Империализмът на меката сила – дори геният Бродски е съблазнен от заразата на Кремъл
Игор Ейдман, Каспаров.ru
Покрай Деня за памет на Йосиф Бродски* пишещите в мрежата още веднъж си спомниха антиукраинското му стихотворение „ За независимостта на Украйна “, възпяващо превъзходството на " стиховете от Александър " (Пушкин) над " лъжата на Тарас " (Шевченко). Много от коментаторите си посипват главите с пепел и се вайкат: " Как е могъл! "
А пък аз не бях изумен, когато прочетох за първи път тези стихове. Спомних си личната си фамилна история. В моето огромно семейство, което живееше под един покрив, също имаше руско-украинско опълчване. Не, в него нямаше нито украинци, нито руснаци. Само евреи. Но... Моята майка, баба ми и прабаба ми бяха родом от Украйна, откъдето са избягали през 1941 година А татко ми е роден в Русия, в Нижни Новгород, където след войната се е озовала и майка ми дружно с нейния татко – кадрови боен.
Тя е родена в Киев, прекарала е учебните си години в Одеса и през целия си живот в студения и недодялан руски Горки си спомняше пъстрия и пеещ
загубен украински парадайс на своето детство
Женската част на нашето семейство пазеше следите от украинското културно въздействие. От мама, баба и прабаба знаех някои украински думи, пословици, песни.
Както постоянно се случва, татко ми не зачиташе доста своите тъщи. Смяташе, че са донесли от Украйна локалните културни и поведенчески особености, от които се дразнеше. Това се демонстрираше даже в дреболиите. Стигаше да вземем за пример да кажа " скабка " (тресчица) и той ядосано ме поправяше: " Това е на украински, приказва на съветски – " заноза ".
Същевременно моят татко, лекар на физико-математическите науки, беше напълно прозападно надъхан, не можеше да бъде обвинен в съветски национализъм и имперщина. Откъде беше този културен снобизъм?
Сега разбирам каква е била работата. За по-голямата част от съветската интелигенция, в това число моя татко, та и същия този Бродски, съветската просвета дружно с британската, френската, немската, италианската беше част от " висшата културна лига ". Културите на другите нации от руско-съветската империя се възприемаха като
втори ешелон, лига на кварталните тимове,
забавни единствено като етнографска причудливост. Подобен имперски культурен снобизъм постоянно е бил доста присъщ за тази среда.
Бродски е нарекъл една от книгите си " Смяна на империята ". Тоест той на първо място е възприемал емигрирането си (в Съединени американски щати – б. р.) дори не като придобиване на независимост, а като преференциална подмяна на една империи с друга. Та къде да живее великият стихотворец, в случай че не в империя, няма да е в колония де.
В съветското публично схващане велика е само имперската просвета, а културите на дребните, " покорени " нации, са вторични, второ качество. Това чувство за културно предимство се образува у нас от фамилията и учебното заведение от ранно детство.
Даже гениалният Бродски не се е опазил от тази имперска сексапил. Полша или Литва са възприемани от него като независими културни страни, въпреки и дребни. Но на Украйна той отхвърляше това право, съдейки по известното стихотворение и още някои епизоди.
Малко хора се съумели да се родят в Русия и да избегнат въздействието на локалния културен империализъм. Аз самият цялостен живот го изцеждам от себе си капка по капка.
…….
* Иосиф Бродски (1940-1996 г.) е съветски и американски стихотворец, руски отстъпник. Роден е в еврейско семейство, в тогавашния Ленинград, през днешния ден Санкт Петербург. Изгонен е от Съветския съюз през 1972 година, а пет години по-късно става жител на Съединени американски щати. Преподава в Мичиганския университет, а по-късно е професор в Колумбийския университет. През 1987 година е почетен с Нобеловата премия за литература.
Превод: Faktor.bg
Покрай Деня за памет на Йосиф Бродски* пишещите в мрежата още веднъж си спомниха антиукраинското му стихотворение „ За независимостта на Украйна “, възпяващо превъзходството на " стиховете от Александър " (Пушкин) над " лъжата на Тарас " (Шевченко). Много от коментаторите си посипват главите с пепел и се вайкат: " Как е могъл! "
А пък аз не бях изумен, когато прочетох за първи път тези стихове. Спомних си личната си фамилна история. В моето огромно семейство, което живееше под един покрив, също имаше руско-украинско опълчване. Не, в него нямаше нито украинци, нито руснаци. Само евреи. Но... Моята майка, баба ми и прабаба ми бяха родом от Украйна, откъдето са избягали през 1941 година А татко ми е роден в Русия, в Нижни Новгород, където след войната се е озовала и майка ми дружно с нейния татко – кадрови боен.
Тя е родена в Киев, прекарала е учебните си години в Одеса и през целия си живот в студения и недодялан руски Горки си спомняше пъстрия и пеещ
загубен украински парадайс на своето детство
Женската част на нашето семейство пазеше следите от украинското културно въздействие. От мама, баба и прабаба знаех някои украински думи, пословици, песни.
Както постоянно се случва, татко ми не зачиташе доста своите тъщи. Смяташе, че са донесли от Украйна локалните културни и поведенчески особености, от които се дразнеше. Това се демонстрираше даже в дреболиите. Стигаше да вземем за пример да кажа " скабка " (тресчица) и той ядосано ме поправяше: " Това е на украински, приказва на съветски – " заноза ".
Същевременно моят татко, лекар на физико-математическите науки, беше напълно прозападно надъхан, не можеше да бъде обвинен в съветски национализъм и имперщина. Откъде беше този културен снобизъм?
Сега разбирам каква е била работата. За по-голямата част от съветската интелигенция, в това число моя татко, та и същия този Бродски, съветската просвета дружно с британската, френската, немската, италианската беше част от " висшата културна лига ". Културите на другите нации от руско-съветската империя се възприемаха като
втори ешелон, лига на кварталните тимове,
забавни единствено като етнографска причудливост. Подобен имперски культурен снобизъм постоянно е бил доста присъщ за тази среда.
Бродски е нарекъл една от книгите си " Смяна на империята ". Тоест той на първо място е възприемал емигрирането си (в Съединени американски щати – б. р.) дори не като придобиване на независимост, а като преференциална подмяна на една империи с друга. Та къде да живее великият стихотворец, в случай че не в империя, няма да е в колония де.
В съветското публично схващане велика е само имперската просвета, а културите на дребните, " покорени " нации, са вторични, второ качество. Това чувство за културно предимство се образува у нас от фамилията и учебното заведение от ранно детство.
Даже гениалният Бродски не се е опазил от тази имперска сексапил. Полша или Литва са възприемани от него като независими културни страни, въпреки и дребни. Но на Украйна той отхвърляше това право, съдейки по известното стихотворение и още някои епизоди.
Малко хора се съумели да се родят в Русия и да избегнат въздействието на локалния културен империализъм. Аз самият цялостен живот го изцеждам от себе си капка по капка.
…….
* Иосиф Бродски (1940-1996 г.) е съветски и американски стихотворец, руски отстъпник. Роден е в еврейско семейство, в тогавашния Ленинград, през днешния ден Санкт Петербург. Изгонен е от Съветския съюз през 1972 година, а пет години по-късно става жител на Съединени американски щати. Преподава в Мичиганския университет, а по-късно е професор в Колумбийския университет. През 1987 година е почетен с Нобеловата премия за литература.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ