Икономистът Петър Ганев обясни в ефира на Нова телевизия, че

Икономистът Петър Ганев изясни в ефира на Нова телевизия, че минималната работна заплата има резултат върху недостига, само че той не е милиарден. „ Няма метод да се вдигне минималната заплата от юли, в случай че не сме идиоти. Тази година тя беше вдигната, влезнал е механизъм, на 1 септември ще бъде оповестено повдигането от 1 януари 2024 година По мои сметки ще бъде към 930 лв., което ще е рекордно – със 150 лв. на година. Този механизъм е написан, да забележим по какъв начин работи ”, съобщи Ганев. Той счита, че по-големият диалог би трябвало да е за идващия бюджет.

Според специалиста финансовите разноски, заложени от служебното държавно управление, няма по какъв начин да бъдат изпълнени, а също и рекордните разноски за прехрана. " Най-вероятно от финансови разноски и прехрана могат да се спестят сред 2 и 3 млрд ", разяснява още той. По думите му финансовият министър Асен Василев най-вероятно залага на нови доходи по Плана за възобновяване и резистентност.

„ Служебното държавно управление нямаше заложен доход по Плана за възобновяване и резистентност, само че в този момент, когато има нова власт, те ще се опитат да се преборят за второто заплащане ", уточни Ганев.

1 милиард обаче няма да доближи, за стремежи недостиг от 3%, твърди той. „ Ако в този момент техническата ни цел е по какъв начин да стигнем от към 12 милиарда до 5,5 милиарда недостиг, дълготрайната ни цел е по какъв начин той да стане 0, с цел да не се усилва дългът и да бъдем изцяло финансово постоянни ", добави Петър Ганев.

" Световната банка изнесе едно проучване, в което се споделя, че България може да стигне междинния стандарт на Европа за 15 години, за 100 или в никакъв случай да не го стигне. Важният диалог е по какъв начин да го създадем за 15 години, щом е допустимо ",

На въпроса може ли да се реализира дълго чакания бюджетен недостиг под 3%, без да има пострадали икономистът Георги Вулджев съобщи, че не вижда по какъв начин е допустимо да се случи.
„ През последните няколко години възприемаме финансовите разноски като вълшебен котел, от който вадим пари непрекъснато. В един миг се удря някаква граница. През последните години имахме много занижени финансови разноски. Миналата година прехвърлихме едни пари за тази година и по този начин намалихме, по линия на финансовите разноски, дефицитът да стане до 3% ”, изясни Вулджев.

Той изясни, че в случай че дефицитът е почти 12 милиарда, това в проценти е 6,4%. Трябва да стане 5,5 милиарда, което ще е към 3%.

Вулджев е безапелационен, че тази разлика не може да бъде поета единствено от финансови разноски. „ При състояние, че предходната година прехвърлихме разноски за тази, не виждам кой вълшебник ще направи това. Тогава в действителност ще има ощетени - най-вероятно по заплащания, които висят от предходни години ".

Добромир Иванов,изпълнителен шеф на Българска предприемаческа асоциация, изясни, че към 1,7 милиона души у нас работят и заплащат налози и осигуровки.

„ Ако приемем, че цялата ни страна е една каруца, в която се возят едни хора – нашите родители, пенсионери и други – общо към 5 милиона индивида. Има едни други хора, които теглят каруцата – частният бранш, хората, които изкарват парите в страната. Това са към 1,7 милиона души. Когато стартира да се прави бюджет, изкушението за политиците е на кого да дадат пари – дали на тези в каруцата, или на тези, които я теглят. Ако даваме на тези в каруцата, я вършим по-тежка. Няма смисъл да се дават пари и на тези тези, които „ теглят ”. Няма бизнесмен, който да желае страната да му дава пари. Работата на страната е да усъвършенства средата ”, сподели Иванов.