Или ние ще защитаваме социализма с военни средства, или историята

Или ние ще пазиме социализма с военни средства, или историята няма да ни елементарни и ще ни разсипят, ще ни погребат. Затова една групова интервенция в Чехословакия в отбрана на братските сили е наложителна. ” Това написа Тодор Живков в скрито писмо до Леонид Брежнев. Тато в действителност е първият комунистически водач, които упорства за пращане на танковете за смазване на Пражката пролет.

 

Много скоро в хора му пригласят и ръководителите на Германска демократична република и на Полша – Валтер Улбрихт и Владислав Гомулка, а пъкленият сюжет се реализира преди 55 години – на 21 август 1968 година Целта е да се омаже изцяло почналата демократизация, насърчавана от новия първи секретар на Комунистическата партия на Чехословакия (КПЧ) Александър Дубчек. Инвазията е осъществена в цялостна секретност.

 

В архива на Комисията по досиетата се намират заповедите за изпращането на двата български полка, които даже са писани на ръка от тогавашния министър на защитата – армейски военачалник Добри Джуров.

 

Словакът Дубчек минава за „ руски човек ” и е посочен за водач от Кремъл. Родителите му са емигрирали преди време в Съюз на съветските социалистически републики, учил е в Москва във Висшата партийна школа на Комунистическа партия на Съветския съюз. Брежнев даже го назовава „ нашия Саша ”, само че реагира яростно още на първата среща със злощастния си фаворит.

„ Говорите, че строите чехословашки социализъм с човешко лице! Тогава какъв е нашият, руският социализъм?! ”, отсича ядосано руският водач и дава ход на заговора против перестройка в Прага. На 18 август водачите на Съюз на съветските социалистически републики, Германска демократична република, Полша, България и Унгария се събират в Москва.

 

Решават „ здравите сили ” на КПЧ, отпред с водача на словашките комунисти Васил Биляк, да пратят писмо с искане за военна помощ. Задействана е интервенция „ Дунав " за окупацията на Чехословакия.

 

С три учения войските на петорката на 11 август към този момент са подготвени за нахлуване. България дефинира два мотострелкови полка – 12-и 22-ри с командири полковниците Александър Генчев и Иван Чавдаров. Те са предадени на послушание на щаба на Обединените въоръжени сили (ОВС) на Варшавския контракт, само че в действителност са под руско командване. 22-ри полк е от 962 офицери и бойци. Дислоциран е в Харманли и трансфериран в Ивано-Франковск в Украинска Съюз на съветските социалистически републики (УССР). 12-и мотострелкови полк, основан в Елхово, е превозен с кораби до село Жнатино в УССР, покрай границата с Чехословакия. Включва 1206 офицери и бойци.

 

С разпореждане №39 от 20 август 1968 година Министерският съвет дава позволение за нашествието на войските ни в Чехословакия. Първи автограф под документа поставя Тодор Живков като министър-председател, а след него 32-ма партийни величия. Ден по-рано министърът на националната защита военачалник Добри Джуров написва собственоръчно в 20 часа две секретни заповеди. С всяка от тях подрежда на всеки пълководец: „ За очистване на контрареволюцията в Чехословакия повелявам полкът да пристъпи към осъществяване предоставените му от главнокомандващия Обединени въоръжени сили (на страните-членки на Ва бойните задания по разгрома на вражеските детайли ”. Параф с изключение на Джуров поставя и началникът на Генералния щаб Атанас Семерджиев.

 

Ако се питате за какво заповедите са писани на ръка от бай Добри, въпреки и четливо и на верен български език – въпреки всичко Джуров е учил в Духовната семинария, и освен това в работен ден, някогашен офицер от Трето ръководство на Държавна сигурност – Военно контраразузнаване (ВКР), разясни, че са получили напътствие от руските приятели за цялостна нелегалност.

„ Смяташе се, че американското посолство у нас, което тогава се намираше на ул. „ Съборна ” – на крачки от военното министерство, разполага с мощна и прецизна техника, която е можела да възвърне текст по звуците от пишеща машина ”, разяснява офицерът.

 

В 22,15 часа на 20 август войските от Варшавския контракт получават код „ Вълтава-666 “ за началото на интервенцията. 45 минути по-късно е оповестена бойна паника. По предпазени канали 200 000 военни и екипажите на 2000 танка и бронетранспортьора получават сигнал за нахлуване. Нахлуването в Чехословакия се реализира на 18 места – от Полша, Съюз на съветските социалистически републики и Унгария, от общо 24 дивизии.

 

Армията на Германска демократична република е спряна на границата, защото Брежнев се притеснява от ескалация при появяването на немски войски в Чехословакия. Военната техника е маркирана с бели линии. Заповядано е тази без бели линии да бъде неотложно „ обезвредена ”. 12-и. Полк пресича границата на Чехословакия на 21 август в 4.05 ч. при село Матовце. Бързо преодолява 120 км до Кошице, само че в центъра на града се натъква на барикади от коли, трамваи и камиони. Многобройна група, най-вече младежи, атакуват колоната с камъни и тухли. Множеството скандира: „ Вървете си вкъщи “, „ Това не е вашата страна “. Счупени са стъклата на съвсем 50 автомобила, вратите на 10 и антените на 5 радиостанции. Има опити да се смъкват водачите и бойците от някои машини. Колоната обаче си проправя път и стига до град Рожнява, където по нея е открит огън. Тогава командирът изкарва от тила руски танкове и БТР-и, които „ откриват в началото огън във въздуха, а след това и по нападателите и вършат подслон от двете страни на колоната ", написа в свръхсекретен документ в Комисията по досиетата. В 10 ч. полкът навлиза в Банска Бистрица и я окупира, като завзема летище „ Зволен " без жертви, само че с 29 ранени.

 

Задачата на 22-ри полк е по-лесна. На 20 август в 6 часа сутринта групата, към този момент част от шеста въздушно-десантна дивизия на Съюз на съветските социалистически републики, получава заповед да овладее летищата Рузине (сега в Прага) и Водоходи. Полкът на 21 август се приземява на 2 стадия. Не се натъква на опозиция, защото летищата към този момент са овладени от руските войски. Превземането на Рузине е осъществено с машинация.

Съветски пътнически „ Ан-24 “ желае позволение за спешно кацане поради щета. На пистата от него изскачат парашутисти, които завладяват аеродрума.

 

Дългогодишният шеф на Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС) на Държавна сигурност ген. Васил Терзиев е отговарял за контрола и пресичането на противников прояви измежду българските военни. Това разкрива документ от архива на Държавна сигурност. Името на починалия военачалник нашумя още веднъж, откакто стана ясно, че неговият внук със същото име – Васил Терзиев, е претендентът за кмет на София, повдигнат от ПП-ДБ, а цялата фамилия е от партизани и чиновници на Държавна сигурност. За ролята на ген. Терзиев в потушаването на Пражката пролет свидетелства отчет, направен и подписан персонално от него. Документът е основан в края на януари 1969 година след завръщането на българските войски. Носи гриф „ Строго секретно “ и е направен единствено в 9 екземпляра.

 

Докладът разказва проблемите, с които се сблъсква Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС) по време на интервенцията. От него излиза наяве, че българската войска и Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС) през този интервал са били превърнати във функционалност на Съюз на съветските социалистически републики, а всеки опит в армията за без значение държание и мнение е смачкван и наказван още в зародиш. Дори е следена и кореспонденцията на бойците. Особен акцент е подложен върху държанието на българските военни и активността на оперативните служащи, които би трябвало да наблюдават за спазването вярната партийна линия и неподдаването на въздействие на демократичните хрумвания на Пражката пролет.

 

От разбора на ген. Терзиев излиза наяве, че преди заминаването за Чехословакия са взети ограничения двата полка да бъдат прочистени от неблагонадеждни лица, които са оставени в поделенията под агентурен надзор. Васил Терзиев се хвали, че по време на нашествието е придобил нова агентура от войнишкия, сержантския и старшинския състав, а офицерската е била на високо равнище.

 

„ Благодарение на това на територията на Чехословашка социалистическа република посредством тях (агентите офицери) бяха получени редица оперативни данни за обособени жители, враждебно настроени към съюзните войски, или пък подготвени да ни оказват помощ. С някои от последните след преоценка на данните бе открит действен контакт от нас или руските приятели и употребявани за работа в гражданското обграждане. Голяма част от сътрудниците офицери бяха наградени с, грамоти от командването на корпуса и армията “, показва ген. Терзиев.

 

В отчета началникът на Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС) компактно се придържа към опита на руските приятели, който счита за скъп. Агентурата би трябвало да следи и да предотвратява „ изменническите трендове “.

„ В тази връзка да се държи под наблюдаване контингентът, кадърен за измяна на Родината и непрекъснато да се учат ежедневните прояви “, предлага ген. Васил Терзиев. В резултат на това е доловена подготовката за измяна на Родината на боец от 12 МСП, след което той е задържан и предаден на Следствения отдел на Държавна сигурност “, показва генералът.

 

Втори документ в архива на Комисията по досиетата. Той съставлява грама от резидента в Прага от 16.11.1968 година в него става дума за чистка в органите на чехословашката Държавна сигурност и назначение на здрави комунисти. В грамата се предлага да не се кани никой към този момент от Прага. Има единствено едно изключение „ Другарят военачалник Терзиев може да пристигна и на драго сърце ще бъде признат от началника на III ръководство. За това би трябвало да заяви минимум една седмица преди да се приготви съответната стратегия, а и аз да бъда в Прага. Посещението може да стане към 2-3 декември ”, написа резидентът.

 

Вероятно ген. Терзиев е помагал на хардлайнерите в Прага да основат новото Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС).

Докато българските елементи минават границата, руски парашутисти към този момент са завзели най значимите обекти в Прага и Бърно.

В 4 часа постройката на Централен комитет е обградена. Парашутистите арестуват Дубчек и обкръжението му. В 10 ч. сутринта Дубчек, министър председателят Олдржих Черник, ръководителят на Народното събрание Йозеф Смрковски, членовете на Централния комитет на Комунистическата партия Йозеф Спейчек и Бохумил Шимон и ръководителят на: Националния фронт Франтишек Кригел са изведени от постройката от чиновници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и на чехословашката Държавна сигурност (StB), водени от заместник-министъра на вътрешните работи Вилиам Шалгович. Откарани са на летището и със руски боен аероплан са отведени в Москва.

 

Следва апел по радиото на президента ген. Людвик Свобода жителите да не дават въоръжен отпор на нахлуващите войски. Навсякъде обаче окупаторите срещат тяхната пасивна опозиция. Чехи и словаци саботират напредването на военните сили, трансформират доста от пътните знаци и табели, а някои места хвърлят по руските танкове коктейли „ Молотов “. Хората са на улицата и желаят неотложно евакуиране на непознатите войски и връщането на ръководителите от Москва. Там те са принудени под закани и поради опасенията да не стане ескалация на насилието да подпишат Московския протокол, с който се легитимира окупацията на Чехословакия.

 

В руската столица идват президентът Свобода и Густав Хусак който по това време е вицепремиер и след това е определен за първи секретар. Хусак се придържа към общата позиция на Дубчек и съпартийците му, че задачите, сложени от водачите на ССОР, са могли да бъдат реализирани и с други, невоенни средства. С Хусак обаче идва „ нормализацията ” - затвърждаване на контрола на компартията. Според по-нови данни по време на нашествието са били убити 108 жители на Чехословакия, а повече от 500 са ранени. По-голямата част от тях са цивилни. Най-много жертви е имало в Прага в региона на постройката на Чешкото радио, където руски бойци са стреляли против стачкуващите.

 

Съветските танкове напущат Прага на 11 септември 1968 година, а войските остават в Чехословакия до 1991 година Българското военно наличие продължава до 22 октомври 1968г. -22-ри полк се изтегля с трен до Одеса, а оттова с кораби до Бургас. България дава една жертва – погубен е младши сержант Николай Николов, който по незнайни аргументи потегля на автостоп към Бърно.

 

София сервира извинения на Чехия и Словакия с решение на Народното събрание през 1990 година и по-късно по време на визитата на президента Петър Стоянов в Прага през 1997 година По подигравка на ориста тя е първата страна, настояла за нашествието, и последната от някогашния Варшавски пакт, която се извинява за присъединяване си в смазването на Пражката пролет.

Инфо: Уикенд

Тагове: Тодор Живков Леонид Брежнев Валтер Улбрихт Владислав Гомулка Александър Дубчек Васил Биляк ген. Васил Терзиев ДС Олдржих Черник Йозеф Смрковски Йозеф Спейчек Бохумил Шимон Франтишек Кригел КГБ Вилиам Шалгович ген. Людвик Свобода