Няма отговор - кои български земи би отстъпил Радев, за да има мир с Русия
Илиана Славова
На Румен Радев доста му се желае да не го беше сполетявало фиаското с измъченото манифестиране на съветска агитация пред президента на Украйна Володимир Зеленски. Още повече, че това стана пред очите на цяла България и на света.
На уеб страницата на президентството няма и дума за това, че двамата са водили диалог. Публикувани са извадки от
словесната констипация на Радев и нито ред от Зеленски
Нито запетайка. Сякаш е имало монолог на така наречен български президент, а гостът е изгубил подарък слово. Всъщност видяхме, че беше противоположното – тотално предимство на Зеленски в причини и сладкодумство. Но на уеб страницата няма и видео. Радев може да редактира своята виртуална кутийка съгласно прищевките на егото си, само че прелестно знае, че не може да направи същото с действителността.
И това не му дава покой. И е гневен на държавното управление, което предложения украинския президент. На четвъртия ден от визитата на Зеленски държавният ни глава прибегна до обществено назидаване на кабинета пред медиите. Като не може да заличи станалото, най-малко да откри провинен и да го накаже. Как по този начин министрите са си разрешили сходна покана без неговото единодушие? Правителството да съблюдава " обикновените правила на протокола " и " в бъдеще такива мероприятия да бъдат съгласувани " с височайшата му персона.
Той в никакъв случай не отказвал да одобри президент по негово гледище. Но Зеленски не пристигна у нас по свое гледище. Нима Радев щеше да одобри концепцията на държавното управление за тази аудиенция – индивидът, който счита Крим за съветски, отхвърля военна помощ за Украйна и приказва в един глас с Кремъл? Едва ли. А може би в неговия сюжет украинският президент трябваше да упорства, да моли да бъде признат? Защо да го прави? За велики демокрации като Съединени американски щати, Англия, Германия, Франция беше чест да посрещнат Володимир Зеленски – с аплодисменти. Парламентаристите в Конгреса на Съединени американски щати му станаха толкоз пъти на крайници, че се отказахме да ги броим. Лидерите на демократичния свят му оказват почести, само че
за Румен Радев визитата му е проблем
Обяснява, че най-лесно би било да откаже срещата „ в тази обстановка “, само че нямало да е „ добър сигнал за България, изключително за 300 000 българи в Украйна ". Но в случай че действително се интересуваше от тези българи, доста от които водят война в редовете на украинската войска, с цел да защитят страната си, щеше да попита Зеленски с какво България може да помогне за възстановяване на ситуацията им вместо да повтаря пропагандните клишета на агресора. В окупираните региони също има българи – в случай че ориста им го вълнуваше, можеше да призове Путин да изтегли съветските войски, с цел да могат те да живеят спокойно. Радев обаче не прави нищо сходно.
Очевидно е воден не от грижа за българите в Украйна, а от съзнанието, че в случай че бе отказал срещата, това би го трансформирало в
парий на интернационалното поле
И евентуално не си е представял, че демагогията му ще катастрофира чак толкоз тежко при конфликта с причините на Зеленски.
Всъщност казусът на Радев с тази аудиенция въобще не е от протоколно, а от същностно естество. Ако не беше срещу всъщност, протоколът на вътрешно равнище нямаше да бъде драма на фона на историческите мащаби на събитието. Реалната причина за неговата изнервеност е превъзходството на Зеленски като водач и персона – той завоюва възхищението на света, до момента в който Радев изначално одобри унизителната роля на кремълски клакьор. И знае, че му остава само да мимикрира, тъй като не може да се бори против причините на истината, нито да отговори на въпросите на украинския водач.
Още отеква като пестник въпросът на Зеленски: „ Какво ще извършите, в случай че се окажете на мое място, ще кажете: Путин, вземай български територии? “
Отеква оглушително в обществените мрежи, където хората упорстват да знаят, в случай че Русия ни нападне, кои български земи би отстъпил Радев, с цел да има мир – според „ рецептата “, която предложи на украинския президент.
Отеква и в непознатите медии, за които позорът на държавния ни глава не остана загадка – още една причина за гневната му реакция. В интернационален проект позитивни мнения имаше единствено в Русия, където думите му пред Зеленски бяха необятно отразени. Там украинският президент беше обруган, а героичният ореол беше приписан на Радев. Адмирира го само страната, която разгласи България за „ неприятелска страна “ – още един удар по имиджа му на президент.
Унижението, което Румен Радев самичък си аргументи, няма по какъв начин да бъде заличено, нито забравено. Но можеше най-малко да не ескалира. Точката можеше да бъде сложена в мига, в който Зеленски си потегли от президентството. Но не, президентът реши да тушира усещането посредством назидаване на държавното управление. При това поради деяние, с което България беше оправдана пред света. Така Радев единствено разшири мащабите на личния си срам.
На Румен Радев доста му се желае да не го беше сполетявало фиаското с измъченото манифестиране на съветска агитация пред президента на Украйна Володимир Зеленски. Още повече, че това стана пред очите на цяла България и на света.
На уеб страницата на президентството няма и дума за това, че двамата са водили диалог. Публикувани са извадки от
словесната констипация на Радев и нито ред от Зеленски
Нито запетайка. Сякаш е имало монолог на така наречен български президент, а гостът е изгубил подарък слово. Всъщност видяхме, че беше противоположното – тотално предимство на Зеленски в причини и сладкодумство. Но на уеб страницата няма и видео. Радев може да редактира своята виртуална кутийка съгласно прищевките на егото си, само че прелестно знае, че не може да направи същото с действителността.
И това не му дава покой. И е гневен на държавното управление, което предложения украинския президент. На четвъртия ден от визитата на Зеленски държавният ни глава прибегна до обществено назидаване на кабинета пред медиите. Като не може да заличи станалото, най-малко да откри провинен и да го накаже. Как по този начин министрите са си разрешили сходна покана без неговото единодушие? Правителството да съблюдава " обикновените правила на протокола " и " в бъдеще такива мероприятия да бъдат съгласувани " с височайшата му персона.
Той в никакъв случай не отказвал да одобри президент по негово гледище. Но Зеленски не пристигна у нас по свое гледище. Нима Радев щеше да одобри концепцията на държавното управление за тази аудиенция – индивидът, който счита Крим за съветски, отхвърля военна помощ за Украйна и приказва в един глас с Кремъл? Едва ли. А може би в неговия сюжет украинският президент трябваше да упорства, да моли да бъде признат? Защо да го прави? За велики демокрации като Съединени американски щати, Англия, Германия, Франция беше чест да посрещнат Володимир Зеленски – с аплодисменти. Парламентаристите в Конгреса на Съединени американски щати му станаха толкоз пъти на крайници, че се отказахме да ги броим. Лидерите на демократичния свят му оказват почести, само че
за Румен Радев визитата му е проблем
Обяснява, че най-лесно би било да откаже срещата „ в тази обстановка “, само че нямало да е „ добър сигнал за България, изключително за 300 000 българи в Украйна ". Но в случай че действително се интересуваше от тези българи, доста от които водят война в редовете на украинската войска, с цел да защитят страната си, щеше да попита Зеленски с какво България може да помогне за възстановяване на ситуацията им вместо да повтаря пропагандните клишета на агресора. В окупираните региони също има българи – в случай че ориста им го вълнуваше, можеше да призове Путин да изтегли съветските войски, с цел да могат те да живеят спокойно. Радев обаче не прави нищо сходно.
Очевидно е воден не от грижа за българите в Украйна, а от съзнанието, че в случай че бе отказал срещата, това би го трансформирало в
парий на интернационалното поле
И евентуално не си е представял, че демагогията му ще катастрофира чак толкоз тежко при конфликта с причините на Зеленски.
Всъщност казусът на Радев с тази аудиенция въобще не е от протоколно, а от същностно естество. Ако не беше срещу всъщност, протоколът на вътрешно равнище нямаше да бъде драма на фона на историческите мащаби на събитието. Реалната причина за неговата изнервеност е превъзходството на Зеленски като водач и персона – той завоюва възхищението на света, до момента в който Радев изначално одобри унизителната роля на кремълски клакьор. И знае, че му остава само да мимикрира, тъй като не може да се бори против причините на истината, нито да отговори на въпросите на украинския водач.
Още отеква като пестник въпросът на Зеленски: „ Какво ще извършите, в случай че се окажете на мое място, ще кажете: Путин, вземай български територии? “
Отеква оглушително в обществените мрежи, където хората упорстват да знаят, в случай че Русия ни нападне, кои български земи би отстъпил Радев, с цел да има мир – според „ рецептата “, която предложи на украинския президент.
Отеква и в непознатите медии, за които позорът на държавния ни глава не остана загадка – още една причина за гневната му реакция. В интернационален проект позитивни мнения имаше единствено в Русия, където думите му пред Зеленски бяха необятно отразени. Там украинският президент беше обруган, а героичният ореол беше приписан на Радев. Адмирира го само страната, която разгласи България за „ неприятелска страна “ – още един удар по имиджа му на президент.
Унижението, което Румен Радев самичък си аргументи, няма по какъв начин да бъде заличено, нито забравено. Но можеше най-малко да не ескалира. Точката можеше да бъде сложена в мига, в който Зеленски си потегли от президентството. Но не, президентът реши да тушира усещането посредством назидаване на държавното управление. При това поради деяние, с което България беше оправдана пред света. Така Радев единствено разшири мащабите на личния си срам.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ