Икономистът от Пловдив Георги Стоев е подел лична инициатива в

Икономистът от Пловдив Георги Стоев е подел персонална самодейност в обществените мрежи, в която си е сложил за цел да дава отговор на въпроси на жители за значимите промени, които ще настъпят, откакто България влезе в Еврозоната.

Какво ще стане с цените?

1. Ще скочат ли цените двойно (т.е. опазване на цифрата в цената, единствено промяна на валутата)?

Не. Превалутирането е освен промяна на валутата в цената, само че и промяна на номинала на цената по курс 1.95583 лв. за 1 евро. Това важи и за заплатите (цената на труда).

2. Ще скочат ли цените при закръгляне нагоре?

Закръгляването нагоре може да докара до леко покачване, изключително при по-дребни артикули и услуги. Например еспресо в кафене за 3 лева, по курса на превалутиране ще бъде 1.53 евро, има възможност някои търговци да го предложат на 1.60 евро, т.е. към 4% повече.

3. Ще скочат ли цените поради неточни практики - т.е. търговци, които чакат/търсят мотив да вдигнат цените?

Възможно е обособени търговци да употребяват прекосяването към еврото като мотив за увеличение на цените, само че това няма да е систематичен проблем. Конкуренцията ще отстрани бързо тези практики. На пазари, където конкуренцията не работи, това не е използвано като извод, т.е. и в този момент, без евро, на тези пазари неточните практики са вероятни и постоянно са действителност.

4. Как може да следим дали и с какъв брой скачат цените, приблизително видяно?

Националният статистически институт ще продължи да разгласява показатели на потребителските цени (ИПЦ). Но всеки консуматор или домакинство има своя самостоятелна потребителска кошница, която ще нарастне или поевтинее по друг метод от обещано приблизително премерване на инфлацията. Например показателят на дребната потребителска кошница може да ви се стори “по-реален ", само че въпреки всичко това ви дава единствено ориентир, в случай че не желаете сами да следите и сравнявате цени преди и след приемането на еврото (например в супермаркети). Възможно е да се появят специфични онлайн платформи за цивилен мониторинг на цените, само че не ми е известно в България да има такава все още (може да има, само че да съм пропуснал да я забележа).

5. Как да проверим дали някакво повишаване е резултат от приемането на еврото?

Цените са динамични, без значение дали в лв., евро или долари, и това прави този разбор изключително провокационен. Повечето заключения ще са атакуеми и няма да са добре пристигнали в диалог на маса, само че пък в случай че търсите истината за себе си, ето някои подходи за откриване на други по-значими фактори за измененията в цените. Някои ценови промени са резултат от дълготраен тренд. Например повишаването на труда и оттова на доста услуги. Може да сравните по какъв начин са поскъпвали някои услуги (примерно салони за хубост или хотели) преди и след въвеждане на еврото, само че ще би трябвало да мине известно време. Стоки, които се търгуват интернационално, в случай че нарастнат в България, би следвало да са поскъпнали на всички места, включително в страни без евро. Регулирани цени, образец цена на водата, в случай че се промени нагоре, това ще е резултат от политическо решение, както е и в този момент, а не под въздействие на еврото. Изключете тези и други съществени фактори преди да решите, че еврото би могло да е причина за растеж на цените. След това вижте опита на други страни със и без евро, с цел да подплатите с данни тази догадка.

6. Започнаха ли търговците към този момент да подвигат цените в очакване на еврото?

Възможно е някои търговци да (опитат да) усилят цените авансово, залагайки на това, че някои хора имат инфлационни упования. България към този момент претърпя сензитивна инфлация заради световни фактори (енергия, вериги на доставки), което затруднява разграничаването на резултатите, включително дали част от това нарастване, към този момент осъществено, е резултат от неточни практики. Но още веднъж конкуренцията ще накаже неточните търговци или най-малкото ще ги вразуми. Исторически, в други страни сходни нараствания са били лимитирани и част от тях са били спекулативни, само че не и систематични.

7. Защо държавното управление не управлява цените, с цел да не скачат?

Това би било неточност, тъй като ще докара до дефицити на артикули, някои от които доста значими за семействата. Контрол или наблюдаване от разнообразни органи е вероятен и официално се ползва, само че аз персонално съм песимистичен особено за това. Нещо повече, в незрели демокрации тези органи доста постоянно могат да пречат да работи пазара, а оттова и на потребителите вместо да ги пазят.

8. Кога търговците ще стартират да показват цените и в евро?

Разясненията на Българска народна банка касаят наложителния интервал за това: Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове стартира един месец след датата на влизане в действие на Решението за приемането на еврото. Но аз персонално на никое място не виждам спънка търговците, изключително огромните вериги, да го създадат още преди този момент.

9. Какво предписание ще се ползва при закръгляне на цени?

Според разясненията на Българска народна банка: Официалният валутен курс не се закръглява или редуцира при осъществяването на превалутирането. Получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая (т.е. до цент) въз основата на третия знак след десетичната запетая - в случай че той е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая (центовете) остава неизменен или (закръгля се надолу); в случай че пък е еднакъв на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая (центовете) се усилва с една единица (закръгля се нагоре). Така да вземем за пример двоен етикет на самун, който сега коства 1.70 лева, ще включва и цена 0.87 евро.