Докато феновете на „Левски“ гонят бесовете, властници угодничат пред Кремъл
Илиана Славова
Руската страна още веднъж си разрешава да размахва бухалка против български жители. Преди има-няма осем месеца разгласи за търсене журналиста Христо Грозев – тъй като разкрива мръсните секрети на Кремъл. Сега стартира наказателно произвеждане против почитателите на „ Левски “ – тъй като дръзнаха
да въстанат против историческата неистина,
че руската армия-окупаторка е освободителка и българите са ѝ задължени. Лъжа, овеществена с нелепия монумент на алената войска в центъра на София, който съгласно Москва е „ опозорен “ от българските почитатели. Били осъществени „ вандалски дейности “ – по този начин съветските управляващи назовават счупването на плочата с надписа, вменяващ на България благодарност към окупатора, и развалянето на противозаконния палатков лагер, защитаващ лъжата. Имперската безочливост на Русия обаче беше окрилена от изказването на регионалната шефка на София Вяра Тодева, която първа настоя да се търси „ наказателна и материална отговорност “ от причинителите на “вандалския акт “. Само какво
единодушие с Кремъл
Хайде да си уточним понятията. Вандалски акт е когато подпийнала компания реши да обърне кошчетата за отпадък в парка или да чупи просто по този начин, в безотговорен изблик на страсти и непотребна сила. Акцията на момчетата от „ Левски “ е митинг против отхвърли на управляващите да отстранен противозаконния палатков лагер. Срещу неналичието на воля да демонтират този монумент на лъжата и националното угодничество. Нито един руски боец не е умрял за „ свободата “ на България, през 1944 година страната ни е окупирана без пердах. Тук става дума за гражданска позиция, не за хулиганска необузданост. Щеше да е вандализъм в случай че бяха поругали законна институция, само че те направиха тъкмо противоположното – посегнаха на агитационен знак на страна, която ни разгласи за противник.
Защитиха достолепието на България
Правят го от години, настояването им за ремонт на Мемориала на окупаторската алена войска не е от през днешния ден. Това се назовава идея. Да, тяхната акция също не беше по разпоредбите на общината, само че когато управляващите отхвърлят да си правят работата, недоволните имат право на гражданско непокорство. Ако следваме линията на Вяра Тодева и съветските управляващи, несъмнено ще би трябвало да обявим Априлското въстание за терористичен акт, а Левски и Ботев за нарушители.
Впрочем, в случай че от Министерство на вътрешните работи си бяха свършили работата и бяха премахнали противозаконния палатков лагер, нямаше да се стигне до намесата на сините почитатели. И по какъв начин стана по този начин, че са арестувани последователи на „ Левски “, само че няма нито едно известие за задържан от палатковата агитка? Нима те не са извършители? Просто пият чай и пърхат с мигли? Явно Министерство на вътрешните работи продължава традицията да толерира проруски акции и да се отнася безпардонно с всяка гражданска демонстрация, ориентирана против МОЧА. На 9 май полицейските кордони осигуриха безспорен комфорт на противозаконното шествие на така наречен „ Безсмъртен полк “ (забранено от кмета Йорданка Фандъкова), само че пък изтикаха в ъгъла законния митинг против хибридното въздействие на Кремъл. Обградиха участниците, блокираха ги, третираха ги като евентуални нарушители, въпреки да не бяха посочили и намек за експанзия. Тогава момчетата, които през днешния ден назовават „ вандали “, скандираха името на героя ген. Иван Колев до момента в който русофилското шествие се кланяше на непозната окупаторска войска. Дни по-късно деятели на „ Възраждане “ заляха с алена багра Дома на Европа – никой не беше задържан. През май 2022 година полицията още веднъж осуети законна демонстрация пред МОЧА (в поддръжка на Украйна), само че разреши противозаконен проруски протест на „ Възраждане “. Стана процедура Министерство на вътрешните работи да
ползва двойни стандарти
и да неглижира отговорностите си. Калин Стоянов се оказа следващият вътрешен министър, който се огъва пред съветски ползи.На фона на хибридната война, водена от Кремъл против България.
Как може тогава да бъдат упреквани почитателите на „ Левски “, че са минали към по-радикална форма на митинг? От „ Възраждане “ даже си разрешиха да ги нарекат „ еничари “. В тази история има еничари, само че не са сините последователи. Еничари са тези (включително „ Възраждане “), които бранят окупационните знаци на страна, оповестила ни за противник.
Наведените пред Кремъл
Управниците, които нападат личните си жители, дръзнали да защитят националното ни достолепие от похищенията на Русия. Дава ли си сметка Вяра Тодева, че даде коз на Москва да преследва български родолюбци?
Руският следствен комитет разгласи, че ще предприеме дейности за определяне на самоличността „ на лицата, виновни за това закононарушение “ и че „ техните дейности ще бъдат подложени на наказателна и правна оценка ". Как ще постъпят виновните институции у нас, щом в единогласие с Кремъл третират почитателите на „ Левски “ като вандали, а регионалната шефка желае да им се търси наказателна отговорност? Ще оставят съветските управляващи да научат имената им? Ако го създадат, тези институции към този момент няма да са български.
Какво да се прави?
На първо място е редно
държавното управление да си спомни в името на какво беше основано
Определено не с цел да прави реверанси към Русия.
Калин Стоянов и Вяра Тодева би трябвало да си подадат оставките. Незабавно. Защото в конфликтна обстановка действаха в унисон с Москва, а не с националния ни интерес. Поемайки поста, министър Стоянов разгласи като свои цели пътните катастрофи, миграцията, противодействието на уличната престъпност и престъпността в дребните обитаеми места. Нито дума за подривната активност на Русия – знак, че няма подготвеност да се бори с нея, което и беше доказано от реакцията му във връзка с паметника.
Министерството на външните работи би трябвало да извика дипломат Елеонора Митрофанова и да изясни на Русия, че не може да преследва българи единствено тъй като отхвърлят имперските й искания. МОЧА е българска благосъстоятелност и обвързваните с него дейности са вътрешен въпрос. Това, че в миналото е подписан контракт за другарство с Съюз на съветските социалистически републики, засягащ и паметниците, не прави законни днешните искания на Москва. В него става дума костница, военно гробище и монументи на културата – окупаторският паметник не е нито едно от трите, а и текстът няма наложителен темперамент. От друга страна, Съюз на съветските социалистически републики към този момент не съществува и България има цялостното право да счита, че договорът е изгубил своята легитимност.
Във всеки случай, няма логичност Министерство на външните работи да излезе с публична реакция за уеб страницата „ Миротворец “, който е частно начинание и не заплашва никого, а да замълчи за наказателно гонене против българи от страна на Руската федерация. Още повече, „ Миротворец “ включва в своя лист на позора лица, служещи на ползите на Русия, не на България, с което по-скоро прави услуга на страната ни в противодействието против хибридните тактики на Кремъл.
Колкото до МОЧА, последните събития демонстрират, че единственото дейно решение е цялостното му унищожаване. Не да бъде изместен или трансформиран, а
да бъде погубен
Защото в случай че останат даже фрагменти от него, платени или умопомрачени кремълофили ще се пробват да върнат настоящето състояние, тъкмо както желаят да ни върнат в съветската сфера на въздействие. Ще го трансфорат в място на поклонение и вместо да се излекуваме, ще претърпяваме още веднъж и още веднъж стокхолмския си синдром. Вкореняван е с десетилетия и няма да бъде преодолян за година или две.
И не, няма да е посягане против историческата памет, тъй като в този паметник не е въплътена история, а нагла неистина.
Аргументът, че някои от скулптурните фигури имат художествена стойност, има известна легитимност. Но не в това е същността. МОЧА е в доста по-голяма степен пропагандно начинание и оръдие за покоряване на българите, в сравнение с изкуство. И е редно решението за ориста му да се вземе предвид на главната, а не на вторичната му функционалност. В Германия към момента е в действие закон, забраняващ директното потребление на съществени знаци от нацисткото минало, а представянето на пречупени кръстове е неразрешено – където и да било, по какъвто и да било метод. Трябва ли ние да пазим шпагина, който освен това е непознат знак?
В гнева си поради „ поругаването “ на МОЧА съветската пропагандистка Олга Скабеева съобщи, че „ България продължава да се трансформира в Украйна 2.0 ". Де да беше истина! Тогава от окупаторските монументи нямаше да има и камък върху камък. Имаме потребност от подобен катарзис. Да изгоним бесовете.
Руската страна още веднъж си разрешава да размахва бухалка против български жители. Преди има-няма осем месеца разгласи за търсене журналиста Христо Грозев – тъй като разкрива мръсните секрети на Кремъл. Сега стартира наказателно произвеждане против почитателите на „ Левски “ – тъй като дръзнаха
да въстанат против историческата неистина,
че руската армия-окупаторка е освободителка и българите са ѝ задължени. Лъжа, овеществена с нелепия монумент на алената войска в центъра на София, който съгласно Москва е „ опозорен “ от българските почитатели. Били осъществени „ вандалски дейности “ – по този начин съветските управляващи назовават счупването на плочата с надписа, вменяващ на България благодарност към окупатора, и развалянето на противозаконния палатков лагер, защитаващ лъжата. Имперската безочливост на Русия обаче беше окрилена от изказването на регионалната шефка на София Вяра Тодева, която първа настоя да се търси „ наказателна и материална отговорност “ от причинителите на “вандалския акт “. Само какво
единодушие с Кремъл
Хайде да си уточним понятията. Вандалски акт е когато подпийнала компания реши да обърне кошчетата за отпадък в парка или да чупи просто по този начин, в безотговорен изблик на страсти и непотребна сила. Акцията на момчетата от „ Левски “ е митинг против отхвърли на управляващите да отстранен противозаконния палатков лагер. Срещу неналичието на воля да демонтират този монумент на лъжата и националното угодничество. Нито един руски боец не е умрял за „ свободата “ на България, през 1944 година страната ни е окупирана без пердах. Тук става дума за гражданска позиция, не за хулиганска необузданост. Щеше да е вандализъм в случай че бяха поругали законна институция, само че те направиха тъкмо противоположното – посегнаха на агитационен знак на страна, която ни разгласи за противник.
Защитиха достолепието на България
Правят го от години, настояването им за ремонт на Мемориала на окупаторската алена войска не е от през днешния ден. Това се назовава идея. Да, тяхната акция също не беше по разпоредбите на общината, само че когато управляващите отхвърлят да си правят работата, недоволните имат право на гражданско непокорство. Ако следваме линията на Вяра Тодева и съветските управляващи, несъмнено ще би трябвало да обявим Априлското въстание за терористичен акт, а Левски и Ботев за нарушители.
Впрочем, в случай че от Министерство на вътрешните работи си бяха свършили работата и бяха премахнали противозаконния палатков лагер, нямаше да се стигне до намесата на сините почитатели. И по какъв начин стана по този начин, че са арестувани последователи на „ Левски “, само че няма нито едно известие за задържан от палатковата агитка? Нима те не са извършители? Просто пият чай и пърхат с мигли? Явно Министерство на вътрешните работи продължава традицията да толерира проруски акции и да се отнася безпардонно с всяка гражданска демонстрация, ориентирана против МОЧА. На 9 май полицейските кордони осигуриха безспорен комфорт на противозаконното шествие на така наречен „ Безсмъртен полк “ (забранено от кмета Йорданка Фандъкова), само че пък изтикаха в ъгъла законния митинг против хибридното въздействие на Кремъл. Обградиха участниците, блокираха ги, третираха ги като евентуални нарушители, въпреки да не бяха посочили и намек за експанзия. Тогава момчетата, които през днешния ден назовават „ вандали “, скандираха името на героя ген. Иван Колев до момента в който русофилското шествие се кланяше на непозната окупаторска войска. Дни по-късно деятели на „ Възраждане “ заляха с алена багра Дома на Европа – никой не беше задържан. През май 2022 година полицията още веднъж осуети законна демонстрация пред МОЧА (в поддръжка на Украйна), само че разреши противозаконен проруски протест на „ Възраждане “. Стана процедура Министерство на вътрешните работи да
ползва двойни стандарти
и да неглижира отговорностите си. Калин Стоянов се оказа следващият вътрешен министър, който се огъва пред съветски ползи.На фона на хибридната война, водена от Кремъл против България.
Как може тогава да бъдат упреквани почитателите на „ Левски “, че са минали към по-радикална форма на митинг? От „ Възраждане “ даже си разрешиха да ги нарекат „ еничари “. В тази история има еничари, само че не са сините последователи. Еничари са тези (включително „ Възраждане “), които бранят окупационните знаци на страна, оповестила ни за противник.
Наведените пред Кремъл
Управниците, които нападат личните си жители, дръзнали да защитят националното ни достолепие от похищенията на Русия. Дава ли си сметка Вяра Тодева, че даде коз на Москва да преследва български родолюбци?
Руският следствен комитет разгласи, че ще предприеме дейности за определяне на самоличността „ на лицата, виновни за това закононарушение “ и че „ техните дейности ще бъдат подложени на наказателна и правна оценка ". Как ще постъпят виновните институции у нас, щом в единогласие с Кремъл третират почитателите на „ Левски “ като вандали, а регионалната шефка желае да им се търси наказателна отговорност? Ще оставят съветските управляващи да научат имената им? Ако го създадат, тези институции към този момент няма да са български.
Какво да се прави?
На първо място е редно
държавното управление да си спомни в името на какво беше основано
Определено не с цел да прави реверанси към Русия.
Калин Стоянов и Вяра Тодева би трябвало да си подадат оставките. Незабавно. Защото в конфликтна обстановка действаха в унисон с Москва, а не с националния ни интерес. Поемайки поста, министър Стоянов разгласи като свои цели пътните катастрофи, миграцията, противодействието на уличната престъпност и престъпността в дребните обитаеми места. Нито дума за подривната активност на Русия – знак, че няма подготвеност да се бори с нея, което и беше доказано от реакцията му във връзка с паметника.
Министерството на външните работи би трябвало да извика дипломат Елеонора Митрофанова и да изясни на Русия, че не може да преследва българи единствено тъй като отхвърлят имперските й искания. МОЧА е българска благосъстоятелност и обвързваните с него дейности са вътрешен въпрос. Това, че в миналото е подписан контракт за другарство с Съюз на съветските социалистически републики, засягащ и паметниците, не прави законни днешните искания на Москва. В него става дума костница, военно гробище и монументи на културата – окупаторският паметник не е нито едно от трите, а и текстът няма наложителен темперамент. От друга страна, Съюз на съветските социалистически републики към този момент не съществува и България има цялостното право да счита, че договорът е изгубил своята легитимност.
Във всеки случай, няма логичност Министерство на външните работи да излезе с публична реакция за уеб страницата „ Миротворец “, който е частно начинание и не заплашва никого, а да замълчи за наказателно гонене против българи от страна на Руската федерация. Още повече, „ Миротворец “ включва в своя лист на позора лица, служещи на ползите на Русия, не на България, с което по-скоро прави услуга на страната ни в противодействието против хибридните тактики на Кремъл.
Колкото до МОЧА, последните събития демонстрират, че единственото дейно решение е цялостното му унищожаване. Не да бъде изместен или трансформиран, а
да бъде погубен
Защото в случай че останат даже фрагменти от него, платени или умопомрачени кремълофили ще се пробват да върнат настоящето състояние, тъкмо както желаят да ни върнат в съветската сфера на въздействие. Ще го трансфорат в място на поклонение и вместо да се излекуваме, ще претърпяваме още веднъж и още веднъж стокхолмския си синдром. Вкореняван е с десетилетия и няма да бъде преодолян за година или две.
И не, няма да е посягане против историческата памет, тъй като в този паметник не е въплътена история, а нагла неистина.
Аргументът, че някои от скулптурните фигури имат художествена стойност, има известна легитимност. Но не в това е същността. МОЧА е в доста по-голяма степен пропагандно начинание и оръдие за покоряване на българите, в сравнение с изкуство. И е редно решението за ориста му да се вземе предвид на главната, а не на вторичната му функционалност. В Германия към момента е в действие закон, забраняващ директното потребление на съществени знаци от нацисткото минало, а представянето на пречупени кръстове е неразрешено – където и да било, по какъвто и да било метод. Трябва ли ние да пазим шпагина, който освен това е непознат знак?
В гнева си поради „ поругаването “ на МОЧА съветската пропагандистка Олга Скабеева съобщи, че „ България продължава да се трансформира в Украйна 2.0 ". Де да беше истина! Тогава от окупаторските монументи нямаше да има и камък върху камък. Имаме потребност от подобен катарзис. Да изгоним бесовете.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ