„Черноморски улов“ преоткрива българската морска храна
Идеята за компанията „ Черноморски улов “ се заражда през 2018 година, когато Георги Гавазов и Димитър Димитров стартират да събират хрумвания и опит от Черноморския район. Двамата съдружници споделят недоволството си, че България е черноморска страна, а рибните ни артикули не участват на нашата софра. Според тях доста хора не гледат на благосъстоянието в Черно море от страна на превъзходните му качества и не е редно суровините в него да се считат за второ качество.
Съдружниците имат вяра, че е извънредно време да преоткрием нашата морска храна и по тази причина работят за налагането на устойчиви и щадящи практики в Черно море.
Продукти без аналог
Гавазов и Димитров споделят, че нямат данни да има друга сходна компания в Черноморския регион. По думите им качеството на суровините, които употребяват, е в действителност високо, тъй като ги набират непосредствено от български риболовни кораби. Освен това употребяват неповторими по рода си предписания с друг усет.
Колкото и да е необичайно, българските черноморски артикули се изнасят на открито като суровина. Когато черноморската риба се продава в Истанбул или Солун, да вземем за пример, тя е на извънредно високи цени. Лошото е, че ние изнасяме първични материали, а не ги преработваме в България ”, съобщи пред Economic.bg Георги Гавазов.
“Искаме да превърнем черноморската риба във значима част от диетата на българина, тъй като това е храната, която е добра за нас и е чиста. А и имаме идея, тъй като с тази храна ние се опитваме да създадем нещо за цялата екосистема, в която оперираме – черноморски бизнеси, риболовци, преработватели ”, сподели от своя страна Димитър Димитров.
Проследимост на произхода
Въпреки че измежду българите битува схващането, че питателните компании ни тровят с продуктите си, двамата съдружници употребяват най-хубавите международни практики, с цел да дават качествена и чиста храна на потребителите.
„ Компанията ни създава серията „ Черноморски съкровища “, която се състои от три от най-вкусните риби – сафрид, барбун и чернокоп. Направихме план, който обезпечава на потребителите опцията да проследят къде е уловена рибата, от кой транспортен съд, в това число могат да видят лицето на капитана, който я е уловил. Всичко това се случва посредством сканирането на QR код “, сподели Георги Гавазов.
По думите на Димитър Димитров пък самото следене е дълъг развой и той е плод на напъните по цялата верига от сътрудници. За задачата „ Черноморски улов “ интензивно работят с корабособственици и капитани още през цялото време.
Важно за нас е всичко да се случва по разпоредбите, изцяло регламентирано – в избрани зони, с щадящи уреди. Впоследствие наблюдаваме и третирането на рибата – от нейния улов до сервирането ѝ на масата ”, изясни Димитров.
Гавазов сподели, че с изключение на чисто документалната страна на нещата, за компанията им добавена стойност съставлява и фактът, че познават от първо лице хората, от които купуват рибните артикули – капитаните, които ръководят корабите – и към този момент имат построено доверие.
“Битува едно разбиране, че надали не риболовците са бракониери, които унищожават морския свят. Нашето мнение обаче е, че това са хора, които милеят за морето, тъй като това е техният занаят. Идеята ни е да ги подтикваме по положителен метод, т.е. в случай че те употребяват верните уреди за улов в съответните зони, ще са незаменими наши сътрудници ”, съобщи Димитър Димитров.
Морски бизнес с идея
Гавазов и Димитров са и създатели на фондацията " За нашето море ", която е основана предходната година. Фондацията се явява медиатор сред “Черноморски улов ”, рибарската общественост и концепциите, които се раждат сред тях. Чрез фондацията съдружниците осъществят и първите си действителни планове, като тази година фокусът им е ориентиран към запазване на мощно застрашените от изгубване есетрови риби в Черно море. Целта е да се ангажират с казуса повече капитани на риболовни кораби и да се стимулират при положение на улов на есетри, същите да бъдат връщани в морето.
Аз настоявам, че чисто организационно фондацията съществува от момента на раждането на “Черноморски улов ”. Ние с Георги знаем, че концепцията за компанията ни беше да се трансформира в обществен търговски бранд, виновен както към бизнеса, по този начин и към морето ”, съобщи Димитър Димитров.
“Фондацията все още се устоя напълно от нас, като 1% от приходите на компанията се наливат в нея. Създавайки фондацията, ние сме се учили от най-хубавите образци, по тази причина бизнесът ни е зает към световните проблеми ”, добави той.
По думите му “Черноморски улов ” е към момента дребна компания, която не господства на пазара, само че все пак си знае мястото – ролята ѝ е да демонстрира, че може да се зададе посоката на цялостен един морски бизнес.
Ролята на изкуството
Двамата съдружници са построили необятна мрежа от партньорства и деликатно отсяват с кого да работят. С помощта на риболовците от най-голямото черноморско съдружие – “Черноморски изгрев ” – преди 2 години те съумяват да извадят 7.5 тона боклуци от морето. Идеята е била да се почисти морето от остарели риболовен мрежи, чието място не е във водата.
Димитър описа, че най-близката опция да се рециклира целият този отпадък е в Атина и това повдига редица въпроси за рециклиращата промишленост в България. Решението да изпратят боклука в Атина за тях е безусловно непотребен разход и двамата съдружници стартират да мислят какво да вършат с него. Така те основават предизвикването Hack-A-Plastic, което търси креативен хрумвания и планове за преизползването на боклуците, извадени от нашето море.
Победител в надпреварата е планът “Морски чудовища ” на Владимир Костов, който печели най-висока оценка от журито. В Hack–A-Plastic се включват разнородни планове за арт съоръжения, градски мебели и разнообразни артикули, в които може да се трансформира преизползваната пластмаса.
Посланието на плана е, че посредством отпадъка в морето ние сътворяваме чудовища, това е очевидно за хората. Ще продължим да го вършим, до момента в който към този момент няма чудовища в морето ”, съобщи Димитър Димитров.
Бедно ли е на запаси Черно море?
По думите на Георги Гавазов измежду българите битува мнението, че Черно море не е толкоз богато на рибни запаси, както други морета или океани.
За нас това не е притеснително, предизвикателство е да покажем особеното схващане, че би могло с този запас да се прави печеливш бизнес. Не е належащо да изчерпиш колкото се може повече запас, с цел да направиш облага. Голямото предизвикателство е да направиш облага макар лимитираните запаси в Черно море ”, сподели още той.
Според Димитър Димитров казусът не е в количеството, а в сравнението с други пазари.
“Хубаво е да спрем да виждаме проблеми на всички места, а да се вгледаме в невероятните благоприятни условия. Важно е да развиваме Черноморския район – да превърнем виновното отношение към морето и развиването на риболова в наш приоритет. Ние можем да превърнем всичко това в една друга промишленост – рибата и мидите от нашето море имат доста скъпи съставки ”, добави Димитров
“Ние се стремим да сложим България на международната кулинарна карта ”, безапелационен е Георги Гавазов.
Изпитанията по пътя
Гавазов твърди, че новините за замърсяване в Черно море, в резултат на гърмежа на украинския язовир “Нова Каховка ”, към този момент не са рефлектирали върху техния търговски бранд.
Ние следим всички публични източници – Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието, РЗИ – по отношение на данните за това каква е чистотата на морската вода. Ние не сме обезпокоени за идния рибарски сезон, само че даже да има и минимум подозрение за качеството на водата и риболовната продукция, ние ще сме първите, които ще се въздържим от закупуването ѝ ”, сподели още той.
От “Черноморски улов ” регистрират като огромно тестване пред бизнеса си пандемията от COVID-19.
“Бяхме изправени пред големи провокации, тъй като продуктите ни са високо качество и надлежно са на високи цени. Двете години на Коронавирус ни демонстрираха, че макар тестванията, бизнес моделът ни се оказа резистентен ”, съобщи Димитър Димитров.
Бъдещите проекти
Гавазов и Димитров са наясно с икономическа обстановка, в която оперират, и в последна сметка си дават сметка, че колкото и да са хубави продуктите им, има хора, за които 16 лева за едно бурканче, са прекалено много. Затова сега работят в посока разширение на портфолиото си от артикули, като концепцията им е да запазят същото качество, само че в по-нисък ценови набор, който ще е постижим за множеството хора. Освен това двамата съдружници работят и върху салати, които да оферират на потребителите.
Цацата, да вземем за пример, е един артикул, който е доста подценяван. Нейните качества остават скрити от всеобщия консуматор. Има редица други способи за приготвянето на цацата, с изключение на класиката – пържена ”, сподели Гавазов.
По думите му пътят към печелившия бизнес модел минава през разширение на продуктовото портфолио и комерсиалната мрежа на компанията.
“Все още нямаме задоволителен брой точки за продажба на продуктите си в България по отношение на капацитета ни. Изнасяме за Румъния, преговаряме и за Украйна, колкото и да е необичайно, въпреки всичко е черноморска страна. Целта ни е да присъстваме там, където има български общности или общественост на черноморските страни. Искаме това да става последователно и стабилно ”, безапелационен е Георги Гавазов.
“Надявам се скоро да можем да кажем, че работим на облага. Ние растем всяка година с 80% – постепенно и органично – въпреки всичко това е част от нашата идея. Няма по какъв начин устойчивото взаимоотношение с приридата да води до грандиозна облага, само че усещаме, че това е верният път ”, заключи Димитър Димитров.
Съдружниците имат вяра, че е извънредно време да преоткрием нашата морска храна и по тази причина работят за налагането на устойчиви и щадящи практики в Черно море.
Продукти без аналог
Гавазов и Димитров споделят, че нямат данни да има друга сходна компания в Черноморския регион. По думите им качеството на суровините, които употребяват, е в действителност високо, тъй като ги набират непосредствено от български риболовни кораби. Освен това употребяват неповторими по рода си предписания с друг усет.
Колкото и да е необичайно, българските черноморски артикули се изнасят на открито като суровина. Когато черноморската риба се продава в Истанбул или Солун, да вземем за пример, тя е на извънредно високи цени. Лошото е, че ние изнасяме първични материали, а не ги преработваме в България ”, съобщи пред Economic.bg Георги Гавазов.
“Искаме да превърнем черноморската риба във значима част от диетата на българина, тъй като това е храната, която е добра за нас и е чиста. А и имаме идея, тъй като с тази храна ние се опитваме да създадем нещо за цялата екосистема, в която оперираме – черноморски бизнеси, риболовци, преработватели ”, сподели от своя страна Димитър Димитров.
Проследимост на произхода
Въпреки че измежду българите битува схващането, че питателните компании ни тровят с продуктите си, двамата съдружници употребяват най-хубавите международни практики, с цел да дават качествена и чиста храна на потребителите.
„ Компанията ни създава серията „ Черноморски съкровища “, която се състои от три от най-вкусните риби – сафрид, барбун и чернокоп. Направихме план, който обезпечава на потребителите опцията да проследят къде е уловена рибата, от кой транспортен съд, в това число могат да видят лицето на капитана, който я е уловил. Всичко това се случва посредством сканирането на QR код “, сподели Георги Гавазов.
По думите на Димитър Димитров пък самото следене е дълъг развой и той е плод на напъните по цялата верига от сътрудници. За задачата „ Черноморски улов “ интензивно работят с корабособственици и капитани още през цялото време.
Важно за нас е всичко да се случва по разпоредбите, изцяло регламентирано – в избрани зони, с щадящи уреди. Впоследствие наблюдаваме и третирането на рибата – от нейния улов до сервирането ѝ на масата ”, изясни Димитров.
Гавазов сподели, че с изключение на чисто документалната страна на нещата, за компанията им добавена стойност съставлява и фактът, че познават от първо лице хората, от които купуват рибните артикули – капитаните, които ръководят корабите – и към този момент имат построено доверие.
“Битува едно разбиране, че надали не риболовците са бракониери, които унищожават морския свят. Нашето мнение обаче е, че това са хора, които милеят за морето, тъй като това е техният занаят. Идеята ни е да ги подтикваме по положителен метод, т.е. в случай че те употребяват верните уреди за улов в съответните зони, ще са незаменими наши сътрудници ”, съобщи Димитър Димитров.
Морски бизнес с идея
Гавазов и Димитров са и създатели на фондацията " За нашето море ", която е основана предходната година. Фондацията се явява медиатор сред “Черноморски улов ”, рибарската общественост и концепциите, които се раждат сред тях. Чрез фондацията съдружниците осъществят и първите си действителни планове, като тази година фокусът им е ориентиран към запазване на мощно застрашените от изгубване есетрови риби в Черно море. Целта е да се ангажират с казуса повече капитани на риболовни кораби и да се стимулират при положение на улов на есетри, същите да бъдат връщани в морето.
Аз настоявам, че чисто организационно фондацията съществува от момента на раждането на “Черноморски улов ”. Ние с Георги знаем, че концепцията за компанията ни беше да се трансформира в обществен търговски бранд, виновен както към бизнеса, по този начин и към морето ”, съобщи Димитър Димитров.
“Фондацията все още се устоя напълно от нас, като 1% от приходите на компанията се наливат в нея. Създавайки фондацията, ние сме се учили от най-хубавите образци, по тази причина бизнесът ни е зает към световните проблеми ”, добави той.
По думите му “Черноморски улов ” е към момента дребна компания, която не господства на пазара, само че все пак си знае мястото – ролята ѝ е да демонстрира, че може да се зададе посоката на цялостен един морски бизнес.
Ролята на изкуството
Двамата съдружници са построили необятна мрежа от партньорства и деликатно отсяват с кого да работят. С помощта на риболовците от най-голямото черноморско съдружие – “Черноморски изгрев ” – преди 2 години те съумяват да извадят 7.5 тона боклуци от морето. Идеята е била да се почисти морето от остарели риболовен мрежи, чието място не е във водата.
Димитър описа, че най-близката опция да се рециклира целият този отпадък е в Атина и това повдига редица въпроси за рециклиращата промишленост в България. Решението да изпратят боклука в Атина за тях е безусловно непотребен разход и двамата съдружници стартират да мислят какво да вършат с него. Така те основават предизвикването Hack-A-Plastic, което търси креативен хрумвания и планове за преизползването на боклуците, извадени от нашето море.
Победител в надпреварата е планът “Морски чудовища ” на Владимир Костов, който печели най-висока оценка от журито. В Hack–A-Plastic се включват разнородни планове за арт съоръжения, градски мебели и разнообразни артикули, в които може да се трансформира преизползваната пластмаса.
Посланието на плана е, че посредством отпадъка в морето ние сътворяваме чудовища, това е очевидно за хората. Ще продължим да го вършим, до момента в който към този момент няма чудовища в морето ”, съобщи Димитър Димитров.
Бедно ли е на запаси Черно море?
По думите на Георги Гавазов измежду българите битува мнението, че Черно море не е толкоз богато на рибни запаси, както други морета или океани.
За нас това не е притеснително, предизвикателство е да покажем особеното схващане, че би могло с този запас да се прави печеливш бизнес. Не е належащо да изчерпиш колкото се може повече запас, с цел да направиш облага. Голямото предизвикателство е да направиш облага макар лимитираните запаси в Черно море ”, сподели още той.
Според Димитър Димитров казусът не е в количеството, а в сравнението с други пазари.
“Хубаво е да спрем да виждаме проблеми на всички места, а да се вгледаме в невероятните благоприятни условия. Важно е да развиваме Черноморския район – да превърнем виновното отношение към морето и развиването на риболова в наш приоритет. Ние можем да превърнем всичко това в една друга промишленост – рибата и мидите от нашето море имат доста скъпи съставки ”, добави Димитров
“Ние се стремим да сложим България на международната кулинарна карта ”, безапелационен е Георги Гавазов.
Изпитанията по пътя
Гавазов твърди, че новините за замърсяване в Черно море, в резултат на гърмежа на украинския язовир “Нова Каховка ”, към този момент не са рефлектирали върху техния търговски бранд.
Ние следим всички публични източници – Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието, РЗИ – по отношение на данните за това каква е чистотата на морската вода. Ние не сме обезпокоени за идния рибарски сезон, само че даже да има и минимум подозрение за качеството на водата и риболовната продукция, ние ще сме първите, които ще се въздържим от закупуването ѝ ”, сподели още той.
От “Черноморски улов ” регистрират като огромно тестване пред бизнеса си пандемията от COVID-19.
“Бяхме изправени пред големи провокации, тъй като продуктите ни са високо качество и надлежно са на високи цени. Двете години на Коронавирус ни демонстрираха, че макар тестванията, бизнес моделът ни се оказа резистентен ”, съобщи Димитър Димитров.
Бъдещите проекти
Гавазов и Димитров са наясно с икономическа обстановка, в която оперират, и в последна сметка си дават сметка, че колкото и да са хубави продуктите им, има хора, за които 16 лева за едно бурканче, са прекалено много. Затова сега работят в посока разширение на портфолиото си от артикули, като концепцията им е да запазят същото качество, само че в по-нисък ценови набор, който ще е постижим за множеството хора. Освен това двамата съдружници работят и върху салати, които да оферират на потребителите.
Цацата, да вземем за пример, е един артикул, който е доста подценяван. Нейните качества остават скрити от всеобщия консуматор. Има редица други способи за приготвянето на цацата, с изключение на класиката – пържена ”, сподели Гавазов.
По думите му пътят към печелившия бизнес модел минава през разширение на продуктовото портфолио и комерсиалната мрежа на компанията.
“Все още нямаме задоволителен брой точки за продажба на продуктите си в България по отношение на капацитета ни. Изнасяме за Румъния, преговаряме и за Украйна, колкото и да е необичайно, въпреки всичко е черноморска страна. Целта ни е да присъстваме там, където има български общности или общественост на черноморските страни. Искаме това да става последователно и стабилно ”, безапелационен е Георги Гавазов.
“Надявам се скоро да можем да кажем, че работим на облага. Ние растем всяка година с 80% – постепенно и органично – въпреки всичко това е част от нашата идея. Няма по какъв начин устойчивото взаимоотношение с приридата да води до грандиозна облага, само че усещаме, че това е верният път ”, заключи Димитър Димитров.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ