Писмовен народ ли са македонците
Идентичността на днешните македонци не може да бъде застрашена извън - нито от прилежащи нации, нито от Европейски Съюз. Македонците не осъзнават, че с пренебрежението си към езика, грамотността и образованието сами я заплашват, написа Кица Колбе в коментар за Дойче веле.
Да си " писмовен " човек за предците ни е означавало да си образован, да владееш писмото. В Северна Македония се гордеят с обстоятелството, че в Охрид е " първият университет на славянската книжовност ". Книжовната школа, която Св. Климент Охридски основава в Охрид в края на 9 век, е с няколко века по-стара от делото на германеца Йоханес Гутенберг, който изобретява първата печатна преса и слага началото на " цивилизацията на книгата ". Германците доста го почитат и се грижат както за запазването на всички документи от неговото време, по този начин и за културата на книгата.
В Германия почитат делото на Гутенберг
Проявяват ли македонците същото почитание, благодарност и угриженост към делото на Свети Климент? Музеят на Гутенберг в Майнц има съвършена интернет презентация, само че в случай че потърсите в Google " Музей на славянската книжовност " в Охрид, ще намерите единствено връзка към „ Школата на Свети Климент “. А това, което ще прочетете там, за жалост не споделя нищо за славянската книжовност в Македония.
Германският град Майнц уважава своя съгражданин, който със своята печатна преса през 15 век сътвори „ цивилизацията Гутенберг “. Защото актуалната просветеност не би била допустима без печатни книги. Разбира се, не всеки немец има добра езикова и литературна просвета. Но това не нарушава съвършеното действие на институциите, които отговорят за съхраняването на историята на писмеността и културата на книгата.
Нека обаче се върнем към македонците и тяхното отношение към делото на Св. Климент Охридски. Ако потърсите в Google словосъчетанието „ Университет Св. Климент ", ще получите линкове единствено на български за делото на Климент и за неговата книжовна школа в Охрид. Тогава би трябвало да се запитате къде е огромната угриженост на днешните македонци за историята на грамотността по македонските земи. Паметта за историята на езика и на писмеността в действителност е идентичността на една нация.
Може ли идентичността на македонците да бъде застрашена извън
Идентичността на днешните македонци не може да бъде застрашена от никого извън - нито от прилежащите нации, нито от Европейски Съюз. Тя може да бъде застрашена единствено от вътрешната страна. Тъй като понятието културна и национална еднаквост не им е ясно, македонците не осъзнават, че с пренебрежението си към езика, грамотността и образованието сами заплашват националната си еднаквост. Половината македонци още живеят във времената на Александър, а на другата половина ѝ трябват двайсетина години от концепцията до реализацията! През югославската ера имаше преподаване на македонски език в няколко немски университета, а през днешния ден в суверенната македонска страна явно е настъпила амнезия за смисъла на преподаването на македонски език, най-малко в огромните европейски академични центрове.
Ако имаше схващане за действителното наличие на понятието „ национална еднаквост “, големите суми, вложени в „ Скопие 2014 “, трябваше да отидат другаде. Те щяха да са задоволителни за построяването на съвременен музей с изложбена зала и с изследователска активност за делото на Св. Климент и за славянската книжовност на македонска земя. Всички документи и изследвания по този въпрос могат да бъдат събрани от доста международни библиотеки. И да се цифровизират, с цел да бъдат по-достъпни за учени и студенти. Тогава за доста младежи би било влиятелно да учат македонски език. Вместо труфя посред Скопие, с тези пари дълготрайно можеше да се финансира преподаването на македонски в няколко европейски центъра.
Безхаберие и партизанщина
Защо през тези три десетилетия настъпи такава забележима ерозия в просветителния и културния бранш в Македония? Ами тъй като качеството в тези сфери би трябвало да се отглежда дълго и деликатно, до момента в който безхаберието и занижените критерии бързо подкопават основите им. Разбира се, повода за това е партизанщината във всички сфери на македонското общество. Когато партиите като премия назначават свои деятели в образователни заведения, пренебрегвайки критерия за експертност, тогава самият политически популизъм унищожава това, което сякаш желае да отбрани – националната еднаквост.
Истинският национализъм се демонстрира в грижата за общата просветеност, за културното завещание. А да се грижиш за грамотността и „ писмовността “ в Македония значи да отвориш книжарници на всеки ъгъл и да снабдиш всички деца в началното учебно заведение с членски карта за библиотека. Грижата за ограмотяването не свършва с празничните слова на 24 май. Още по-разочароващо е, че самата институция, основана да бъде храм на грамотността и креативния дух - Македонската академия на науките и изкуствата - е превзета от духа на патриотичния кич. Културните институции също са заложници на междупартийните боричкания, в които неведнъж най-ревностните артисти са таман интелектуалците. Партийният печат, натрапен върху общественото пространство, не позволява свободен и сериозен конфликт на хрумвания.
Достойни наследници на традициите?
Македонците биха посочили, че са почтени наследници на традицията, писмеността и просветата, оставени им от всички, които са творили на македонска земя, в случай че го документират с съответни каузи в тяхна чест. Старите европейски култури са го правили епохи наред, тъй като са наясно какво значи културата – непрекъсната грижа и развъждане на полезности. За да не загинат тези полезности единствено след едно потомство, а да живеят и цъфтят с нови цветове, епохи наред, като се надграждат от всяко ново потомство. Самосъзнанието като образован, образован народ не се демонстрира с родолюбив възторг, а с непрекъсната грижа, безрезервност, себераздаване и труд.
Да си " писмовен " човек за предците ни е означавало да си образован, да владееш писмото. В Северна Македония се гордеят с обстоятелството, че в Охрид е " първият университет на славянската книжовност ". Книжовната школа, която Св. Климент Охридски основава в Охрид в края на 9 век, е с няколко века по-стара от делото на германеца Йоханес Гутенберг, който изобретява първата печатна преса и слага началото на " цивилизацията на книгата ". Германците доста го почитат и се грижат както за запазването на всички документи от неговото време, по този начин и за културата на книгата.
В Германия почитат делото на Гутенберг
Проявяват ли македонците същото почитание, благодарност и угриженост към делото на Свети Климент? Музеят на Гутенберг в Майнц има съвършена интернет презентация, само че в случай че потърсите в Google " Музей на славянската книжовност " в Охрид, ще намерите единствено връзка към „ Школата на Свети Климент “. А това, което ще прочетете там, за жалост не споделя нищо за славянската книжовност в Македония.
Германският град Майнц уважава своя съгражданин, който със своята печатна преса през 15 век сътвори „ цивилизацията Гутенберг “. Защото актуалната просветеност не би била допустима без печатни книги. Разбира се, не всеки немец има добра езикова и литературна просвета. Но това не нарушава съвършеното действие на институциите, които отговорят за съхраняването на историята на писмеността и културата на книгата.
Нека обаче се върнем към македонците и тяхното отношение към делото на Св. Климент Охридски. Ако потърсите в Google словосъчетанието „ Университет Св. Климент ", ще получите линкове единствено на български за делото на Климент и за неговата книжовна школа в Охрид. Тогава би трябвало да се запитате къде е огромната угриженост на днешните македонци за историята на грамотността по македонските земи. Паметта за историята на езика и на писмеността в действителност е идентичността на една нация.
Може ли идентичността на македонците да бъде застрашена извън
Идентичността на днешните македонци не може да бъде застрашена от никого извън - нито от прилежащите нации, нито от Европейски Съюз. Тя може да бъде застрашена единствено от вътрешната страна. Тъй като понятието културна и национална еднаквост не им е ясно, македонците не осъзнават, че с пренебрежението си към езика, грамотността и образованието сами заплашват националната си еднаквост. Половината македонци още живеят във времената на Александър, а на другата половина ѝ трябват двайсетина години от концепцията до реализацията! През югославската ера имаше преподаване на македонски език в няколко немски университета, а през днешния ден в суверенната македонска страна явно е настъпила амнезия за смисъла на преподаването на македонски език, най-малко в огромните европейски академични центрове.
Ако имаше схващане за действителното наличие на понятието „ национална еднаквост “, големите суми, вложени в „ Скопие 2014 “, трябваше да отидат другаде. Те щяха да са задоволителни за построяването на съвременен музей с изложбена зала и с изследователска активност за делото на Св. Климент и за славянската книжовност на македонска земя. Всички документи и изследвания по този въпрос могат да бъдат събрани от доста международни библиотеки. И да се цифровизират, с цел да бъдат по-достъпни за учени и студенти. Тогава за доста младежи би било влиятелно да учат македонски език. Вместо труфя посред Скопие, с тези пари дълготрайно можеше да се финансира преподаването на македонски в няколко европейски центъра.
Безхаберие и партизанщина
Защо през тези три десетилетия настъпи такава забележима ерозия в просветителния и културния бранш в Македония? Ами тъй като качеството в тези сфери би трябвало да се отглежда дълго и деликатно, до момента в който безхаберието и занижените критерии бързо подкопават основите им. Разбира се, повода за това е партизанщината във всички сфери на македонското общество. Когато партиите като премия назначават свои деятели в образователни заведения, пренебрегвайки критерия за експертност, тогава самият политически популизъм унищожава това, което сякаш желае да отбрани – националната еднаквост.
Истинският национализъм се демонстрира в грижата за общата просветеност, за културното завещание. А да се грижиш за грамотността и „ писмовността “ в Македония значи да отвориш книжарници на всеки ъгъл и да снабдиш всички деца в началното учебно заведение с членски карта за библиотека. Грижата за ограмотяването не свършва с празничните слова на 24 май. Още по-разочароващо е, че самата институция, основана да бъде храм на грамотността и креативния дух - Македонската академия на науките и изкуствата - е превзета от духа на патриотичния кич. Културните институции също са заложници на междупартийните боричкания, в които неведнъж най-ревностните артисти са таман интелектуалците. Партийният печат, натрапен върху общественото пространство, не позволява свободен и сериозен конфликт на хрумвания.
Достойни наследници на традициите?
Македонците биха посочили, че са почтени наследници на традицията, писмеността и просветата, оставени им от всички, които са творили на македонска земя, в случай че го документират с съответни каузи в тяхна чест. Старите европейски култури са го правили епохи наред, тъй като са наясно какво значи културата – непрекъсната грижа и развъждане на полезности. За да не загинат тези полезности единствено след едно потомство, а да живеят и цъфтят с нови цветове, епохи наред, като се надграждат от всяко ново потомство. Самосъзнанието като образован, образован народ не се демонстрира с родолюбив възторг, а с непрекъсната грижа, безрезервност, себераздаване и труд.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ