Доклад: България е сред водещите в ЕС по ръст на икономиката през 2025 г., но той е небалансиран
Икономиката регистрира през миналата година постоянен напредък от 3,1 %, което я подрежда измежду водещите в Европейски Съюз. Същевременно структурата на растежа остава небалансирана - доминирана от вътрешното ползване при относително слаба капиталова интензивност и негативен принос на износа.
Това се споделя в годишния за 2025 година на Съвета за стопански разбори (СИА), който беше показан пред пред Министерския съвет, оповестяват от Служба "Информация и архив" (на МВР).
Основният извод в отчета: стопанската система пораства устойчиво, само че моделът на този напредък е небалансиран. Необходими са повече вложения, по-висока продуктивност и по-балансирана макроикономическа политика.
Забавянето на продуктивността на труда, съчетано с лимитирано струпване на капитал, слага под въпрос устойчивостта на процеса на действителна конвергенция. Пазарът на труда се характеризира с ниска безработица, само че и с намаляващо предложение на труд заради неподходящи демографски трендове, което основава мощен напън върху заплатите и разноските за труд.
Инфлацията се форсира умерено до 3,5 %, като съществуват опасности от в допълнение усилване при продължаващ напън от страна на търсенето, както и от неподходящите външнополитически фактори.
По отношение на външния бранш дефицитът по настоящата сметка доближава 5,9 % от брутния вътрешен артикул (БВП), главно заради възходящия търговски недостиг. Ако сходна наклонност се резервира и през идващите години, тя би могла да се трансформира във фактор за увеличение на външните макроикономически несъответствия, изключително при положение, че растежът продължи да се основава най-вече на вътрешното ползване, предизвестяват от Съвета.
В документа се показва още, че фискалната политика остава проциклична и проинфлационна, с бюджетен недостиг от 3 % от Брутният вътрешен продукт макар удобната икономическа обстановка и мощното вътрешно търсене.
Специално внимание в отчета за 2025 година е отделено на разбор на динамичността на трудовите хонорари в България. Анализът слага въпроса дали тяхното повишаване е прекалено. Според вижданията на консултативния орган към Министерски съвет сходна оценка не би трябвало да се основава на номиналния растеж на заплатите, защото той може да бъде килнат от инфлацията. По-подходящ индикатор е делът на трудовите хонорари в брутната добавена стойност, който регистрира както инфлацията, по този начин и повишаването на продуктивността на труда.
Данните демонстрират, че този дял у нас се усилва доста - от към 55% през 2000 година до почти 67 % през 2024 година Това повишаване се дължи главно на структурни промени в стопанската система, изключително нарастването на каузи на трудовите хонорари в бранша на услугите, като търговията и гастрономията, само че и при обществени услуги като обучение и опазване на здравето, оповестяват от Служба "Информация и архив" (на МВР).
В умозаключение от Съвета декларират, че повишаването на възнагражденията за труд е част от процеса на икономическа конвергенция, само че устойчивото му продължение изисква интензивен растеж на продуктивността и вложенията, както и адаптиране на фискалната политика към по-високите разноски за труд в бранша на услугите.
Това се споделя в годишния за 2025 година на Съвета за стопански разбори (СИА), който беше показан пред пред Министерския съвет, оповестяват от Служба "Информация и архив" (на МВР).
Основният извод в отчета: стопанската система пораства устойчиво, само че моделът на този напредък е небалансиран. Необходими са повече вложения, по-висока продуктивност и по-балансирана макроикономическа политика.
Забавянето на продуктивността на труда, съчетано с лимитирано струпване на капитал, слага под въпрос устойчивостта на процеса на действителна конвергенция. Пазарът на труда се характеризира с ниска безработица, само че и с намаляващо предложение на труд заради неподходящи демографски трендове, което основава мощен напън върху заплатите и разноските за труд.
Инфлацията се форсира умерено до 3,5 %, като съществуват опасности от в допълнение усилване при продължаващ напън от страна на търсенето, както и от неподходящите външнополитически фактори.
По отношение на външния бранш дефицитът по настоящата сметка доближава 5,9 % от брутния вътрешен артикул (БВП), главно заради възходящия търговски недостиг. Ако сходна наклонност се резервира и през идващите години, тя би могла да се трансформира във фактор за увеличение на външните макроикономически несъответствия, изключително при положение, че растежът продължи да се основава най-вече на вътрешното ползване, предизвестяват от Съвета.
В документа се показва още, че фискалната политика остава проциклична и проинфлационна, с бюджетен недостиг от 3 % от Брутният вътрешен продукт макар удобната икономическа обстановка и мощното вътрешно търсене.
Специално внимание в отчета за 2025 година е отделено на разбор на динамичността на трудовите хонорари в България. Анализът слага въпроса дали тяхното повишаване е прекалено. Според вижданията на консултативния орган към Министерски съвет сходна оценка не би трябвало да се основава на номиналния растеж на заплатите, защото той може да бъде килнат от инфлацията. По-подходящ индикатор е делът на трудовите хонорари в брутната добавена стойност, който регистрира както инфлацията, по този начин и повишаването на продуктивността на труда.
Данните демонстрират, че този дял у нас се усилва доста - от към 55% през 2000 година до почти 67 % през 2024 година Това повишаване се дължи главно на структурни промени в стопанската система, изключително нарастването на каузи на трудовите хонорари в бранша на услугите, като търговията и гастрономията, само че и при обществени услуги като обучение и опазване на здравето, оповестяват от Служба "Информация и архив" (на МВР).
В умозаключение от Съвета декларират, че повишаването на възнагражденията за труд е част от процеса на икономическа конвергенция, само че устойчивото му продължение изисква интензивен растеж на продуктивността и вложенията, както и адаптиране на фискалната политика към по-високите разноски за труд в бранша на услугите.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ