Дивидентите - пътят към спокойното пенсиониране?
Идеята за пенсиониране постоянно е била обвързвана с основния въпрос: какъв брой можеш да изтегляш всяка година от своя портфейл, без да рискуваш да останеш без пари. Класическото предписание, познато като правилото на Бенген, е 4% годишно - създадено през 1994 година и от този момент употребявано като самобитна мантра от финансовите съветници.
Но даже самият Уилям Бенген през днешния ден признава, че времето е трансформирало параметрите - инфлацията, лихвените цикли и динамичността на пазарите към този момент разрешават по-високи тегления в диапазона 5.25-5.5%. Това би било добра вест за милиони хора, които се опасяват от пенсионната си неустановеност. И въпреки всичко има още една концепция, още по-радикална и надалеч по-устойчива - допустимо ли е да се пенсионираш, без да продаваш даже една акция, а да живееш напълно от дивиденти.
На доктрина звучи утопично, само че на процедура е изцяло допустимо за тези, които мислят в дълготраен проект и построяват портфейли от постоянни компании, които заплащат и усилват дивиденти. Примерът със Стив Балмър, някогашния CEO на Microsoft, е впечатляващ - с владеене на 333 милиона акции той получава 1.1 милиарда $ годишно под формата на дивиденти, без да се постанова да продаде и един дял. Това, несъмнено, е прекаленост, налична за милиардерите. Но концепцията не е да копираш Балмър, а да усвоиш правилото - че дивидентният поток може да бъде твоята пенсия, до момента в който акциите остават непокътнати и се усилват във времето.
Източник:
Историята на финансовите пазари ясно демонстрира силата на дивидентите. От 1926 година насам към 31% от общата възвръщаемост на S&P 500 идва от дивиденти, а останалата част от финансова облага. Това значи, че съвсем една трета от благосъстоянието, което пазарите основават, е в кеш, който постоянно постъпва при акционерите. Този поток освен финансира разноските, само че и обезпечава непоклатимост в сложни моменти. При финансовата рецесия 2007-2009 облагите на фирмите се сринаха с над 90%, само че дивидентите спаднаха единствено с 6%. Това демонстрира, че корпоративните бордове се стремят да запазят доверие и да поддържат изплащанията, даже в тежки времена.
Най-добрите страни за пенсиониране близо от България
Класацията е направена на база четири фактора - здраве, финанси, материално благоденствие и качество на живот
Разбира се, има изключения - Intel, да вземем за пример, дълги години знак на софтуерна мощност, бе принудена да приключи дивидента си, откакто бизнесът ѝ стартира да се срутва. Подобни загуби са увещание, че няма безконечна гаранция. Но тук идва правилото на диверсификацията - не се разчита на една компания, а на портфейл от потвърдени " дивидентни аристократи ", които са повишавали заплащанията си всяка година в продължение на десетилетия.
Coca-Cola е типичен образец: Уорън Бъфет купува акции след срутва през 1987 година, инвестирайки 1.3 милиарда $. Днес този дял коства 27 милиарда, само че по-важното е, че годишният дял е над 800 милиона $ - над 60% възвръщаемост по отношение на първичната сума всяка година. Това е силата на времето, комплицираната рента и дисциплината да държиш, а не да продаваш.
Дивидентната тактика не е метод за бързо замогване. Тя е муден, систематичен развой, който изисква самообладание и религия. Тя също по този начин изисква темперамент - когато пазарите се срутват, изкушението да продадеш е голямо. Но в случай че портфейлът е построен вярно, даже по време на рецесия дивидентите не престават да постъпват и дават психически комфорт, че разноските ти са покрити, без да се постанова да унищожаваш активи на ниски цени. Именно това е философията на Бъфет - че най-хубавият интервал за държане на акции е " вечно ".
Друг значим аспект са налозите. В Съединени американски щати квалифицираните дивиденти се таксуват с по-ниски ставки - 0%, 15% или 20%, според от приходите, което е надалеч под оптималната ставка от 37% за елементарни приходи. Това прави дивидентите освен постоянен, само че и данъчно ефикасен източник на приход. В Европа режимът е по-разнообразен, само че правилото е същият - деликатното структуриране на портфейла предвид на данъчното облагане може да усили действителната чиста възвръщаемост доста.
Идеята за пенсиониране, при което не се постанова да продаваш акции, а живееш напълно от дивиденти, е амбициозна, само че не недостижима. Не е нужно да имаш милиарди - нужно е да започнеш задоволително рано, да реинвестираш дивидентите в младостта си, да избираш постоянни компании с история на растящи заплащания и да се придържаш към тактиката десетилетия наред. Ако портфейлът е задоволително огромен, тегленето от капитала може да се сведе до нула, а дивидентният поток да бъде повече от задоволителен. Това на процедура значи, че прословутото предписание за 4% може да се трансформира в предписание за 0% - не изтегляш нищо, просто харчиш доходността от дивиденти.
Това не е тактика за всеки. Изисква дисциплинираност, диверсификация и способността да останеш спокоен по време на пазарни стихии. Но е и тактика, която носи нещо скъпо - финансова независимост, самостоятелност и чувство, че капиталът ти работи за теб, а не противоположното. В свят на несигурни пенсии, политически напън върху обществените системи и по-дълга дълготрайност на живота, от ден на ден хора ще стартират да гледат към тази концепция като към действителна алтернатива.
Как ще се покачат пенсиите у нас през 2025-а и по кое време ще се изравни възрастта за пенсиониране на мъже и дами
При отпуснатите тази година пенсии, покачването следващата година ще е по-малко от актуалното
В последна сметка въпросът не е дали си Бъфет или Балмър, а дали мислиш като тях. Да търсиш компании с качествено ръководство, с артикули и услуги, които светът ще продължи да употребява, и със постоянна история на погашение и увеличение на дивиденти. Ако го правиш задоволително дълго, ще се приближиш до задачата - пенсиониране, при което не продаваш активи, не следиш треперливо борсовите графики всеки ден, а живееш от сигурен поток приход, който идва при теб, до момента в който капиталът ти пораства. Това е същинската магия на вложението и най-сигурният път към спокойна и устойчива напреднала възраст.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Но даже самият Уилям Бенген през днешния ден признава, че времето е трансформирало параметрите - инфлацията, лихвените цикли и динамичността на пазарите към този момент разрешават по-високи тегления в диапазона 5.25-5.5%. Това би било добра вест за милиони хора, които се опасяват от пенсионната си неустановеност. И въпреки всичко има още една концепция, още по-радикална и надалеч по-устойчива - допустимо ли е да се пенсионираш, без да продаваш даже една акция, а да живееш напълно от дивиденти.
На доктрина звучи утопично, само че на процедура е изцяло допустимо за тези, които мислят в дълготраен проект и построяват портфейли от постоянни компании, които заплащат и усилват дивиденти. Примерът със Стив Балмър, някогашния CEO на Microsoft, е впечатляващ - с владеене на 333 милиона акции той получава 1.1 милиарда $ годишно под формата на дивиденти, без да се постанова да продаде и един дял. Това, несъмнено, е прекаленост, налична за милиардерите. Но концепцията не е да копираш Балмър, а да усвоиш правилото - че дивидентният поток може да бъде твоята пенсия, до момента в който акциите остават непокътнати и се усилват във времето.
Източник:
Историята на финансовите пазари ясно демонстрира силата на дивидентите. От 1926 година насам към 31% от общата възвръщаемост на S&P 500 идва от дивиденти, а останалата част от финансова облага. Това значи, че съвсем една трета от благосъстоянието, което пазарите основават, е в кеш, който постоянно постъпва при акционерите. Този поток освен финансира разноските, само че и обезпечава непоклатимост в сложни моменти. При финансовата рецесия 2007-2009 облагите на фирмите се сринаха с над 90%, само че дивидентите спаднаха единствено с 6%. Това демонстрира, че корпоративните бордове се стремят да запазят доверие и да поддържат изплащанията, даже в тежки времена.
Най-добрите страни за пенсиониране близо от България
Класацията е направена на база четири фактора - здраве, финанси, материално благоденствие и качество на живот
Разбира се, има изключения - Intel, да вземем за пример, дълги години знак на софтуерна мощност, бе принудена да приключи дивидента си, откакто бизнесът ѝ стартира да се срутва. Подобни загуби са увещание, че няма безконечна гаранция. Но тук идва правилото на диверсификацията - не се разчита на една компания, а на портфейл от потвърдени " дивидентни аристократи ", които са повишавали заплащанията си всяка година в продължение на десетилетия.
Coca-Cola е типичен образец: Уорън Бъфет купува акции след срутва през 1987 година, инвестирайки 1.3 милиарда $. Днес този дял коства 27 милиарда, само че по-важното е, че годишният дял е над 800 милиона $ - над 60% възвръщаемост по отношение на първичната сума всяка година. Това е силата на времето, комплицираната рента и дисциплината да държиш, а не да продаваш.
Дивидентната тактика не е метод за бързо замогване. Тя е муден, систематичен развой, който изисква самообладание и религия. Тя също по този начин изисква темперамент - когато пазарите се срутват, изкушението да продадеш е голямо. Но в случай че портфейлът е построен вярно, даже по време на рецесия дивидентите не престават да постъпват и дават психически комфорт, че разноските ти са покрити, без да се постанова да унищожаваш активи на ниски цени. Именно това е философията на Бъфет - че най-хубавият интервал за държане на акции е " вечно ".
Друг значим аспект са налозите. В Съединени американски щати квалифицираните дивиденти се таксуват с по-ниски ставки - 0%, 15% или 20%, според от приходите, което е надалеч под оптималната ставка от 37% за елементарни приходи. Това прави дивидентите освен постоянен, само че и данъчно ефикасен източник на приход. В Европа режимът е по-разнообразен, само че правилото е същият - деликатното структуриране на портфейла предвид на данъчното облагане може да усили действителната чиста възвръщаемост доста.
Идеята за пенсиониране, при което не се постанова да продаваш акции, а живееш напълно от дивиденти, е амбициозна, само че не недостижима. Не е нужно да имаш милиарди - нужно е да започнеш задоволително рано, да реинвестираш дивидентите в младостта си, да избираш постоянни компании с история на растящи заплащания и да се придържаш към тактиката десетилетия наред. Ако портфейлът е задоволително огромен, тегленето от капитала може да се сведе до нула, а дивидентният поток да бъде повече от задоволителен. Това на процедура значи, че прословутото предписание за 4% може да се трансформира в предписание за 0% - не изтегляш нищо, просто харчиш доходността от дивиденти.
Това не е тактика за всеки. Изисква дисциплинираност, диверсификация и способността да останеш спокоен по време на пазарни стихии. Но е и тактика, която носи нещо скъпо - финансова независимост, самостоятелност и чувство, че капиталът ти работи за теб, а не противоположното. В свят на несигурни пенсии, политически напън върху обществените системи и по-дълга дълготрайност на живота, от ден на ден хора ще стартират да гледат към тази концепция като към действителна алтернатива.
Как ще се покачат пенсиите у нас през 2025-а и по кое време ще се изравни възрастта за пенсиониране на мъже и дами
При отпуснатите тази година пенсии, покачването следващата година ще е по-малко от актуалното
В последна сметка въпросът не е дали си Бъфет или Балмър, а дали мислиш като тях. Да търсиш компании с качествено ръководство, с артикули и услуги, които светът ще продължи да употребява, и със постоянна история на погашение и увеличение на дивиденти. Ако го правиш задоволително дълго, ще се приближиш до задачата - пенсиониране, при което не продаваш активи, не следиш треперливо борсовите графики всеки ден, а живееш от сигурен поток приход, който идва при теб, до момента в който капиталът ти пораства. Това е същинската магия на вложението и най-сигурният път към спокойна и устойчива напреднала възраст.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ