Идеята за ходене по 10 000 крачки на ден се

Идеята за вървене по 10 000 крачки дневно се трансформира в главен детайл във фитнес културата. Популяризира се като пример за поддържане на положително здраве. Десетки приложения и устройства ви броят всяка стъпка, и вие си ги броите ревниво. Но дали това е панацеята? Последните изследвания на психолози сочат, че елементарното концентриране върху броя на крачките може да не е толкоз потребно, колкото си мислите...

И от по-малко има изгода

Противно на общоприетото разбиране, правилото за 10 000 стъпки не произлиза от научни проучвания. Това факсимиле е рожба на японска маркетингова акция за Олимпиадата в Токио през 1964 година Маркетолозите на производителя на крачкомери „ Ямаса “ измислили термина „ манпо-кей “, което се превежда като „ метър с 10 000 стъпки “. Числото е определено, тъй като японският знак за 10 000 наподобява на ходеща фигура, което го прави привлекателна и запаметяваща се цел. Дотук всичко е отлично, тактиката влиза в учебниците по маркетинг, само че изказванието в нея не е подкрепено от строги научни проучвания по това време. На учените им трябваха десетилетия, с цел да проучат действителните последствия за здравето от правенето на 10 000 крачки на ден.
Всички учени, психолози и медици са безапелационни – повече придвижване като цяло е по-добро за здравето. Изследване, оповестено в JAMA Internal Medicine, откри, че правенето на повече крачки дневно е обвързвано с по-ниски равнища на смъртност. Въпреки това, праговете за реализиране на изгода от ходенето, са разнообразни. За възрастни под 60 години най-хубавата точка е сред 8000 и 10 000 крачки, до момента в който за тези над 60 години най-значимите изгоди се появяват при към 6000 до 8000 крачки.

Но има една измама: самото преброяване на крачките, без да се вземат поради други фактори, може да ограничи изгодите за здравето. Харвардското здравно учебно заведение означи, че полезността понижава след 7500 крачки дневно за някои хора, тъй като има негативни последици от вторачването само върху количеството.

Интензитетът има значение

Д-р Елрой Агиар, акцентира, че темпото на вървене е толкоз сериозно, колкото и броят им. Ходенето със скорост от минимум 100 крачки в минута може доста да усъвършенства сърдечно-съдовото здраве в съпоставяне със спокойна разходка. Това равнище на активност оказва помощ за повишение на сърдечната периодичност и възстановяване на издръжливостта, основни детайли за увеличение на изгодите за здравето от ходенето.



„ 100 е доста постижимо число “, споделя доктор Агиар. Според него множеството хора могат естествено да доближат това движение по време на бързо вървене. Тези, които търсят по-енергични преимущества, могат да се стремят към до 130 стъпки в минута.

Холистичен подход 

Броенето на крачки е потребен инструмент, само че това е единствено едно парче от фитнес пъзела. Министерството на здравеопазването на Съединени американски щати предлага най-малко 150 минути умерена аеробна интензивност или 75 минути интензивна интензивност на седмица, дружно със силови извършения два пъти седмично. Разнообразната рутинна подготовка балансира кардио, мощ и еластичност.


Пол Гордън, физиолог и инструктор, разяснява, че в случай че разчитате само на ходенето – пренебрегвате други потребни форми на извършения, като колоездене или плуване, които не усилват безусловно броя на дневните крачките, само че са отлични за здравето на сърдечно-съдовата система.
Дори и да съумеете да извършите 10 000 крачки дневно, дългите интервали на безучастие могат да подкопаят напъните ви. Проучванията демонстрират, че продължителното седене е обвързвано с метаболитни проблеми и други опасности за здравето, без значение от ежедневните извършения. Прекъсването на заседналото време с къси интервали на интензивност е от решаващо значение за цялостното богатство. Всъщност седенето повече от 13,5 часа на ден може да анулира изгодите даже от един час извършения.
Непрекъснатото следене на измервателните джаджи също не ви е от изгода. Първо – това постоянно води до основаване на подправено възприятие за достижение. Професор И-Мин -Ли от здравното учебно заведение в Харвард поучава да следите спомагателни индикатори като сърдечната периодичност, с цел да получите по-изчерпателна визия за вашето здраве. В края на краищата задачата не е просто да регистрирате крачки, а да подобрите качеството си на живот посредством продължителна физическа интензивност.
А доктор Уилям Краус обобщава: „ Крачките ви би трябвало да бъдат средство за реализиране на задачата, а не самата цел “.
Източник