Идвам с багаж; всички ние го правим. Идвам с истории от

Идвам с багаж; всички ние го вършим.
Идвам с истории от предишното си, които са чувствителни на досег. Идвам със синини. Идвам с моменти, в които се пробвам с всички сили да се преструвам, че съм добре, само че когато ме притиснеш, боли. Идвам с раздразнителност, с малко съмнение, с което се пробвам да се боря. Идвам с авансово заложени показа за това по какъв начин ще се държат хората, които позволявам. Идвам със страдание, с което се боря, с упования, от които се изучавам да се избавям.
Идвам при теб във всичките си късчета – разхвърляна сбирка от кафези, които съставляват едно цяло.
И не диря съвършенство. Не диря мъж, който ще вземе всяка парченце от това, което съм, и ще ме обича абсолютно и без минус. Знам, че сме хора, ние сме несъвършени, ние сме тела и души, които се пробват да създадат всичко допустимо. Знам, че всеки, който ме обича, ще се бори, както и аз. Знам, че да споделиш сърцето си с някого не подсигурява самодоволство. Знам, че има късмет да паднем и да се нараним.
Но в случай че не вярваш – в мен, в нас – тогава си губиш времето.
Ако не поставиш пристрастеността си в ръцете си и не ми я подадеш; в случай че не оставиш настрани всяко подозрение и не скочиш; в случай че не ме обичаш във всичките ми форми, даже когато е мъчно, даже когато е разбъркано – тогава не заемай място в сърцето ми.
Ако няма да ме обичаш, когато съм ядосана, когато съм изтощена, когато съм тиха, когато съм шумна; в случай че няма да приемеш моето несъвършенство, което е също толкоз бясно, колкото и твоето собствено; в случай че няма да се бориш с мен и за мен, да се бориш, с цел да накараш нещата да се получат; в случай че няма да ме избереш, даже когато животът се разпада – тогава не си прави труда да се приближаваш.
Не чакам съвършенство, само че чакам някой, който има вяра. Не те държа на недостижими стандарти, само че чакам да ме обичаш напълно, както аз ще обичам теб.
Любовта е прекомерно красива, с цел да се пропилява в гонене на нещо, което не искри, не свети, не разпалва огън с течение на времето – подобен, който по едно и също време топли и разпалва. Любовта не е това просто нещо, този кратковременен пай наслада – тя е нещо, което продължава, устоя инспекцията на времето.
И в случай че няма да правиш скокове, да поемаш опасности, да поемаш шансове за нас – няма смисъл.
Ако няма да ме обичаш, когато аз върша неточности, когато ти върша грешки; в случай че няма да споделяш мислите си, покори света с мен; в случай че няма да ме обичаш, когато животът ни сервира неприятни неща и аз обезверено се пробвам да направя нещо сладко – тогава се измъкни.
Търся някой, който ще продължи напред с мен, който ще обещае да ме преследва, даже когато стане мъчно, както аз ще обещая за него. Търся някой, който знае, че и двамата сме несъвършени хора, само че че любовта ще победи всичко, в случай че решим да се доверим, да създадем крачка напред, да се отворим, да повярваме.
Но в случай че това не си ти, апелирам те, тръгвай си.
Животът е прекомерно къс, с цел да бъдем обичани на половина. Сърцето ми е прекомерно огромно, с цел да бъде споделяно на части.
И не искам да се удовлетворявам с нищо по-малко от пълноценно.