"Играчка за Коледа" от Джани Родари излиза за първи път на български
Играчка за Коледа " - празнична история от Джани Родари, излиза за първи път на български, заяви издателство " Сиела ". Преводът е на Иво Йонков, а илюстрациите са на Дамян Дамянов.
Главен воин в " Играчка за Коледа " е мъж, който потегля да обикаля магазините в търсене на съвършения коледен подарък за своите деца и внуци. Идеята му е да купи тези дарове, които самият той е очаквал да получи като хлапак. Разочарованието му е голямо, когато схваща, че детските му фантазии не са настоящи - новите играчки са колкото странни, толкоз и объркващи. Преди да се отчая бащата, получава предложение да тества една нищо и никаква джаджа, която наподобява на най-обикновено отдалечено за тв приемник.
" Запленен от непредвидените фантастични умения на играчката, господинът се зарадвал, че най-сетне е извадил шанс да открие най-прекрасния подарък - това си било напряко сбъднато предпочитание! Но дали това предпочитание в действителност е за положително? Все отново от време на време даже най-хубавите изненади си имат своите дефекти ", се споделя в анотацията на книгата.
Всъщност в " Играчка за Коледа " Родари разкрива магията на Коледата, само че по различен метод, създавайки нетрадиционна визия за подаръците.
Текстът на " Играчка за Коледа " е писан през 1980 година, малко преди писателят да издъхне след затруднения от интервенция на крайници. Книгата е подобаваща за деца на 8 и повече години, прецизират италиански книжари.
Из " Играчка за Коледа " от Джани Родари
Играчка за КоледаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Имало едно време един господин, който излязъл да купи играчки, с цел да ги подари на своите деца и внуци за Коледа... Но да не разтягаме и усложняваме прекомерно историята: оня господин бях аз, и след това, не съм господин. Ето ме значи да се бродя от магазин на магазин, да тъгувам от витрина на витрина: все по-нерешителен, все по-объркан. Бях тръгнал с гордото желание да купя на децата играчките, които самият аз жадувах като дете, без в миналото да ги получа като подарък. Но в този момент тези играчки към този момент не съществуваха. Или пък бяха захвърлени по ъгълчетата и килерчетата под стълбищата да се покриват с прахуляк. На напред във времето и на първата редица изпъкваха нови, изцяло загадъчни за мен играчки.
Не разбирах какво съставляват, по какъв начин действат и забавляват. Може би, преди да изляза, е трябвало да навестявам курс за модерната играчка и най-много за онази електронната. Но дали в действителност съществуваше или не съществуваше сходно учебно заведение, където родители, дядовци и баби биха могли да опреснят своите познания и да се осведомят за усетите на своите деца и внуци, израсли в атомната епоха, минали в по-горния клас на пазара на интернационалната промишленост за играчки?
© Дамян Дамянов, "Сиела "
- Елате - сподели някакво гласче, - влезте, огледайте се в близост, не стойте там, че ще пуснете корени на тротоара.
Гласът идваше от едно дребосъче, изникнало от тясно и ниско магазинче без витрина. Кой знае от какъв брой време се бях спрял на това място след часове на на вятъра скитане; от какъв брой ли време ме наблюдаваше странното човече, усмихнато зад своите големи очила - единственото огромно нещо върху личицето, на което всичко беше малко: очите, носът, устата, мустачките, козята брадичка.
- Но вие играчки ли продавате? - попитах недоверчиво.
- Може би - отговори човечето. - Ако някой ги купи, аз ги продавам.
- Нека погледна.
© Дамян Дамянов, "Сиела "
Влязох в дребната тъмна стаичка, където имаше място единствено за две дървени табуретки и една етажерчица, върху която бяха подредени четири-пет дребни кутии.
- Извинявайте, само че аз не виждам играчки - споделих.
- Сега ще ги видите.
Човечето отвори една от кутийките и измъкна някакво устройство, което на пръв взор ми се стори нормално дистанционно управление за тв приемник, с бутони за включване и изключване, промяна на каналите, увеличаване и понижаване на звука, конфигурация на цветовете.
- Тази джаджа към този момент е налична във всички къщи - промърморих разочаровано, - белким мислите, че би изненадала някое дете?
- Убеден ли сте? - засмя се човечето. - Натиснете леко някой от тези бутони. Например номер дванайсет.
И в същия момент, до момента в който натисках посоченото бутонче едвам опитам, ми се стори, че чувствам в усмивката на търговеца нещо смущаващо... Но към този момент...
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Главен воин в " Играчка за Коледа " е мъж, който потегля да обикаля магазините в търсене на съвършения коледен подарък за своите деца и внуци. Идеята му е да купи тези дарове, които самият той е очаквал да получи като хлапак. Разочарованието му е голямо, когато схваща, че детските му фантазии не са настоящи - новите играчки са колкото странни, толкоз и объркващи. Преди да се отчая бащата, получава предложение да тества една нищо и никаква джаджа, която наподобява на най-обикновено отдалечено за тв приемник.
" Запленен от непредвидените фантастични умения на играчката, господинът се зарадвал, че най-сетне е извадил шанс да открие най-прекрасния подарък - това си било напряко сбъднато предпочитание! Но дали това предпочитание в действителност е за положително? Все отново от време на време даже най-хубавите изненади си имат своите дефекти ", се споделя в анотацията на книгата.
Всъщност в " Играчка за Коледа " Родари разкрива магията на Коледата, само че по различен метод, създавайки нетрадиционна визия за подаръците.
Текстът на " Играчка за Коледа " е писан през 1980 година, малко преди писателят да издъхне след затруднения от интервенция на крайници. Книгата е подобаваща за деца на 8 и повече години, прецизират италиански книжари.
Из " Играчка за Коледа " от Джани Родари
Имало едно време един господин, който излязъл да купи играчки, с цел да ги подари на своите деца и внуци за Коледа... Но да не разтягаме и усложняваме прекомерно историята: оня господин бях аз, и след това, не съм господин. Ето ме значи да се бродя от магазин на магазин, да тъгувам от витрина на витрина: все по-нерешителен, все по-объркан. Бях тръгнал с гордото желание да купя на децата играчките, които самият аз жадувах като дете, без в миналото да ги получа като подарък. Но в този момент тези играчки към този момент не съществуваха. Или пък бяха захвърлени по ъгълчетата и килерчетата под стълбищата да се покриват с прахуляк. На напред във времето и на първата редица изпъкваха нови, изцяло загадъчни за мен играчки.
Не разбирах какво съставляват, по какъв начин действат и забавляват. Може би, преди да изляза, е трябвало да навестявам курс за модерната играчка и най-много за онази електронната. Но дали в действителност съществуваше или не съществуваше сходно учебно заведение, където родители, дядовци и баби биха могли да опреснят своите познания и да се осведомят за усетите на своите деца и внуци, израсли в атомната епоха, минали в по-горния клас на пазара на интернационалната промишленост за играчки?
© Дамян Дамянов, "Сиела "
- Елате - сподели някакво гласче, - влезте, огледайте се в близост, не стойте там, че ще пуснете корени на тротоара.
Гласът идваше от едно дребосъче, изникнало от тясно и ниско магазинче без витрина. Кой знае от какъв брой време се бях спрял на това място след часове на на вятъра скитане; от какъв брой ли време ме наблюдаваше странното човече, усмихнато зад своите големи очила - единственото огромно нещо върху личицето, на което всичко беше малко: очите, носът, устата, мустачките, козята брадичка.
- Но вие играчки ли продавате? - попитах недоверчиво.
- Може би - отговори човечето. - Ако някой ги купи, аз ги продавам.
- Нека погледна.
© Дамян Дамянов, "Сиела "
Влязох в дребната тъмна стаичка, където имаше място единствено за две дървени табуретки и една етажерчица, върху която бяха подредени четири-пет дребни кутии.
- Извинявайте, само че аз не виждам играчки - споделих.
- Сега ще ги видите.
Човечето отвори една от кутийките и измъкна някакво устройство, което на пръв взор ми се стори нормално дистанционно управление за тв приемник, с бутони за включване и изключване, промяна на каналите, увеличаване и понижаване на звука, конфигурация на цветовете.
- Тази джаджа към този момент е налична във всички къщи - промърморих разочаровано, - белким мислите, че би изненадала някое дете?
- Убеден ли сте? - засмя се човечето. - Натиснете леко някой от тези бутони. Например номер дванайсет.
И в същия момент, до момента в който натисках посоченото бутонче едвам опитам, ми се стори, че чувствам в усмивката на търговеца нещо смущаващо... Но към този момент...
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ