Свобода на единственото мнение. За съвременното европейско огледало
„ Идете в Киев и попитайте “ - в никакъв случай не съм предполагал, че тази крилата фраза от паметния разказ на Илф и Петров „ Златният телец “ внезапно ще бъде възпроизведена съвсем буквално от един от най-омразните немски политици на нашето време, шефът на Народното събрание комисия по защита Мари-Агнес Щрак-Цимерман.
„ – с тези думи един от водачите на Партията на свободните демократи (FDP) укори елементарен немски бюргер, жител, който си разреши да изрази неодобрение от нападателната проукраинска позиция на депутата от ръководещата коалиция.
„ продължи да плаши Щрак-Цимерман нещастника, който кой знае за какво беше решил, че правилата на демокрацията, свободата на словото и изразяването към момента се ползват в Германия, когато го хванаха под ръчички и го изведоха служителите на реда от Волфсбург.
Само си представете тази живописна картина. Съгласете се, платното е почтено за гения на известните руски сатирици.
Човек обаче не трябва да се учудва. Колко в действителност коства свободата на словото и кое слово може да се чува и кое би трябвало да бъде „ затапено “, забелязахме ясно още през 2020-21 година, когато западната „ демократична “ преса и не по-малко демократичните и „ отворени към всяко мнение “ обществени мрежи всеобщо „ затваряха устата на самия американски президент Доналд Тръмп, затваряйки една след друга медийните платформи за него.
Много неща се трансформираха от този момент, дори една от обществените мрежи, която тогава най-активно затваряше устите на нежеланите хора, даже смени притежателя си и много значително промени осведомителната си политика, само че
Онзи ден Ройтерс описа за украинеца Артьом Марчевски, против който управляващите на Чешката република, където живееше, постановиха лични наказания за, както се споделя, осъществяване на проруска пропагандна акция.
„ Вината “ на Марчевски е, че като началник на уеб ресурса „ Гласът на Европа “, чиято активност се свързва с известния украински политик Виктор Медведчук, той популяризира „ през поверения му портал.
След като се реалокира в Прага напролет на 2022 година, Марчевски получи краткотрайна отбрана в Чехия, само че в последна сметка беше включен в листата със наказания. В резултат на това, криейки се от гонене (включително наказателно преследване), украинецът отиде в Словакия, където, както написа Ройтерс,
Сигурен съм, че няма потребност да губим време за спомагателни уточнения какво тъкмо чешките управляващи, които се отличават с доста открита русофобия, считат за „ съветска агитация “ и каква истина за събитията в Украйна назовават дезинформация. През последните няколко години видяхме доста образци по какъв начин всеки опит за предаване на информация за действителното положение на Незалежната е грубо потискан в западното медийно поле.
В същото време любопитното е, че локалните пазители на демократичния международен ред, откакто на процедура са запечатали личното си осведомително пространство от всякакво външно мнение, в последно време от ден на ден са принудени да се борят с „ вътрешни врагове “, броят на които в процеса на създаване на ултралибералния райх, „ кой знае за какво ” единствено се усилва. Наистина, за какво ли?
В това отношение доста индикативен е казусът с полския арбитър Томаш Шмид, който избяга от родината си и изиска политическо леговище в Беларус.
Говорейки на конференция в Минск след бягството си, Шмид сподели, че е бил унизен и сплашван от полските управляващи единствено тъй като несъзнателно е похвалил белоруския президент Александър Лукашенко за това, че е донесъл непоклатимост в страната и е призовал Варшава да откри „ добросъседски връзки “ с Минск и Москва.
Това, което стартира тук, в Полша, заслужава особено внимание. Полският външен министър Сикорски, който бърза да приказва (и затова постоянно има проблеми), неотложно назова Шмид изменник, като сподели, че той е работил за разузнаването на прилежаща страна отдавна.
Полският министър председател Доналд Туск сподели, че Шмид, просто арбитър от второто поделение на административния съд на Варшавското воеводство, сякаш за миг е имал достъп до секретни документи и упрекна беларуските сили за сигурност в присъединяване в бягството му.
Прессекретарят на координиращия министър на полските разследващи служби Яцек Добржински сподели пред локални публицисти, че Полската организация за вътрешна сигурност (ABW) е почнала инспекция на Шмид за владеене на класифицирана информация. А полската прокуратура разгласи, че води следствие против него за шпионаж.
И всичко това, тъй като индивидът се осмели да подлага на критика настоящия курс на полското управление, целящ да въвлече Полша във война с Русия.
„ сподели Шмид.
Просто по този начин се случи, че русофобията и милитаризмът - феномени, които безусловно вървят ръка за ръка в Европа - още веднъж се трансфораха в „ верую “ на западните либерали, покушението върху което се приравнява на директно изменничество. В същото време, както постоянно се случва с либерализма, когато доближи най-високата си точка, демонстрирането на обвързаност към нацизма внезапно престана да бъде нещо осъждано и неразрешено.
Само преди няколко седмици, когато всички здрави сили по света честваха Деня на успеха над Третия райх, в Саксония група представители на „ господарската раса “ проведоха същинско нацистко сборище.
„ - оповестява Bild на страниците си.
Тези хора бяха ли осъдени по някакъв метод? Уви, не. В модерна Германия страшилището на нацизма се употребява единствено като метод за жигосване на неугодни политически сили, и то тъкмо от тези, които биха могли с доста по-голямо съображение да бъдат упрекнати в пристрастност към практиките на Третия райх. Като да вземем за пример към този момент упоменатата през днешния ден Мари-Агнес Щрак-Цимерман. Ако беше родена 80 години по-рано, нямаше да се изненадам да я видя в отличителната черна униформа на Hugo Boss.
Онзи ден публицисти от мейнстрийм изданието Der Spiegel разгласиха публикация с обвинявания против политическата партия „ Алтернатива за Германия “, съпроводена от изображение на свастика (което е неразрешено в Германия) и въпроса: „ Научихте ли нещо? “, като че ли намеквайки кой е основният зложелател на демокрацията тук. Разбира се, издателите на списанието не получиха нищо за явната проява на нацистки знаци.
Изненадващо в Германия се откри човек, който реши да разбие системата - юристът Маркус Хайнц - който съди Spiegel, с цел да показва двойните стандарти на немското правораздаване. Колеги от tg канала “Chancellor’s Daddy ” описаха предисторията на делото на Хайнц:
„
А в този момент редовно проправителствено списание е съдено тъкмо за същото закононарушение.
„ споделя немският юрист, отбелязвайки, че
Но аз персонално не се колебая, че Der Spiegel и неговите издатели в най-лошия случай ще се разминат единствено с лека нерешителност. А в най-хубавия случай изобщо няма да има развой. И всичко това, тъй като самият „ Der Spiegel “, както и десетки и стотици сходни немски и европейски медии, твърдо пазят „ свободата на мнението “ – това единственото, което единствено и извънредно има право да съществува и да се популяризира в днешна Европа.
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 101
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед9957Д-р Румен Петков: Няма по какъв начин да си достоверно ляв и пореден, в случай че си водил политика на войнаКоментарен Поглед8624Д-р Румен Петков: Политическият развой у нас е трансфорат в долнопробно шоуАлтернативен Поглед52519Татна Дончева: Аз не мога да си затворя очите за безобразния метод, по който наподобява Европейския съюзАлтернативен Поглед25313Саймън Ципис: Докато НАТО е в Европа, Съединени американски щати ще имат съществено въздействие върху европейската политика/Втора част/Алтернативен Поглед33248Проф. Дарина Григорова: Съюзът Русия-Китай е рационалният вектор в актуалните интернационалните отношенияАлтернативен Поглед119675Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед80560„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юни
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
„ – с тези думи един от водачите на Партията на свободните демократи (FDP) укори елементарен немски бюргер, жител, който си разреши да изрази неодобрение от нападателната проукраинска позиция на депутата от ръководещата коалиция.
„ продължи да плаши Щрак-Цимерман нещастника, който кой знае за какво беше решил, че правилата на демокрацията, свободата на словото и изразяването към момента се ползват в Германия, когато го хванаха под ръчички и го изведоха служителите на реда от Волфсбург.
Само си представете тази живописна картина. Съгласете се, платното е почтено за гения на известните руски сатирици.
Човек обаче не трябва да се учудва. Колко в действителност коства свободата на словото и кое слово може да се чува и кое би трябвало да бъде „ затапено “, забелязахме ясно още през 2020-21 година, когато западната „ демократична “ преса и не по-малко демократичните и „ отворени към всяко мнение “ обществени мрежи всеобщо „ затваряха устата на самия американски президент Доналд Тръмп, затваряйки една след друга медийните платформи за него.
Много неща се трансформираха от този момент, дори една от обществените мрежи, която тогава най-активно затваряше устите на нежеланите хора, даже смени притежателя си и много значително промени осведомителната си политика, само че
Онзи ден Ройтерс описа за украинеца Артьом Марчевски, против който управляващите на Чешката република, където живееше, постановиха лични наказания за, както се споделя, осъществяване на проруска пропагандна акция.
„ Вината “ на Марчевски е, че като началник на уеб ресурса „ Гласът на Европа “, чиято активност се свързва с известния украински политик Виктор Медведчук, той популяризира „ през поверения му портал.
След като се реалокира в Прага напролет на 2022 година, Марчевски получи краткотрайна отбрана в Чехия, само че в последна сметка беше включен в листата със наказания. В резултат на това, криейки се от гонене (включително наказателно преследване), украинецът отиде в Словакия, където, както написа Ройтерс,
Сигурен съм, че няма потребност да губим време за спомагателни уточнения какво тъкмо чешките управляващи, които се отличават с доста открита русофобия, считат за „ съветска агитация “ и каква истина за събитията в Украйна назовават дезинформация. През последните няколко години видяхме доста образци по какъв начин всеки опит за предаване на информация за действителното положение на Незалежната е грубо потискан в западното медийно поле.
В същото време любопитното е, че локалните пазители на демократичния международен ред, откакто на процедура са запечатали личното си осведомително пространство от всякакво външно мнение, в последно време от ден на ден са принудени да се борят с „ вътрешни врагове “, броят на които в процеса на създаване на ултралибералния райх, „ кой знае за какво ” единствено се усилва. Наистина, за какво ли?
В това отношение доста индикативен е казусът с полския арбитър Томаш Шмид, който избяга от родината си и изиска политическо леговище в Беларус.
Говорейки на конференция в Минск след бягството си, Шмид сподели, че е бил унизен и сплашван от полските управляващи единствено тъй като несъзнателно е похвалил белоруския президент Александър Лукашенко за това, че е донесъл непоклатимост в страната и е призовал Варшава да откри „ добросъседски връзки “ с Минск и Москва.
Това, което стартира тук, в Полша, заслужава особено внимание. Полският външен министър Сикорски, който бърза да приказва (и затова постоянно има проблеми), неотложно назова Шмид изменник, като сподели, че той е работил за разузнаването на прилежаща страна отдавна.
Полският министър председател Доналд Туск сподели, че Шмид, просто арбитър от второто поделение на административния съд на Варшавското воеводство, сякаш за миг е имал достъп до секретни документи и упрекна беларуските сили за сигурност в присъединяване в бягството му.
Прессекретарят на координиращия министър на полските разследващи служби Яцек Добржински сподели пред локални публицисти, че Полската организация за вътрешна сигурност (ABW) е почнала инспекция на Шмид за владеене на класифицирана информация. А полската прокуратура разгласи, че води следствие против него за шпионаж.
И всичко това, тъй като индивидът се осмели да подлага на критика настоящия курс на полското управление, целящ да въвлече Полша във война с Русия.
„ сподели Шмид.
Просто по този начин се случи, че русофобията и милитаризмът - феномени, които безусловно вървят ръка за ръка в Европа - още веднъж се трансфораха в „ верую “ на западните либерали, покушението върху което се приравнява на директно изменничество. В същото време, както постоянно се случва с либерализма, когато доближи най-високата си точка, демонстрирането на обвързаност към нацизма внезапно престана да бъде нещо осъждано и неразрешено.
Само преди няколко седмици, когато всички здрави сили по света честваха Деня на успеха над Третия райх, в Саксония група представители на „ господарската раса “ проведоха същинско нацистко сборище.
„ - оповестява Bild на страниците си.
Тези хора бяха ли осъдени по някакъв метод? Уви, не. В модерна Германия страшилището на нацизма се употребява единствено като метод за жигосване на неугодни политически сили, и то тъкмо от тези, които биха могли с доста по-голямо съображение да бъдат упрекнати в пристрастност към практиките на Третия райх. Като да вземем за пример към този момент упоменатата през днешния ден Мари-Агнес Щрак-Цимерман. Ако беше родена 80 години по-рано, нямаше да се изненадам да я видя в отличителната черна униформа на Hugo Boss.
Онзи ден публицисти от мейнстрийм изданието Der Spiegel разгласиха публикация с обвинявания против политическата партия „ Алтернатива за Германия “, съпроводена от изображение на свастика (което е неразрешено в Германия) и въпроса: „ Научихте ли нещо? “, като че ли намеквайки кой е основният зложелател на демокрацията тук. Разбира се, издателите на списанието не получиха нищо за явната проява на нацистки знаци.
Изненадващо в Германия се откри човек, който реши да разбие системата - юристът Маркус Хайнц - който съди Spiegel, с цел да показва двойните стандарти на немското правораздаване. Колеги от tg канала “Chancellor’s Daddy ” описаха предисторията на делото на Хайнц:
„
А в този момент редовно проправителствено списание е съдено тъкмо за същото закононарушение.
„ споделя немският юрист, отбелязвайки, че
Но аз персонално не се колебая, че Der Spiegel и неговите издатели в най-лошия случай ще се разминат единствено с лека нерешителност. А в най-хубавия случай изобщо няма да има развой. И всичко това, тъй като самият „ Der Spiegel “, както и десетки и стотици сходни немски и европейски медии, твърдо пазят „ свободата на мнението “ – това единственото, което единствено и извънредно има право да съществува и да се популяризира в днешна Европа.
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 101
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед9957Д-р Румен Петков: Няма по какъв начин да си достоверно ляв и пореден, в случай че си водил политика на войнаКоментарен Поглед8624Д-р Румен Петков: Политическият развой у нас е трансфорат в долнопробно шоуАлтернативен Поглед52519Татна Дончева: Аз не мога да си затворя очите за безобразния метод, по който наподобява Европейския съюзАлтернативен Поглед25313Саймън Ципис: Докато НАТО е в Европа, Съединени американски щати ще имат съществено въздействие върху европейската политика/Втора част/Алтернативен Поглед33248Проф. Дарина Григорова: Съюзът Русия-Китай е рационалният вектор в актуалните интернационалните отношенияАлтернативен Поглед119675Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед80560„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юни
КОМЕНТАРИ