Играчките могат да бъдат намерени на най-неочаквани и странни места,

Играчките могат да бъдат открити на най-неочаквани и странни места, което постоянно прибавя спомагателен сексапил или боязън към тяхната история. В идващия текст ще прочетете за места, от които най-вероятно не бихте си поръчали подарък.Ето и най-страшните играчки.

La Isla de las Muñecas (Островът на куклите)

 

Това е остров, цялостен със стотици висящи, счупени, даже обезглавени кукли.

Преди десетки години дон Хулиан Сантана напуща жена си и детето си и се мести на остров на езерото Тешуило. Според легендите малко момиче се е удавило в езерото. Сантана намерил тялото, а малко по-късно и плаваща кукла, която съгласно него е била на момиченцето.

За да изрази почитание към духа на детето, той окачил куклата на едно дърво. След това почнал да окача още кукли. Хората считали, че е бил воден от невидима мощ, защото не съумял да избави момичето. В продължение на 50 години той събирал кукли и ги окачвал по дърветата, до момента в който не бил открит мъртъв на същото място, където е намерил момиченцето.

Островът се намира южно от Мексико Сити и се е трансформирал в туристическа атракция. Разказва се, че куклите на острова са обладани от духа на момичето и че движат крайниците и главите си.

 

Куклата Робърт

 

Тази именита „ зла “ кукла преследва жителите на Кий Уест повече от 100 години.

Робърт Юджийн Ото — или Джийн, както го назовава фамилията му, е напълно малко момче при започване на 1900 година Прислужницата на фамилията му дава странна кукла, цялостна със плява, с цел да си играе. Джийн обича куклата си, която е в действителен размер, и я носи на всички места. Кръщава я „ Робърт “ на себе си. Не след дълго обаче хората виждат признаци на злия и злотворен темперамент на Робърт Куклата.

Според разказите фамилията и прислугата постоянно чували Джийн от спалнята му, разговаряйки със себе си с два изцяло разнообразни гласа. Джийн постоянно се събуждал нощем с писъци, а към него мебелите били преобърнати. Малкият Робърт упреквал своята кукла за всяка детска пакост. Мнозина се забавлявали, до момента в който момчето не почнало да пораства.

Двамата се изнесли и заживели в по този начин наречената „ Къща на създателя “. Там отдаденият възрастен мъж се занимавал с изкуство, а неговото детско копие било поставяно на прозореца на горния етаж, където да гледа минувачите. Ученици разказвали, че куклата постоянно сменяла прозорците, до момента в който прекосявали, само че липсвали други фигури, които да оказват помощ за промяната на позицията му. Тази градска легенда предиздвикала учениците да си избират друга улица и да не минават около дома на Робърт, който се намира във Флорида.

Ото умира през 1974 година и къщата е продадена на Миртъл Рютер.

 

Куклата била преместена на тавана, където постоянно се чувало тракане и смях. Някои хора споделили, че изражението на куклата се променяло, когато кажели нещо неприятно за нея. Един път в къщата пристигнал водопроводчик, който чул детски стъпки на горния етаж. Миртъл обаче в никакъв случай не е имала деца. Евентуално и на собственичката ѝ писнало от всички налудничеви истории и бързо подарила куклата в музея.

Историята му бързо се популяризирала и доста скоро малките екрани и хиляди туристи желали да видят куклата. Започнало да се създава имитация на остарялата играчка, както и още доста други.

Някои хора настояват, че след срещата си с куклата имат кошмари. През годините някой почнал да оставя сладки пред витрината на куклата, а с това почнало да се изпращат и разнообразни пратки с храна.

 

Дворът на изгубените играчки

 

Мястото се намира на улица „ Мукачевска “ 1 в украинския град Лвов. Тази уличка се трансформира в дребен остров от забравени движимости. Дворът се е обособил в спонтанен музей и дом на невероятна галерия от играчки, които са забравени или изхвърлени.

Събирането стартира, когато гражданин от близките блокове намира две играчки и ги слага под покрив в общия двор, ако притежателят се върне да ги търси. Това обаче не се случва и по този начин се появява малко „ светилище “ за изгубени движимости. Оттогава мястото събира всевъзможен тип отпадъци и остарели играчки, създавайки меланхолично пространство, което все пак е очарователно с тъжния си тип.

През годините сбирката нараства, откакто съседите дават нов дом на стотици плюшени играчки, кукли, музикални принадлежности, фигурки и колела.

 

 

Болница де Бонекас (Болница за кукли)

 

Поправяйки счупени кукли в продължение на съвсем 200 години, тази работилница съставлява място за елементи за кукли. Чудатият ъгъл се намира в Лисабн и към този момент близо 200 години не е трансформирал местоположението си, връщайки живот на обичани играчки.

Всичко почнало през 1830 година. Мис Карлота седяла на стълбите и изработвала кукли от плат за локалните деца. В следствие обаче децата почнали да носят куклите си за ремонт при дамата, а мис Карлота ги лекувала като доктор. Услугите й стават толкоз известни, че съумяват да отворят болница за кукли.

Това освен е една от най-старите лечебни заведения за кукли в света. Това място се е трансформирало в дом на хиляди кукли. В продължение на десетилетия всяка кукла, която не е потърсена, е добавена към в този момент обособения музей, в който има сбирка от обособени елементи. Има стелажи с глави и ръце, кутии с очи и стелажи с полуизлекувани „ пациенти “.

 

Шантавата къща за кукли на Лесливил

 

Лесливил е спокоен квартал до езерото Онтарио, източно от Стария Торонто. Преди е бил индустриална зона. Улиците приютяват еднофамилни къщи. Повечето от тях са с дребни, добре поддържани градини, само че има една съответна, която се поддържа малко по-различно от останалите.

Вместо чемшири, хортензии и лилии, градинарят, отговарящ за 37 Bertmount Avenue, избира да засажда супергерои, Hello Kitties, русалки и кукли тролове.

Известна е като „ Къщата за кукли “, а притежателят Шърли Сумайзър събира своите плюшени и пластмасови същества повече от 20 години.

В това пространство се намират играчки, плюшени животни, табели и знаци, някои окачени на оградата, други инсталирани на дървени колове, а трети са вградени във верандата и стрехите. Усещането е за пейзажна дисхармония. Колекцията постоянно се трансформира, с цел да отговори на наближаващ празник или сезон.

 

 

Musée de la Poupée

 

Кукли с всевъзможни форми и размери разкриват по какъв начин се е трансформирала женствеността през епохите в призрачна, само че и красива сбирка.

Musée de la Poupée е безспорно един от най-зловещите и необикновени музеи в Париж. Скрит е в тиха уличка в доста претъпкания квартал „ Маре “.

Музеят на куклите е открит през 1994 година от Гуидо Один и неговия наследник Сами, които са захласнати от елегантната чупливост на предметите в тяхната сбирка. В Музея на куклите може да видите хиляди артефакти – играчки, автомати, дребни манекени, кукли за гадаене и фигурки за магьосничество – войска от странна хубост.

Куклите в сбирката, направени от восък, порцелан и даже човешка коса, техните тела и техните форми, дефинират идеала за женственост, съгласно епохата. Куклите в Musée de la Poupée възпроизвеждат илюзията за живот по най-странните способи, заседнали във безконечните момичешки стандарти.

Със своите напукани усмивки и меланхолично кривогледство, безбройните втренчени стъклени очи, ще ви предложат пътешестване във времето, еднопосочен билет в царството на странното.

 

 

 

Над обявата работи -Камелия Павлова/SafeNews

Още вести четете в: Живот, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News