Славянинът от Славяново верен към руския прочит на 24 май и славянския ни произход
Илиана Славова
Днес е ден, в който българският дух би трябвало да ликува. Заради писмеността, която откри дом в България и сътвори цивилизация. За това, че пренесохме през вековете буквите и словото, които ни дефинират като народ.
Ще можем в действителност да отдадем дължимото на празника когато го освободим от всеки
опит за политическа приложимост
От аспирациите на Русия да го присвои, с цел да наложи славянофилството като оръдие на имперските си упоритости. Или от устрема безусловно да потвърждаваме, че майката на светите братя Кирил и Методий е била „ славянка “. За последното няма научни доказателства – единствено услужливи догадки, още веднъж работещи за славянофилската митология под формата на изопачен национализъм.
Десетилетия наред ни внушаваха, че честваме „ славянската книжовност ", а „ българската култура и просвета “ се третираха като производно на някакъв общославянски феномен. В реалност Кирил и Методий основават глаголическата писменост с съответен адрес – Великоморавия. Техният възпитаник Климент Охридски, който на собствен ред основава кирилицата, също влага в нея съответно предопределение – тя е за българите и е съобразена с българската фонетика. Никой от тях не основава писменост „ за славяните “ въобще. Към IX век праславянският език към този момент е претърпял своя разпад, по тази причина тогава не може да се приказва за общ „ славянски език “, както по-късно не може да става дума „ славянска книжнина “ като събитие, лишено от народностна еднаквост.
Учениците на Кирил и Методий, които идват в България – Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд, както и техните възпитаници в българските земи основават книжнина на старобългарски език. Със съответните фонетични и лексикални особености, отличаващи го от близкородствените езици. Факт е, че по-късно, с разпространяването на книжнината оттатък границите на България, той става богословски език в други страни и до през днешния ден се употребява в църковните служби. В опит да отхвърли българския темперамент на тази книжнина и на нейния език, съветската езиковедска школа го назовава „ църковнославянски “. По същата логичност латинският език несъмнено би трябвало да се назовава „ църковнозападноевропейски “ предвид на ролята му в богослужението, само че нищо такова не се случва. Не единствено поради явната безсмислица на сходна концепция, само че и евентуално тъй като латинският не се приказва от народ, изравен на пътя на съветските имперски упоритости.
През 2020 година Народното събрание най-сетне реши да върне българската еднаквост на празника 24 май и съвсем съумя. Предложението той да се назовава " Ден на българската книжовност, култура и просвета " бе отхвърлено от Българска социалистическа партия и бе признат компромисният вид " Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност ". С аргумента да не се принизи „ общославянската значителност на кирилицата “. А белким общоевропейската значителност на латиницата се принизява от това, че не се чества „ латинската книжовност “? А и кирилицата е заимствана освен от славянски страни, монголците също са я приели за своя писменост. На за Българска социалистическа партия явно са значими единствено славяните, тъй като
по този начин споделя Москва
Ден преди днешния празник, при посрещането на мощите на св. св. Кирил и Методий в храма „ Св. Неделя “, президентът Румен Радев даде и своя принос в тази линия. С самоувереност съобщи, че България е „ първата славянска страна “(виж, б.а.), на която мощите са предоставени за поклонение. Ако оставим настрани примитивността на концепцията поклонението да се възприема като съревнование, в което някой е първи пред останалите, с декларирането на България като „ славянска страна “ Радев за следващ път сподели
угодливост към съветския прочит на 24 май
Тук даже не става дума за научните доказателства, че генетично българите се разграничават от славянските нации, приказваме за правото да честваме националната си културна еднаквост, без да я размиваме в непознати имперски доктрини. Да загатваме ли вялото полунавеждане на вицепрезидента Йотова над ръката на водещия службата свещеник Поликарп – какъв знак е то спрямо ниското й коленичене в полите на съветския патриарх Кирил при визитата му преди четири години? Все същото поклонение пред демонстрацията на съветските имперски искания, както при шефа й Радев.
Този срам ще преследва Йотова и в отвъдното
Когато обществото ни се отърси от сходни жестове на угодничество, както и от безпочвеното патриотарство, ще можем да честваме същински. Достойнството е въпрос на избор.
Нямаме потребност от кръвно роднинство със светите братя Кирил и Методий, с цел да сме духовни приемници и продължители на великото им изпитание да основат книжовност. Нека го кажем на глас – те са синове на византийската просвета и имаме силата да го признаем. Те прекрачиха границите на Византия и
трансформираха културния образ на Европа – в това е тяхното великолепие
Духовната им рожба – глаголицата, не устоя на времето, само че техният възпитаник Климент взе от пламъка, който възпламениха, и сътвори нова писменост – българска. Предците ни сътвориха с нея книжнина и я споделиха с други нации, което не я прави по-малко българска. Тези нации на собствен ред сътвориха книжнина и тя принадлежи на самите тях. Споделяли сме и свои книжовници като Григорий Цамблак и Киприян, само че това не анулира културната еднаквост на украинците или на руснаците. Няма обща „ славянска словесност “, всяка просвета носи своя дух. Нашият е български.
Върви, народе възродени!
Днес е ден, в който българският дух би трябвало да ликува. Заради писмеността, която откри дом в България и сътвори цивилизация. За това, че пренесохме през вековете буквите и словото, които ни дефинират като народ.
Ще можем в действителност да отдадем дължимото на празника когато го освободим от всеки
опит за политическа приложимост
От аспирациите на Русия да го присвои, с цел да наложи славянофилството като оръдие на имперските си упоритости. Или от устрема безусловно да потвърждаваме, че майката на светите братя Кирил и Методий е била „ славянка “. За последното няма научни доказателства – единствено услужливи догадки, още веднъж работещи за славянофилската митология под формата на изопачен национализъм.
Десетилетия наред ни внушаваха, че честваме „ славянската книжовност ", а „ българската култура и просвета “ се третираха като производно на някакъв общославянски феномен. В реалност Кирил и Методий основават глаголическата писменост с съответен адрес – Великоморавия. Техният възпитаник Климент Охридски, който на собствен ред основава кирилицата, също влага в нея съответно предопределение – тя е за българите и е съобразена с българската фонетика. Никой от тях не основава писменост „ за славяните “ въобще. Към IX век праславянският език към този момент е претърпял своя разпад, по тази причина тогава не може да се приказва за общ „ славянски език “, както по-късно не може да става дума „ славянска книжнина “ като събитие, лишено от народностна еднаквост.
Учениците на Кирил и Методий, които идват в България – Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд, както и техните възпитаници в българските земи основават книжнина на старобългарски език. Със съответните фонетични и лексикални особености, отличаващи го от близкородствените езици. Факт е, че по-късно, с разпространяването на книжнината оттатък границите на България, той става богословски език в други страни и до през днешния ден се употребява в църковните служби. В опит да отхвърли българския темперамент на тази книжнина и на нейния език, съветската езиковедска школа го назовава „ църковнославянски “. По същата логичност латинският език несъмнено би трябвало да се назовава „ църковнозападноевропейски “ предвид на ролята му в богослужението, само че нищо такова не се случва. Не единствено поради явната безсмислица на сходна концепция, само че и евентуално тъй като латинският не се приказва от народ, изравен на пътя на съветските имперски упоритости.
През 2020 година Народното събрание най-сетне реши да върне българската еднаквост на празника 24 май и съвсем съумя. Предложението той да се назовава " Ден на българската книжовност, култура и просвета " бе отхвърлено от Българска социалистическа партия и бе признат компромисният вид " Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност ". С аргумента да не се принизи „ общославянската значителност на кирилицата “. А белким общоевропейската значителност на латиницата се принизява от това, че не се чества „ латинската книжовност “? А и кирилицата е заимствана освен от славянски страни, монголците също са я приели за своя писменост. На за Българска социалистическа партия явно са значими единствено славяните, тъй като
по този начин споделя Москва
Ден преди днешния празник, при посрещането на мощите на св. св. Кирил и Методий в храма „ Св. Неделя “, президентът Румен Радев даде и своя принос в тази линия. С самоувереност съобщи, че България е „ първата славянска страна “(виж, б.а.), на която мощите са предоставени за поклонение. Ако оставим настрани примитивността на концепцията поклонението да се възприема като съревнование, в което някой е първи пред останалите, с декларирането на България като „ славянска страна “ Радев за следващ път сподели
угодливост към съветския прочит на 24 май
Тук даже не става дума за научните доказателства, че генетично българите се разграничават от славянските нации, приказваме за правото да честваме националната си културна еднаквост, без да я размиваме в непознати имперски доктрини. Да загатваме ли вялото полунавеждане на вицепрезидента Йотова над ръката на водещия службата свещеник Поликарп – какъв знак е то спрямо ниското й коленичене в полите на съветския патриарх Кирил при визитата му преди четири години? Все същото поклонение пред демонстрацията на съветските имперски искания, както при шефа й Радев.
Този срам ще преследва Йотова и в отвъдното
Когато обществото ни се отърси от сходни жестове на угодничество, както и от безпочвеното патриотарство, ще можем да честваме същински. Достойнството е въпрос на избор.
Нямаме потребност от кръвно роднинство със светите братя Кирил и Методий, с цел да сме духовни приемници и продължители на великото им изпитание да основат книжовност. Нека го кажем на глас – те са синове на византийската просвета и имаме силата да го признаем. Те прекрачиха границите на Византия и
трансформираха културния образ на Европа – в това е тяхното великолепие
Духовната им рожба – глаголицата, не устоя на времето, само че техният възпитаник Климент взе от пламъка, който възпламениха, и сътвори нова писменост – българска. Предците ни сътвориха с нея книжнина и я споделиха с други нации, което не я прави по-малко българска. Тези нации на собствен ред сътвориха книжнина и тя принадлежи на самите тях. Споделяли сме и свои книжовници като Григорий Цамблак и Киприян, само че това не анулира културната еднаквост на украинците или на руснаците. Няма обща „ славянска словесност “, всяка просвета носи своя дух. Нашият е български.
Върви, народе възродени!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ




