Няма да има 10-годишна абсолютна давност за дълговете
Идеята в България да се вкара 10-годишна безспорна отминалост за частните задължения на жителите отпада на този стадий.
Депутатите в сряда дефинитивно отхвърлиха това предложение по време на второто четене на измененията в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). След половингодишни старания Народното събрание съумя дефинитивно да одобри значими промени в закона, които облекчават длъжниците, лимитират частните правосъдни реализатори и, съгласно вносителите, усъвършенстват изпълнителното произвеждане.
Българска социалистическа партия: Това е от смислените неща, които направи този парламент
Въпреки комплицирания ремонт на основния кодекс и конфликта на оферти, и ръководещите, и опозицията останаха удовлетворени от поправките и с рядко срещано за Народното събрание джентълменство взаимно се поздравиха и си благодариха за свършената работа.
Крум Зарков от Българска социалистическа партия даже съобщи, че " това е едно от смислените неща ", които е направил този парламент. Според него свършеното демонстрира, че може да се реализира добър резултат, макар че бяха импортирани четири законопроекта от разнообразни политически сили – Българска социалистическа партия, ГЕРБ, " Обединени патриоти " и " Воля ".
Бившата депутатка от левицата и сегашен омбудсман Мая Манолова, която беше основател на част от измененията, пък благодари на ГЕРБ и останалите партии в Народното събрание, като съобщи, че от 5 години води тази борба, само че " това е първият парламент, който се реши да ограничи правата на частните правосъдни реализатори ".
Данаил Кирилов от ГЕРБ също благодари за свършената работа макар " мощните несъгласия " и " многото конфликти ".
Проблемът с " безконечния дебитор " остава неуреден
Първоначално ръководителят на правната комисия Данаил Кирилов предложи в България да се вкара безспорна 10-годишна отминалост за всички задължения на жителите, а освен за тези към бюджета, каквото е настоящето състояние.
Идеята беше с приключването на 10-годишен давностен период да се погасяват всички необезпечени вземания против физически лица, без значение от спирането на отминалостта. Целта на радикалната смяна бе да се отстрани фигурата на " безконечния дебитор ".
В момента в Закона за отговорностите и договорите е въведена обща 5-годишна отминалост за всички вземания и 3-годишна - във връзка с заплати, компенсации и други Тази отминалост обаче може да се прекъсва с предявяване на иск или дейности по наложително осъществяване от страна на кредитора.
" От спирането на отминалостта стартира да тече нова отминалост и това може да продължи безграничен интервал от време и кредиторите безпределно могат да преследват длъжниците – физически лица ", бяха първичните претекстове на народните представители. Първоначално Кирилов твърдеше, че " 10 години е един дълъг период, в който кредиторите действително могат да съберат вземанията си ".
В сряда обаче депутатът изясни, че ГЕРБ няма да поддържа предлагането, тъй като то не е утвърдено от извършената преди десетина дни научна конференция в Народното събрание във връзка 10-годишнината от новия Граждански процесуален кодекс. На конференцията станало ясно, че " 10 години са къс период при актуалната скорост на правораздаването " и това би основало тласъци за дълго укриване на длъжниците до приключването на въпросния период.
Кирилов възрази и против другия вид за решение на казуса с безконечните длъжници – въвеждане на законодателство за персоналния банкрут, за което се оповестиха от Българска социалистическа партия.
" С сходен закон ще се сътвори тирания в страната. Не заблуждавайте гласоподавателите си, че това е решението ", съобщи Кирилов.
" Не лъжем хората. Не виждам в Германия да има тирания, макар че одобриха подобен закон. Идеята е при банкрут на физическо лице против него да не могат да се осъществят изпълнителни ограничения и запори за 1-2 години, с цел да си върне заемите ", възрази Филип Попов от Българска социалистическа партия.
Крум Зарков добави, че процедурата по неплатежоспособност цели точно да подкрепи длъжника. " С отхвърлянето на 10-годишната безспорна отминалост казусът на хората, които са сринати от задължения, не се взема решение. Дебатът по тематиката си заслужава ", сподели той.
В последна сметка текстовете бяха отхвърлени, а от дебата стана ясно, че тематиката за персоналния банкрут към този момент не стои на дневен ред.
Несеквестируемите приходи ще са с по-силна отбрана
В същото време депутатите утвърдиха куп промени, свързани със отбраната на длъжниците в изпълнителното произвеждане.
Въвеждат се нови правила за несеквестируемите приходи, откакто депутатите поддържаха предлагането на партия " Воля " за промени в член 446 от Граждански процесуален кодекс.
Ако осъществяването е върху заплата, пенсия или различен приход от труд, то кредиторът ще може да си удържа единствено една четвърт от сумата при месечно заплащане до размера на минималната работна заплата (ако няма деца) или една пета (ако има деца).
Ако длъжникът получава сред една и две минимални заплати, ще му се удържа една трета част (ако е без деца) или една четвърт (ако е с деца, които издържа). Ако възнаграждението на длъжника е сред две и четири работни заплати, ще му се взема една втора част или една трета част според от това дали има деца или не.
При заплата над четирикратния размер на МРЗ кредиторът има право на горницата над двукратния размер на минималната заплата или над 2.5 пъти от размера на МРЗ, според от това дали длъжникът има деца или не.
За да се реши казусът с множеството тъжби на жители, че им се запорират банкови сметки с несеквестируеми приходи, в Граждански процесуален кодекс се вкарва условие към банките да не извършват запора, в случай че " от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те съставляват хонорари за работа ". При пенсии до размера на минималната работна заплата, компенсации и помощи, преведени по банкова сметка, пък запорното известие въобще не трябва да се извършва.
Одобрено бе и въвеждането на електронни запори върху пари по банкова сметка.
Оценката на парцела преди обмен ще може да се оспорва
Друга част от признатите в сряда ремонти в Граждански процесуален кодекс целят по-справедливо разпродаване на имуществото на длъжниците.
Сега началната цена за обществена обмен на движим парцел е 75% от избраната му стойност. Занапред тя се подвига на 85%.
Началната цена на неподвижен парцел, при която стартира наддаването, пък ще бъде 80%.
Важна оригиналност е, че всяка от страните към този момент ще може да оспорва избраната от вещото лице цена на парцела, като изиска нова оценка с назначение на ново експерт за своя сметка.
Повторната обмен ще стартира при цена, която е 90% от началната цена по първата обмен, а не 80%, както е в този момент.
Увеличава се и сегашният едноседмичен период, в който купувачът е задължен да внесе препоръчаната от него цена. Целта на мярката е да се подтикват покупките с банков заем и да се усили броят на участващите в търговете лица, което ще вдигне и цените на парцелите.
Приети бяха и текстове за секване на практиката наддавачи в търговете да подават по няколко оферти, едно от които е с доста висока цена, от което след това се отхвърлят. Предложения с цена, което е с повече от 30% над началната, ще се считат за невалидни. Премахва се и опцията за подаване на голям брой наддавателни оферти.
До година и половина ще има електронни търгове
Промените плануват и въвеждането на електронни обществени търгове за да се предотвратят опциите за злоупотреби.
При електронните търгове участниците няма да знаят какъв брой лица се явяват в надпреварата за покупката на парцела. Дава се опция на самите длъжници да изискат електронен търг още преди правосъдната фаза и изпълнителното произвеждане по събиране на задължението им. Целта е те да реализират допустимо най-висока цена за своите парцели.
Онлайн платформата на Министерството на правораздаването, посредством която ще се вършат електронните търгове, би трябвало да е подготвена до година и половина.
За да се насърчат длъжниците непринудено да уредят заплащането, първата доброволна вноска се понижава от 30% на 20% от задължението.
С измененията се вкарва наложително осъществяване върху марка, патент, индустриален дизайн и други обекти на индустриална благосъстоятелност, а също и върху обособена част от дружество.
Прави се опит и да се разрешат проблемите към подсъдността на изпълнителното произвеждане, с цел да не се концентрират делата единствено в един регион.
Депутатите в сряда дефинитивно отхвърлиха това предложение по време на второто четене на измененията в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). След половингодишни старания Народното събрание съумя дефинитивно да одобри значими промени в закона, които облекчават длъжниците, лимитират частните правосъдни реализатори и, съгласно вносителите, усъвършенстват изпълнителното произвеждане.
Българска социалистическа партия: Това е от смислените неща, които направи този парламент
Въпреки комплицирания ремонт на основния кодекс и конфликта на оферти, и ръководещите, и опозицията останаха удовлетворени от поправките и с рядко срещано за Народното събрание джентълменство взаимно се поздравиха и си благодариха за свършената работа.
Крум Зарков от Българска социалистическа партия даже съобщи, че " това е едно от смислените неща ", които е направил този парламент. Според него свършеното демонстрира, че може да се реализира добър резултат, макар че бяха импортирани четири законопроекта от разнообразни политически сили – Българска социалистическа партия, ГЕРБ, " Обединени патриоти " и " Воля ".
Бившата депутатка от левицата и сегашен омбудсман Мая Манолова, която беше основател на част от измененията, пък благодари на ГЕРБ и останалите партии в Народното събрание, като съобщи, че от 5 години води тази борба, само че " това е първият парламент, който се реши да ограничи правата на частните правосъдни реализатори ".
Данаил Кирилов от ГЕРБ също благодари за свършената работа макар " мощните несъгласия " и " многото конфликти ".
Проблемът с " безконечния дебитор " остава неуреден
Първоначално ръководителят на правната комисия Данаил Кирилов предложи в България да се вкара безспорна 10-годишна отминалост за всички задължения на жителите, а освен за тези към бюджета, каквото е настоящето състояние.
Идеята беше с приключването на 10-годишен давностен период да се погасяват всички необезпечени вземания против физически лица, без значение от спирането на отминалостта. Целта на радикалната смяна бе да се отстрани фигурата на " безконечния дебитор ".
В момента в Закона за отговорностите и договорите е въведена обща 5-годишна отминалост за всички вземания и 3-годишна - във връзка с заплати, компенсации и други Тази отминалост обаче може да се прекъсва с предявяване на иск или дейности по наложително осъществяване от страна на кредитора.
" От спирането на отминалостта стартира да тече нова отминалост и това може да продължи безграничен интервал от време и кредиторите безпределно могат да преследват длъжниците – физически лица ", бяха първичните претекстове на народните представители. Първоначално Кирилов твърдеше, че " 10 години е един дълъг период, в който кредиторите действително могат да съберат вземанията си ".
В сряда обаче депутатът изясни, че ГЕРБ няма да поддържа предлагането, тъй като то не е утвърдено от извършената преди десетина дни научна конференция в Народното събрание във връзка 10-годишнината от новия Граждански процесуален кодекс. На конференцията станало ясно, че " 10 години са къс период при актуалната скорост на правораздаването " и това би основало тласъци за дълго укриване на длъжниците до приключването на въпросния период.
Кирилов възрази и против другия вид за решение на казуса с безконечните длъжници – въвеждане на законодателство за персоналния банкрут, за което се оповестиха от Българска социалистическа партия.
" С сходен закон ще се сътвори тирания в страната. Не заблуждавайте гласоподавателите си, че това е решението ", съобщи Кирилов.
" Не лъжем хората. Не виждам в Германия да има тирания, макар че одобриха подобен закон. Идеята е при банкрут на физическо лице против него да не могат да се осъществят изпълнителни ограничения и запори за 1-2 години, с цел да си върне заемите ", възрази Филип Попов от Българска социалистическа партия.
Крум Зарков добави, че процедурата по неплатежоспособност цели точно да подкрепи длъжника. " С отхвърлянето на 10-годишната безспорна отминалост казусът на хората, които са сринати от задължения, не се взема решение. Дебатът по тематиката си заслужава ", сподели той.
В последна сметка текстовете бяха отхвърлени, а от дебата стана ясно, че тематиката за персоналния банкрут към този момент не стои на дневен ред.
Несеквестируемите приходи ще са с по-силна отбрана
В същото време депутатите утвърдиха куп промени, свързани със отбраната на длъжниците в изпълнителното произвеждане.
Въвеждат се нови правила за несеквестируемите приходи, откакто депутатите поддържаха предлагането на партия " Воля " за промени в член 446 от Граждански процесуален кодекс.
Ако осъществяването е върху заплата, пенсия или различен приход от труд, то кредиторът ще може да си удържа единствено една четвърт от сумата при месечно заплащане до размера на минималната работна заплата (ако няма деца) или една пета (ако има деца).
Ако длъжникът получава сред една и две минимални заплати, ще му се удържа една трета част (ако е без деца) или една четвърт (ако е с деца, които издържа). Ако възнаграждението на длъжника е сред две и четири работни заплати, ще му се взема една втора част или една трета част според от това дали има деца или не.
При заплата над четирикратния размер на МРЗ кредиторът има право на горницата над двукратния размер на минималната заплата или над 2.5 пъти от размера на МРЗ, според от това дали длъжникът има деца или не.
За да се реши казусът с множеството тъжби на жители, че им се запорират банкови сметки с несеквестируеми приходи, в Граждански процесуален кодекс се вкарва условие към банките да не извършват запора, в случай че " от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те съставляват хонорари за работа ". При пенсии до размера на минималната работна заплата, компенсации и помощи, преведени по банкова сметка, пък запорното известие въобще не трябва да се извършва.
Одобрено бе и въвеждането на електронни запори върху пари по банкова сметка.
Оценката на парцела преди обмен ще може да се оспорва
Друга част от признатите в сряда ремонти в Граждански процесуален кодекс целят по-справедливо разпродаване на имуществото на длъжниците.
Сега началната цена за обществена обмен на движим парцел е 75% от избраната му стойност. Занапред тя се подвига на 85%.
Началната цена на неподвижен парцел, при която стартира наддаването, пък ще бъде 80%.
Важна оригиналност е, че всяка от страните към този момент ще може да оспорва избраната от вещото лице цена на парцела, като изиска нова оценка с назначение на ново експерт за своя сметка.
Повторната обмен ще стартира при цена, която е 90% от началната цена по първата обмен, а не 80%, както е в този момент.
Увеличава се и сегашният едноседмичен период, в който купувачът е задължен да внесе препоръчаната от него цена. Целта на мярката е да се подтикват покупките с банков заем и да се усили броят на участващите в търговете лица, което ще вдигне и цените на парцелите.
Приети бяха и текстове за секване на практиката наддавачи в търговете да подават по няколко оферти, едно от които е с доста висока цена, от което след това се отхвърлят. Предложения с цена, което е с повече от 30% над началната, ще се считат за невалидни. Премахва се и опцията за подаване на голям брой наддавателни оферти.
До година и половина ще има електронни търгове
Промените плануват и въвеждането на електронни обществени търгове за да се предотвратят опциите за злоупотреби.
При електронните търгове участниците няма да знаят какъв брой лица се явяват в надпреварата за покупката на парцела. Дава се опция на самите длъжници да изискат електронен търг още преди правосъдната фаза и изпълнителното произвеждане по събиране на задължението им. Целта е те да реализират допустимо най-висока цена за своите парцели.
Онлайн платформата на Министерството на правораздаването, посредством която ще се вършат електронните търгове, би трябвало да е подготвена до година и половина.
За да се насърчат длъжниците непринудено да уредят заплащането, първата доброволна вноска се понижава от 30% на 20% от задължението.
С измененията се вкарва наложително осъществяване върху марка, патент, индустриален дизайн и други обекти на индустриална благосъстоятелност, а също и върху обособена част от дружество.
Прави се опит и да се разрешат проблемите към подсъдността на изпълнителното произвеждане, с цел да не се концентрират делата единствено в един регион.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ