ЕК: Икономическият растеж на България ще се забави през 2024 г.
Икономическият напредък на България ще се забави през актуалната и идната година, след което се чака да се възвърне през 2025 година Също по този начин вносът и износът на артикули и услуги от страната ни ще се свие през 2023 година, а потреблението на семействата ще остане на достигнатите равнища в края на годината и първите месеци на 2024 година, след което ще нарасне умерено. Това планува Европейската комисия в най-новата си есенна икономическа прогноза.
Според Европейска комисия през 2023 г. ръстът на Брутния вътрешен артикул (БВП) на България ще отслабне до 2 на 100, до момента в който при предходната прогноза на Комисията, оповестена през май, заложеният стопански напредък беше даже по-нисък - 1,5%. Догодина Брутният вътрешен продукт ще се разшири с ритъм от 1,8%, под заложения в пролетната прогноза от 2,4 на 100. През 2022 година Брутният вътрешен продукт на България набъбна с 3,9%.
През 2025 година българският Брутният вътрешен продукт ще се усили с 2,6 на 100, разкрива още есенната прогноза на Европейска комисия.
По отношение на инфлацията в страната ни, Еврокомисията чака тя да бъде на равнище от 8,8% през 2023 година, 4 на 100 през 2024 година и 2,9% през 2025 година
Също по този начин се предвижда държавният дефицит на България леко да нарасне през 2023 година, тласнат нагоре от по-високите разноски за нараствания на пенсиите и заплатите. Общо те ще съставляват разноски за бюджета от към 4% от Брутният вътрешен продукт през тази година. Това влияние обаче се смекчава, наред с други фактори, посредством обезщетителни ограничения, увеличаващи събираемостта на налозите, както и посредством избрания на 100% дивидент за държавните предприятия.
В същото време други фактори са съдействали за ограничение на недостига, като частичното последователно унищожаване на ограниченията за намаляване на въздействието на високите цени на силата, показва Европейска комисия. Мерките, които се резервират и през 2023 година, са напълно финансирани от солидарна вноска от енергийния бранш. В резултат на това общите (нетни) бюджетни разноски за ограничения, свързани с енергетиката, се предвиждат на 0,8% от родния Брутният вътрешен продукт тази година.
Според Европейска комисия през 2024 година дефицитът на консолидирания държавен бюджет се чака да бъде 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Прогнозите са, че увеличението на данъчните доходи ще се забави в сходство с икономическите вероятности, само че също и прочут позитивен резултат от ограниченията за подкрепяне на събираемостта и от цялостното унищожаване на ограниченията, свързани с енергетиката.
Очаква се обществените вложения да останат като цяло постоянни, само че хипотетичното влияние върху недостига ще бъде лимитирано, с помощта на по-големите средства от Европейски Съюз, в частност от Механизма за възобновяване и резистентност.
През 2025 година Европейска комисия планува дефицитът да доближи 3,2 на 100 от Брутният вътрешен продукт, защото доставката на военно съоръжение за страната ни, както и краткотрайни разноски ще костват близо 0,7% от Брутният вътрешен продукт.
Същевременно бруто образуването на главен капитал ще нарасне през идващите две години, тласнато от обществени вложения, в това число по планове, финансирани от Механизма за възобновяване и резистентност, съгласно специалистите на Европейска комисия.
Освен това съотношението дълг/БВП на консолидирания държавен бюджет се предвижда да нарасне от 22,6% през 2022 година до 26,1% през 2025 година През 2023 и 2024 година консолидираният държавен дълг като % от Брутният вътрешен продукт ще нарасне до надлежно 23,5 и 24,3%.
В есенната прогноза на Европейска комисия е заложено и възобновяване на износа на България, като се планува той да нарасне с 4 на 100 през 2024 година и с 2,6% през 2025 година, отразявайки възобновяване на експортните пазари.
Междувременно, ръстът на частното потребление ще отслабне доста следващата година – до 1,4 на 100, съгласно Европейска комисия, откакто през 2023 година ще регистрира напредък с 6,3%. През 2025 година частното ползване ще се усили с 2,4%.
Рисковете за макроикономическите вероятности пред България са като цяло уравновесени, написа в заключенията на Европейска комисия. От една страна, по-затегнатият пазар на труда, комбиниран с по-бавното прекосяване към по-строгите парични условия, съставляват риск за икономическия напредък. От друга, забавянето на усвояването на средствата от Европейски Съюз и използването на българския Механизъм за възобновяване и резистентност биха довели до по-слаби стопански вероятности.
Също както Европейска комисия, в последната си икономическа прогноза, оповестена през октомври, Международният валутен фонд (МВФ) увеличи упованията си за напредък на българската стопанска система до 1,7% за 2023 година, или с 0,3 процентни пункта над миналата си прогноза.
За 2024 година МВФ чака българската стопанска система да нарасне с 3,2 на 100, до момента в който през април залагаше на нарастване с 3,5%.
Миналия месец интернационалната рейтингова организация „ Фич Рейтингс ” (Fitch Ratings) също увеличи прогнозата си за тази година за напредък на стопанската система на България – с 0,6 процентни пункта до 1,9%. За 2024 година обаче организацията понижи упованията си за увеличение на родния Брутният вътрешен продукт – с 0,2 процентни пункта до 2,8%.
Министерството на финансите на България е заложило стопански растеж с 1,8% за тази година, както и 3,2% за следващата година.
Според Европейска комисия през 2023 г. ръстът на Брутния вътрешен артикул (БВП) на България ще отслабне до 2 на 100, до момента в който при предходната прогноза на Комисията, оповестена през май, заложеният стопански напредък беше даже по-нисък - 1,5%. Догодина Брутният вътрешен продукт ще се разшири с ритъм от 1,8%, под заложения в пролетната прогноза от 2,4 на 100. През 2022 година Брутният вътрешен продукт на България набъбна с 3,9%.
През 2025 година българският Брутният вътрешен продукт ще се усили с 2,6 на 100, разкрива още есенната прогноза на Европейска комисия.
По отношение на инфлацията в страната ни, Еврокомисията чака тя да бъде на равнище от 8,8% през 2023 година, 4 на 100 през 2024 година и 2,9% през 2025 година
Също по този начин се предвижда държавният дефицит на България леко да нарасне през 2023 година, тласнат нагоре от по-високите разноски за нараствания на пенсиите и заплатите. Общо те ще съставляват разноски за бюджета от към 4% от Брутният вътрешен продукт през тази година. Това влияние обаче се смекчава, наред с други фактори, посредством обезщетителни ограничения, увеличаващи събираемостта на налозите, както и посредством избрания на 100% дивидент за държавните предприятия.
В същото време други фактори са съдействали за ограничение на недостига, като частичното последователно унищожаване на ограниченията за намаляване на въздействието на високите цени на силата, показва Европейска комисия. Мерките, които се резервират и през 2023 година, са напълно финансирани от солидарна вноска от енергийния бранш. В резултат на това общите (нетни) бюджетни разноски за ограничения, свързани с енергетиката, се предвиждат на 0,8% от родния Брутният вътрешен продукт тази година.
Според Европейска комисия през 2024 година дефицитът на консолидирания държавен бюджет се чака да бъде 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Прогнозите са, че увеличението на данъчните доходи ще се забави в сходство с икономическите вероятности, само че също и прочут позитивен резултат от ограниченията за подкрепяне на събираемостта и от цялостното унищожаване на ограниченията, свързани с енергетиката.
Очаква се обществените вложения да останат като цяло постоянни, само че хипотетичното влияние върху недостига ще бъде лимитирано, с помощта на по-големите средства от Европейски Съюз, в частност от Механизма за възобновяване и резистентност.
През 2025 година Европейска комисия планува дефицитът да доближи 3,2 на 100 от Брутният вътрешен продукт, защото доставката на военно съоръжение за страната ни, както и краткотрайни разноски ще костват близо 0,7% от Брутният вътрешен продукт.
Същевременно бруто образуването на главен капитал ще нарасне през идващите две години, тласнато от обществени вложения, в това число по планове, финансирани от Механизма за възобновяване и резистентност, съгласно специалистите на Европейска комисия.
Освен това съотношението дълг/БВП на консолидирания държавен бюджет се предвижда да нарасне от 22,6% през 2022 година до 26,1% през 2025 година През 2023 и 2024 година консолидираният държавен дълг като % от Брутният вътрешен продукт ще нарасне до надлежно 23,5 и 24,3%.
В есенната прогноза на Европейска комисия е заложено и възобновяване на износа на България, като се планува той да нарасне с 4 на 100 през 2024 година и с 2,6% през 2025 година, отразявайки възобновяване на експортните пазари.
Междувременно, ръстът на частното потребление ще отслабне доста следващата година – до 1,4 на 100, съгласно Европейска комисия, откакто през 2023 година ще регистрира напредък с 6,3%. През 2025 година частното ползване ще се усили с 2,4%.
Рисковете за макроикономическите вероятности пред България са като цяло уравновесени, написа в заключенията на Европейска комисия. От една страна, по-затегнатият пазар на труда, комбиниран с по-бавното прекосяване към по-строгите парични условия, съставляват риск за икономическия напредък. От друга, забавянето на усвояването на средствата от Европейски Съюз и използването на българския Механизъм за възобновяване и резистентност биха довели до по-слаби стопански вероятности.
Също както Европейска комисия, в последната си икономическа прогноза, оповестена през октомври, Международният валутен фонд (МВФ) увеличи упованията си за напредък на българската стопанска система до 1,7% за 2023 година, или с 0,3 процентни пункта над миналата си прогноза.
За 2024 година МВФ чака българската стопанска система да нарасне с 3,2 на 100, до момента в който през април залагаше на нарастване с 3,5%.
Миналия месец интернационалната рейтингова организация „ Фич Рейтингс ” (Fitch Ratings) също увеличи прогнозата си за тази година за напредък на стопанската система на България – с 0,6 процентни пункта до 1,9%. За 2024 година обаче организацията понижи упованията си за увеличение на родния Брутният вътрешен продукт – с 0,2 процентни пункта до 2,8%.
Министерството на финансите на България е заложило стопански растеж с 1,8% за тази година, както и 3,2% за следващата година.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ