Андрей Ковачев, Сдружение за дива природа Балкани: Необходимо е съдействието на местните хора, а те не са мотивиране да го направят
За разкриването на случаите с отравянето на предпазени лешояди е належащо съдействието на локалните хора, които не са стимулирани да го създадат. Ако няма откриване на случая, няма след това по какъв начин да има и наказване, с цел да има и някаква предварителна защита на такива случаи. Това сподели Андрей Ковачев от Сдружението за дива природа " Балкани “ в предаването " Метроном “ на Радио ФОКУС .
По думите му е належащо основаването на публично мнение, което да е интензивно и измежду локалните хора в тези райони, с цел да може да се промени обстановката и да има отношение към опазването на дивата природа. " Често се случва да подценяваме такива нематериални полезности, тъй като сме доста съсредоточени в други неща, които са по-материални. Това е белег за цивилизованост на едно общество. И колкото в по-голяма степен то обръща внимание на тези неща, толкоз по-сигурно е, че това е едно общество, което е положително и към хората, и към околния свят. Още имаме да извървим дълъг път, “ уточни той.
Българите имат отношение и обичат природата, само че би трябвало систематично да се работи с такива проблеми, като отровите в природата, които са опасност за дивите животни. " Още 1991 година " Зелени Балкани София “ направихме митинги против потреблението на токсини, когато това беше обикновено. Трябваше да протестираме в продължение на година, с цел да се промени законът и да се направи в сходство с европейското законодателство. Но с цел да може да се приложи дейно, е належащо и съзнанието ни да стигне до това равнище. “
Брадатият лешояд, липсващ още 30-те години на ХХ век, е признакът на българската природозащита. В момента се вършат опити за неговото завръщане в естествени условия, защото тези птици – санитарите на природата, са доста значими за равновесието на екосистемата. В България се срещат 4 типа: египетският лешояд, белоглавият лешояд, картал или черен лешояд, и най-големият, брадатия лешояд. " Птиците, които са отровени, това са шест птици от типа картал, който апропо също беше липсващ и в този момент се възвръща, и от типа белоглав лешояд. Тъжно, тъй като това са застрашени типове “, акцентира гостът.
Освен отровите против хищници, от които страдат разнообразни типове в региона, бракониерството е към момента мощно развито в България, изясни Ковачев и добави, че бракониерството у нас унищожава много огромна част от популацията на мечките и на доста други предпазени типове. " Беше доста добър опит, когато направиха преди години по този начин наречената " Горска полиция “ към Министерството на вътрешната работа, която незабавно стартира да прави работа и да хваща бракониери, обаче тъй като почна да ги хващат, тя бързо я отстрани, “ описа Ковачев и добави, че това е решението – профилирани елементи в Министерство на вътрешните работи и по-голяма осведоменост на обществото.
По думите му е належащо основаването на публично мнение, което да е интензивно и измежду локалните хора в тези райони, с цел да може да се промени обстановката и да има отношение към опазването на дивата природа. " Често се случва да подценяваме такива нематериални полезности, тъй като сме доста съсредоточени в други неща, които са по-материални. Това е белег за цивилизованост на едно общество. И колкото в по-голяма степен то обръща внимание на тези неща, толкоз по-сигурно е, че това е едно общество, което е положително и към хората, и към околния свят. Още имаме да извървим дълъг път, “ уточни той.
Българите имат отношение и обичат природата, само че би трябвало систематично да се работи с такива проблеми, като отровите в природата, които са опасност за дивите животни. " Още 1991 година " Зелени Балкани София “ направихме митинги против потреблението на токсини, когато това беше обикновено. Трябваше да протестираме в продължение на година, с цел да се промени законът и да се направи в сходство с европейското законодателство. Но с цел да може да се приложи дейно, е належащо и съзнанието ни да стигне до това равнище. “
Брадатият лешояд, липсващ още 30-те години на ХХ век, е признакът на българската природозащита. В момента се вършат опити за неговото завръщане в естествени условия, защото тези птици – санитарите на природата, са доста значими за равновесието на екосистемата. В България се срещат 4 типа: египетският лешояд, белоглавият лешояд, картал или черен лешояд, и най-големият, брадатия лешояд. " Птиците, които са отровени, това са шест птици от типа картал, който апропо също беше липсващ и в този момент се възвръща, и от типа белоглав лешояд. Тъжно, тъй като това са застрашени типове “, акцентира гостът.
Освен отровите против хищници, от които страдат разнообразни типове в региона, бракониерството е към момента мощно развито в България, изясни Ковачев и добави, че бракониерството у нас унищожава много огромна част от популацията на мечките и на доста други предпазени типове. " Беше доста добър опит, когато направиха преди години по този начин наречената " Горска полиция “ към Министерството на вътрешната работа, която незабавно стартира да прави работа и да хваща бракониери, обаче тъй като почна да ги хващат, тя бързо я отстрани, “ описа Ковачев и добави, че това е решението – профилирани елементи в Министерство на вътрешните работи и по-голяма осведоменост на обществото.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ