Урок по мир. Как се говори с деца за войната
Игри в мазе под звуците на ракети или вести, че война е покрай теб. Под една или друга форма тематиката участва в детството нацяло потомство. Може ли това да е урок по мир или по какъв начин се приказва с деца за война?
Оля е майка на две деца. Живее в Киев със фамилията си и се приготвя да се върне на работа след майчинство. Плановете ѝ за 24 февруари 2022 година са да остави децата при баба им. Плановете на Кремъл за този ден обаче са да стартира пълномащабна война против Украйна.
“ Имам една неприятна и една добра вест. Добрата е, че през днешния ден няма да отивам на работа, другата е, че войната стартира ”. Така Оля научава от мъжа си, че Русия е изстреляла първите ракети към украинската столица, до момента в който фамилията още спи.
По това време синът на Оля е на 4 години, а щерка ѝ е на 2. В първите дни на съветската инвазия фамилията се крие в мазето на другари. Майката скоро схваща, че ще би трябвало да напусне родината си. Без бащата. Седмица след началото на войната Оля и децата поемат към България.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Като доста други майки Оля би трябвало да им изясни какво е война, за какво се случва и най-трудното - за какво татко им не може да бъде с тях.
Децата на Оля споделят една и съща орис с повече от половината деца в Украйна. Според за бежанците към 1 април 2023 година над 5,6 милиона украински деца са били разселени. Броят им единствено пораства.
Войната белязва цяло потомство, което занапред ще се сблъсква с последствията. Тя въздейства на менталното здраве освен на децата, които бягат от конфликтни зони, само че и на тези, които ежедневно чуват за протичащото се.
Как се приказва с деца за война? Свободна Европа потърси отговорите от Оля, от с фокус върху логика на психиката на емиграцията и създател на психически книги за работа с деца, и Зорница Христова , основен редактор на, чиято задача е да споделя новините на понятен за децата език.
Невинаги схващат, само че усещат
Оля споделя, че първоначално децата ѝ не са разбирали какво се случва и даже укриването в мазето им е приличало на игра. Въздушната паника, ракетите и гърмежите са част от разпоредбите на играта.
Не разбираха какво тъкмо е войната и повече им приличаше на игра
“Не разбираха какво тъкмо е войната и повече им приличаше на игра, само че започнаха да усещат по какъв начин ние, хората към тях, се чувствахме, чуваха новините и започнаха да задават въпроси ”, споделя майката.
Според Маховская, която от началото на войната съветва гратис украински бежанци в София, родителите постоянно се пробват да се придържат към тактиката: „ Не казвайте на детето истината “, „ Ще го предпазим от проблеми, то е още малко “. Само че, добавя тя, децата усещат настроенията на родителите си, само че от време на време за тях е комплицирано да си обяснят какво в действителност се случва. А това е проблем.
“Ако възрастните са изнервени и тревожни, тогава детето живее с тях на една вълна, в непрекъсната необяснима тревога, и става невротично ", споделя Маховская.
Кадри, фотоси, истории елементарно доближават до децата през обществените мрежи или малкия екран. Разпространението на недостоверна информация е толкоз елементарно, че прави контрола от страна на родителите съвсем неосъществим.
Хобито на Оля е да написа детски истории. Налага се да го употребява, с цел да опише страшното през света на приказното на децата си. Когато фамилията би трябвало да напусне Киев, се ражда историята за дребните птички, които напущат дома си, с цел да се предпазят от неприятната черна птица. В историята птичките съумяват да се върнат вкъщи. В действителността на Оля този край още не е сигурен.
За Олга Маховская това е един от положителните способи да се изясни спорът, само че подборът на думи е доста значим. Паралелът с животни или други приказни създания оказва помощ за схващане на човешките проблеми, споделя тя.
“Защо има война ”?
Този отговор към този момент близо две години търсят освен децата. Зорница Христова и медията ѝ ВИЖТЕ са си сложили за цел новините от България и света да бъдат разказани по понятен метод за деца.
За нея " превеждането " на новините на детски език оказва помощ на децата и подрастващите да си обяснят актуалните събития. Всеки месец читателите могат да оферират забавни за тях тематики. След всяка вест има къс въпросник, който предизвиква децата да осмислят прочетеното в публикацията.
Когато детската медия разгласява текст по тематиката за войната на Русия против Украйна, Христова получава най-вече въпроси, които стартират със “защо ”.
“От публичните тематики най-интересни са им (на децата) тези, които са свързани с новинарския поток за възрастни, доколкото те по този начин или другояче чуват, че тези неща се случват, само че им липсва най-често схващане ”, добавя тя
Децата като цяло са по-скоро изумени въобще от обстоятелството, че това нещо - войната - продължава да се случва.
По думите ѝ децата като цяло са по-скоро изумени въобще от обстоятелството, че това нещо - войната - продължава да се случва. Във всичко, което четат, се изяснява какъв брой неприятно нещо е една война. " И това звучи като консенсус на възрастните, които им го предават. ”, добавя Зорница.
Тя намира отговор в книга от поредицата “Философски закуски ”, в която е обяснено, че мирът се учи и не е непрекъснато положение. Умението страните да реализират задачите си по кротичък метод се реализира мъчно, само че алтернативата е по-страшна.
“Периодично нещо не доближава в тези препредавания на урока ”, добави тя.
Уморителното очакване
Войната оказва въздействие върху психологичното здраве и благосъстоянието на децата. По приблизителни към февруари 1,5 милиона украински деца са изложени на риск от меланхолия, тревога, посттравматично стресово разстройство и други.
Пътят на Оля и децата към България е сложен и дълъг. При идването си в София фамилията се сблъсква с доста промени, които се отразяват на държанието им. Синът на Оля стартира да върви на детска градина, само че първоначално се постанова тя непрекъснато да е до него или най-малко в стаята.
В практиката си през последните месеци Олга Маховская следи, че експанзията или непослушанието на децата бежанци, с които работи, е симптом на отмалялост от чакането войната да свърши.
За нея вярната тактика са избрали родителите, които са изпратили децата си в български учебни заведения или детски градини, с цел да могат да се интегрират наедно с връстниците си.
Дъщерята на Оля ѝ задава следващ сложен въпрос “Ще убият ли татко ми? ”.
“Не би трябвало да забравяме да кажем, че бащата е задоволително мощен, с цел да се оправи с врага, той се бори за фамилията си. Да, война се води, децата към този момент знаят. Бащите вършат нещо неизмеримо, всичко, което могат. ”, споделя Маховская.
Тя има вяра, че положителното побеждава злото освен в приказките.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Оля е майка на две деца. Живее в Киев със фамилията си и се приготвя да се върне на работа след майчинство. Плановете ѝ за 24 февруари 2022 година са да остави децата при баба им. Плановете на Кремъл за този ден обаче са да стартира пълномащабна война против Украйна.
“ Имам една неприятна и една добра вест. Добрата е, че през днешния ден няма да отивам на работа, другата е, че войната стартира ”. Така Оля научава от мъжа си, че Русия е изстреляла първите ракети към украинската столица, до момента в който фамилията още спи.
По това време синът на Оля е на 4 години, а щерка ѝ е на 2. В първите дни на съветската инвазия фамилията се крие в мазето на другари. Майката скоро схваща, че ще би трябвало да напусне родината си. Без бащата. Седмица след началото на войната Оля и децата поемат към България.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Като доста други майки Оля би трябвало да им изясни какво е война, за какво се случва и най-трудното - за какво татко им не може да бъде с тях.
Децата на Оля споделят една и съща орис с повече от половината деца в Украйна. Според за бежанците към 1 април 2023 година над 5,6 милиона украински деца са били разселени. Броят им единствено пораства.
Войната белязва цяло потомство, което занапред ще се сблъсква с последствията. Тя въздейства на менталното здраве освен на децата, които бягат от конфликтни зони, само че и на тези, които ежедневно чуват за протичащото се.
Как се приказва с деца за война? Свободна Европа потърси отговорите от Оля, от с фокус върху логика на психиката на емиграцията и създател на психически книги за работа с деца, и Зорница Христова , основен редактор на, чиято задача е да споделя новините на понятен за децата език.
Невинаги схващат, само че усещат
Оля споделя, че първоначално децата ѝ не са разбирали какво се случва и даже укриването в мазето им е приличало на игра. Въздушната паника, ракетите и гърмежите са част от разпоредбите на играта.
Не разбираха какво тъкмо е войната и повече им приличаше на игра
“Не разбираха какво тъкмо е войната и повече им приличаше на игра, само че започнаха да усещат по какъв начин ние, хората към тях, се чувствахме, чуваха новините и започнаха да задават въпроси ”, споделя майката.
Според Маховская, която от началото на войната съветва гратис украински бежанци в София, родителите постоянно се пробват да се придържат към тактиката: „ Не казвайте на детето истината “, „ Ще го предпазим от проблеми, то е още малко “. Само че, добавя тя, децата усещат настроенията на родителите си, само че от време на време за тях е комплицирано да си обяснят какво в действителност се случва. А това е проблем.
“Ако възрастните са изнервени и тревожни, тогава детето живее с тях на една вълна, в непрекъсната необяснима тревога, и става невротично ", споделя Маховская.
Кадри, фотоси, истории елементарно доближават до децата през обществените мрежи или малкия екран. Разпространението на недостоверна информация е толкоз елементарно, че прави контрола от страна на родителите съвсем неосъществим.
Хобито на Оля е да написа детски истории. Налага се да го употребява, с цел да опише страшното през света на приказното на децата си. Когато фамилията би трябвало да напусне Киев, се ражда историята за дребните птички, които напущат дома си, с цел да се предпазят от неприятната черна птица. В историята птичките съумяват да се върнат вкъщи. В действителността на Оля този край още не е сигурен.
За Олга Маховская това е един от положителните способи да се изясни спорът, само че подборът на думи е доста значим. Паралелът с животни или други приказни създания оказва помощ за схващане на човешките проблеми, споделя тя.
“Защо има война ”?
Този отговор към този момент близо две години търсят освен децата. Зорница Христова и медията ѝ ВИЖТЕ са си сложили за цел новините от България и света да бъдат разказани по понятен метод за деца.
За нея " превеждането " на новините на детски език оказва помощ на децата и подрастващите да си обяснят актуалните събития. Всеки месец читателите могат да оферират забавни за тях тематики. След всяка вест има къс въпросник, който предизвиква децата да осмислят прочетеното в публикацията.
Когато детската медия разгласява текст по тематиката за войната на Русия против Украйна, Христова получава най-вече въпроси, които стартират със “защо ”.
“От публичните тематики най-интересни са им (на децата) тези, които са свързани с новинарския поток за възрастни, доколкото те по този начин или другояче чуват, че тези неща се случват, само че им липсва най-често схващане ”, добавя тя
Децата като цяло са по-скоро изумени въобще от обстоятелството, че това нещо - войната - продължава да се случва.
По думите ѝ децата като цяло са по-скоро изумени въобще от обстоятелството, че това нещо - войната - продължава да се случва. Във всичко, което четат, се изяснява какъв брой неприятно нещо е една война. " И това звучи като консенсус на възрастните, които им го предават. ”, добавя Зорница.
Тя намира отговор в книга от поредицата “Философски закуски ”, в която е обяснено, че мирът се учи и не е непрекъснато положение. Умението страните да реализират задачите си по кротичък метод се реализира мъчно, само че алтернативата е по-страшна.
“Периодично нещо не доближава в тези препредавания на урока ”, добави тя.
Уморителното очакване
Войната оказва въздействие върху психологичното здраве и благосъстоянието на децата. По приблизителни към февруари 1,5 милиона украински деца са изложени на риск от меланхолия, тревога, посттравматично стресово разстройство и други.
Пътят на Оля и децата към България е сложен и дълъг. При идването си в София фамилията се сблъсква с доста промени, които се отразяват на държанието им. Синът на Оля стартира да върви на детска градина, само че първоначално се постанова тя непрекъснато да е до него или най-малко в стаята.
В практиката си през последните месеци Олга Маховская следи, че експанзията или непослушанието на децата бежанци, с които работи, е симптом на отмалялост от чакането войната да свърши.
За нея вярната тактика са избрали родителите, които са изпратили децата си в български учебни заведения или детски градини, с цел да могат да се интегрират наедно с връстниците си.
Дъщерята на Оля ѝ задава следващ сложен въпрос “Ще убият ли татко ми? ”.
“Не би трябвало да забравяме да кажем, че бащата е задоволително мощен, с цел да се оправи с врага, той се бори за фамилията си. Да, война се води, децата към този момент знаят. Бащите вършат нещо неизмеримо, всичко, което могат. ”, споделя Маховская.
Тя има вяра, че положителното побеждава злото освен в приказките.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ