National interest обяви най-голямата публична военна тайна в света
Идеята, че Израел може да загуби стандартна война в този момент наподобява смешна, само че възникването на израелската нуклеарна стратегия се дължи на страха, че арабските страни ще реализиран решаващо военно преимущество, което биха могли да употребяват, с цел да нанесат провали на бойното поле. Това съвсем се случи по време на войната „ Йом Кипур " през 1973 година, когато египетската войска завладява Суецкия канал, а сирийската арабска войска напредва в Голанските възвишения. Разкази за това, какъв брой съществено е воден диалогът с Израел по отношение на потреблението на нуклеарни оръжия по време на тази война остава тъмен, само че няма подозрение, че Израел би могъл да обмисли потреблението на най-мощните си оръжия, в случай че стандартният баланс уверено се отклони от негова изгода.
Израелският нуклеарен боеприпас е най-лошата загадка в интернационалните връзки. От 70-те години на предишния век насам Израел поддържа нуклеарен възпиращ фактор, с цел да поддържа удобния баланс на силите си със своите съседи. Освен някои тревожни моменти по време на войната „ Йом Кипур”, израелското държавно управление в никакъв случай не е обмисляло съществено потреблението на тези оръжия.
Най-очевидният сюжет за Израел да употребява нуклеарно оръжие ще бъде в отговор на непозната нуклеарна офанзива. Израелската противоракетна защита, въздушната отбрана и системите за доставка са прекомерно комплицирани, с цел да си представим сюжет, в който всяка страна, друга от една от огромните нуклеарни сили, може да ръководи друга нуклеарна мощ. Следователно всеки нападател ще е сигурен, че ще понесе тежки и бързи последици. Целите на Израел ще бъдат унищожаването на военния потенциал на врага (да кажем условно Иран), също по този начин да бъде изпратено обръщение, че всяка нуклеарна офанзива против Израел ще бъде посрещната с пагубен отговор.
При какви въпреки всичко условия Израел би могъл да стартира нуклеарна война?
Израел може да обмисли превантивна нуклеарна офанзива, в случай че враждебната страна (пак условно Иран) наподобява да е на ръба да обезпечи на нуклеарните устройства средства за тяхното преместване. В случая с Иран можем да си представим сюжети, в които израелските плановици към този момент няма да сметнат стандартните офанзиви за задоволително смъртоносни при заличаване или закъснение на иранската стратегия. При този сюжет и отсъствието на директна интервенция от Съединените щати, Израел може да реши да предприеме лимитирана нуклеарна офанзива против иранските уреди.
Като се има поради, че Иран няма обилни отбрани срещу балистични ракети, Израел най-вероятно ще достави нуклеарните оръжия със своите балистични ракети с промеждутъчен обсег Jericho III. Вероятно ще ограничи офанзивите си и до цели, особено свързани с иранската нуклеарна стратегия, и задоволително надалеч от цивилните региони. Разбира се, защото по този начин или другояче би било нарушение на нуклеарното табу, Израел би могъл да се насочи към други военни уреди и бази за офанзива, само че доста евентуално е израелското държавно управление да се стреми да ограничи допустимо най-вече границите на прецедента за потребление на нуклеарно оръжие.
Ядрените оръжия ще се оправят със задачата с цената на повече вреди, в сравнение с множеството стандартни офанзиви, и също по този начин ще предадат степен на съвестност. От друга страна, дейното потребление на нуклеарни оръжия от Израел евентуално ще ускори интереса на всички в района (и евентуално в целия свят) да разработят свои лични нуклеарни арсенали.
Едно от най-големите терзания на Израел е концепцията, че е допустимо Иран, Пакистан или Северна Корея да дадат или да продадат нуклеарно оръжие на неправителствена организация или формация. „ Хамас”, „ Хизбула” или някоя друга терористична формация ще бъде по-трудно да бъдат възпряни, в сравнение с обичайна национална страна.
Дори в случай че терористична организация не употребява добитото оръжие незабавно против израелска цел, тя би могла да извлече отстъпки, които Израел не желае да направи. При този сюжет Израел може да обмисли потреблението на нуклеарно оръжие, с цел да предотврати прехвърлянето или да унищожи вражеското нуклеарно устройство след доставката. Това ще зависи от достъпа на разузнаването до информация по отношение на прехвърлянето на устройството, само че е мъчно даже за високотехнологичните и оперативно способени израелски разследващи служби да могат да дават такива данни.
Самите устройства и хората, които се занимават с устройствата, ще бъдат значими цели, а нуклеарната офанзива ще подсигурява тяхното заличаване по-ефективно, в сравнение с даже масирана стандартна офанзива. Освен това ангажирането с най-крайните форми на потребление на мощ би могло да попречи както на Неправителствени организации, по този начин и на страната, от която произлиза. Активното потребление на нуклеарни оръжия против недържавен индивид обаче може да удостовери още веднъж интереса на източника на нуклеарното устройство и да аргументи повече проблеми на Израел.
Превод БЛИЦ от обявата „ The Worst-Kept Secret Military Secret on the Planet: Israel Has Nuclear Weapons” на Робърт Фърли в онлайн-изданието nationalinterest.org
Израелският нуклеарен боеприпас е най-лошата загадка в интернационалните връзки. От 70-те години на предишния век насам Израел поддържа нуклеарен възпиращ фактор, с цел да поддържа удобния баланс на силите си със своите съседи. Освен някои тревожни моменти по време на войната „ Йом Кипур”, израелското държавно управление в никакъв случай не е обмисляло съществено потреблението на тези оръжия.
Най-очевидният сюжет за Израел да употребява нуклеарно оръжие ще бъде в отговор на непозната нуклеарна офанзива. Израелската противоракетна защита, въздушната отбрана и системите за доставка са прекомерно комплицирани, с цел да си представим сюжет, в който всяка страна, друга от една от огромните нуклеарни сили, може да ръководи друга нуклеарна мощ. Следователно всеки нападател ще е сигурен, че ще понесе тежки и бързи последици. Целите на Израел ще бъдат унищожаването на военния потенциал на врага (да кажем условно Иран), също по този начин да бъде изпратено обръщение, че всяка нуклеарна офанзива против Израел ще бъде посрещната с пагубен отговор.
При какви въпреки всичко условия Израел би могъл да стартира нуклеарна война?
Израел може да обмисли превантивна нуклеарна офанзива, в случай че враждебната страна (пак условно Иран) наподобява да е на ръба да обезпечи на нуклеарните устройства средства за тяхното преместване. В случая с Иран можем да си представим сюжети, в които израелските плановици към този момент няма да сметнат стандартните офанзиви за задоволително смъртоносни при заличаване или закъснение на иранската стратегия. При този сюжет и отсъствието на директна интервенция от Съединените щати, Израел може да реши да предприеме лимитирана нуклеарна офанзива против иранските уреди.
Като се има поради, че Иран няма обилни отбрани срещу балистични ракети, Израел най-вероятно ще достави нуклеарните оръжия със своите балистични ракети с промеждутъчен обсег Jericho III. Вероятно ще ограничи офанзивите си и до цели, особено свързани с иранската нуклеарна стратегия, и задоволително надалеч от цивилните региони. Разбира се, защото по този начин или другояче би било нарушение на нуклеарното табу, Израел би могъл да се насочи към други военни уреди и бази за офанзива, само че доста евентуално е израелското държавно управление да се стреми да ограничи допустимо най-вече границите на прецедента за потребление на нуклеарно оръжие.
Ядрените оръжия ще се оправят със задачата с цената на повече вреди, в сравнение с множеството стандартни офанзиви, и също по този начин ще предадат степен на съвестност. От друга страна, дейното потребление на нуклеарни оръжия от Израел евентуално ще ускори интереса на всички в района (и евентуално в целия свят) да разработят свои лични нуклеарни арсенали.
Едно от най-големите терзания на Израел е концепцията, че е допустимо Иран, Пакистан или Северна Корея да дадат или да продадат нуклеарно оръжие на неправителствена организация или формация. „ Хамас”, „ Хизбула” или някоя друга терористична формация ще бъде по-трудно да бъдат възпряни, в сравнение с обичайна национална страна.
Дори в случай че терористична организация не употребява добитото оръжие незабавно против израелска цел, тя би могла да извлече отстъпки, които Израел не желае да направи. При този сюжет Израел може да обмисли потреблението на нуклеарно оръжие, с цел да предотврати прехвърлянето или да унищожи вражеското нуклеарно устройство след доставката. Това ще зависи от достъпа на разузнаването до информация по отношение на прехвърлянето на устройството, само че е мъчно даже за високотехнологичните и оперативно способени израелски разследващи служби да могат да дават такива данни.
Самите устройства и хората, които се занимават с устройствата, ще бъдат значими цели, а нуклеарната офанзива ще подсигурява тяхното заличаване по-ефективно, в сравнение с даже масирана стандартна офанзива. Освен това ангажирането с най-крайните форми на потребление на мощ би могло да попречи както на Неправителствени организации, по този начин и на страната, от която произлиза. Активното потребление на нуклеарни оръжия против недържавен индивид обаче може да удостовери още веднъж интереса на източника на нуклеарното устройство и да аргументи повече проблеми на Израел.
Превод БЛИЦ от обявата „ The Worst-Kept Secret Military Secret on the Planet: Israel Has Nuclear Weapons” на Робърт Фърли в онлайн-изданието nationalinterest.org
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ