Идеята зад мащабите и архитектурата на Кремъл е една: да

Идеята зад мащабите и архитектурата на Кремъл е една: да потиска и постройките да са по-големи и по-внушителни, в сравнение с тези в Европа. Представяме ви неговата история - от Юрий Долгорукий до Владимир Путин.

Назъбените му стени се издигат над река Москва. Златните кубета на катедралата сияят. Червеният площад се простира в близост. Ансамбълът от здания впечатлява освен със своята величественост - Кремъл от много време е център на съветската история и седалище на съветските властелини. Нещо повече: " Кремъл е олицетворението на Русия и на нейната власт ", споделя английската историчка Катрин Меридейл.

Когато съветският президент Путин още преди началото на войната в Украйна приемаше своите високопоставени посетители, светът несъмнено се удиви: френският президент Макрон и немският канцлер Шолц се оказаха против своя хазаин в противоположния завършек на безпределно дълга бяла маса. Шефът на Кремъл наложи отдалеченост на гостите си. Дали това бе проява на мощ? Или мярка за отбрана от ковид? Така или другояче идеално подхожда на мястото. " Кремъл е една обилна сцена, един величествен спектакъл ", счита Меридейл.
Редакцията предлага
Целта на архитектурата е да потиска

Британската историчка изследва Русия от години и е създател на книгата " 500 години владичество и власт в Кремъл, от Иван Грозни до Владимир Путин ". Тя е преподавала съветска история в английски университети. Още като млада изследователка през 80-те години е правила изследвания в Кремъл, желала е да навлезе в предишното, само че по време на публичност и перестройката почувствала по какъв начин претърпява историята в сегашното.

Мащабите на Кремъл го вършат величествено място. Целта на царския замък през цялото време е била напълно елементарна: всичко е трябвало да бъде по-голямо и по-внушително, в сравнение с в Европа, архитектурата е трябвало да потиска. Сегашният съветски държател - Владимир Путин - също е наясно с това въздействие на Кремъл. Той кани заслужилите жители, които всекидневно живеят в дребни жилища, точно в помпозните зали, с цел да им връчва ордени. " Контрастът не би могъл да бъде по-голям - когато видят блестящите салони на Кремъл и искрящите полилеи ", показва Меридейл.

Кремъл - реквизитът на тираните

Някогашната дървена цитадела е построена в съвсем непроходима гора преди към 900 години по предписание на княза на Киевска Рус Юрий Долгорукий, който е считан за създател на Москва. Оттогава тя е превърната в център на Русия. И въпреки Петър Велики да реалокира средището на властта в Санкт Петербург, Кремъл в никакъв случай не губи привлекателността си за ръководещите - в това число поради коронациите и националните празненства.

Френският публицист, пътешествени и посланик маркиз Астолф дьо Кюстин от своя страна дефинира комплекса от здания като " демонски паметник " и " атрибут за тирани ". В книгата си " Русия през 1839 " той обрисува отрицателен облик на страната и прави опит за типология на съветския нрав: " Деспотизмът потиска свободното разрастване на хората ", написа дьо Кюстин, " всички са прислужници, които към чужденците постоянно са внимателни и тайнствени ".

Православната черква - неизменима част от властта

Митрополитът на Киевска Рус, страната предшественичка на днешните Русия, Украйна и Беларус, се открива в Кремъл през 14-и век. Тогава е издигната катедралата " Успение Богородично ".

От този миг нататък православната черква е неизменима част от Кремъл и го трансформира в свещено място. " Путин употребява тази връзка за своите цели, както никой различен общественик от времето на царете насам ", счита Меридейл. " Той обществено се моли, пали свещи,. "

Путин постоянно показва положителните си връзки с Мовсковския патриарх Кирил.

Путин на стола на Ленин, Иван Грозни и Петър I

Дълго време Кремъл е резиденция на съветските царе. Но през 1918 година царят е свален, а престижът на църквата опустошен. Болшевиките го завладяват и в Кремъл се настаняват комунистическите водачи. Ленин тук се изолира от холерата и тифа, а също и от испанския грип. Той има лична камера за стерилизация. " Путин е научил доста от Ленин в това отношение ", споделя Меридейл. Руският президент също се опасява да не се разболее.

Путин гледа на себе си като на, най-много Иван Грозни и Петър Велики, наложили господството си с принуждение. По отношение на Горбачов обаче не изпитва никакво почитание и го упреква за края на Съветския съюз.

Отвън Кремъл продължава да наподобява доста величествен. Но вътре царува заплахата напълно да се изгубиш, споделя Меридейл пред " Зюддойче цайтунг ". " След като всички критици са отстранени, ставаш пандизчия на личното си аз ", изяснява тя. " Антуражът единствено повтаря това, което Путин желае да чуе ". И предизвестява: " Той е най-добре охраняваният човек в Русия. Няма да се отървем от него толкоз бързо. "