Руската икономика е в дългосрочен упадък, но има на какво още да разчита
Икономиката на Русия е елементарна, само че и сложна за рушене. Поради бавното въвеждане на западните наказания и способността на Москва да активизира запаси, цената на нашествието в Украйна за съветската стопанска система ще стартира да се усеща същински едвам през втората година от войната.
През 2022 година – първата година от войната, приходите от нефт и газ на Москва не бяха наранени и даже набъбнаха. Рецесията с 3,5% и бюджетен недостиг с 2,3% от Брутният вътрешен продукт се оказаха управляеми през предходната година. Тази обаче, ще бъде доста по-тежка за Москва. Приходите от експорт на петрол и газ, които осигуриха 45% от федералния бюджет през 2021 година, може да намалеят с 24 на 100 тази година. Световната банка чака производството на Русия да се свие с 3,3 % през 2023 година
За отворена стопанска система, ръководена от демократично определени политици, тези загуби биха били трагични, евентуално изменящи играта. Но за една автократична страна, чиито водачи и сенчести олигарси виждат цялата стопанска система като своя евентуална плячка, това не е краят на света. Това написа в публикация за Wilson Center съветският публицист Максим Трудолюбов, основен редактор на Meduza.
Една година след началото на войната Русия съумя да пренасочи огромна част от износа си на нефт (не на газ обаче) към незападни дестинации и резервира голям брой други експортни промишлености, които даже не бяха упоменати по време на дебатите за глобите.
Ембаргото на Европейски Съюз върху морския съветски необработен нефт и горната граница на цената от 60 $ за барел, въведени от Европейски Съюз, Г-7 и Австралия, влязоха в действие много късно, чак през декември. Мярката не даде неотложен резултат. През първия месец на глобите приходите на Москва от петрол и газ надвишиха 930 милиарда рубли (повече от 13,4 милиарда долара), което е с 6% повече от декември 2021 година
Това е образец за способността на Москва да активизира доходи, безапелационен е Трудолюбов, който е и създател на блога The Russia File за Института „ Кенан ”. В публикацията си той показва, че декември е добър за бюджета, поради изключителното заплащане на налога за рандеман на потребни изкопаеми от Газпром. Но като се изключат тези пари, приходите в бюджета от нефт и газ са паднали с цели 40 на 100.
През идващите месеци Москва ще може да добавя дефицита на доходи посредством сходни еднократни заплащания, да вземем за пример от производителите на торове и въглища, позволява журналистът. Освен това има производители на алуминий, никел, паладий и атомни електроцентрали, които до момента остават отвън полезрението.
На този стадий огромната загуба на Путин на икономическия фронт не пристигна от глобите, а е породена от самия него. Той е изгубил, евентуално дефинитивно, към три четвърти от главния си пазар за тръбопроводния газ на Газпром, поради опита си за изнудване.
Германия и няколко други европейски стопански системи одобриха съществено заканите му за прекъсване на доставките на газ и до момента изцяло са се отказали от суровината. Възможностите за подмяна на газ от тръбопроводи с бързото създаване на терминали за полутечен природен газ (LNG) и съхранението му се оказаха по-изобилни от упованията на анализаторите.
Миналата година доставките на LNG за Европа единствено от Съединени американски щати се покачиха с над 137% през единадесетте месеца на 2022 година по отношение на същия интервал на 2021 година, което оказа помощ на американските производители да надвишат каузи на Русия на пазара.
Тази година обаче Газпром евентуално ще може да изнесе 50 милиарда куб. м природен газ за европейски клиенти. Това е надалеч от 185 до 200 милиарда куб. м, които Русия доставяше преди, само че въпреки всичко е повече от сегашните 25 милиарда куб. кубически метра. Австрия, Босна и Херцеговина, Унгария, Италия, Сърбия и Словакия ще останат консуматори на съветски природен газ години наред.
Миналата година Русия усили производството на нефт и бързо пренасочи доставките си по море към Китай, Индия, Пакистан и Турция, напомня Трудолюбов. Цените, които съветските петролни компании съумяха да получат, обаче са доста по-ниски от преди, разяснява той. Според него през тази година Министерството на финансите на Русия планува приходите от нефт и газ да доближат 8,9 трлн. рубли (127 милиарда долара), което е спад от 24 %, съпоставя създателят.
За цялата предходната година приходите от петрол и газ възлизат на 11,6 трлн. рубли (167 милиарда долара). Дори задачата от 8,9 трлн. рубли е оптимистична, защото е изчислена въз основата на нереалистично висока междинна цена на петрола от 70,2 $ за барел Urals.
Въпреки всички дефицити, релативно ниските цени на петрола и възходящия недостиг, Русия евентуално ще избегне задълбочаване на рецесията. Това ще бъде предотвратено посредством консумиране на ресурсите на Фонда за национално благосъстояние (NWF), продажба на задгранична валута на пазара и повишение на налозите на фирмите в промишлеността на естествените запаси. NWF е в крах, само че сега държи 148 милиарда $, като ликвидните му активи са по-малко от цитираната сума.
Не би трябвало да забравяме, че съветският бюджет се поддържа и от доходи от други експортни артикули, за които Западът премълчава, тъй като те - най-вече индустриални метали, са прекомерно значими за западните пазари, с цел да им бъдат наложени наказания.
Руският експорт на алуминий и никел за Европейски Съюз и Съединени американски щати се усили с цели 70% в интервала март-юни предходната година. Тогава Лондонската железна борса (LME), най-големият международен пазар за промишлени метали, обмисляше да забрани съветския алуминий да се търгува и съхранява в нейната система, само че се отхвърли от това си желание.
Поради взрива на пазара на електрически коли и на възобновимата сила - и затова на батериите - възходящото търсене на никел (на който Русия е главен производител) и литий е логически резултат. Русия обезпечава 40% от потребностите на Германия от никел и е най -големият снабдител на паладий за Съединени американски щати, а той е нужен за автомобилната промишленост в целия свят. Руският производител на злато и сребро „ Полиметал ” се оправя добре. Компанията пораства и жъне милиарди годишни доходи.
Руският монополист в нуклеарната сила „ Росатом ” също процъфтява. Сега той построява 23 уреди в 12 страни, в това число Беларус, Китай, Египет, Унгария и Турция. Миналата година експортните продажби на „ Росатом ” се усилиха с 15% до 10 милиарда $, а настоящият ѝ портфейл от задгранични поръчки възлиза на над 200 милиарда $. Нито една от тези промишлености не е глобена.
Човек не трябва да прави неточност. Руската стопанска система е в дълготраен крах и с продължаването на войната ще бъде изправена пред задълбочаващи се провокации. Нито едно от средствата, които държавното управление на Путин употребява в този момент, не е дълготрайно решение. Властта унищожава наследството на страната. Но както наподобява Путин е твърдо решен да продължи нападателната война на Русия против Украйна и към момента разполага с доста способи да разчита на ресурсите на страната – било то първични материали, бизнес или популацията като цяло.
През 2022 година – първата година от войната, приходите от нефт и газ на Москва не бяха наранени и даже набъбнаха. Рецесията с 3,5% и бюджетен недостиг с 2,3% от Брутният вътрешен продукт се оказаха управляеми през предходната година. Тази обаче, ще бъде доста по-тежка за Москва. Приходите от експорт на петрол и газ, които осигуриха 45% от федералния бюджет през 2021 година, може да намалеят с 24 на 100 тази година. Световната банка чака производството на Русия да се свие с 3,3 % през 2023 година
За отворена стопанска система, ръководена от демократично определени политици, тези загуби биха били трагични, евентуално изменящи играта. Но за една автократична страна, чиито водачи и сенчести олигарси виждат цялата стопанска система като своя евентуална плячка, това не е краят на света. Това написа в публикация за Wilson Center съветският публицист Максим Трудолюбов, основен редактор на Meduza.
Една година след началото на войната Русия съумя да пренасочи огромна част от износа си на нефт (не на газ обаче) към незападни дестинации и резервира голям брой други експортни промишлености, които даже не бяха упоменати по време на дебатите за глобите.
Ембаргото на Европейски Съюз върху морския съветски необработен нефт и горната граница на цената от 60 $ за барел, въведени от Европейски Съюз, Г-7 и Австралия, влязоха в действие много късно, чак през декември. Мярката не даде неотложен резултат. През първия месец на глобите приходите на Москва от петрол и газ надвишиха 930 милиарда рубли (повече от 13,4 милиарда долара), което е с 6% повече от декември 2021 година
Това е образец за способността на Москва да активизира доходи, безапелационен е Трудолюбов, който е и създател на блога The Russia File за Института „ Кенан ”. В публикацията си той показва, че декември е добър за бюджета, поради изключителното заплащане на налога за рандеман на потребни изкопаеми от Газпром. Но като се изключат тези пари, приходите в бюджета от нефт и газ са паднали с цели 40 на 100.
През идващите месеци Москва ще може да добавя дефицита на доходи посредством сходни еднократни заплащания, да вземем за пример от производителите на торове и въглища, позволява журналистът. Освен това има производители на алуминий, никел, паладий и атомни електроцентрали, които до момента остават отвън полезрението.
На този стадий огромната загуба на Путин на икономическия фронт не пристигна от глобите, а е породена от самия него. Той е изгубил, евентуално дефинитивно, към три четвърти от главния си пазар за тръбопроводния газ на Газпром, поради опита си за изнудване.
Германия и няколко други европейски стопански системи одобриха съществено заканите му за прекъсване на доставките на газ и до момента изцяло са се отказали от суровината. Възможностите за подмяна на газ от тръбопроводи с бързото създаване на терминали за полутечен природен газ (LNG) и съхранението му се оказаха по-изобилни от упованията на анализаторите.
Миналата година доставките на LNG за Европа единствено от Съединени американски щати се покачиха с над 137% през единадесетте месеца на 2022 година по отношение на същия интервал на 2021 година, което оказа помощ на американските производители да надвишат каузи на Русия на пазара.
Тази година обаче Газпром евентуално ще може да изнесе 50 милиарда куб. м природен газ за европейски клиенти. Това е надалеч от 185 до 200 милиарда куб. м, които Русия доставяше преди, само че въпреки всичко е повече от сегашните 25 милиарда куб. кубически метра. Австрия, Босна и Херцеговина, Унгария, Италия, Сърбия и Словакия ще останат консуматори на съветски природен газ години наред.
Миналата година Русия усили производството на нефт и бързо пренасочи доставките си по море към Китай, Индия, Пакистан и Турция, напомня Трудолюбов. Цените, които съветските петролни компании съумяха да получат, обаче са доста по-ниски от преди, разяснява той. Според него през тази година Министерството на финансите на Русия планува приходите от нефт и газ да доближат 8,9 трлн. рубли (127 милиарда долара), което е спад от 24 %, съпоставя създателят.
За цялата предходната година приходите от петрол и газ възлизат на 11,6 трлн. рубли (167 милиарда долара). Дори задачата от 8,9 трлн. рубли е оптимистична, защото е изчислена въз основата на нереалистично висока междинна цена на петрола от 70,2 $ за барел Urals.
Въпреки всички дефицити, релативно ниските цени на петрола и възходящия недостиг, Русия евентуално ще избегне задълбочаване на рецесията. Това ще бъде предотвратено посредством консумиране на ресурсите на Фонда за национално благосъстояние (NWF), продажба на задгранична валута на пазара и повишение на налозите на фирмите в промишлеността на естествените запаси. NWF е в крах, само че сега държи 148 милиарда $, като ликвидните му активи са по-малко от цитираната сума.
Не би трябвало да забравяме, че съветският бюджет се поддържа и от доходи от други експортни артикули, за които Западът премълчава, тъй като те - най-вече индустриални метали, са прекомерно значими за западните пазари, с цел да им бъдат наложени наказания.
Руският експорт на алуминий и никел за Европейски Съюз и Съединени американски щати се усили с цели 70% в интервала март-юни предходната година. Тогава Лондонската железна борса (LME), най-големият международен пазар за промишлени метали, обмисляше да забрани съветския алуминий да се търгува и съхранява в нейната система, само че се отхвърли от това си желание.
Поради взрива на пазара на електрически коли и на възобновимата сила - и затова на батериите - възходящото търсене на никел (на който Русия е главен производител) и литий е логически резултат. Русия обезпечава 40% от потребностите на Германия от никел и е най -големият снабдител на паладий за Съединени американски щати, а той е нужен за автомобилната промишленост в целия свят. Руският производител на злато и сребро „ Полиметал ” се оправя добре. Компанията пораства и жъне милиарди годишни доходи.
Руският монополист в нуклеарната сила „ Росатом ” също процъфтява. Сега той построява 23 уреди в 12 страни, в това число Беларус, Китай, Египет, Унгария и Турция. Миналата година експортните продажби на „ Росатом ” се усилиха с 15% до 10 милиарда $, а настоящият ѝ портфейл от задгранични поръчки възлиза на над 200 милиарда $. Нито една от тези промишлености не е глобена.
Човек не трябва да прави неточност. Руската стопанска система е в дълготраен крах и с продължаването на войната ще бъде изправена пред задълбочаващи се провокации. Нито едно от средствата, които държавното управление на Путин употребява в този момент, не е дълготрайно решение. Властта унищожава наследството на страната. Но както наподобява Путин е твърдо решен да продължи нападателната война на Русия против Украйна и към момента разполага с доста способи да разчита на ресурсите на страната – било то първични материали, бизнес или популацията като цяло.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ