Не ми било ротация, най ми било куролация
Или още за безспирните опити на Политическа партия и Демократична България да изчегъртат политическата ни система
Отдавна сме привикнали с политическите циркове, изключително доста се нагледахме на такива през последните две години. През този интервал разбрахме и че съгласно някои партии и политици, законите важат само в случай че касаят съперниците им, а за самите тях са разтегливо разбиране. Това с цялостна мощ важи най-много за някогашния ни министър-председател Кирил Петков.
Ах, тази омразна Конституция
Откакто стъпи на сцената, той непрекъснато показва, че наредбите, в това число главният закон на страната – Конституцията, са необятна врата у поле. Безскрупулната му неистина във връзка с канадското му поданство, гарнирано с явното нарушаване на Конституцията, сложиха началото от серия неистини, полуистини, заблуди и впрочем. Паралелно с това, той не спря да приказва за морал в политиката, за ново начало, за смяна. Петков в действителност е въплъщение на партията, която съставлява, като цялото им наличие на родната политическа сцена – от самото и основаване, до този миг, е един низ от инженерство, заблуди, откровени неистини и противоконституционни хрумвания.
Парадоксално или не, само че следващото (надали последно) очевидно и цинично посягане върху главния закон на страната, Политическа партия, по предложение на Асен Василев и с възторжената поддръжка на Петков, извърши по време на Страстната седмица, когато би трябвало да сме най-смирени и да се покаяме за греховете си. Но не и те, които взеха решение да натрупат още грехове към така и така дългия им лист.
На Велика сряда, очевидно блажен и извънредно несмирен, от парламентарната естрада, Василев съобщи: „ Предлагаме да се направи заемка от европейския опит. В Екологичен потенциал двете най-големи парламентарни групи излъчват ръководител на ротационен принцип. Предлагаме механизъм, по който ръководителят на Народно събрание да бъде избиран на ротационен принцип сред двете водещи политически сили - ГЕРБ и Политическа партия ", а по думите на Петков, „ Политическа партия е поставила градивно предложение по въпроса с избор на ръководител на Народното събрание на масата за договаряния, предлагайки да има ротационно председателство ”.
На Велика сряда, когато християните си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос, а Юда Искариотски е отишъл при юдейските първенци и предал Христо за тридесет сребърника, питайки се дали и ние непрекъснато не предаваме Христа посредством нашите небогоугодни каузи, Петков и Василев взеха решение още веднъж да потъпчат законите.
Какво пък толкоз, дано ръководителите са двама
Традицията в българския парламент е, че най-голямата парламентарна група излъчва ръководителя. Дори и да следват неолибералната максима, че традициите не са това, което бяха, по-важното е, че в Конституцията няма ротация. Няма и процедура, по която да може да се реализира вероятната ротация, тъй като тя би била нарушаване на главния закон на страната. Никъде в Конституцията и не написа, че мандатът на ръководителя на Народното събрание е органически. Нещо повече, в Конституцията ръководителят има тъкмо избрани пълномощия, той е лице със статут на национална сигурност и на ежеседмична база получава доста характерна, постоянно и конфиденциална информация. А какъв брой хора знаят, че ръководителят на Народно събрание в това число може и да встъпи в осъществяване на президентски компетенции при изключителни условия. И не на последно място, в Конституцията на Република България се приказва за Председател е само число и на никое място не става дума за Председатели.
Примерът с Екологичен потенциал, който някои Демократична България и Политическа партия апологети сео питват да дадат, оправдавайки това ротационно блудничество, също е безразсъден, тъй като ние сме суверенна страна (или греша?), а европарламентът е наднационална конструкция. Не е и по никакъв начин инцидентно, че на никое място в Европа няма парламент, чието председателстване да работи на този принцип.
Тази обидна концепция в действителност беше препоръчана още предходния парламент от Демократична България, в чиито редици виреят такива правни потенциали като Надежда Йорданова, останала в паметта на народа като „ Жената зад щанда ”. Е, същата дама съобщи, че този метод не е противоконституционен, а се основавал на „ джентълменско съглашение, съгласно което ръководителят на Народно събрание от едната партия подава оставка и се стартира процедура, с цел да бъде заменен от различен ”.
Криза до безспир
Поредната умопомрачителна Политическа партия концепция, която само задълбочава парламентарната рецесия, в която се намираме главно поради ПП/ДБ и произлизащите от тях политически дилетанти, които с дейностите си от ден на ден и повече дестабилизират страната. Нямаме сходна обстановка досега. Колкото и да фрагментирани да са били политиците и партиите в последните години, Народното събрание е избирало ръководител на Народното събрание. И той постоянно е бил от партията с най-голямо болшинство. Дори през размирната 1997 година, даже и когато ОДС губят от Национална движение „Симеон Втори" през 2001г., даже и при Тройната коалиция. Винаги! До последните два Народното събрание, когато властта беше завзета от аморалните Политическа партия.
Конституция ли? Какво беше това – яде ли се, пие ли се, пипа ли се? Именно Промяната, със съучастието на Демократична България, принизиха парламентарната система до такова позорно състояние, в което все по-често се чува – „ очевидно би трябвало да сменим системата, тази е изпразнена от наличие ”. От което им държание знаем единствено кой печели, само че по-лошото – губеща е цялата страна, губещи са всички жители. Ех, тази по този начин омразна на Петков и Политическа партия Конституция, за какво пък да не я погазим още веднъж...
Да му мислят ГЕРБ
А ГЕРБ не трябва да затъват в това тресавище, подавайки се на реториката и противоконституционните хрумвания на ПП/ДБ. Изказването на Борисов, че " има парламентарна процедура - първият получава парламентарния ръководител ", без обаче изрично да отхвърли изрично предлагането им дава още по-голяма убеденост на шайката насреща, че каквото и да изискат, каквато и разрушителна за политическите устои концепция да подмятат, тя ще бъде призната. Но от това им държание следва единствено по-голям безпорядък, неводещ до нищо градивно, в противен случай.
Няма по какъв начин и не би трябвало да има консенсус и съгласие, още по-малко отстъпки, когато целеустремено от две години се газят законите и цинично се потъпква Конституцията. Противното би означавало рецесията, в която се намираме, най-после да опустоши политическата ни система, такава каквато я познаваме, запращайки ни е непознати и още по-мрачни дълбини.
В ръцете на ГЕРБ е да не разреши това да се случва, тяхна е и отговорността, делегирана им от българския гласоподавател, който с вота изрази волята си. Въпреки милионите за реклама, макар изкуственото им обединяване, макар всички схеми и хватки, които ПП/ДБ приложиха и пробват да ползват, те не са разпознати като смяна, те не са припознати и като Добрите сили, както сами се именуваха. Те са само злополучие за политическата ни система, а всеки, опитал се да се колаборира с тях, рано или късно ще е заставен да понесе следствията от този ход.
Отдавна сме привикнали с политическите циркове, изключително доста се нагледахме на такива през последните две години. През този интервал разбрахме и че съгласно някои партии и политици, законите важат само в случай че касаят съперниците им, а за самите тях са разтегливо разбиране. Това с цялостна мощ важи най-много за някогашния ни министър-председател Кирил Петков.
Ах, тази омразна Конституция
Откакто стъпи на сцената, той непрекъснато показва, че наредбите, в това число главният закон на страната – Конституцията, са необятна врата у поле. Безскрупулната му неистина във връзка с канадското му поданство, гарнирано с явното нарушаване на Конституцията, сложиха началото от серия неистини, полуистини, заблуди и впрочем. Паралелно с това, той не спря да приказва за морал в политиката, за ново начало, за смяна. Петков в действителност е въплъщение на партията, която съставлява, като цялото им наличие на родната политическа сцена – от самото и основаване, до този миг, е един низ от инженерство, заблуди, откровени неистини и противоконституционни хрумвания.
Парадоксално или не, само че следващото (надали последно) очевидно и цинично посягане върху главния закон на страната, Политическа партия, по предложение на Асен Василев и с възторжената поддръжка на Петков, извърши по време на Страстната седмица, когато би трябвало да сме най-смирени и да се покаяме за греховете си. Но не и те, които взеха решение да натрупат още грехове към така и така дългия им лист.
На Велика сряда, очевидно блажен и извънредно несмирен, от парламентарната естрада, Василев съобщи: „ Предлагаме да се направи заемка от европейския опит. В Екологичен потенциал двете най-големи парламентарни групи излъчват ръководител на ротационен принцип. Предлагаме механизъм, по който ръководителят на Народно събрание да бъде избиран на ротационен принцип сред двете водещи политически сили - ГЕРБ и Политическа партия ", а по думите на Петков, „ Политическа партия е поставила градивно предложение по въпроса с избор на ръководител на Народното събрание на масата за договаряния, предлагайки да има ротационно председателство ”.
На Велика сряда, когато християните си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос, а Юда Искариотски е отишъл при юдейските първенци и предал Христо за тридесет сребърника, питайки се дали и ние непрекъснато не предаваме Христа посредством нашите небогоугодни каузи, Петков и Василев взеха решение още веднъж да потъпчат законите.
Какво пък толкоз, дано ръководителите са двама
Традицията в българския парламент е, че най-голямата парламентарна група излъчва ръководителя. Дори и да следват неолибералната максима, че традициите не са това, което бяха, по-важното е, че в Конституцията няма ротация. Няма и процедура, по която да може да се реализира вероятната ротация, тъй като тя би била нарушаване на главния закон на страната. Никъде в Конституцията и не написа, че мандатът на ръководителя на Народното събрание е органически. Нещо повече, в Конституцията ръководителят има тъкмо избрани пълномощия, той е лице със статут на национална сигурност и на ежеседмична база получава доста характерна, постоянно и конфиденциална информация. А какъв брой хора знаят, че ръководителят на Народно събрание в това число може и да встъпи в осъществяване на президентски компетенции при изключителни условия. И не на последно място, в Конституцията на Република България се приказва за Председател е само число и на никое място не става дума за Председатели.
Примерът с Екологичен потенциал, който някои Демократична България и Политическа партия апологети сео питват да дадат, оправдавайки това ротационно блудничество, също е безразсъден, тъй като ние сме суверенна страна (или греша?), а европарламентът е наднационална конструкция. Не е и по никакъв начин инцидентно, че на никое място в Европа няма парламент, чието председателстване да работи на този принцип.
Тази обидна концепция в действителност беше препоръчана още предходния парламент от Демократична България, в чиито редици виреят такива правни потенциали като Надежда Йорданова, останала в паметта на народа като „ Жената зад щанда ”. Е, същата дама съобщи, че този метод не е противоконституционен, а се основавал на „ джентълменско съглашение, съгласно което ръководителят на Народно събрание от едната партия подава оставка и се стартира процедура, с цел да бъде заменен от различен ”.
Криза до безспир
Поредната умопомрачителна Политическа партия концепция, която само задълбочава парламентарната рецесия, в която се намираме главно поради ПП/ДБ и произлизащите от тях политически дилетанти, които с дейностите си от ден на ден и повече дестабилизират страната. Нямаме сходна обстановка досега. Колкото и да фрагментирани да са били политиците и партиите в последните години, Народното събрание е избирало ръководител на Народното събрание. И той постоянно е бил от партията с най-голямо болшинство. Дори през размирната 1997 година, даже и когато ОДС губят от Национална движение „Симеон Втори" през 2001г., даже и при Тройната коалиция. Винаги! До последните два Народното събрание, когато властта беше завзета от аморалните Политическа партия.
Конституция ли? Какво беше това – яде ли се, пие ли се, пипа ли се? Именно Промяната, със съучастието на Демократична България, принизиха парламентарната система до такова позорно състояние, в което все по-често се чува – „ очевидно би трябвало да сменим системата, тази е изпразнена от наличие ”. От което им държание знаем единствено кой печели, само че по-лошото – губеща е цялата страна, губещи са всички жители. Ех, тази по този начин омразна на Петков и Политическа партия Конституция, за какво пък да не я погазим още веднъж...
Да му мислят ГЕРБ
А ГЕРБ не трябва да затъват в това тресавище, подавайки се на реториката и противоконституционните хрумвания на ПП/ДБ. Изказването на Борисов, че " има парламентарна процедура - първият получава парламентарния ръководител ", без обаче изрично да отхвърли изрично предлагането им дава още по-голяма убеденост на шайката насреща, че каквото и да изискат, каквато и разрушителна за политическите устои концепция да подмятат, тя ще бъде призната. Но от това им държание следва единствено по-голям безпорядък, неводещ до нищо градивно, в противен случай.
Няма по какъв начин и не би трябвало да има консенсус и съгласие, още по-малко отстъпки, когато целеустремено от две години се газят законите и цинично се потъпква Конституцията. Противното би означавало рецесията, в която се намираме, най-после да опустоши политическата ни система, такава каквато я познаваме, запращайки ни е непознати и още по-мрачни дълбини.
В ръцете на ГЕРБ е да не разреши това да се случва, тяхна е и отговорността, делегирана им от българския гласоподавател, който с вота изрази волята си. Въпреки милионите за реклама, макар изкуственото им обединяване, макар всички схеми и хватки, които ПП/ДБ приложиха и пробват да ползват, те не са разпознати като смяна, те не са припознати и като Добрите сили, както сами се именуваха. Те са само злополучие за политическата ни система, а всеки, опитал се да се колаборира с тях, рано или късно ще е заставен да понесе следствията от този ход.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ