Игнатиус Лойола, човек на страстта
Игнатиус Лойола /Дон Иниго Оняс де Лойола/
Духовник и светец, /1491 – 1556/
Произход: роден в замъка Лойола, Баския, аристократично, само че не изключително богато семейство
Образование: университет Алкала в Мадрид, лицей „ Сен Барб “ и Сорбоната в Париж, университет в Саламанка
Прочут с: създател и пръв пълководец на „ Обществото на Исус “, по-известно като Орден на йезуитите, създател на „ Духовни извършения “
Признание: канонизиран за светец през 1622 година от папа Григорий XV, настойник на две баски провинции, през 1922 е разгласен от папа Пий X за светец-патрон на духовните убежища
Игнатиус Лойола е човек на пристрастеността, той основава „ Обществото на Исус ” или Ордена на Йезуитите. Славата на Ордена е спорна и името на създателя му, въпреки светец, не се приема еднопосочно.
За Лойола не би трябвало да се мисли като за мирен, мил, потопен в набожен размисъл човек. Така не бихме го разбрали вярно и ще си останем с предразсъдъците.
Иниго Лопес де Лойола е роден през 1491 година в Баския, в замъка Лойола. Фамилията е аристократична, само че обедняла. Той е седми наследник от седем сина и тринадесето дете от 13. Според легендата, майка му е предизвестена от небесни сили, че изтърсакът ще стане популярен нравствен преподавател и прави когнитивна магия, с цел да го сближи с Христос - ражда го в яслите на замъка.
Родителите му умират рано и Иниго е отгледан от дамата на ковач. Произходът обаче е значим - като младеж е паж на ковчежника на кралство Кастилия и служи при вицекраля на Навара.
Както написа в „ Автобиография “, като юноша „ обича военните извършения и изпитва тщеславно предпочитание за популярност ”. Тези пристрастености идват от рицарските романи, които гълтам, макар че няма съществено обучение. А съвпаденията с Дон Кихот не са инцидентни - Лойола е измежду прототипите на Сервантес за героя.
„ Внимателен към външния тип, разпален по триумфите с дамите, самоуверен в ухажванията, взискателен по въпросите на достойнството, без да се багра от нищо…..отдавах се на разкоша….. ” – написа Лойола.
Внимателен към външния тип, разпален по триумфите с дамите, самоуверен в ухажванията, взискателен по въпросите на достойнството
Той завладява същински принцеси, убива на двубой мавър, който отхвърля божествената същина на Христос, взе участие в борби и излиза без драскотина. И по този начин 15 години - божият пръст се намесва уверено чак когато е на 30.
През 1521 година Лойола се бие с французите в Памплона и гюлле пробва да мине сред краката му. Оперират го, само че кракът зараства изкривено, той желае да го счупят и отново да го наместят. А до момента в който други се занимават с нозете му, Лойола стартира поход за възвисяване на духа си.
Втората интервенция е тежка, лекарите поучават да вземе последно причестяване, само че вместо мъртъв, Игнатиус се разсънва на излекуване. Легенда гласи, че през нощта му се явява Свети Петър и водят дълъг диалог. Или че Черната мадона от Монсерат го поучава да се обърне към духовния живот. А може би той просто си дава сметка, че на сакат крайник не може да стане огромен рицар и боец, по тази причина буйно се обръща към религията.
Когато се разсънва пресен и жизнен, вместо мъртъв, Лойола желае да чете рицарски романи, само че в замъка има единствено „ Животът на Исус Христос ” и „ Жития на светците ” . Захваща ги и внезапно изпитва неземно самодоволство - за разлика от славата и любовта, житията носят успокоение. Първият дух е от Дявола, вторият от Бога – разпознава ги Лойола.
Макар че остава хром до живот, той потегля на поклонение към Светите земи.
Според легендата, още не знае твърдо накъде да поеме и оставя решението на едно муле. По пътя стига до разклон - наляво е огромен, гръмък и развратен град, надясно – абатство Монсерат . Игнатиус отпуска юздите и мулето потегля надясно, към вечността и славата.
В Монсерат той се изповядва, дава обет за непорочие и става рицар на Светата Дева . После е аскет в пещера край Манреса - вечер се моли, а през деня оказва помощ в локалната болница. Скоро обаче изпада в подозрения за изповедта и разкаянието. Изповядва се отново, само че това не оказва помощ.
Разбрах, че в изповедта за минали грехове е заключен злобен дух
„ Разбрах, че в изповедта за минали грехове е заключен злобен дух ” – изяснява. А край река Карденер Лойола изпада в транс и има духовно просветление, което го преражда. Тогава написа „ Духовни извършения ” - нещо като правила за медитация, призвани да сближат индивида с Бога за към месец упражняване.
През 1523 година отива в Светите земи, само че не го взимат за духовник. Грешката е, че пробва да проповядва, само че не е квалифициран.
Обратно в Испания учи латински с децата в началното учебно заведение в Алкала, а след това слуша лекции в университета в Барселона. Страстта обаче не му дава мира, Лойола отново наставлява всички, а Светата Инквизиция го затваря за 42 дни и отсъжда да спре проповедите под опасност за отделяне.
Той се мести в Саламанка и отново арестуван за 22 дни, а „ Духовни извършения ” са прегледани от локалните инквизитори. Съдът не намира нищо еретично и го пуска, а Лойола отива да довърши ученето в Париж, където мисълта и духът са по-свободни.
Там става бакалавър по философия и магистър в Сорбоната . Вече публично „ има право да преподава, да взе участие в дебати, да прави всички дейности - учебни и учителски…..както в Париж, по този начин и по целия свят ”. Но не стопира до тук.
През 1534 е лекар по богословие и получава дребна, черна, кръгла шапчица с квадратен връх и пискюлче. Вече всички знаят кой е и какъв е.
Още по-добре знаят шестимата му другари, с които дават обет за непритежание, непорочие и мисионерство. Това е праобразът на „ Обществото на Исус ” , само че още е нещо като гражданска организация. Те демонстрират самообладание - вземат решение първо всички да завършат образованието си.
Игнатиус ги чака във Венеция, откъдето ще тръгнат за Йерусалим, само че божият пръст отново се намесва – кораби няма.
Тогава „ Обществото на Исус ” отива в Рим да получи благословия от папата. Лойола приказва един час с него и той е уверен, че концепциите на групата са потребни - Ватикана, въпреки и и неофициално, към този момент има нов медал, който и до през днешния ден играе значима роля за развиването освен на католицизма, само че и на света въобще.
После Лойола показва план за правилник – има отговор на въпроса какво да отличава „ Обществото на Исус ”. Към общоприетите три обета - за смирение, непорочие и непритежание, той прибавя четвърти - персонална честност на папата. И неслучайно назовават йезуитите „ папските еничари “.
Орденът е централизиран, със строга дисциплинираност, категорично послушание на младши пред старши, безспорна власт на лидера.
През 1540 папата утвърждава устава, Лойола е първи общоприет настоятел и до гибелта си развива и утвърждава ордена. Първият му акт е да вкара изискване членовете да се сортират единствено измежду най-високо образовани люде. И незабавно стартира да строи лични йезуитски учебни заведения на всички места, където орденът стъпва.
Когато през 1556 година гибелта го отнася, той няма защо да се тревожи – делото е на здрави основи. Погребан е в Рим, в съборния храм на Йезуитите.
66 години по-късно папа Григорий ХV афишира Игнатиус Лойола за светец, по този начин се осъществя огромната му пристрастеност – да се подреди измежду най-именитите мъже на божия дух, разсъдък и деяние.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Духовник и светец, /1491 – 1556/
Произход: роден в замъка Лойола, Баския, аристократично, само че не изключително богато семейство
Образование: университет Алкала в Мадрид, лицей „ Сен Барб “ и Сорбоната в Париж, университет в Саламанка
Прочут с: създател и пръв пълководец на „ Обществото на Исус “, по-известно като Орден на йезуитите, създател на „ Духовни извършения “
Признание: канонизиран за светец през 1622 година от папа Григорий XV, настойник на две баски провинции, през 1922 е разгласен от папа Пий X за светец-патрон на духовните убежища
Игнатиус Лойола е човек на пристрастеността, той основава „ Обществото на Исус ” или Ордена на Йезуитите. Славата на Ордена е спорна и името на създателя му, въпреки светец, не се приема еднопосочно.
За Лойола не би трябвало да се мисли като за мирен, мил, потопен в набожен размисъл човек. Така не бихме го разбрали вярно и ще си останем с предразсъдъците.
Иниго Лопес де Лойола е роден през 1491 година в Баския, в замъка Лойола. Фамилията е аристократична, само че обедняла. Той е седми наследник от седем сина и тринадесето дете от 13. Според легендата, майка му е предизвестена от небесни сили, че изтърсакът ще стане популярен нравствен преподавател и прави когнитивна магия, с цел да го сближи с Христос - ражда го в яслите на замъка.
Родителите му умират рано и Иниго е отгледан от дамата на ковач. Произходът обаче е значим - като младеж е паж на ковчежника на кралство Кастилия и служи при вицекраля на Навара.
Както написа в „ Автобиография “, като юноша „ обича военните извършения и изпитва тщеславно предпочитание за популярност ”. Тези пристрастености идват от рицарските романи, които гълтам, макар че няма съществено обучение. А съвпаденията с Дон Кихот не са инцидентни - Лойола е измежду прототипите на Сервантес за героя.
„ Внимателен към външния тип, разпален по триумфите с дамите, самоуверен в ухажванията, взискателен по въпросите на достойнството, без да се багра от нищо…..отдавах се на разкоша….. ” – написа Лойола.
Внимателен към външния тип, разпален по триумфите с дамите, самоуверен в ухажванията, взискателен по въпросите на достойнството
Той завладява същински принцеси, убива на двубой мавър, който отхвърля божествената същина на Христос, взе участие в борби и излиза без драскотина. И по този начин 15 години - божият пръст се намесва уверено чак когато е на 30.
През 1521 година Лойола се бие с французите в Памплона и гюлле пробва да мине сред краката му. Оперират го, само че кракът зараства изкривено, той желае да го счупят и отново да го наместят. А до момента в който други се занимават с нозете му, Лойола стартира поход за възвисяване на духа си.
Втората интервенция е тежка, лекарите поучават да вземе последно причестяване, само че вместо мъртъв, Игнатиус се разсънва на излекуване. Легенда гласи, че през нощта му се явява Свети Петър и водят дълъг диалог. Или че Черната мадона от Монсерат го поучава да се обърне към духовния живот. А може би той просто си дава сметка, че на сакат крайник не може да стане огромен рицар и боец, по тази причина буйно се обръща към религията.
Когато се разсънва пресен и жизнен, вместо мъртъв, Лойола желае да чете рицарски романи, само че в замъка има единствено „ Животът на Исус Христос ” и „ Жития на светците ” . Захваща ги и внезапно изпитва неземно самодоволство - за разлика от славата и любовта, житията носят успокоение. Първият дух е от Дявола, вторият от Бога – разпознава ги Лойола.
Макар че остава хром до живот, той потегля на поклонение към Светите земи.
Според легендата, още не знае твърдо накъде да поеме и оставя решението на едно муле. По пътя стига до разклон - наляво е огромен, гръмък и развратен град, надясно – абатство Монсерат . Игнатиус отпуска юздите и мулето потегля надясно, към вечността и славата.
В Монсерат той се изповядва, дава обет за непорочие и става рицар на Светата Дева . После е аскет в пещера край Манреса - вечер се моли, а през деня оказва помощ в локалната болница. Скоро обаче изпада в подозрения за изповедта и разкаянието. Изповядва се отново, само че това не оказва помощ.
Разбрах, че в изповедта за минали грехове е заключен злобен дух
„ Разбрах, че в изповедта за минали грехове е заключен злобен дух ” – изяснява. А край река Карденер Лойола изпада в транс и има духовно просветление, което го преражда. Тогава написа „ Духовни извършения ” - нещо като правила за медитация, призвани да сближат индивида с Бога за към месец упражняване.
През 1523 година отива в Светите земи, само че не го взимат за духовник. Грешката е, че пробва да проповядва, само че не е квалифициран.
Обратно в Испания учи латински с децата в началното учебно заведение в Алкала, а след това слуша лекции в университета в Барселона. Страстта обаче не му дава мира, Лойола отново наставлява всички, а Светата Инквизиция го затваря за 42 дни и отсъжда да спре проповедите под опасност за отделяне.
Той се мести в Саламанка и отново арестуван за 22 дни, а „ Духовни извършения ” са прегледани от локалните инквизитори. Съдът не намира нищо еретично и го пуска, а Лойола отива да довърши ученето в Париж, където мисълта и духът са по-свободни.
Там става бакалавър по философия и магистър в Сорбоната . Вече публично „ има право да преподава, да взе участие в дебати, да прави всички дейности - учебни и учителски…..както в Париж, по този начин и по целия свят ”. Но не стопира до тук.
През 1534 е лекар по богословие и получава дребна, черна, кръгла шапчица с квадратен връх и пискюлче. Вече всички знаят кой е и какъв е.
Още по-добре знаят шестимата му другари, с които дават обет за непритежание, непорочие и мисионерство. Това е праобразът на „ Обществото на Исус ” , само че още е нещо като гражданска организация. Те демонстрират самообладание - вземат решение първо всички да завършат образованието си.
Игнатиус ги чака във Венеция, откъдето ще тръгнат за Йерусалим, само че божият пръст отново се намесва – кораби няма.
Тогава „ Обществото на Исус ” отива в Рим да получи благословия от папата. Лойола приказва един час с него и той е уверен, че концепциите на групата са потребни - Ватикана, въпреки и и неофициално, към този момент има нов медал, който и до през днешния ден играе значима роля за развиването освен на католицизма, само че и на света въобще.
После Лойола показва план за правилник – има отговор на въпроса какво да отличава „ Обществото на Исус ”. Към общоприетите три обета - за смирение, непорочие и непритежание, той прибавя четвърти - персонална честност на папата. И неслучайно назовават йезуитите „ папските еничари “.
Орденът е централизиран, със строга дисциплинираност, категорично послушание на младши пред старши, безспорна власт на лидера.
През 1540 папата утвърждава устава, Лойола е първи общоприет настоятел и до гибелта си развива и утвърждава ордена. Първият му акт е да вкара изискване членовете да се сортират единствено измежду най-високо образовани люде. И незабавно стартира да строи лични йезуитски учебни заведения на всички места, където орденът стъпва.
Когато през 1556 година гибелта го отнася, той няма защо да се тревожи – делото е на здрави основи. Погребан е в Рим, в съборния храм на Йезуитите.
66 години по-късно папа Григорий ХV афишира Игнатиус Лойола за светец, по този начин се осъществя огромната му пристрастеност – да се подреди измежду най-именитите мъже на божия дух, разсъдък и деяние.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ