки се против мракобесието на Кремъл? Нима това не е принос в международното развиване? Вероятно за симпатизантите на Путин не е.
3. Пише още, че при именуването се резервира „ връзката сред наименованията на улиците, булевардите, площадите и други обекти, утвърдили се като маркиращи топоними в региона “. Според регионалния шеф, „ неоспорим топоним е съветското посолство “ и не можело граничещ с него обект да се назовава „ Героите на Украйна “. Безспорен за кого – за Кремъл, за петата му колона, за софиянци, за българите? С оглед на арогантното отношение на дипломат Митрофанова, а и на плеяда нейни прародители „ топонимът “ е меко казано противоречив за публичното ни предвид на
похищението върху националното ни достолепие
Ако пък одобряваме „ топонима “ единствено като географска категория, наименованието „ Героите на Украйна “ не би трябвало да е проблем, тъй като приказваме за прилежащи страни.
4. В наредбата напълно ясно са изброени възбраните за потребление на имена и нито една от тях не е спънка да се приложи решението на общинския съвет.
Оказва се, че регионалният шеф чете наредбите както Кремъл евангелието.
Още по-несъстоятелно е обяснението на Кючуков за съпротивата му против издигането на украинския байрак върху постройката на Столичната община до момента в който трае войната на Русия против Украйна. По думите му, случаите, при които на социална постройка се слага непознат байрак са изброени в правилника за използване на Закона за държавния протокол. Само че правилникът третира само случаите, когато протоколът задължава институциите да повдигнат знамето на друга страна и не се занимава със обстановки отвън държавния протокол, нито постанова възбрана за слагане на задграничен байрак при проблеми, които не са разказани в правилника. Впрочем, на всички места по света има подобен протокол и парад и в никоя демократична страна това не се оказа спънка за слагането на украинския байрак в символ на взаимност. Дори пред Европейския парламент бяха издигнати украински флагове.
Разбира се, би било тъпо, в случай че причините по тематиката бъдат сведени до педантизъм, когато става дума за чудовищната експанзия против суверенна Украйна, безграничния подвиг на украинците и невижданата взаимност, която сплоти демократичния свят.
Буквоядството на чиновника Кючуков(малък човек, в превод от турски, б.а.) обаче е комфортно прикритие за обслужване на ползите на Кремъл. Не е необичайно, че регионалният шеф на столицата постъпва по този начин. Политическата мощ, която го издигна, още с основаването си се нарежда като присъдружна на президента Радев, за който Крим е съветски, натовските войски са нежелани, а Москва е фактор с определящо значение.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ