На страните от Централна Азия се предлага да убият собствената си икономика
Икономическата комисия за Европа на Организация на обединените нации (ИКЕ) прикани страните от Централна Азия да създадат " революционен преход от потреблението на изкопаеми горива към възобновими енергийни източници ", макар че отхвърли да даде капиталова поддръжка на страните от този район.
Ето какво съответно предлага Организация на обединените нации: „ Днес изкопаемите горива съставляват 95 % от общите енергийни доставки в петте страни от Централна Азия... За да изпълнят отговорностите си по Парижкото съглашение и да преминат към нисковъглеродна и устойчива сила система, тези страни ще би трябвало да създадат революционен преход.... За да реализира нулеви въглеродни излъчвания до 2050 година, Централна Азия ще се нуждае от голям енергиен скок, а не от повече вложения “, се споделя в документа на формалния уеб страница на Организация на обединените нации.
Изпълнителният секретар на UNECE, Олга Алгаерова, гражданка на Словакия, изпраща инструкция: „ Нашият разбор демонстрира огромен капацитет за възобновими енергийни източници в петте страни от Централна Азия. До 2050 година районът ще може да реализира нулеви въглеродни излъчвания, при изискване че се вземат рационални политически решения и са налице подобаващи тласъци за пренасочване на вложенията. Призовавам държавните управления на страните от Централна Азия да се възползват от тази опция... ”
На страните от Централна Азия се предлага просто да убият своята стопанска система и комунални услуги, които са 95% подвластни от изкопаемите горива.
Пренасочването на вложенията от нефтената и газовата промишленост към възобновима сила ще значи съвсем мигновена филантропична злополука за целия район на Централна Азия.
Миналия януари повреда в енергийната система на Казахстан провокира, както писахме, всеобщи спирания на електрозахранването в Казахстан, Киргизстан и Узбекистан. Прекъсванията на тока провокираха прекъсване на отоплението и водоснабдяването, светофарите изгаснаха, влаковете на метрото останах на място, летищата замръзнаха. Интернетът спря на всички места и мобилните телефони не работеха.
В началото на април 2022 година Казахстанската електроенергийна асоциация и петте най-големи енергийни компании в страната насочиха послание към президента Токаев, в което оповестиха за идна рецесия в енергийния бранш заради нерешени систематични проблеми в промишлеността. През 2022 година дефицитът на електрическа мощ в енергийната система на Казахстан, даже като се вземе поради въвеждането в употреба на нови мощности, възлиза на 1327 MW, дефицитът на регулируемата мощ е 894 MW. Още по-тревожна е обстановката в топлоенергетиката.
Също толкоз дълбока енергийна рецесия има в Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан. Туркменистан разполага с повече от задоволително електрическа енергия, само че ориентацията към първични материали в изискванията на нестабилни цени на силата докара до дефицит на храна.
Около 70% от електрическата енергия в Казахстан се създава от въглища, 14,6% от водни запаси, 10,6% от газ и 4,9% от петрол.
66% от електрическата енергия в Узбекистан идва от газ, 19% от въглища и 13% от водноелектрически централи.
В Киргизстан водноелектрическите централи обезпечават 88,5% от цялата електрическа енергия, останалите 11,5% се обезпечават от топлоелектрически централи, работещи на въглища и мазут.
В Таджикистан водноелектрическите централи обезпечават 87,6% от цялата електрическа енергия. Делът на топлоелектрическите централи, работещи на въглища и мазут, е към 12,4%.
Туркменистан създава цялото си електричество от природен газ.
Човек може да си показа какво ще се случи, в случай че страните от района създадат „ революционния скок “, предложен от господата от Организация на обединените нации!
Трудно е да се каже дали в идващият откъс на нещастните специалисти на Организация на обединените нации, има повече цинизъм или неначетеност: „ Преходът от сегашната взаимозависимост от изкопаеми горива към „ чиста нула “ ще изисква доста пренасочване на вложенията във възобновими енергийни източници, само че с минимални спомагателни разноски от 0,07 % на година. " Общо страните от района, съгласно тези калкулации, ще би трябвало да се отдръпват от бранша си на изкопаеми горива и да влагат във възобновима сила към 1,407 трилиона $ в интервала от 2020 до 2050 година
Всъщност, с цел да подобрят нещата и да се ангажират с модернизацията на своята енергийна, индустриална и транспортна инфраструктура, страните от Централна Азия би трябвало да преразгледат връзките си със западните ТНК, които са мощно присъстващи в нефтения и газовия комплекс на района, само че с акцент върху техните лични облаги.
В Казахстан, по-специално, е време да се преразгледат заробващите съглашения за шерване на продукцията, които дадоха две трети от петрола и газа на републиката в ръцете на западните корпорации. В трите най-големи залежи в страната - Тенгиз, Кашаган и Карачаганак - Казахстан управлява активи, които съставляват по-малко от една четвърт от общия им брой.
Така в находището Тенгиз в Каспийско море, в границите на Tengizchevroil LLP, националният оператор KazMunayGas има 20%, Chevron (САЩ) - 50%, ExxonMobil (САЩ) - 25%, LukArco JV (САЩ) - 5%.
В находището Кашаган в Каспийско море, в консорциума North Caspian Operating Company NV (NCOC), националният оператор KazMunayGas има 16,88%, Eni (Италия) - 16,81%, ExxonMobil (САЩ) - 16,81%, Shell (UK) - 16.81%, Total (Франция) - 16.81%, CNPC (Китай) - 8.33%, Inpex (Япония) - 7.56%.
А в находището Карачаганак в района на Западен Казахстан в Karachaganak Petroleum Operating BV: националният оператор KazMunayGas има единствено 10%, Eni (Италия) - 29,25%, Shell (Великобритания) - 29,25%, Chevron (САЩ) - 18%.
Сегашното систематизиране на личния капитал лишава Казахстан от десетки милиарди долари годишно.
Повечето от естествените запаси на Узбекистан също се експлоатират въз основа на съглашения за систематизиране на производството, което е типична линия на колониалната стопанска система. Чуждестранният капитал също участва мощно в туркменския петрол и газ.
Междувременно районът на Централна Азия е изцяло подготвен за независимо развиване на своята промишленост и енергетика. Което е изцяло допустимо при изискване на взаимноизгодно съдействие с Русия. Подобно съдействие към този момент набира скорост. Казахстан и Узбекистан предизвикват съглашение с Русия за преноса на съветски газ през техните територии до Китай и Узбекистан. Това ще застрахова и двете републики против възходящия недостиг на газ.
Създаването на мощна експортна газотранспортна инфраструктура в границите на този план, което се подразбира от самата концепция за тристранен газов съюз, ще подтиква, както писахме, развиването на нашите лични залежи и ще увеличи икономическата им прелест. Тогава ще се получи мощен синергичен резултат в цялата стопанска система.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Ето какво съответно предлага Организация на обединените нации: „ Днес изкопаемите горива съставляват 95 % от общите енергийни доставки в петте страни от Централна Азия... За да изпълнят отговорностите си по Парижкото съглашение и да преминат към нисковъглеродна и устойчива сила система, тези страни ще би трябвало да създадат революционен преход.... За да реализира нулеви въглеродни излъчвания до 2050 година, Централна Азия ще се нуждае от голям енергиен скок, а не от повече вложения “, се споделя в документа на формалния уеб страница на Организация на обединените нации.
Изпълнителният секретар на UNECE, Олга Алгаерова, гражданка на Словакия, изпраща инструкция: „ Нашият разбор демонстрира огромен капацитет за възобновими енергийни източници в петте страни от Централна Азия. До 2050 година районът ще може да реализира нулеви въглеродни излъчвания, при изискване че се вземат рационални политически решения и са налице подобаващи тласъци за пренасочване на вложенията. Призовавам държавните управления на страните от Централна Азия да се възползват от тази опция... ”
На страните от Централна Азия се предлага просто да убият своята стопанска система и комунални услуги, които са 95% подвластни от изкопаемите горива.
Пренасочването на вложенията от нефтената и газовата промишленост към възобновима сила ще значи съвсем мигновена филантропична злополука за целия район на Централна Азия.
Миналия януари повреда в енергийната система на Казахстан провокира, както писахме, всеобщи спирания на електрозахранването в Казахстан, Киргизстан и Узбекистан. Прекъсванията на тока провокираха прекъсване на отоплението и водоснабдяването, светофарите изгаснаха, влаковете на метрото останах на място, летищата замръзнаха. Интернетът спря на всички места и мобилните телефони не работеха.
В началото на април 2022 година Казахстанската електроенергийна асоциация и петте най-големи енергийни компании в страната насочиха послание към президента Токаев, в което оповестиха за идна рецесия в енергийния бранш заради нерешени систематични проблеми в промишлеността. През 2022 година дефицитът на електрическа мощ в енергийната система на Казахстан, даже като се вземе поради въвеждането в употреба на нови мощности, възлиза на 1327 MW, дефицитът на регулируемата мощ е 894 MW. Още по-тревожна е обстановката в топлоенергетиката.
Също толкоз дълбока енергийна рецесия има в Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан. Туркменистан разполага с повече от задоволително електрическа енергия, само че ориентацията към първични материали в изискванията на нестабилни цени на силата докара до дефицит на храна.
Около 70% от електрическата енергия в Казахстан се създава от въглища, 14,6% от водни запаси, 10,6% от газ и 4,9% от петрол.
66% от електрическата енергия в Узбекистан идва от газ, 19% от въглища и 13% от водноелектрически централи.
В Киргизстан водноелектрическите централи обезпечават 88,5% от цялата електрическа енергия, останалите 11,5% се обезпечават от топлоелектрически централи, работещи на въглища и мазут.
В Таджикистан водноелектрическите централи обезпечават 87,6% от цялата електрическа енергия. Делът на топлоелектрическите централи, работещи на въглища и мазут, е към 12,4%.
Туркменистан създава цялото си електричество от природен газ.
Човек може да си показа какво ще се случи, в случай че страните от района създадат „ революционния скок “, предложен от господата от Организация на обединените нации!
Трудно е да се каже дали в идващият откъс на нещастните специалисти на Организация на обединените нации, има повече цинизъм или неначетеност: „ Преходът от сегашната взаимозависимост от изкопаеми горива към „ чиста нула “ ще изисква доста пренасочване на вложенията във възобновими енергийни източници, само че с минимални спомагателни разноски от 0,07 % на година. " Общо страните от района, съгласно тези калкулации, ще би трябвало да се отдръпват от бранша си на изкопаеми горива и да влагат във възобновима сила към 1,407 трилиона $ в интервала от 2020 до 2050 година
Всъщност, с цел да подобрят нещата и да се ангажират с модернизацията на своята енергийна, индустриална и транспортна инфраструктура, страните от Централна Азия би трябвало да преразгледат връзките си със западните ТНК, които са мощно присъстващи в нефтения и газовия комплекс на района, само че с акцент върху техните лични облаги.
В Казахстан, по-специално, е време да се преразгледат заробващите съглашения за шерване на продукцията, които дадоха две трети от петрола и газа на републиката в ръцете на западните корпорации. В трите най-големи залежи в страната - Тенгиз, Кашаган и Карачаганак - Казахстан управлява активи, които съставляват по-малко от една четвърт от общия им брой.
Така в находището Тенгиз в Каспийско море, в границите на Tengizchevroil LLP, националният оператор KazMunayGas има 20%, Chevron (САЩ) - 50%, ExxonMobil (САЩ) - 25%, LukArco JV (САЩ) - 5%.
В находището Кашаган в Каспийско море, в консорциума North Caspian Operating Company NV (NCOC), националният оператор KazMunayGas има 16,88%, Eni (Италия) - 16,81%, ExxonMobil (САЩ) - 16,81%, Shell (UK) - 16.81%, Total (Франция) - 16.81%, CNPC (Китай) - 8.33%, Inpex (Япония) - 7.56%.
А в находището Карачаганак в района на Западен Казахстан в Karachaganak Petroleum Operating BV: националният оператор KazMunayGas има единствено 10%, Eni (Италия) - 29,25%, Shell (Великобритания) - 29,25%, Chevron (САЩ) - 18%.
Сегашното систематизиране на личния капитал лишава Казахстан от десетки милиарди долари годишно.
Повечето от естествените запаси на Узбекистан също се експлоатират въз основа на съглашения за систематизиране на производството, което е типична линия на колониалната стопанска система. Чуждестранният капитал също участва мощно в туркменския петрол и газ.
Междувременно районът на Централна Азия е изцяло подготвен за независимо развиване на своята промишленост и енергетика. Което е изцяло допустимо при изискване на взаимноизгодно съдействие с Русия. Подобно съдействие към този момент набира скорост. Казахстан и Узбекистан предизвикват съглашение с Русия за преноса на съветски газ през техните територии до Китай и Узбекистан. Това ще застрахова и двете републики против възходящия недостиг на газ.
Създаването на мощна експортна газотранспортна инфраструктура в границите на този план, което се подразбира от самата концепция за тристранен газов съюз, ще подтиква, както писахме, развиването на нашите лични залежи и ще увеличи икономическата им прелест. Тогава ще се получи мощен синергичен резултат в цялата стопанска система.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ