С Минчев и Мангъров на избори – ще намери ли левицата изход от кризата с идентичността
Илиана Славова
България безспорно има потребност от съответна левица. Европейска левица. Но все не се получава.
Досегашната формула на Българска социалистическа партия, съчетаваща леви политики със заемки от опърничавия консерватизъм на Орбан събра много рецензии, само че няма гаранции, че при радикална промяна на посоката казусът с идентичността ще отпадне. Още повече, че в политиката внезапните завои са прекомерно рисково начинание. Ударното коалиране с други леви обединения също не е магическо решение. А в случай че се съди по изборната акция и някои знакови лица измежду прeтендентите за депутатски мандати, идейното блуждаене може да продължи несигурно дълго.
Българска социалистическа партия си начерта абстрактен разлом
сега, в който влезе в колизия с европейското си политическо семейство и с излъчения от личните ѝ редици ръководител на ПЕС Сергей Станишев по въпроса за Истанбулската спогодба. Конфронтира се със същността си на лява партия, за която отбраната на дамите би трябвало да е приоритет, и нападна документа с дясно-консервативни причини – освен това неправилно обосновани. Защото не е правилно, че конвенцията прокарва гей агитация. Просто се оказа изгубена в превода. В оригинала на текстовете, които разбуниха духовете у нас, с термина „ gender “ са обозначени стандартите за женско или мъжко държание (в обществен, а не в полов план) – не става дума за „ пол “ в смисъла, който тази дума има в българския език, нито за нетрадиционна полова ориентировка. Замисълът на създателите е дамите да са добре признати в мъжки специалности и на властови позиции, да бъдат освободени от подчинената роля, в която ги слагат обществата с обичаен мъжки диктат. Въпреки това в българския превод е използвана точно думата „ пол “, което отприщи голям брой спекулации и офанзиви от среди, редовно работещи против европейската ни принадлежност.
От своя страна Конституционният съд заключи, че се прокарва „ признание на пол, друг от биологичния “ и че част от наредбите излизат „ отвън заявените цели на Конвенцията и нейното название “. Съвсем основателно предвид на фриволния превод. (В интерес на справедливостта, в българския език липсва дума, която да се покрива със смисловото поле на британската „ gender “, само че за това има решения – лингвистичният аспект обаче е тематика за обособен диалог.) Така Българска социалистическа партия получи важен юридически мотив за опълчването си, само че не и идейно-политически. Защото работата на Конституционен съд е да се произнесе по документа – подобен, какъвто е показан, само че задачата на една политическа партия е да бъде бдителна когато нападат идеите ѝ. Да оборва тезите на отсрещната страна, когато са неоснователни и неистинни.
Българска социалистическа партия имаше потребен ход – да упорства преводът да се приведе в сходство с духа и смисъла на оригинала, след което още веднъж да сезира Конституционния съд, с цел да може конвенцията да бъде призната.
Вместо това влезе
в модела на подвластни от Кремъл
квазиконсервативни политици като Орбан и Льо Пен, оправдаващи антиевропейското си държание с говорене за полезности. Самата Българска социалистическа партия страда от същия геополитически кусур – да не забравяме, че има подписан контракт с партията на Путин „ Единна Русия “ за съдействие във външната политика. Но в тази ситуация, за разлика от околните до Москва десни обединения, социалистическата ни партия подкопа базисната си същина, абдикирайки от обичайно мощна лява идея каквато е отбраната на дамите.
В този подтекст номинирането на Евгени Минчев за депутат може да се пояснява нееднозначно.
На първи прочит наподобява като гневен отпор против консервативните тежнения на Корнелия Нинова. За левите обединения е признато да са по-пъстри и даже екстравагантни. Но дали от „ Позитано “ 20 не
изпратиха махалото прекомерно надалеч,
в другата прекаленост? Провокативна персона с шоу изяви, деклариран гей с купена купа на лорд… За шоу бизнеса всичко това може да е забавно, само че за политиката? И какво ще прави някой, който желае да е лорд, в листата на лява партия? Не е ли тъкмо това внезапният завой, който може да обърне колата?
Всъщност не. През последните години Минчев насочва послания, които резонират по едно и също време с опасенията на Нинова от прекомерно настъпателния лобизъм на гей обществата и устрема на нейните съперници да върнат Българска социалистическа партия в лявото русло. Грижи се за сираци, подлага на критика настояванията на ЛГБТИ, когато са несъразмерни и показват освен на блян към равни права, само че към привилегировано състояние.
Трябва да признаем, че диалогът за границите на допустимост в настояванията на обществените малцинства е значим и би бил здравословен за обществото, в случай че се води почтено и добросъвестно. Защото тук не важи правилото на Мечо Пух „ колкото повече, толкоз повече “. Когато се стигне до „ толкоз повече “, това постоянно е за сметка на правата на друга социална група. Активната интервенция на гей общността в полемиката за същата тази Истанбулска спогодба с гледище българският текст да съдържа точно формулировка за пол, друг от биологичния, не изписа вежди на никого. Приемането на конвенцията беше блокирано, България се конфронтира с европейската общественост, правата на дамите не бяха предпазени, а единственото, което си „ завоюваха “ хората с друга полова ориентировка, е единствено повече злост. Всъщност тъкмо те имат интерес от оптималната интегрираност на страната ни с европейските правила, само че с хитрости на дребно и изкривяване на смисъла на европейските документи борбата им за права няма да се получи. Отделен въпрос е дали Българска социалистическа партия е способна да води този диалог и да откри балансите в него в дълготраен проект.
От друга страна, присъединяване в политиката на хора със декларирана различност също е оздравително, тъй като същинският проблем в ръководството е скритата хомосексуалност, посредством която политиците може да бъдат изнудвани и манипулирани да вземат решения в ущърб на националния интерес. Както и всяка друга загадка еднаквост или принадлежност.
От трета страна, посланията за носталгия по социализма и срещите на господин Минчев с кураторката на съветските хибридни интервенции у нас – Елеонора Митрофанова, не работят за европеизацията на Българска социалистическа партия. Задълбават насадените ѝ от Кремъл дефицити. Разбира се, това не е проблем за електората или за управлението на Българска социалистическа партия към октомври 2024, само че е екзистенциален проблем за българската левица и
неприятен знак за развиването на социалистическата партия
в обозримото бъдеще. Всъщност главното предизвикателство пред левицата е точно спирането на зависимостите, основани от Кремъл. Ако приемем, че има воля за модернизирането ѝ по европейски модел.
В подтекста на по-голямото ляво обединяване прави усещане още една знакова персона – фрагментът на АБВ доцент Атанас Мангъров, придобил скандална популярност по време на пандемията от COVID-19. Може би най-гласовитият пакостник на противоепидемичните ограничения, който призоваваше
младежите да „ вършат секс с вируса “
Резултатът от саботажа, който прочее не можем да вменим като отговорност персонално на Мангъров, тъй като беше дело на още десетки представители по тематиката и на хиляди техни почитатели, е че България е втората най-тежко потърпевша страна след Перу по критерия изгубени човешки животи на 1 милион население – 5661 души. По време на пандемията коронавирусът е умъртвил 38 748 българи (данните са от Worldometers https://www.worldometers.info/coronavirus/) – статистиката включва единствено публично вписаните като умряли от вируса, действителният им брой е по-голям.
Всъщност отговорност носят освен Българска социалистическа партия, само че и всички взели участие в митингите през 2020 година партии, които насаждаха суматоха, че противоепидемичните ограничения са прикритие за определяне на тирания. Активистите им в обществените мрежи всеобщо пишеха, че хората няма да получат още веднъж нормалните си права, в случай че одобряват рестриктивните мерки, постановени от държавното управление. Атакуваха покровителите на хигиеничните ограничения с въпроса „ Толкова ли ви е боязън да не умрете? “. Да загатваме ли паленето на маски от протестиращите до момента в който заболели умираха в COVID-отделенията, тъй като не са съумели да се предпазят?
Но загубите надалеч не се показват единствено в броя на жертвите. Много от инфектираните 1 339,851 души имат трайни здравословни проблеми. Колко тъкмо и с каква тежест ще разберем през идващите години. Засега никой не може да каже сигурно какъв брой огромно задължение ще би трябвало да понесат здравната и обществената система в резултат на наследените от пандемията проблеми, само че е несъмнено, че последствията са неизбежни.
Как по този начин партии, претендиращи да са леви, не се интересуват от обществената цена? Аргументът „ не знаехме за последствията “ не работи, тъй като още в първите месеци се появиха проучвания, показващи, че Коронавирус поразява всички органи и системи в човешкото тяло. Показателно за отхвърли от вдишване на отговорност към днешна дата е това, че още веднъж претендент за депутат е човек,
предизвикал обществото към безгрижно държание с дълготрайни последствия
Основният проблем обаче е не в съответния проблем, а в ценностната основа, върху която се градят политическите послания. Това няма да е последният случай, който изправя обществото ни пред морална алтернатива, по тази причина е значимо партиите да са наясно със себе си.
Противниците на епидемиологичните ограничения представяха разногласието „ за “ или „ срещу “ тях като избор сред сигурността и свободата. Всъщност няма такава алтернатива. Колко свободен може да е човек, който си заработва хронично заболяване и губи качеството си на живот? Наред с познатите физически премеждия вирусът постоянно води до проблеми с паметта и концентрацията, намален коефициент на просветеност, психологични проблеми. Нима всичко това не е по-ограничаващо от нуждата да се съблюдават ограничения в продължение на няколко месеца?
Но в случай че в персонален проект всеки има право на неблагоразумен избор, когато същият този избор визира други хора, измеренията са разнообразни. Нито в подтекста на европейските, нито на общочовешките полезности алтернативата „ моята независимост против живота/здравето на другия човек “ може да звучи задоволително. Говорим за емпатия. За обществена сензитивност, каквато левите обединения би трябвало да имат по формулировка.
Българското общество има сетива за тези неща – прави разлика сред свободата и рушащия публичните устои произвол. Не инцидентно в езика ни има две разнообразни думи: „ независимост “ и „ свободия “. Поведенческият модел, предлаган от Мангъров, е израз на второто.
Истината е, че институционализирана партия като Българска социалистическа партия би трябвало да е наясно с тези неща. Просто избра краткосрочния си интерес („ изчегъртване “ на ГЕРБ) пред национално виновното държание, което би ѝ донесло престиж в дълготраен проект. Да избере второто би означавало да признае, че всеобщите митинги по време на зараза съставляват здравен риск. И въпреки знаменосци на „ изчегъртването “ да бяха Демократична България и Политическа партия, това не освобождава левицата от уговорката към личната ѝ еднаквост и обществения ѝ облик. Да не забравяме, че измежду най-усърдните революционери беше и Мая Манолова с „ Изправи се “, която през днешния ден е част от лявото обединяване.
Лайтмотив на същия този революционен възторг стана битката с корупцията. Но през днешния ден виждаме в листите на левицата доцент Наталия Киселова, която стана известна с дейното си отношение по тематиката. Има подигравка в това, че групировка, претендираща за битка с корупцията, взема решение да насочи политическа оферта към академични учител, който не би трябвало да е партийно зает. И
предизвика спор на ползи,
изключително предвид на обстоятелството, че доцент Киселова е точно конституционалист. Понятието корупция не се изчерпва с даването на подкупи, то включва и други форми за търсене на благоволение за реализиране на полза. Като предложение на постове. В случая не можем да твърдим до каква степен такова благоволение е реалност и какви са последствията от това. Но предпоставките са налице, което накърнява антикорупционните искания на лявото обединяване.
Очевидно напъните за някой спомагателен % на изборите в този момент са по-голям приоритет за левицата от идейния и ценностния ѝ интегритет. Предстои да забележим какво ще стане отсега нататък – дали е способна да се реформира, да надмогне вътрешните си проблеми и да поеме отговорност към българската държавност, която претърпява най-големите си тествания за времето след рухването на комунизма. Показателно ще е по какъв начин ще се развият връзките на Българска социалистическа партия с европейското ѝ политическо семейство, в това число във връзка с Истанбулската спогодба. Впрочем като цяло европейската левица поддържа военната помощ за Украйна, за разлика от българските социалисти, които са прекомерно услужливи към ползите на Кремъл.
Време разграничено е, на „ Позитано “ 20
не разполагат с лукса да „ балансират “ сред Брюксел и Москва. Обявеният курс към стопляне на връзките с проруски настроения президент Радев обаче е знак, че Българска социалистическа партия и лявото все по този начин гледат към Кремъл. А до момента в който съветските връзки остават непокътнати реформирането на лявото пространство по европейски модел е задача невъзможна.
България безспорно има потребност от съответна левица. Европейска левица. Но все не се получава.
Досегашната формула на Българска социалистическа партия, съчетаваща леви политики със заемки от опърничавия консерватизъм на Орбан събра много рецензии, само че няма гаранции, че при радикална промяна на посоката казусът с идентичността ще отпадне. Още повече, че в политиката внезапните завои са прекомерно рисково начинание. Ударното коалиране с други леви обединения също не е магическо решение. А в случай че се съди по изборната акция и някои знакови лица измежду прeтендентите за депутатски мандати, идейното блуждаене може да продължи несигурно дълго.
Българска социалистическа партия си начерта абстрактен разлом
сега, в който влезе в колизия с европейското си политическо семейство и с излъчения от личните ѝ редици ръководител на ПЕС Сергей Станишев по въпроса за Истанбулската спогодба. Конфронтира се със същността си на лява партия, за която отбраната на дамите би трябвало да е приоритет, и нападна документа с дясно-консервативни причини – освен това неправилно обосновани. Защото не е правилно, че конвенцията прокарва гей агитация. Просто се оказа изгубена в превода. В оригинала на текстовете, които разбуниха духовете у нас, с термина „ gender “ са обозначени стандартите за женско или мъжко държание (в обществен, а не в полов план) – не става дума за „ пол “ в смисъла, който тази дума има в българския език, нито за нетрадиционна полова ориентировка. Замисълът на създателите е дамите да са добре признати в мъжки специалности и на властови позиции, да бъдат освободени от подчинената роля, в която ги слагат обществата с обичаен мъжки диктат. Въпреки това в българския превод е използвана точно думата „ пол “, което отприщи голям брой спекулации и офанзиви от среди, редовно работещи против европейската ни принадлежност.
От своя страна Конституционният съд заключи, че се прокарва „ признание на пол, друг от биологичния “ и че част от наредбите излизат „ отвън заявените цели на Конвенцията и нейното название “. Съвсем основателно предвид на фриволния превод. (В интерес на справедливостта, в българския език липсва дума, която да се покрива със смисловото поле на британската „ gender “, само че за това има решения – лингвистичният аспект обаче е тематика за обособен диалог.) Така Българска социалистическа партия получи важен юридически мотив за опълчването си, само че не и идейно-политически. Защото работата на Конституционен съд е да се произнесе по документа – подобен, какъвто е показан, само че задачата на една политическа партия е да бъде бдителна когато нападат идеите ѝ. Да оборва тезите на отсрещната страна, когато са неоснователни и неистинни.
Българска социалистическа партия имаше потребен ход – да упорства преводът да се приведе в сходство с духа и смисъла на оригинала, след което още веднъж да сезира Конституционния съд, с цел да може конвенцията да бъде призната.
Вместо това влезе
в модела на подвластни от Кремъл
квазиконсервативни политици като Орбан и Льо Пен, оправдаващи антиевропейското си държание с говорене за полезности. Самата Българска социалистическа партия страда от същия геополитически кусур – да не забравяме, че има подписан контракт с партията на Путин „ Единна Русия “ за съдействие във външната политика. Но в тази ситуация, за разлика от околните до Москва десни обединения, социалистическата ни партия подкопа базисната си същина, абдикирайки от обичайно мощна лява идея каквато е отбраната на дамите.
В този подтекст номинирането на Евгени Минчев за депутат може да се пояснява нееднозначно.
На първи прочит наподобява като гневен отпор против консервативните тежнения на Корнелия Нинова. За левите обединения е признато да са по-пъстри и даже екстравагантни. Но дали от „ Позитано “ 20 не
изпратиха махалото прекомерно надалеч,
в другата прекаленост? Провокативна персона с шоу изяви, деклариран гей с купена купа на лорд… За шоу бизнеса всичко това може да е забавно, само че за политиката? И какво ще прави някой, който желае да е лорд, в листата на лява партия? Не е ли тъкмо това внезапният завой, който може да обърне колата?
Всъщност не. През последните години Минчев насочва послания, които резонират по едно и също време с опасенията на Нинова от прекомерно настъпателния лобизъм на гей обществата и устрема на нейните съперници да върнат Българска социалистическа партия в лявото русло. Грижи се за сираци, подлага на критика настояванията на ЛГБТИ, когато са несъразмерни и показват освен на блян към равни права, само че към привилегировано състояние.
Трябва да признаем, че диалогът за границите на допустимост в настояванията на обществените малцинства е значим и би бил здравословен за обществото, в случай че се води почтено и добросъвестно. Защото тук не важи правилото на Мечо Пух „ колкото повече, толкоз повече “. Когато се стигне до „ толкоз повече “, това постоянно е за сметка на правата на друга социална група. Активната интервенция на гей общността в полемиката за същата тази Истанбулска спогодба с гледище българският текст да съдържа точно формулировка за пол, друг от биологичния, не изписа вежди на никого. Приемането на конвенцията беше блокирано, България се конфронтира с европейската общественост, правата на дамите не бяха предпазени, а единственото, което си „ завоюваха “ хората с друга полова ориентировка, е единствено повече злост. Всъщност тъкмо те имат интерес от оптималната интегрираност на страната ни с европейските правила, само че с хитрости на дребно и изкривяване на смисъла на европейските документи борбата им за права няма да се получи. Отделен въпрос е дали Българска социалистическа партия е способна да води този диалог и да откри балансите в него в дълготраен проект.
От друга страна, присъединяване в политиката на хора със декларирана различност също е оздравително, тъй като същинският проблем в ръководството е скритата хомосексуалност, посредством която политиците може да бъдат изнудвани и манипулирани да вземат решения в ущърб на националния интерес. Както и всяка друга загадка еднаквост или принадлежност.
От трета страна, посланията за носталгия по социализма и срещите на господин Минчев с кураторката на съветските хибридни интервенции у нас – Елеонора Митрофанова, не работят за европеизацията на Българска социалистическа партия. Задълбават насадените ѝ от Кремъл дефицити. Разбира се, това не е проблем за електората или за управлението на Българска социалистическа партия към октомври 2024, само че е екзистенциален проблем за българската левица и
неприятен знак за развиването на социалистическата партия
в обозримото бъдеще. Всъщност главното предизвикателство пред левицата е точно спирането на зависимостите, основани от Кремъл. Ако приемем, че има воля за модернизирането ѝ по европейски модел.
В подтекста на по-голямото ляво обединяване прави усещане още една знакова персона – фрагментът на АБВ доцент Атанас Мангъров, придобил скандална популярност по време на пандемията от COVID-19. Може би най-гласовитият пакостник на противоепидемичните ограничения, който призоваваше
младежите да „ вършат секс с вируса “
Резултатът от саботажа, който прочее не можем да вменим като отговорност персонално на Мангъров, тъй като беше дело на още десетки представители по тематиката и на хиляди техни почитатели, е че България е втората най-тежко потърпевша страна след Перу по критерия изгубени човешки животи на 1 милион население – 5661 души. По време на пандемията коронавирусът е умъртвил 38 748 българи (данните са от Worldometers https://www.worldometers.info/coronavirus/) – статистиката включва единствено публично вписаните като умряли от вируса, действителният им брой е по-голям.
Всъщност отговорност носят освен Българска социалистическа партия, само че и всички взели участие в митингите през 2020 година партии, които насаждаха суматоха, че противоепидемичните ограничения са прикритие за определяне на тирания. Активистите им в обществените мрежи всеобщо пишеха, че хората няма да получат още веднъж нормалните си права, в случай че одобряват рестриктивните мерки, постановени от държавното управление. Атакуваха покровителите на хигиеничните ограничения с въпроса „ Толкова ли ви е боязън да не умрете? “. Да загатваме ли паленето на маски от протестиращите до момента в който заболели умираха в COVID-отделенията, тъй като не са съумели да се предпазят?
Но загубите надалеч не се показват единствено в броя на жертвите. Много от инфектираните 1 339,851 души имат трайни здравословни проблеми. Колко тъкмо и с каква тежест ще разберем през идващите години. Засега никой не може да каже сигурно какъв брой огромно задължение ще би трябвало да понесат здравната и обществената система в резултат на наследените от пандемията проблеми, само че е несъмнено, че последствията са неизбежни.
Как по този начин партии, претендиращи да са леви, не се интересуват от обществената цена? Аргументът „ не знаехме за последствията “ не работи, тъй като още в първите месеци се появиха проучвания, показващи, че Коронавирус поразява всички органи и системи в човешкото тяло. Показателно за отхвърли от вдишване на отговорност към днешна дата е това, че още веднъж претендент за депутат е човек,
предизвикал обществото към безгрижно държание с дълготрайни последствия
Основният проблем обаче е не в съответния проблем, а в ценностната основа, върху която се градят политическите послания. Това няма да е последният случай, който изправя обществото ни пред морална алтернатива, по тази причина е значимо партиите да са наясно със себе си.
Противниците на епидемиологичните ограничения представяха разногласието „ за “ или „ срещу “ тях като избор сред сигурността и свободата. Всъщност няма такава алтернатива. Колко свободен може да е човек, който си заработва хронично заболяване и губи качеството си на живот? Наред с познатите физически премеждия вирусът постоянно води до проблеми с паметта и концентрацията, намален коефициент на просветеност, психологични проблеми. Нима всичко това не е по-ограничаващо от нуждата да се съблюдават ограничения в продължение на няколко месеца?
Но в случай че в персонален проект всеки има право на неблагоразумен избор, когато същият този избор визира други хора, измеренията са разнообразни. Нито в подтекста на европейските, нито на общочовешките полезности алтернативата „ моята независимост против живота/здравето на другия човек “ може да звучи задоволително. Говорим за емпатия. За обществена сензитивност, каквато левите обединения би трябвало да имат по формулировка.
Българското общество има сетива за тези неща – прави разлика сред свободата и рушащия публичните устои произвол. Не инцидентно в езика ни има две разнообразни думи: „ независимост “ и „ свободия “. Поведенческият модел, предлаган от Мангъров, е израз на второто.
Истината е, че институционализирана партия като Българска социалистическа партия би трябвало да е наясно с тези неща. Просто избра краткосрочния си интерес („ изчегъртване “ на ГЕРБ) пред национално виновното държание, което би ѝ донесло престиж в дълготраен проект. Да избере второто би означавало да признае, че всеобщите митинги по време на зараза съставляват здравен риск. И въпреки знаменосци на „ изчегъртването “ да бяха Демократична България и Политическа партия, това не освобождава левицата от уговорката към личната ѝ еднаквост и обществения ѝ облик. Да не забравяме, че измежду най-усърдните революционери беше и Мая Манолова с „ Изправи се “, която през днешния ден е част от лявото обединяване.
Лайтмотив на същия този революционен възторг стана битката с корупцията. Но през днешния ден виждаме в листите на левицата доцент Наталия Киселова, която стана известна с дейното си отношение по тематиката. Има подигравка в това, че групировка, претендираща за битка с корупцията, взема решение да насочи политическа оферта към академични учител, който не би трябвало да е партийно зает. И
предизвика спор на ползи,
изключително предвид на обстоятелството, че доцент Киселова е точно конституционалист. Понятието корупция не се изчерпва с даването на подкупи, то включва и други форми за търсене на благоволение за реализиране на полза. Като предложение на постове. В случая не можем да твърдим до каква степен такова благоволение е реалност и какви са последствията от това. Но предпоставките са налице, което накърнява антикорупционните искания на лявото обединяване.
Очевидно напъните за някой спомагателен % на изборите в този момент са по-голям приоритет за левицата от идейния и ценностния ѝ интегритет. Предстои да забележим какво ще стане отсега нататък – дали е способна да се реформира, да надмогне вътрешните си проблеми и да поеме отговорност към българската държавност, която претърпява най-големите си тествания за времето след рухването на комунизма. Показателно ще е по какъв начин ще се развият връзките на Българска социалистическа партия с европейското ѝ политическо семейство, в това число във връзка с Истанбулската спогодба. Впрочем като цяло европейската левица поддържа военната помощ за Украйна, за разлика от българските социалисти, които са прекомерно услужливи към ползите на Кремъл.
Време разграничено е, на „ Позитано “ 20
не разполагат с лукса да „ балансират “ сред Брюксел и Москва. Обявеният курс към стопляне на връзките с проруски настроения президент Радев обаче е знак, че Българска социалистическа партия и лявото все по този начин гледат към Кремъл. А до момента в който съветските връзки остават непокътнати реформирането на лявото пространство по европейски модел е задача невъзможна.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ