Излиза Квартал Петте кьошета на Марио Варгас Льоса
„ Идеята за този разказ се зароди с облика на две приятелки, които ненадейно и за самите себе си една нощ се отдават на бурно еротично прекарване. “ С тези думи Марио Варгас Льоса разказва по какъв начин е почнал последния си към този момент разказ, чието заглавие носи името на един от емблематичните квартали на остаряла Лима. Верен на присъщата си тактика, най-изтъкнатият испаноперуански създател построява и втора сюжетна линия към събитията от последните месеци на диктатурата на Алберто Фухимори (2000). В този втори проект доминира една „ болна “ за писателя тематика – злокобната роля на жълтата преса, която в търсенето на скандални сензации трансформира достойната журналистическа специалност в аморален и долнокачествен инструмент, употребен безскрупулно от властимащите за заплашване и изнудване на съперниците им.
С развиването на повествованието персонажите от двете сюжетни линии нееднократно се срещат и разминават допълнително или по-малко трагични обстановки, до момента в който най-после стигат до благополучен край, чиито последни пасажи крият недоизказана и изненадваща развръзка.
Испанско-перуанският публицист Марио Варгас Льоса (р. 1936) е измежду най-изтъкнатите писатели в актуалната литература на Латинска Америка, паралелно с Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар. Звездата му изгрява с романа „ Градът и кучетата “ (1963), а репутацията му се затвърждава със „ Зелената къща “ (1966), за която получава премията „ Ромуло Галиегос “ в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Гарсия Маркес. Литературният му престиж продължава да пораства с появяването на романите „ Разговор в Катедралата “ (1969), „ Панталеон и посетителките “ (1973), „ Леля Хулия и писачът “ (1977), „ Войната в края на света “ (1981), „ Кой умъртви Паломино Молеро? “ (1986), „ Възхвала на мащехата “ (1988), „ Празникът на козела “ (2000), „ Лудориите на неприятното момиче “ (2006), доста от които са издадени и на български. Той е притежател на голям брой влиятелни литературни награди, а през 2010 година става Нобелов лауреат за литература. През 2013 година е почетен с почетното звание лекар хонорис идея на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
С развиването на повествованието персонажите от двете сюжетни линии нееднократно се срещат и разминават допълнително или по-малко трагични обстановки, до момента в който най-после стигат до благополучен край, чиито последни пасажи крият недоизказана и изненадваща развръзка.
Испанско-перуанският публицист Марио Варгас Льоса (р. 1936) е измежду най-изтъкнатите писатели в актуалната литература на Латинска Америка, паралелно с Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар. Звездата му изгрява с романа „ Градът и кучетата “ (1963), а репутацията му се затвърждава със „ Зелената къща “ (1966), за която получава премията „ Ромуло Галиегос “ в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Гарсия Маркес. Литературният му престиж продължава да пораства с появяването на романите „ Разговор в Катедралата “ (1969), „ Панталеон и посетителките “ (1973), „ Леля Хулия и писачът “ (1977), „ Войната в края на света “ (1981), „ Кой умъртви Паломино Молеро? “ (1986), „ Възхвала на мащехата “ (1988), „ Празникът на козела “ (2000), „ Лудориите на неприятното момиче “ (2006), доста от които са издадени и на български. Той е притежател на голям брой влиятелни литературни награди, а през 2010 година става Нобелов лауреат за литература. През 2013 година е почетен с почетното звание лекар хонорис идея на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ