Христос слиза в ада като победител
Иконата " Слизане в пъкъла ", която е оповестена в днешния празничен брой на " Стандарт ", е предоставена от криптата на храм-паметник „ Св. Александър Невски ". В тази икона се показва Христовата победа над пъкъла, освобождението на Адам и оправдаването на старозаветния човек. Най-важният миг от евангелската история - Христовото Възкресение, отсъства в християнското изкуство. За това знамение, което е недостъпно за човешкото схващане, не приказва Евангелието, не описват и църковните песнопения. Иконите, които носят названието „ Христово Възкресение ", изобразяват „ следствието " от него – Христос, Който разрушава вратите на пъкъла или празния Гроб. По сходство с други празници, иконографията на Възкресение Христово е образувана в продължение на дълъг интервал от време. Изображението се трансформира през вековете, в протежението на III-XVII в.
-----
В сърцето на облика на Христовото Възкресение са текстовете на Писанието, светоотеческите произведения, химнографията и апокрифи, главната тематика на които е успеха на Христос над пъкъла и гибелта.
Поради обстоятелството, че Евангелията оферират малко сведения за Възкресението на Иисус Христос, в ранното християнско изкуство това събитие е изобразявано алегорично от предобрази, съдържащи се в Стария Завет. Основа за раннохристиянското изкуство става оракул Йона в утробата на кита („ тъй като, както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи, така и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи " Мат.12:40)
Една от ранните иконографски схеми, представящи Христовото Възкресение, е Жените-мироносици и ангелът пред празния Гроб на Христа.
Към тази комбинация принадлежи изображението от 232 година в Дура-Европус (Северна Месопотамия). Иконографската скица е опростена, лишена от елементи. Три дами се насочат към затворен саркофаг. Авторът ни демонстрира единствено най-важното – пътя на дамите и тяхната цел. В ранната иконография се вижда интерес към гробницата, която се показва като антична сграда, постоянно кръгла или формирана от две елементи: долната част – правоъгълна, а горната – кръгла, сходна на купол. По-късно Гробът Господен стартира да се показва като изсечен в канара. Сцената на Жените-мироносци при Гроба Господен получава необятно разпространяване и се изобразява в миниатюри, фрески и икони.
Следващ по време иконографски сюжет е „ Слизане в пъкъла ". Най-ранното познато изображение е от VІ век. Тези две по-късни композиции са употребявани в Православната черква като Пасхални икони.
Иконографията на „ Слизане в пъкъла " е допълнена и от апокрифни текстове като „ Евангелие на Никодим ", в което се загатват имената на Адам, на пророците Исаия, Давид, Авакум, Йоан Кръстител и редица други старозаветни персонажи, „ от дълго време седящите в мрак и смъртна сянка ".
Иконата „ Слизане в пъкъла " показва духовната действителност на Възкресението, разкрива задачата и резултата от това Възкресение.
В центъра на иконографската скица е Спасителят. Той е изобразен в мандорла. Всъщност това е
огромен ореол, който опасва освен главата, само че и цялата фигура
Тя служи за обозначаване на специфичната берекет и популярност, с която изобразеното лице се овенчава. Може да има овална или ромбоидна форма, с разпръснати лъчи, каквито виждаме в иконите на Преображение Христово. Най-често мандорлата се изобразява към Христос и Дева Мария като най-съвършените хора. Мандорлата в иконата демонстрира Божествената природа на Спасителя, Неговата популярност. Зависи от майсторството на зографа по какъв начин ще съобщи багрите и формите, само че знаците, които е построило християнското изкуство се разчитат в светлината на вярата.
В иконата " Слизане в пъкъла " се показва Христовата победа над пъкъла, освобождението на Адам и оправдаването на старозаветния човек. Христос слиза в пъкъла не като негов заложник, а като Победител, изобразено посредством разрушените порти и посредством стъпването върху тях. В някои от изображенията под вратите адови, в черната бездна, се вижда фигурата на княза на мрака. В по-късни изображения виждаме развиване на иконографските елементи – силата на пъкъла е разрушена и веригите са скъсани, с тях ангелите оковават Сатанаил, виждат се ключове, пирони и така нататък В лявата Си ръка Христос държи свитък – знак на Възкресната проповед в пъкъла, съгласно думите на свети деятел Петър. В иконата " Слизане в пъкъла " от Криптата на храм-паметник „ Св. Александър Невски " е показан окованият демон, той към този момент няма мощ над индивида, тъй като гибелта е победена, посредством възкресението за нов живот.
Иисус Христос вместо свитък носи кръст със знаме
Виждаме едно преплитане на иконографски детайли. По-ранният детайл кръстът, който е знак на успеха над гибелта и знамето, което навлиза под въздействие на западноевропейските гравюри – още веднъж знак на успеха.
Христос освобождава Адамовата душа и с нея душите на всички тези, които чакат Неговото идване с религия. Ето за какво отляво и отдясно на тази сцена са показани в две групи старозаветните светци и пророци. Отляво са цар Давид и цар Соломон в царски одежди и корони, а зад тях стои св. Йоан Предтеча, вижда се и фигурата на Мойсей.
Чрез освобождението на Адам и с него – на цялото човечество, Христос слага основата на нов живот. Така духовното раждане на Адам е показано в иконата „ Слизане в пъкъла " като знак на бъдещото Възкресение на тялото, чийто първи плод е Възкресението Христово.
В един по-късен интервал, под възходящото въздействие на западното изкуство, иконографията на „ Слизане в пъкъла "
отстъпва място на една друга иконографска скица
която показва Възкръсналия Христос над гроба. Под въздействие на западноевропейските гравюри и многофигурни композиции зографите в Русия, Украйна и България изобразяват Христос със знаме в ръка, повдигнат над ковчега.
Така в ерминията (наръчник) на Дичо Зограф поясненията за Възкресение Христово са следните: „ Гроб, плочата е отметната и на нея седи ангел с бели облекла. Над гроба е Христос, гол, препасан единствено долу, а друга алена дреха се развява през рамото и ръцете му. В лявата ръка – знаме, с дясната благославя. Десният крайник е малко сгънат, а левият е пуснат право долу до гроба. Наоколо облаци, а сред тях мощно зарево излиза от Христос. Около гроба има бойци – едни спят като мъртви, други гледат нагоре към Него, с ножове и копия, едни – с бради, други – без бради, с воински шапки. Около гроба – зелена трева, рид от дясната страна с къщи и кули. "
Безспорно, тази композиционна скица показва единствено главното събитие, само че за сметка на това губи доста от символиката и въздействието на „ Слизане в пъкъла "
Св. Григорий Богослов споделя: „ това е празник на празниците и празненство на тържествата: той надминава всички други празници, както слънцето надминава звездите и това е по този начин освен за човешките или земни празници, а също и за тези, принадлежащи на Христос и чествани от Христос ".
-----
В сърцето на облика на Христовото Възкресение са текстовете на Писанието, светоотеческите произведения, химнографията и апокрифи, главната тематика на които е успеха на Христос над пъкъла и гибелта.
Поради обстоятелството, че Евангелията оферират малко сведения за Възкресението на Иисус Христос, в ранното християнско изкуство това събитие е изобразявано алегорично от предобрази, съдържащи се в Стария Завет. Основа за раннохристиянското изкуство става оракул Йона в утробата на кита („ тъй като, както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи, така и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи " Мат.12:40)
Една от ранните иконографски схеми, представящи Христовото Възкресение, е Жените-мироносици и ангелът пред празния Гроб на Христа.
Към тази комбинация принадлежи изображението от 232 година в Дура-Европус (Северна Месопотамия). Иконографската скица е опростена, лишена от елементи. Три дами се насочат към затворен саркофаг. Авторът ни демонстрира единствено най-важното – пътя на дамите и тяхната цел. В ранната иконография се вижда интерес към гробницата, която се показва като антична сграда, постоянно кръгла или формирана от две елементи: долната част – правоъгълна, а горната – кръгла, сходна на купол. По-късно Гробът Господен стартира да се показва като изсечен в канара. Сцената на Жените-мироносци при Гроба Господен получава необятно разпространяване и се изобразява в миниатюри, фрески и икони.
Следващ по време иконографски сюжет е „ Слизане в пъкъла ". Най-ранното познато изображение е от VІ век. Тези две по-късни композиции са употребявани в Православната черква като Пасхални икони.
Иконографията на „ Слизане в пъкъла " е допълнена и от апокрифни текстове като „ Евангелие на Никодим ", в което се загатват имената на Адам, на пророците Исаия, Давид, Авакум, Йоан Кръстител и редица други старозаветни персонажи, „ от дълго време седящите в мрак и смъртна сянка ".
Иконата „ Слизане в пъкъла " показва духовната действителност на Възкресението, разкрива задачата и резултата от това Възкресение.
В центъра на иконографската скица е Спасителят. Той е изобразен в мандорла. Всъщност това е
огромен ореол, който опасва освен главата, само че и цялата фигура
Тя служи за обозначаване на специфичната берекет и популярност, с която изобразеното лице се овенчава. Може да има овална или ромбоидна форма, с разпръснати лъчи, каквито виждаме в иконите на Преображение Христово. Най-често мандорлата се изобразява към Христос и Дева Мария като най-съвършените хора. Мандорлата в иконата демонстрира Божествената природа на Спасителя, Неговата популярност. Зависи от майсторството на зографа по какъв начин ще съобщи багрите и формите, само че знаците, които е построило християнското изкуство се разчитат в светлината на вярата.
В иконата " Слизане в пъкъла " се показва Христовата победа над пъкъла, освобождението на Адам и оправдаването на старозаветния човек. Христос слиза в пъкъла не като негов заложник, а като Победител, изобразено посредством разрушените порти и посредством стъпването върху тях. В някои от изображенията под вратите адови, в черната бездна, се вижда фигурата на княза на мрака. В по-късни изображения виждаме развиване на иконографските елементи – силата на пъкъла е разрушена и веригите са скъсани, с тях ангелите оковават Сатанаил, виждат се ключове, пирони и така нататък В лявата Си ръка Христос държи свитък – знак на Възкресната проповед в пъкъла, съгласно думите на свети деятел Петър. В иконата " Слизане в пъкъла " от Криптата на храм-паметник „ Св. Александър Невски " е показан окованият демон, той към този момент няма мощ над индивида, тъй като гибелта е победена, посредством възкресението за нов живот.
Иисус Христос вместо свитък носи кръст със знаме
Виждаме едно преплитане на иконографски детайли. По-ранният детайл кръстът, който е знак на успеха над гибелта и знамето, което навлиза под въздействие на западноевропейските гравюри – още веднъж знак на успеха.
Христос освобождава Адамовата душа и с нея душите на всички тези, които чакат Неговото идване с религия. Ето за какво отляво и отдясно на тази сцена са показани в две групи старозаветните светци и пророци. Отляво са цар Давид и цар Соломон в царски одежди и корони, а зад тях стои св. Йоан Предтеча, вижда се и фигурата на Мойсей.
Чрез освобождението на Адам и с него – на цялото човечество, Христос слага основата на нов живот. Така духовното раждане на Адам е показано в иконата „ Слизане в пъкъла " като знак на бъдещото Възкресение на тялото, чийто първи плод е Възкресението Христово.
В един по-късен интервал, под възходящото въздействие на западното изкуство, иконографията на „ Слизане в пъкъла "
отстъпва място на една друга иконографска скица
която показва Възкръсналия Христос над гроба. Под въздействие на западноевропейските гравюри и многофигурни композиции зографите в Русия, Украйна и България изобразяват Христос със знаме в ръка, повдигнат над ковчега.
Така в ерминията (наръчник) на Дичо Зограф поясненията за Възкресение Христово са следните: „ Гроб, плочата е отметната и на нея седи ангел с бели облекла. Над гроба е Христос, гол, препасан единствено долу, а друга алена дреха се развява през рамото и ръцете му. В лявата ръка – знаме, с дясната благославя. Десният крайник е малко сгънат, а левият е пуснат право долу до гроба. Наоколо облаци, а сред тях мощно зарево излиза от Христос. Около гроба има бойци – едни спят като мъртви, други гледат нагоре към Него, с ножове и копия, едни – с бради, други – без бради, с воински шапки. Около гроба – зелена трева, рид от дясната страна с къщи и кули. "
Безспорно, тази композиционна скица показва единствено главното събитие, само че за сметка на това губи доста от символиката и въздействието на „ Слизане в пъкъла "
Св. Григорий Богослов споделя: „ това е празник на празниците и празненство на тържествата: той надминава всички други празници, както слънцето надминава звездите и това е по този начин освен за човешките или земни празници, а също и за тези, принадлежащи на Христос и чествани от Христос ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ