Министерството на финансите намали прогнозата си за растежа на българската икономика през 2019 година
Икономиката на България ще нарасне през 2019-а година с по-слабо от до момента предстоящото движение вследствие на доста по-нисък напредък на международната и европейската стопанска система, се показва в " Пролетната макроикономическа прогноза " на Министерството на финансите.
След напредък с 3,1% на Брутният вътрешен продукт на България през предходната година, финансовото министерство чака известно негово ускорение до 3,4% през 2019-а година, само че по-слабо, в сравнение с заложената в " Есенния отчет " икономическа агресия от 3,7 на 100.
Министерството на финансите намали и средносрочните си макроикономически упования и към този момент предвижда стопански напредък от по 3,3% през идващите три година, откакто в предходния отчет то заложи постоянен напредък от 3,5% през 2020-а и през 2021-а година.
В съпоставяне с " есенната прогноза ", през 2019-а година растежът на международната и европейската стопанска система е доста по-нисък, като по-ниски са упованията и за идващите години от прогнозния интервал 2020-2022 година, макар че допусканията за външната среда демонстрират леко усъвършенстване през идната спрямо актуалната година. Министерството на финансите ревизира внезапно надолу прогнозите си за напредък на международната стопанска система през тази година до 3,5% (от 3,9% есенна прогноза) и на Европейски Съюз - до 1,5% (от 2,0%), като в това време понижи едва и упованията са международния и европейки напредък през 2020-а година, надлежно до 3,6% (от 3,75) и до 1,7% (от 1,8%).
Реалният напредък на брутния вътрешен артикул на България се забави през предходната година до 3,1% (от 3,8% през 2017-а) вследствие на слабото показване на износа. В същото време, вътрешното търсене регистрира по-високо от предстоящото повишаване, движено главно от частното ползване. През 2019-а година се предвижда действителен напредък на Брутният вътрешен продукт от 3,4%, като обществените вложения и износът ще имат главен принос за предстоящото ускоряване. Частното ползване ще продължи да регистрира стабилно развиване, само че темпът ще се забави спрямо миналата година, допуска финансовото министерство.
Относно пазара на труда, броят на заетите означи едва намаляване от 0,1% през 2018-а година, дължащо се на понижението на заетите в селското стопанство. За 2019-а година се чака покачване на заетостта с 0,4%, като броят на заетите в промишлеността и услугите се чака да се увеличи, само че с по-нисък ритъм по отношение на миналата година. Коефициентът на безработица ще се намали до 4,6% (от 5,2% за 2018-а), което ще бъде съпроводено и с покачване на присъединяване на трудоспособното население в работната мощ. През 2019-а година се предвижда повишаване на заплащането на труда със 7,8% (след 5,6% през 2018-а) в резултата на покачване както в публичния, по този начин и в частния бранш в стопанската система.
Растежът на потреблението ще се забави от 6,0% през предходната година до 4,6% през 2019-а и до 4,0% през 2020-а година. Износът на артикули и услуги обаче се чака да нарасне през тази година с 1,8% (след намаляване с 0,8% през 2018-а) и с 2,0% през 2020-а година, до момента в който растежът на вноса ще се форсира от 3,7% през 2018-а до 5,0% през 2019-а година, преди да се забави до 3,3% през идната година.
В " пролетният отчет " на Министерството на финансовите се отбелязва, че средногодишната инфлация за 2018-а година е била от 2,6%, като се предвижда тя да се забави до 1,8% през актуалната година, имайки поради допусканията за предстоящата динамичност на интернационалните цени на суровините и по-слабия от до момента упования напън за повишаването на индустриалните и потребителските цени през тази година.
Според финансовото министерство главните опасности пред осъществяване на прогнозата са свързани с развиването на външната среда. Те се показват в нестабилна геополитическа конюнктура, повишен брой протекционистки ограничения в търговията и по-силно от предстоящото закъснение на икономическата интензивност в Европейски Съюз и трети страни, които са значими търговски сътрудници на България. Реализацията на тези опасности би се отразила отрицателно на износа и утежняване на позитивния баланс по настоящата сметка.
Също по този начин, под въздействие на външната среда, вероятно нарастване на несигурността измежду икономическите сътрудници в страната би довело до отсрочване на покупки и вложения.
След напредък с 3,1% на Брутният вътрешен продукт на България през предходната година, финансовото министерство чака известно негово ускорение до 3,4% през 2019-а година, само че по-слабо, в сравнение с заложената в " Есенния отчет " икономическа агресия от 3,7 на 100.
Министерството на финансите намали и средносрочните си макроикономически упования и към този момент предвижда стопански напредък от по 3,3% през идващите три година, откакто в предходния отчет то заложи постоянен напредък от 3,5% през 2020-а и през 2021-а година.
В съпоставяне с " есенната прогноза ", през 2019-а година растежът на международната и европейската стопанска система е доста по-нисък, като по-ниски са упованията и за идващите години от прогнозния интервал 2020-2022 година, макар че допусканията за външната среда демонстрират леко усъвършенстване през идната спрямо актуалната година. Министерството на финансите ревизира внезапно надолу прогнозите си за напредък на международната стопанска система през тази година до 3,5% (от 3,9% есенна прогноза) и на Европейски Съюз - до 1,5% (от 2,0%), като в това време понижи едва и упованията са международния и европейки напредък през 2020-а година, надлежно до 3,6% (от 3,75) и до 1,7% (от 1,8%).
Реалният напредък на брутния вътрешен артикул на България се забави през предходната година до 3,1% (от 3,8% през 2017-а) вследствие на слабото показване на износа. В същото време, вътрешното търсене регистрира по-високо от предстоящото повишаване, движено главно от частното ползване. През 2019-а година се предвижда действителен напредък на Брутният вътрешен продукт от 3,4%, като обществените вложения и износът ще имат главен принос за предстоящото ускоряване. Частното ползване ще продължи да регистрира стабилно развиване, само че темпът ще се забави спрямо миналата година, допуска финансовото министерство.
Относно пазара на труда, броят на заетите означи едва намаляване от 0,1% през 2018-а година, дължащо се на понижението на заетите в селското стопанство. За 2019-а година се чака покачване на заетостта с 0,4%, като броят на заетите в промишлеността и услугите се чака да се увеличи, само че с по-нисък ритъм по отношение на миналата година. Коефициентът на безработица ще се намали до 4,6% (от 5,2% за 2018-а), което ще бъде съпроводено и с покачване на присъединяване на трудоспособното население в работната мощ. През 2019-а година се предвижда повишаване на заплащането на труда със 7,8% (след 5,6% през 2018-а) в резултата на покачване както в публичния, по този начин и в частния бранш в стопанската система.
Растежът на потреблението ще се забави от 6,0% през предходната година до 4,6% през 2019-а и до 4,0% през 2020-а година. Износът на артикули и услуги обаче се чака да нарасне през тази година с 1,8% (след намаляване с 0,8% през 2018-а) и с 2,0% през 2020-а година, до момента в който растежът на вноса ще се форсира от 3,7% през 2018-а до 5,0% през 2019-а година, преди да се забави до 3,3% през идната година.
В " пролетният отчет " на Министерството на финансовите се отбелязва, че средногодишната инфлация за 2018-а година е била от 2,6%, като се предвижда тя да се забави до 1,8% през актуалната година, имайки поради допусканията за предстоящата динамичност на интернационалните цени на суровините и по-слабия от до момента упования напън за повишаването на индустриалните и потребителските цени през тази година.
Според финансовото министерство главните опасности пред осъществяване на прогнозата са свързани с развиването на външната среда. Те се показват в нестабилна геополитическа конюнктура, повишен брой протекционистки ограничения в търговията и по-силно от предстоящото закъснение на икономическата интензивност в Европейски Съюз и трети страни, които са значими търговски сътрудници на България. Реализацията на тези опасности би се отразила отрицателно на износа и утежняване на позитивния баланс по настоящата сметка.
Също по този начин, под въздействие на външната среда, вероятно нарастване на несигурността измежду икономическите сътрудници в страната би довело до отсрочване на покупки и вложения.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ