Родопите нямат нужда от патриотичен кич по руски маниер
Илиана Славова
Хайде да си представим България друга. С работещи институции. С повече правдивост. С уредени градове и села. С съвременно опазване на здравето. С съответно обучение. Да си представим българската история, изчистена от кремълската митология. Българската нация - излекувана от насадения стокхолмски синдром, вменяващ поклонение пред злокобна империя, опакована като „ освободителка “. Без токсичните мрежи на Кремъл, оплели стопанската система, политиката, публичния ни живот. Да си представим надеждна страна, която хората не напущат, с цел да търсят избавление в чужбина. Държава, която цени своята просвета. Достоен и кардинален сътрудник на интернационалното поле.
Това са
знаците на националното достолепие
Ако имахме всичко това, дали на някого щеше да му хрумне да забоде в хилядолетната гръд на Родопите 111-метров стълб и да провеси от него националния байрак? Виждали ли сте сходни приумици в естествена европейска страна? Наскоро Русия инсталира три сходни пилона във Финския залив, по 175 (!) метра, с три разнообразни флага – настоящето съветско знаме, това на Съветския съюз и флага на тогавашната съветска империя. Само че Русия не е естествена страна и е все по-малко европейска. И все пак гигантоманската проява на великодържавие беше удостоена с подобаваща доза сарказъм* от малцинството сериозно мислещи руснаци.
Психиатърът доктор Любомир Канов дефинира този тип увлечения като демонстрация на инфантилност: " Има един психически закон, че ниското желае да бъде високо. Това се базира върху желанието да бъдеш там, където не можеш да бъдеш. В този смисъл детски хора, че и цели нации, изпадат в псевдо патриотична възбуда… “. Според него, по-деликатните знаци на национално достолепие, „ изразяващи се в изкуство и достижения в действителната просвета, имат по-съществено значение за възвеличаване на душата на българина и за сливане към високо културни стойности, а не към високи пилони “.
Ако обаче
грандоманските хрумвания са опит за компенсиране на съществуващи дефицити,
то те са единствено обезболяващо средство, не и лекарство.
Един от причините за слагане на пилона при връх Рожен е отдаването на респект към освободителите на Родопите от турска власт – след извънредно тежки сражения на българската войска по време на Балканската война, през 1912 година към България са присъединени Кърджалийско и земите на юг от Рожен в Смолянско. 21-и Средногорски полк с пълководец полковник Владимир Серафимов прави военен героизъм, който остава в историята като „ Родопската Шипка “. Средногорци удържат своите позиции против войската на Явер паша, която ги превъзхожда четирикратно по бройка, и по този начин избавят от разгром преди малко освободените села в Смолянско. Кърджали и Източните Родопи са освободени от Хасковския отряд, предвождан от военачалник Васил Делов.
Освободителите на Родопите абсолютно заслужават нашето поклонение, само че същинската респект към паметта им е да носим пламъка на тяхната жертвоготовност. Тя не се показва във височината на пилона и квадратурата на знамето. Днес не се постанова да умираме по бойните полета, само че всякога когато избираме вярното пред лесното, ние почитаме своите герои. Всекидневното персонално изпитание е доста повече от еднократен веществен жест.
Впрочем, Роженският събор, който също е намесен в плана за издигане на пилона, води началото си от хиляди персонални ориси. Преди освобождението на Родопите тук е прекосявала държавната граница – доста фамилии остават разграничени от двете й страни. Идеята за събора идва от потребността им да поддържат връзка между тях. Той се организира за първи път през 1898 година по самодейност на отец Ангел Инджов-Комитата, който е родом от останалото след Освобождението под османска власт село Соколовци. Традицията е обновена през 1961 година, когато се организира родопски събор-надпяване с присъединяване на 500 реализатори. В него вземат участие оркестърът „ 100 каба гайди “, както и малко познатите тогава изпълнителки на родопски песни Валя Балканска, Христина Лютова, Надежда Хвойнева, Бойка Присадова, които по-късно популяризират България по света. Който е чувал каба гайдите и неповторимите гласове на Родопите в тяхната естествена среда знае за каква магия става дума. Ако събраните за пилона средства бъдат дадени за съхраняването на достоверното музикално завещание на района, това ще извиси националния ни дух несравнимо повече от кол, забоден в поляната.
Междувременно във Facebook се роди още една концепция – с тази сума или с част от нея да се направи подаяние на Националната астрономическа обсерватория „ Рожен “, която от години е с нищожно финансиране и е на ръба на оцеляването. В нея работят висококвалифицирани учени с интернационален принос в астрономията, тук се образоват студенти. Трите телескопа на обсерваторията „ виждат “ в дълбокия космос, на дистанции от милиони светлинни години – звезди, мъглявини, галактики… Несъпоставимо е със 111-те метра желязо, нали?
Родопите нямат потребност от родолюбив кич
Имат потребност все по този начин да виждат в звездния безспир и да омагьосват със своята музика.
* Коментар на съветския публицист и журналист Алексей Лушников за патологията на държавните знаци - материалът е оповестен на уеб страницата Каспаров.ru:
ГИГАНТИЗЪМ
Винаги съм казвал – следете знаците на епохата. Наблюдавайте семиотиката на нашего времени. В понеделник в Санкт Петербург провесиха три флага. Не просто знамена.
„ Газпром “ построи във Финския залив три специфични огромни острова. На тях през последните няколко години измайсториха три циклопски пилона. Височината на всеки от тях е 175 метра. Размерите на флаговете са 60 на 40 метра. Теглото на плата е близо половин звук за всяко от знамената. Като цяло всичко е в духа на мизерния агитпроп и е с чудовищни размери. Точно както става във всяка умираща империя.
Но! Главното е друго. Това са самите знамена. Първият е на Русия – ясно за какво. Вторият – не, не е на Петербург, а на Съюз на съветските социалистически републики. Третият – тук става напълно смешно – е на съветската империя. Моля? Яко!
Получи се същински монумент на последователността на умиращите столетия. Санкт Петербург зададе знаците на трите разпада на империята. Последният е финален. С пилони.
Както писа Юрий Юлианович, " …С сетен огън догаря епохата и ние гледаме сенките и светлината… "
Много скоро елементарното знаме на Ингерманландия ще виси на всеки почтен петербургски балкон. Малко остана.
Б. ред: Ингерманландия е област в северозападната част на Русия, граничеща с Швеция, опустошавана от войни. Тя е била шведска и естонска територия, имала е интервал на суверенитет като Република Северна Ингрия. Флагът на Ингерманландия прилича шведския, като местата на жълтото и синьото са разменени.
Хайде да си представим България друга. С работещи институции. С повече правдивост. С уредени градове и села. С съвременно опазване на здравето. С съответно обучение. Да си представим българската история, изчистена от кремълската митология. Българската нация - излекувана от насадения стокхолмски синдром, вменяващ поклонение пред злокобна империя, опакована като „ освободителка “. Без токсичните мрежи на Кремъл, оплели стопанската система, политиката, публичния ни живот. Да си представим надеждна страна, която хората не напущат, с цел да търсят избавление в чужбина. Държава, която цени своята просвета. Достоен и кардинален сътрудник на интернационалното поле.
Това са
знаците на националното достолепие
Ако имахме всичко това, дали на някого щеше да му хрумне да забоде в хилядолетната гръд на Родопите 111-метров стълб и да провеси от него националния байрак? Виждали ли сте сходни приумици в естествена европейска страна? Наскоро Русия инсталира три сходни пилона във Финския залив, по 175 (!) метра, с три разнообразни флага – настоящето съветско знаме, това на Съветския съюз и флага на тогавашната съветска империя. Само че Русия не е естествена страна и е все по-малко европейска. И все пак гигантоманската проява на великодържавие беше удостоена с подобаваща доза сарказъм* от малцинството сериозно мислещи руснаци.
Психиатърът доктор Любомир Канов дефинира този тип увлечения като демонстрация на инфантилност: " Има един психически закон, че ниското желае да бъде високо. Това се базира върху желанието да бъдеш там, където не можеш да бъдеш. В този смисъл детски хора, че и цели нации, изпадат в псевдо патриотична възбуда… “. Според него, по-деликатните знаци на национално достолепие, „ изразяващи се в изкуство и достижения в действителната просвета, имат по-съществено значение за възвеличаване на душата на българина и за сливане към високо културни стойности, а не към високи пилони “.
Ако обаче
грандоманските хрумвания са опит за компенсиране на съществуващи дефицити,
то те са единствено обезболяващо средство, не и лекарство.
Един от причините за слагане на пилона при връх Рожен е отдаването на респект към освободителите на Родопите от турска власт – след извънредно тежки сражения на българската войска по време на Балканската война, през 1912 година към България са присъединени Кърджалийско и земите на юг от Рожен в Смолянско. 21-и Средногорски полк с пълководец полковник Владимир Серафимов прави военен героизъм, който остава в историята като „ Родопската Шипка “. Средногорци удържат своите позиции против войската на Явер паша, която ги превъзхожда четирикратно по бройка, и по този начин избавят от разгром преди малко освободените села в Смолянско. Кърджали и Източните Родопи са освободени от Хасковския отряд, предвождан от военачалник Васил Делов.
Освободителите на Родопите абсолютно заслужават нашето поклонение, само че същинската респект към паметта им е да носим пламъка на тяхната жертвоготовност. Тя не се показва във височината на пилона и квадратурата на знамето. Днес не се постанова да умираме по бойните полета, само че всякога когато избираме вярното пред лесното, ние почитаме своите герои. Всекидневното персонално изпитание е доста повече от еднократен веществен жест.
Впрочем, Роженският събор, който също е намесен в плана за издигане на пилона, води началото си от хиляди персонални ориси. Преди освобождението на Родопите тук е прекосявала държавната граница – доста фамилии остават разграничени от двете й страни. Идеята за събора идва от потребността им да поддържат връзка между тях. Той се организира за първи път през 1898 година по самодейност на отец Ангел Инджов-Комитата, който е родом от останалото след Освобождението под османска власт село Соколовци. Традицията е обновена през 1961 година, когато се организира родопски събор-надпяване с присъединяване на 500 реализатори. В него вземат участие оркестърът „ 100 каба гайди “, както и малко познатите тогава изпълнителки на родопски песни Валя Балканска, Христина Лютова, Надежда Хвойнева, Бойка Присадова, които по-късно популяризират България по света. Който е чувал каба гайдите и неповторимите гласове на Родопите в тяхната естествена среда знае за каква магия става дума. Ако събраните за пилона средства бъдат дадени за съхраняването на достоверното музикално завещание на района, това ще извиси националния ни дух несравнимо повече от кол, забоден в поляната.
Междувременно във Facebook се роди още една концепция – с тази сума или с част от нея да се направи подаяние на Националната астрономическа обсерватория „ Рожен “, която от години е с нищожно финансиране и е на ръба на оцеляването. В нея работят висококвалифицирани учени с интернационален принос в астрономията, тук се образоват студенти. Трите телескопа на обсерваторията „ виждат “ в дълбокия космос, на дистанции от милиони светлинни години – звезди, мъглявини, галактики… Несъпоставимо е със 111-те метра желязо, нали?
Родопите нямат потребност от родолюбив кич
Имат потребност все по този начин да виждат в звездния безспир и да омагьосват със своята музика.
* Коментар на съветския публицист и журналист Алексей Лушников за патологията на държавните знаци - материалът е оповестен на уеб страницата Каспаров.ru:
ГИГАНТИЗЪМ
Винаги съм казвал – следете знаците на епохата. Наблюдавайте семиотиката на нашего времени. В понеделник в Санкт Петербург провесиха три флага. Не просто знамена.
„ Газпром “ построи във Финския залив три специфични огромни острова. На тях през последните няколко години измайсториха три циклопски пилона. Височината на всеки от тях е 175 метра. Размерите на флаговете са 60 на 40 метра. Теглото на плата е близо половин звук за всяко от знамената. Като цяло всичко е в духа на мизерния агитпроп и е с чудовищни размери. Точно както става във всяка умираща империя.
Но! Главното е друго. Това са самите знамена. Първият е на Русия – ясно за какво. Вторият – не, не е на Петербург, а на Съюз на съветските социалистически републики. Третият – тук става напълно смешно – е на съветската империя. Моля? Яко!
Получи се същински монумент на последователността на умиращите столетия. Санкт Петербург зададе знаците на трите разпада на империята. Последният е финален. С пилони.
Както писа Юрий Юлианович, " …С сетен огън догаря епохата и ние гледаме сенките и светлината… "
Много скоро елементарното знаме на Ингерманландия ще виси на всеки почтен петербургски балкон. Малко остана.
Б. ред: Ингерманландия е област в северозападната част на Русия, граничеща с Швеция, опустошавана от войни. Тя е била шведска и естонска територия, имала е интервал на суверенитет като Република Северна Ингрия. Флагът на Ингерманландия прилича шведския, като местата на жълтото и синьото са разменени.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ